Неферет
– Понякога не мога да не се запитам защо изобщо имам желание да бъда почитана от хората. – Неферет вдигна устни и се ухили, докато гледаше от мецанина към стадото хора, които Кайли бе заповядала да се съберат в балната зала. – Дебели, грозни и невпечатляващо облечени. Обзалагам се, че кръвта им има вкус на леност. Кайли, сигурна ли си, че това са всички?
– Богиньо, това са всички хора, които Линет беше включила в списъка си в графата, озаглавена „НЕАТРАКТИВНИ И БЕЗ УМЕНИЯ“.
Неферет се нахвърли върху момичето, подпря го на мраморната колона и го вдигна за врата, така че то се задъхваше и се гърчеше като риба на сухо.
– Казах ти, че никога повече не искам да чувам името на тази жена в моята компания!
Очите на Кайли се разшириха и лицето ѝ започна да придобива цветове. Неферет наблюдаваше, вцепенена от приближаващата смърт, когато от устата ѝ започна да излиза главата на нишката на Мрака, която обсебваше човека. Богинята отпусна хватката си върху момичето, позволявайки ѝ да се плъзне на пода, докато гълташе въздух и нишката, която отново изчезна в нея.
– Ти си права, дете мое. Не би било добре да изгубим една от вас заради човешка грешка. – Тя погледна надолу към Кайли. – Прощавам ти. Не позволявай това да се случи отново. А сега ми донеси още една бутилка вино, докато аз и децата ми подбираме стадото.
Неферет пренебрегна Кайли, докато тя пълзеше надалеч. Тя приклекна и погали пипалата, които все още се придържаха към нея, слаби и наранени от това, че бяха изгорени от стената от пламъци.
– Те се осмелиха да ме затворят. Ще си платят – заклевам се. За всеки от вас, на когото са навредили, ще пожертвам сто от тях. И ти можеш да избереш дали тези жертви да са човешки, новашки или вампирски. – Неферет погали наранените пипала и им заръкопляска. – А когато унищожа крилатия безсмъртен, всички вие ще пирувате с кръвта му. – Тя се изправи и посочи групата нервни хора, струпани в средата на балната зала. – Дотогава, тези от вас, които са били ранени, се хранете от това стадо и се възстановявайте.
Изпепелените пипала се движеха бавно. Убийствата им бяха бавни. Липсваха им красивите ръбове на бръснача – грижливо отрязаните крайници – с които убиваха здравите ѝ деца. Досадно, но крясъците продължаваха и продължаваха.
Треперещи около нея, нетърпеливи да се освободят и да се присъединят към хранителната лудост, невредимите ѝ деца пулсираха и пулсираха.
– Бъдете търпеливи, както и аз. Всички ще бъдете нахранени. – След това първият от хората умря и Неферет затвори очи, концентрирайки се върху прилива на сила, който усещаше, докато поглъщаше енергията на хората, мислейки си: – Подобни на ленивци или не, те ни хранят и обновяват. Те не са достойни жертви; те са необходими жертви.
Кайли се върна с нова бутилка вино, когато последният от стадото спря да диша.
– Ах, отлично време. Ще си почина в пентхауса си.
– Да, богиньо.
– Е, тогава ми дайте бутилката, върнете се на мястото си на рецепционист и чакайте следващата ми заповед.
Кайли се подчини мигновено и когато Неферет влезе сама в асансьора на пентхауса си, богинята поклати глава с отвращение. Не би търпяла да чуе името на Линет, но това не променяше факта, че никой от тези хора не можеше да заеме нейното място.
Раздразнена, Неферет излезе от асансьора, премина през безупречния си пентхаус и излезе на широкия каменен балкон.
Нощта беше ясна и студена. Тя се приближи предпазливо до каменната балюстрада. Бавно Неферет протегна ръка. Когато тя се приближи до ръба на парапета, въздухът започна да свети в червено и изпепели пръстите ѝ.
