Калона
От коленете си Калона наблюдаваше как Никс се усмихва на Зоуи, но вместо да ѝ отговори, богинята се обърна към Еребус.
– Изглежда, че твоят дълг е към края си, стари приятелю.
Усмивката на Еребус беше ярка като лятно слънце.
– Отне му много време, но никога не съм се съмнявал, че ще се справи.
Богинята вдигна една тънка вежда.
– Никога не си се съмнявал?
– Е, почти никога. Ще ми липсва да го измъчвам.
– Не трябваше да го измъчваш. Трябваше да му помогнеш да намери пътя обратно към нас – каза богинята.
– Е, и двамата знаем колко упорит може да бъде Калона. –
Еребус отиде при Калона, който гледаше брат си в шок. – Кажи ми, какво щеше да стане, ако ти бях казал, че през тези неизброими години аз съм бил най-големият ти съюзник?
– Нямаше да повярвам – изригна Калона.
Еребус се засмя от сърце.
– Точно така! И все пак, от деня, в който и двамата бяхме създадени, аз исках само едно нещо – и то е нашата богиня да бъде щастлива. Ти, моя заблуден брат, я правеше много щастлива.
Смутен, Калона поклати глава.
– Но след като вече не съм на пътя, ти си неин консул!
– Не, Калона. От векове грешиш по този въпрос. Без значение какво се е случило между Никс и теб, аз винаги съм бил неин приятел и съучастник в игрите. Никога не съм бил неин консул.
– Не си играй с мен сега – каза Калона. Не беше ядосан, но имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне, ако Еребус му изиграе още една шега.
Брат му въздъхна и погледна към Никс.
– Да продължа ли?
– Да, приятелю мой – каза Никс. – Може би той е готов да слуша с братско сърце.
Еребус се обърна към Калона и каза:
– Кой е баща ми?
Калона смръщи вежди.
– Слънцето, разбира се.
– А твоят?
– Луната.
– А какъв е най-почитаният символ на нашата богиня? Какво осветява нейното небе? Какво я следва, вечно променящо се, намаляващо и порастващо за нейна вечна радост?
– Луната. – Гласът на Калона стана дрезгав.
– Аз съм приятелската топлина на нейната пролет и лято. Ти си създаден да прекараш вечността до нея, да я защитаваш и обичаш. Всичко, което трябваше да направиш, беше да избереш да бъдеш достоен за нейната любов. И това най-накрая си направил. Бъди благословен, братко. – Еребус протегна ръка на Калона.
Но Калона не я пое. Вместо това се взираше в Еребус, когото най-сетне разбираше.
– От самото начало грешах за теб. Можеш ли някога да ми простиш?
– Братко, гледах те как страдаш в продължение на векове. С готовност ти давам прошка.
– Благодаря ти, Еребус. – Тогава Калона се изправи и вместо да хване ръката на Еребус, грубо придърпа брат си в прегръдката си. Когато най-сетне се разделиха, Калона не направи опит да изтрие сълзите от лицето си. Той се усмихна на брат си, чиито бузи също бяха мокри. После едно движение отстрани на Еребус откъсна погледа му от брат му и пред него застана Никс. Еребус отстъпи няколко крачки назад, оставяйки го да се изправи сам пред своята богиня.
Калона падна на колене.
– Толкова много неща съм сбъркал – каза той и погледна изцяло Никс, а тялото му потрепери от близостта ѝ. – Избрах гнева и ревността вместо любовта и доверието. Предадох те, като позволих на Мрака да навлезе в твоето царство. Мразех брат си заради собствената си несигурност. След като паднах, извърших зверства. – По лицето на Калона потекоха сълзи. – Нямам право да питам, но Никс, богиньо моя, моя истинска и единствена любов, ще ми простиш ли?
Никс протегна ръка към него и каза тихо, с любов:
– О, Калона, как ми липсваше!
Той се вгледа в тънката ѝ ръка, изведнъж неспособен да помръдне, неспособен дори да я погледне. Когато най-сетне вдигна глава, се почувства толкова изпълнен с щастие, че почти не можа да проговори.
– Ти ми прости – каза той с глас, който трепереше.
– Прощавам ти.
– Ти ме обичаш.
– Обичам и винаги съм обичала.
Калона взе ръката ѝ в своята, но не се изправи.
– Никс, богиньо на нощта, аз се заклевам с тяло, сърце и душа да те обичам и защитавам. Моля те да приемеш клетвата ми на воин.
– С удоволствие приемам клетвата ти и ще я считам за задължителна за цялата вечност. – Докато Никс говореше, въздухът около Калона затрептя. Силата премина през крилата му, като ги промени от гарвановочерно в сияйно бяло като при пълнолуние.
Радостно засмян, Калона се изправи и точно преди завесата към другия свят да се затвори, той взе своята богиня в прегръдките си и се изгуби в приветливата ѝ целувка.
Назад към част 45 Напред към част 47