Неферет
– Нагоре, деца! Повдигнете ме, за да видя как планът ми се осъществява! – Нишките на Мрака се втурнаха към нея, завихриха се, издигнаха я достатъчно високо, за да може да вижда през балкона към улицата долу, като същевременно внимаваха да я държат достатъчно далеч от ръба, за да не бъде изпепелена.
– Колко великолепно! Той се приземи идеално в центъра на улицата. Почти на същото място, от което така наскоро и арогантно ми се подигра, не ме уважи и ми открадна любимия слуга. Е, деца мои, той няма да направи това отново. Никой мъж няма да ме предаде отново. – Момичето, с което Джъдсън и Тони бяха примамили Калона, ридаеше истерично, все още сринато на мястото, където двамата мъже я бяха пуснали. Неферет въздъхна и направи знак на децата си да я спуснат. – Вече си в безопасност – каза тя на плачещото момиче. – Това, което направих, беше, за да предпазя всички нас. Калона беше мой враг, следователно той беше и твой. Трябва да се радваш на моята победа.
Момичето избърса очите си с треперещи ръце, но не успя да спре да плаче.
– Кайли! – Неферет извика и слугинята се втурна от вътрешността на апартамента към нея. – Те просто не могат да проумеят факта, че това, което правя, е, за да защитя всички нас. Отървете се от тях. Незабавно. От тях ме боли глава. Джъдсън ще ти помогне.
– Искаш ли да ги хвърлим заедно от балкона? – Попита Джъдсън.
– Не, не, не! Няма нужда да ги изхвърляме. Просто ги придружи до стаите им.
– Да, богиньо – интонираха заедно Джъдсън и Кайли, преди Джъдсън да изкара истеричното момиче от балкона и да изведе останалите плачещи смъртни от пентхауса и.
– Ето. Така е много по-добре – каза тя, когато във владенията ѝ отново настъпи блажена тишина. Обърна се към готвача, който стоеше там и покорно чакаше следващата ѝ заповед. – Тони, можеш да се върнеш в кухнята. В чест на моята победа бих искала торта. Шоколадова торта с украса от цъфтящ през нощта жасмин. Можеш ли да я направиш за мен?
– Ще бъде, както заповядате, богиньо – каза той дървено. Неферет се усмихна. Притежанието на Тони определено беше подобрило личността му.
Все още усмихната, Неферет се върна безгрижно до малката масичка в пенхауса, за да си вземе чашата с вино, а после се намръщи с досада. Беше забравила, че в бързината си да застреля Калона е счупила чашата.
– Кайли никога не е тук, когато имам нужда от нея – каза тя и въздъхна. Замисли се дали да не заповяда на някое от децата си да ѝ донесе нова чаша. – Ако само имаха пръсти – промълви тя повече на себе си, отколкото на змийските същества, които никога не бяха далеч от нея. Неферет се изправи и атмосферата на балкона напълно се промени.
Балансираният вятър стана леден. Ароматът на пролетната буря се изгуби в миризмата на гроба. Децата ѝ се запътиха към нея, навивайки се трескаво около тялото ѝ.
– Няма за какво да се тревожите – каза им тя. Неферет се придвижи грациозно до средата на балкона си. Изправена и горда, тя зачака той да се появи.
Белият бик се оформи пред нея. Тя потръпна, когато масивното му тяло се втвърди. Опаловите му рога бяха мокри по върховете си, докоснати съвсем леко от аления цвят на прясна кръв. Козината му блестеше в светлината на утрото. Всяка мълния, която пронизваше небето, блестеше по него. Бялото беше твърде просто описание за неговото великолепие. Колкото по-дълго Неферет го гледаше, толкова повече преливащи се цветове виждаше в него – и толкова повече копнееше да го погали.
– Господарю – каза тя и му направи лек реверанс. – Добре дошли в моя храм.
