Зоуи
Командата на Неферет предизвика пълен хаос. Нишките на мрака се придвижиха във вълна от зъби и гърчещи се, мускулести тела към каменните стълби.
Чу се оглушителен рев и Аурокс се втурна иззад скалите, които го бяха скрили. Той не се поколеба. Втурна се право в гъстотата им, като ги зъбиваше с рогата си, разкъсваше и тъпчеше с копитата си.
Беше колкото ужасяващ, толкова и величествен.
– Съдът на предателя! – Изкрещя към него Неферет. – Счупен! Ти завинаги ще бъдеш сломен!
Неспособен да говори, Аурокс отговаряше единствено с рев, като продължаваше да сее касапница около себе си.
Беше ми трудно да откъсна поглед от него. Докато се взирах, осъзнах, че и той се е променил.
– Рогата му – извиках на Старк. – Те вече не са толкова отвратително бели!
– Не – каза Старк. – Те са черни, като нощта на Никс.
– И като другия бик. Добрият.
– Бъди нащрек, Зи. Добър бик или не, те минават покрай него – каза ми Старк. – Гледай Неферет. В момента, в който се приближи достатъчно, хвърли кръга. – После Старк вдигна лъка си и каза: – Убий тези гадове от Мрака!
Стрелите се изсипаха върху тях, навсякъде около Аурокс. Но целта на Старк беше вярна. Бикът не беше пронизан от тях, макар че пипалата на Мрака навсякъде около него бяха проснати на земята.
– Още! – Извика в нощта Неферет. – Имам нужда от още от моите деца!
Изглеждаше, че сенките бълват Мрак. Нещата се рояха отвсякъде.
И все още Неферет не беше достатъчно близо.
– Лицето и! Направи го! – Казах му.
– Удари суетата на Неферет – заповяда Старк, като опъна лъка си и пусна две стрели наведнъж.
И двете се понесоха в красива арка, падайки в съвършен синхрон една с друга. Заедно те разрязаха бузите ѝ, нанасяйки кървави, зеещи рани през сапфирените ѝ татуировки.
Крещейки отново и отново, Неферет се замая, държейки лицето си в ръце, опитвайки се да задържи кожата на бузите си от разкъсване.
Мислех си, че като я раня, поне ще объркам пипалата на Мрака, ще ги накарам да спрат, ако не може да вика заповеди.
Грешах.
Раняването ѝ им подейства като шпори на кон. Изведнъж те бяха навсякъде, а ревът на Аурокс вече не беше предизвикателство, а болка.
– Зоуи! Върни се в Хамъра! Заключи се! – Изкрещя ми Старк, докато изстрелваше последната си стрела. – Ще те последвам!
– Няма да ходя никъде – казах аз.
Той ме погледна и се усмихна мрачно.
– Тогава и аз няма да се върна. – Старк разтвори широко крака и вдигна юмруци, готов да се бори с пипалата с голи ръце.
Мигновено пред него се материализира дълъг меч, който блестеше със смъртоносна красота.
Ръката на Старк се сключи около дръжката на меча-пазител и с триумфален вик той започна да реже пипалата на Мрака, които се осмеляваха да го нападнат.
И все още Неферет не беше достатъчно близо.
Мрачно пресякох върха на стрелата през другата си длан. Този път по-дълбоко, като накара кръвта ми да нахлуе в ръката ми. Вдигнах камъка на прорицателя.
– Извори на въздуха, огъня, водата и земята – елате при мен! – Издухах кръвта си през центъра на камъка и около мен се появиха феи под формата на птици и феи, на обикновени хора и горски нимфи. – Без значение каква е цената, аз ще я платя. Само ме заведете при Неферет.
„Цената ще бъде.
Твоята истинска любов от теб.“
Аз нямах избор. Или Старк умира, или светът, какъвто го познавам, умира.
– Имаш моята клетва. Съгласна съм! – Казах, обещавайки мълчаливо на себе си: Когато това свърши, ще последвам Старк. Ще знам къде да го намеря. Под дървото на желанията …
Феите поклониха за кратко светещите си глави в знак на потвърждение на клетвата ми, след което образуваха кръг около мен.
