П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 37

Афродита

– Сериозно, Зи, трябва да спреш с цялата тази история с прекъсването на коитус. Започва да ми лази по нервите. – Афродита се отвърза от Дарий, оправи дрехите си, но не слезе от скута му.
– Ти не го правеше. Все още. Така че тя технически не е coitus interruptus – каза Старк.
– Откъде изобщо знаеш за какво говори? – Попита го Зи.
– Теория за големия взрив. – Усмихна се Старк с нелепата си, нахална усмивка на Зоуи. – А сега кой е тъпакът?
– О, за бога, и двамата сте тъпаци.
– О, мисля, че го разбрах – каза Зоуи и бузите ѝ порозовяха. – Извинявай. Със Старк просто искахме да си вземем няколко минути насаме. Не мислехме, че в тази част на кампуса ще има някой. Нали знаете, твърде близо до храма на Никс, за да се разхождат хората тук, твърде далеч от стената, за да патрулират Аурокс или Калона.
– И твърде близо до зората, за да се разхождат шумни новаци наоколо. Да, точно това си мислехме и ние с Дарий – каза Афродита.
– Големите умове мислят еднакво, красавице моя – каза Дарий и ги премести и двамата, за да има място на одеялото. – Би ли седнала с нас?
– Тъй като ти вече прекъсна плановете ни – промълви Афродита.
– Би било чудесно – каза Зоуи и седна до Старк, хванати за ръка. – Нямам чувството, че съм си почивала, откакто ядохме след ритуала.
– Хората са много работа – каза Дарий.
– А и са толкова много. – Потръпна деликатно Афродита.
– Иска ми се баба да е тук. Тя знае как да се справя с големи групи хора. Тя би накарала всички да плетат билки и да бият барабани – каза Зи.
– Е, чух Ленобия да казва нещо за биене, но съм адски сигурна, че не е имала предвид барабани – каза Афродита, като разтриваше току-що започналото главоболие в челото си.
– Да, тя е ядосана, че са толкова близо до конете. Двамата с Травис изпълняват двойна служба, за да държат тези деца далеч от конюшните – каза Старк.
– Не трябваше да казвам на тези майки, че вампирите от Дома на нощта не искат да ги изядат. Трябваше да им кажа, че всички ние искаме да ги изядем, така че по-добре да си вземат валиума и да си мълчат – каза Афродита, като си пожела проклетото главоболие да изчезне. – Дори чух как Деймиън почти изгуби самообладание, когато някакво хлапе попита дали може да види кътниците му – шест пъти, след като кралица Деймиън вече търпеливо беше обяснила, че истинските вампири нямат кътници.
Зоуи се засмя, когато Афродита осъзна, че главоболието ѝ кара зрението ѝ да се замъглява и стеснява. Имаше време само да посегне към Дарий, когато видението се сгромоляса върху нея.
Афродита беше в небето и гледаше надолу към стената от облаци, която се търкаляше в Тулса. Беше нощ, но небесните мълнии проблясваха толкова често, че осветяваха целия хоризонт. Никс, не искам да бъда кучка, но Т-Таун може да гледа Травис Майер и Новините на 6 за прогнозата за времето. Не е нужно да имаш визия, за да подскажеш на Оки за лошото време – ние сме съгласни с това.
Сцената се смени, фокусира се върху центъра на града и нещо падна от небето. Изведнъж Афродита вече не беше външен наблюдател. Тя беше вътре в тялото, което се мяташе, преобърнато наопаки, към земята отдолу. Опита се да накара крилата си да заработят (крила?), но те не ѝ се подчиняваха. Опита се да се подпре, но шокът от удара в земята се отрази в цялото ѝ тяло, чупейки костите ѝ. Задъхана, но неспособна да си поеме въздух, угасващият ѝ поглед намери тялото ѝ. На мястото, където би трябвало да е сърцето ѝ, имаше кървава дупка, а счупените ѝ крила лежаха безполезни, като гарвановочерният им цвят се превръщаше в червен, докато кръвта на живота ѝ изтичаше от тялото ѝ.
Не – помисли си тя, докато съзнанието, което обитаваше, губеше съзнание. Не тялото ми. Тялото на Калона!
Предупреди го, за да може да избере свободно… Гласът на богинята я изтръгна от умиращото тяло на Калона и беше нейният проводник, за да се върне към себе си.
– Афродита! Говори с нас! Афродита! – Зоуи я държеше за ръка. Не можеше да я види, разбира се, защото очите ѝ бяха пълни с кръв, но знаеше, че Зи е там. Точно както знаеше, че ръцете на Дарий са около нея и Старк стои защитно над тях.
– Калона – изпъшка тя. – Трябва да ме заведеш при Калона.
– Имаш нужда от вода и от леглото си – каза Зоуи, а гласът ѝ звучеше разтреперан. – И трябва да изчистим цялата тази кръв.
Афродита знаеше, че е лошо. Тя усещаше топлата влага, която се бе разляла по лицето ѝ и се бе просмукала през ризата ѝ. Тя я пренебрегна и стисна силно ръката на Зи.
– След това. Заведи ме при Калона сега.
– Той е някъде и се разхожда по периметъра. Ще го намеря – каза Старк.
– Ще я отнеса в храма на Никс. Това е най-близката сграда дотук – каза Дарий.
– И аз ще остана с нея – каза Зи, като все още държеше ръката ѝ, въпреки че Дарий беше станал и вече се движеше.
– А аз просто ще лежа тук и ще мечтая за ксанакса и виното, които ме чакат – каза Афродита, облегнала глава на силното рамо на Дарий, като държеше очите си плътно затворени срещу напиращата болка.

Назад към част 36                                                             Напред към част 38

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!