Зоуи
– И така, понеже по някакъв начин съм призвана да бъда ръководител на Стадото на елементорите, нека обобщя жалкия ви опит да измислите план – каза Афродита, като направи пауза, за да погледне към жълтия юридически блок, на който видях, че в по-голямата си част просто е надраскала името на Дарий. – Имаме цип. Нищо. Нищо. А ние с часове правим мозъчни атаки, макар че аз се привързвам изключително много към трапезарията на професорите. – Тя отхапа ръба на браунито с кашкавал, което готвачът ни беше донесъл в чиния преди около час. – Но ако остана тук още дълго, задникът ми ще бъде с размерите на този удобен стол.
– Това не е вярно – казах аз. – Е, частта за дупето ти вероятно е вярна. Частта за ципа, нищо, нищо не е вярна. Знаем, че трябва да използвам Старата магия, за да убия Неферет. Нося това – вдигнах камъка на ясновидката като доказателство. А и не съм се изплашила, не съм се ядосала или нещо подобно. Така че може би ще успея да го използвам, без да се превърна в нещо ужасно. Искам да кажа, че все още не знам как, но все пак.
– Камъкът на ясновидците се нагрява около Аурокс – добави Старк, като отправи към Аурокс раздразнен поглед.
– Но не през цялото време – каза Деймиън.
– Зи, горещ ли е в момента? – Попита ме Стиви Рей.
Свих пръсти около него, за да се уверя, преди да отговоря, и поклатих глава.
– Не. Това е просто камък. Не е горещ. Не е студен.
– Неферет не може да бъде убита – каза Аурокс. Всички го погледнаха изненадано. От часове той седеше встрани от групата ни, слушаше, но почти нищо не казваше.
– Да, гений. Знаем това. Тя е безсмъртна – каза Афродита.
– Но Зоуи току-що каза, че трябва да използва Старата магия, за да убие Неферет. Деймиън го каза преди един час. Ти дори го каза четиридесет и пет минути преди това. Стиви Рей го спомена веднага след като всички седнахме…
– Добре, разбрахме – прекъснах го аз, усещайки как нивото на раздразнение в стаята се покачва с всеки негов коментар. – Знаем, че тя не може да бъде убита.
– Поне си мислим, че не може да бъде убита – каза Репхайм. – Баща ми беше безсмъртен, а той е мъртъв.
Настъпи дълго, тъжно мълчание, така че когато Аурокс заговори, то прозвуча изключително силно и изключително неловко.
– Вярвам, че това е сърцевината на вашия проблем. Не си задавате правилния въпрос заради това, което се случи с Калона. Знаеш, че Неферет е безсмъртна, но въпреки това вярваш, че ако Зоуи притежава достатъчно сила, тя все още може да бъде убита. Мисля, че това е грешка, която ви пречи да намерите своя план. – Сякаш загрял темата, Аурокс се наведе напред в стола си, изучавайки Репхайм. – Никой не ми го е обяснил, но изглежда, че всички вие знаете неизказания отговор. Простете ми, ако това ви причинява болка, но можете ли да ми кажете как така баща ви беше убит, макар че е бил безсмъртен в продължение на векове?
Старк се изправи и сложи ръка на рамото на Репхайм.
– Аз ще ти отговоря. – Той погледна Аурокс с твърд поглед. – Когато Хийт, момчето, чиято душа е в теб, беше убит от Калона, душата на Зоуи се разби и тя попадна в капана на Другия свят. Последвах я там, за да се опитам да я върна обратно. Калона също, защото Неферет получи контрол над него и го изпрати, за да се увери, че Зи никога няма да се върне. Двамата с Калона се бихме в Другия свят. Той спечели. Аз загубих. Той ме уби. Никс се намеси, защото Калона измами. Той изобщо не трябваше да бъде там. Богинята го изгони от Другия свят, а той се промъкна обратно под проектирана формалност.
Видях объркването на Аурокс и обясних:
– Никс прогони Калона физически, но не каза изрично, че и духът му не може да бъде допуснат в Другия свят. Той се върна като дух, а не като тяло.
Аурокс кимна.
– Разбирам.
– Тъй като баща ми не се подчини на заповедта на богинята, тя му заповяда да даде на Старк част от безсмъртието си – каза Репхайм.
– И понеже Калона се подчини на заповедта ѝ, аз съм жив днес – каза Старк.
– Но заради това той е мъртъв – каза Аурокс. – Разбирам.
– Разбираш ли също, че това е доста болезнена тема в момента? – Стиви Рей хвана ръката на Репхайм и се плъзна по-близо до него.
– Разбира се, че го разбирам. Не съм искал да причинявам болка на никого. Репхайм, имаш моите извинения – каза Аурокс.
– Приемам – каза Репхайм. – Всички знаем, че баща ми е направил много грешки. Просто сега е трудно да ги преживеем отново.