„Отиди при Тъмната богиня.“
Направих каквото ми заповядаха, като преминах покрай Старк.
– Зоуи? Какво, по дяволите?
– Стой там, Старк! Продължавай да се бориш с тях. Аз отивам при нея. – Не можех да погледна Старк. Знаех, че той няма да ме послуша. Знаех, че няма да остане горе на стълбите, където имаше шанс да се пребори с пипалата. – Джеймс Старк, винаги ще те обичам! – Изкрещях.
После побягнах. Феите ме заобиколиха и се движеха заедно с мен, солиден щит от древна сила, който отблъскваше всеки напън, който се приближаваше към тях. Заобиколих зад Неферет. И след това, използвайки фееричния си щит като таран, се хвърлих към нея.
Феите я удариха отзад. Заслепена от кръв и болка, тя не ни видя да идваме. Отблъснах я към пещерата. Една крачка, после още една.
Съскайки срещу мен, сякаш беше кобра, тя се завъртя и ужасните ѝ дълги пръсти прорязаха най-близката до нея Фея.
Това беше водна Фея, русалка, и красивият син призрак нададе ужасен, нечовешки писък на болка и се разтвори в земята.
Стиснах зъби и направих още една крачка към нея.
– Ти, малка кучка! Това си ти там вътре. Мислиш ли, че Старата магия ще ме спре да те убия? Аз наистина заповядвам на Старата магия! Един смъртен не може да ме победи!
Тя удари отново и един огнен призрак се взриви.
Отблъснах я още една крачка назад и тя прониза една фея във формата на грациозна чапла.
Когато между мен и Неферет имаше само една горска нимфа, аз се втурнах към нея. Неферет загреба с ноктите си през феята, която изкрещя и изчезна, но тъмната богиня изгуби равновесие от неравните оклахомски пясъчници под краката си и падна.
Накрая! Достатъчно близо!
– Деймиън, къде си? – Извиках.
– Тук! – Главата му изскочи иззад един храст азалии вляво от мен. – Въздух, викам те в нашия кръг! – Извиках и вятърът се втурна около нас.
– Аз съм тук! – Изкрещя Шоуни, излизайки иззад едно почерняло от огъня дърво.
– Огън, призовавам те в нашия кръг! – Усетих топлината на нейната стихия.
– Деца! Спрете я! Убийте я! – Заповяда Неферет.
Отстоях позицията си, дори когато усетих как пипало на Мрака се врязва в крака ми.
– Шейлин!
– Точно тук! – Тя скочи и махна с ръка от върха на хребета вдясно от мен.
– Вода, призовавам те в нашия кръг!
– Стиви Рей! – Изкрещях, докато сграбчвах едно змийско създание, което се стрелна към гърлото ми, и го блъсках в една скала.
– Аз съм точно зад теб, Зи, и ти пазя гърба!
Обърнах се. Мечът на Репхайм запя в дъга около нас, а аз извиках:
– Земя, призовавам те в нашия кръг! – Вдишах ароматите на ливадата, докато завършвах хвърлянето си, като извиках: – Дух, призовавам те в нашия кръг!
Широка сребърна лента от светлина се превърна в реалност, свързвайки нас петимата и напълно обгръщайки Неферет.
– Мислиш ли, че кръгът ти ще ме задържи? – Неферет беше на колене и ръце. Лицето ѝ беше окървавено, но вече зарастваше. Тя ме погледна и се засмя. – Току-що направихте това по-лесно. Унищожа ли този кръг, унищожавам и теб. Елате при мен, деца! Всички вие елате при мен!
Създанията ѝ се подчиниха. Те се измъкнаха от всички сенки в парка, а около нея се надигна тъмна вълна.
Пренебрегнах нея и съществата, които тя призова да ме екзекутират. Вдигнах ръцете си.