„Благодаря ти, безсърдечна моя. Наблюдавах те. – Гласът му прозвуча в съзнанието ѝ, засрамвайки силата на предстоящата гръмотевична буря. – Ти ме изненада – два пъти от последната ни среща.“
– Много се радвам да го чуя, господарю мой. – Неферет се приближи до него. Протегна един тънък пръст и го докосна до върха на острия рог. Деликатно взе пръста в устата си и опита кръвта. – Вампир, стар вампир. Много стар и могъщ. Така че това е, което те е държало далеч от мен, макар че не мога да повярвам, че този древен вампир ти се е отдал толкова свободно, колкото и аз.
Смехът на бика отекна около тях.
„Шотландците никога не се отдават лесно. Макар че когато ги откъсвам от остров Скай, те са особено сочни и си заслужават усилията.“
Неферет не показа външни признаци на вътрешния шок, който думите му я накараха да изпита. Тя се усмихна и потопи пръста си още веднъж в кръвта.
– Остров Скай – започна тя съзерцателно, като спря да облизва пръста си. – Ако сте ловували на острова на Сгиах, това трябва да означава, че балансът между Светлината и Мрака наистина се променя.
„Ти си колкото мъдра, толкова и безсърдечна – и изненадваща. – Той облиза меката плът на ръката ѝ.“
Неферет потрепери от удоволствие.
– Благодаря ти, господарю мой. И вече два пъти споменаваш изненадата. Кажи ми какво съм направила, че да заслужавам твоето божествено внимание?
„Първият път беше в църквата. Отдавна се чудя дали наистина ще приемеш природата си, както приемаш безсмъртието си. Да те гледам как правиш и двете в такава зрелищна демонстрация на касапница впечатли дори мен.“
Неферет се усмихна съблазнително.
– Ти ме ласкаеш.
„Изненадваш ме и затова ми харесва да те лаская.“
– А втората от изненадите? – Подкани го тя, когато той изглеждаше по-заинтересован да опита кожата ѝ, отколкото да продължи да я ласкае.
„Много добре знаеш, че втората току-що се случи.“
– Смъртта на Калона. – Неферет произнесе думите благоговейно, сякаш се молеше сама на себе си. – Не съм се наслаждавала на нищо толкова… ами толкова, откакто за последен път ти се поклоних.
„Ах, сега ме ласкаеш, безсърдечна моя.“
– Винаги, господарю мой. Избирам винаги да ви лаская – каза Неферет.
„Наистина ли ще избереш винаги да ми се покланяш? – Гласът в главата ѝ се засили така, че беше на ръба да предизвика болка.“
– Какво предлагаш? – Попита тя, галейки мускулестата му шия и наслаждавайки се на студеното усещане на козината му.
„Мога да те измъкна от тази клетка, в която са те затворили. Можеш да обикаляш всички царства с мен. Бих те нарекъл Консулт, както някога пожела.“
– Изкушаващо предложение, милорд – каза Неферет, потопи пръст в кръвта на рога му отново и печелеше време, докато я вкусваше. Защо трябва да бъда консул, след като вече съм се провъзгласила за богиня? Защо трябва да съм обвързана да служа на бог, когато съм безсмъртна? – Може ли да имам време да помисля?
„Разбира се, че можеш, и бих искал да ти направя подарък, докато обмисляш предложението ми. Ще те освободя от защитната магия, която те държи в плен.“
– Милорд, това е много щедро от твоя страна – каза Неферет, мислейки си и обвързвайки се с теб, тъй като това би ме поставило отново в дълг към теб. – Но аз предпочитам да се освободя сама. Това ще бъде още една възможност да те изненадам.
Неферет веднага усети недоволството на бика.
„Ах, трета изненада.“
– Надявам се да не е неприятна. – Неферет отново го погали по врата.
„Не мисли за това, безсърдечнико мой. През цялата вечност съм установил, че колкото повече се желае нещо, толкова по-скъпа трябва да е жертвата, за да се постигне.“
После заби копитата си в каменния балкон, от което покривът се разтресе. И с оглушителен гръмотевичен тътен Белият бик изчезна в бушуващите облаци, оставяйки след себе си отпечатъка на своето копито.
Назад към част 41 Напред към част 43