Изкрещяла от гняв, тя хвърлила чашата си с вино към гадината.
– Предатели! Предатели! Няма да ме поставите в клетка! – Неудържимо тя прелетя през бариерата, за да се разбие далеч долу на улицата.
Вбесена, Неферет закрачи по балкона, като внимаваше да не се доближава до балюстрадата. Силата се завъртя около и през Неферет. Каква ирония на съдбата! Беше най-могъщата, но все пак беше в капан.
Трябва да има изход от този затвор – разсъждаваше тя, докато се връщаше в пентхауса си, за да смени отсъстващата чаша и да си налее още една чаша вино. Дори предателят Калона намери начин да се измъкне от клетвата, която го задължаваше да изпълнява моите заповеди. Разрушаването на тази стена трябва да е по-просто от нарушаването на клетва.
Гласът на Калона ѝ се присмиваше, докато сцената отекваше в паметта ѝ.
Крилатият безсмъртен дори не си беше направил труда да се обърне, за да я погледне. Беше извикал над рамото си:
– Да, помня. Помня също, че не можеше да ме държиш вързан за теб.
Предателско, проклето копеле! Споменът на Неферет се измести, пресъздавайки нощта, в която го бе открила, твърде тежко ранен от пристъпа на Зоуи, за да се защити, но все още достатъчно егоистичен и амбициозен, за да се съгласи да изпълни заповедта ѝ и да се обвърже с клетвата, която тя бе произнесла:
„Ако ти, Калона, падналият воин на Никс, нарушиш тази клетва и се провалиш в заклетия ми стремеж да унищожа Зоуи Редбърд, младата върховна жрица на Никс, ще властвам над духа ти, докато си безсмъртен.“
Калона не бе успял да унищожи момичето, макар че той някак си бе прекъснал връзката си с нея. Опитвайки се да заглуши унижението на спомена, Неферет вдигна чашата към устните си – и осъзнаването я удари с такава сила, че ръката ѝ се сви и тя счупи дръжката, разпръсквайки вино и кристални парчета по мраморния под. Калона не беше нарушил клетвата си. Клетвата не можеше да го обвърже, защото условията ѝ вече не важаха.
– Този глупак! Той ми показа пътя към своята гибел. – Неферет не обърна внимание на стъклото, което поряза краката ѝ, и на пипалата на Мрака, които се впиха в кръвта ѝ. Тя беше безсмъртна – раните и кръвта нямаха значение за нея.
Тя вдигна телефона и набра номера на рецепцията.
Кайли отговори още на първото позвъняване.
– Как мога да изпълня заповедта ти, богиньо?
– Изпратете Джъдсън при мен. Вярвам, че той може да ми помогне с един малък въпрос, а ти можеш да ми помогнеш с друг. Правилно ли си спомням, че онази жена направи специални бележки относно личността на по-привлекателните от моите поклонници, техните симпатии и антипатии и други подобни?
– Да, богиньо. Онази жена си е водила бележки за всички, за които е смятала, че може да ви харесат.
– Отлично! Прегледайте списъците и намерете най-хубавите от моите поклонници.
– Най-приятните, Богиньо?
– Да, Кайли. Трудно ли ти е да разбираш английски?
– Не-не, Богиньо.
– Добре. Тогава прави каквото ти заповядвам. Доведи ми поклонниците, които онази жена отбеляза като най-благосклонни, онези, чиито намерения са винаги добри.
– Ще бъде, както заповядаш, богиньо.
– Разбира се, че ще бъде – каза тя. – Но все още не довеждай тези хора при мен. Първо трябва да поговоря с Джъдсън. Той ще ти съобщи кога ще съм готова да приема най-любезните си поклонници. По това време искам ти и всички мъже от моя персонал да придружите групата до моя пентхаус.
– Да, богиньо.
Неферет затвори слушалката. Победоносният ѝ смях се смеси с аромата и вкуса на кръвта ѝ, а децата ѝ се зарадваха.