– И все пак се нуждаем от цялата информация, която можем да получим, за да победим Неферет, а това включва и разбирането, че безсмъртието ѝ е непокътнато – каза Аурокс.
– Значи тя няма ахилесова пета, както Калона – казах аз.
– Тя няма буквално слабост, както Калона и Ахил – каза Деймиън с гласа си на учител. – Но може би можем да открием нещо от миналото ѝ, което да използваме срещу нея.
– Вече опитахме това. Камъкът на ясновидците се превърна в огледало, което показа миналото ѝ, когато е била пребита и изнасилена от баща си – казах аз. – Причината, поради която това проработи тогава, беше, че тя беше достатъчно шокирана, за да има Аурокс възможност да я изкорми и да я хвърли от балкона. Тя няма да бъде изненадана от това отново.
– Но тя беше достатъчно отслабена, за да бъде победена – дори временно – каза Аурокс.
– Говорим за борба на страшни със страшни – каза Афродита. – Без да се обиждаш, Булбоу, но можеш да бъдеш отвратителен като онези паяци, когато правиш тази промяна.
Изтръпнах, като не ми хареса споменът, който проблесна в съзнанието ми за това какво се криеше под нормално изглеждащата фасада на Аурокс.
– Не се обиждам – каза Аурокс.
– Аурокс, можеш ли да я убиеш? – Попитах.
Той бавно поклати глава.
– Използвах цялата си сила срещу нея в пентхауса, но това не я уби. Нуждаем се от нещо подобно на това, което ти и аз направихме с нея, само че по-трайно. Нуждаем се от затвор, създаден за задържане на безсмъртни, а не от оръжие, с което да ги убием.
– Боже мой – казах аз и седнах по-изправен. – Ая!
– Какво е Ая? – Попита Аурокс.
– Тя е кой, а не какво – казах аз, говорейки бързо, опитвайки се да не изоставам от увеличаващите се мисли. – Ая е девойка, създадена от земята и с вдъхнат живот…
– С помощта на Старата магия – довърши Афродита.
Кимнах.
– Да, със Старата магия. Тя примами Калона под земята.
– Защото, ако нямат връзки със земята, безсмъртните са най-слаби под земята – каза Деймиън, а гласът му отрази моето вълнение.
– Неферет няма връзки със земята. Тя краде силата си от душите, когато те умират – каза Шейлин. – Тя е душевна пиявица.
– Девойката Ая успя да затвори баща ми, защото беше създадена със старата магия на Великата земна майка и елементарната сила, съсредоточена от мъдрите жени, които защитаваха народа си – каза Репхайм. – Той е бил в капан в продължение на векове.
– Докато Неферет не го освободи – казах аз.
– Не мисля, че тя някога е била вампир – каза Стиви Рей. – Тя е по-скоро магьосница, свръх луда, свръх манипулативна и свръх зловеща.
– О, богиньо! – Възкликна Деймиън, а пръстите му полетяха по iPad-а. – Затварянето на Мерлин от Нимуе в кристалната пещера, създадена от собствените му магьосници! Това е нещо повече от скучен разказ или клиширана, твърде използвана притча. Това е нашият отговор!
– О, за бога, говорете на английски. Модерен английски – каза Афродита.
Деймиън дори не отдели време да ѝ се намръщи.
– Мерлин беше съветник на крал Артур, помниш ли?
– Да – казах аз. – А не беше ли вампир?
Деймиън поклати глава.
– Не, не, не, макар че хората са склонни да правят тази грешка доста често. Артуровите легенди се основават на един човешки крал, живял през Средновековието. Те са били романтизирани от автори като Алфред Лорд Тенисън, Т. Х. Уайт и Марион Зимър Брадли, които всъщност просто са измислили всичко – включително и Мерлин.
– Спомням си – каза Старк. – Прочетох трилогията за Мерлин от Мери Стюарт. Мерлин в общи линии прави Артур крал, а после не е там, за да помогне да се спре падането на Камелот, защото е хванат в капана на собствената си магия, използвана от Нимуе – чиракът, в когото се е влюбил. Поне мисля, че така се развива историята. Четох ги, когато бях дете.
– Виждала съм „Мечът в камъка“ на „Дисни“ – каза Стиви Рей. – Хареса ми, но не си спомням Нимуе.
– Конкретните неща не са важни – каза Деймиън. – Сърцевината на мита е тази, в която се крие разковничето, от което се нуждаем.
– Използваме собствената ѝ магия, за да хванем Неферет в капан – казах аз.
– Не ние, Зо. Ти – каза Аурокс.
– Ах, по дяволите – казах аз. Въздъхнах и отпих голяма глътка от кафявия си поп. Щеше да е дълга нощ.
Назад към част 51 Напред към част 53