– Въздух, огън, вода, земя и дух – чуйте ме! Аз съм Зоуи Редбърд. Моите предци танцуваха под небето, призовавайки ви в името на Великата майка Земя, с уважение и любов, самите те – пазители на тази земя, пазители на баланса между Светлината и Мрака в царството на смъртните. Тази вечер призовавам помощта ви като дъщеря на тези древни пазители. Тази Тси Сгили и нейните създания оскверняват всички нас и създават дисбаланс. Затова, както са правили Мъдрите жени преди мен, моля те, Велика Майко на Земята и силите на Старата Магия, улови Неферет и нейните деца! Представяйки си себе си като извор, а стихиите – като потоци от сила, които се издигат от недрата на земята и преминават през мен, аз хвърлих към Неферет въздух, огън, вода, земя и дух.
Сребърната лента, която ме свързваше с кръга, се устреми от мен, затвори се като примка около Неферет и нейните пипала на Мрака и ги придърпа обратно, заедно, в отворената уста на пещерата.
– Стиви Рей, помогни ми! – Тя мигновено беше до мен и ме хвана за ръка.
– Земя – заповяда тя – затвори ги! – Зелено сияние освети скалите около пещерата. Земята под краката ни започна да се тресе, все по-силно и по-силно, докато камъните не се освободиха и лавинообразно не затвориха устието на пещерата.
Тишината, която настъпи, беше невероятна. Почувствах се разколебана. Коленете ми бяха слаби. Стиви Рей и аз все още се държахме за ръце.
– Старк! – Извиках. – Къде си? – Очите ми вече бяха започнали да се насълзяват. Знаех, че той няма да отговори. Запътих се и Аурокс ме хвана.
Той отново беше момче, окървавено, но живо.
– Успокой се – каза той, докато двамата със Стиви Рей ми помагаха да седна. – Всичко ще бъде наред.
Не, нищо няма да бъде наред.
– Поеми няколко дълбоки вдишвания и преди да затвориш кръга, вземи назаем малко енергия от духа – каза Аурокс.
Кимнах изтръпнало, загледана в сребърната лента, която все още ме обгръщаше.
– Зи! Успяхме! – Извика Деймиън, докато бързаше към нас.
– Беше супер страшно – каза Шейлин.
– Но страхотно – съгласи се Шоуни.
Всички бяха около мен – целият ми кръг. И ние го бяхме направили. Бяхме хванали Неферет. Само аз знаех каква е цената.
– Да, беше страхотно, но болезнено – каза той.
Погледнах нагоре и през сълзите си видях Старк. Той стоеше там и ми се усмихваше. Имаше куп порезни рани по ръцете и краката си и кървеше като луд, но беше жив!
– Старк! О, богиньо! – Тъкмо се опитвах да се хвърля в прегръдките му, когато могилата от камъни, която трябваше да запечата Неферет в пещерата, започна да се движи.
– О, по дяволите! – Каза Старк. – Пипалата – те пробиват дупки в скалите.
Застанах в центъра на моя кръг и отново вдигнах ръце. Забелязах, че по тях има кръв. Не ми пукаше. Старк беше жив!
„Цената ще бъде.
Истинската ти любов от теб“
Гласовете на феите отекнаха в съзнанието ми и аз осъзнах защо Старк беше жив.
Те не бяха искали да ми отнемат Старк. Искаха да кажат, че аз си отивам. Беше мой ред. Този път трябваше да обичам приятелите си и света си достатъчно, за да бъда жертвата, която ще го оправи. Трябваше да заменя живота си с погребението на Неферет.
– Обещал си да се увериш, че са в безопасност – казах на Старк.
Той сведе очи.
– Зи, какво си намислила?
Поех си дълбоко дъх, подготвяйки се. Повдигнах своя Сияен камък и започнах да вървя напред. Баба го каза. Сгиах го каза. И най-важното, Никс го каза. Моята кръв е специална. В нея има древна сила, която живее в съвременния свят. И аз ще използвам кръвта си, за да запечатам тази гробница.
– Няма да се получи. – Изведнъж се озова пред мен Аурокс, препречвайки пътя ми.
– Махай се от пътя ми – казах му. – И дръж Старк настрана от пътя ми. Аз знам какво правя. Ти беше прав. Всичко ще бъде наред.
– Не, Зоуи. Ти си силна и мъдра, но грешиш за това. Ти не си безсмъртна. Без значение какво правиш. Без значение какво си готова да пожертваш, нямаш достатъчно сила, за да я задържиш. Но аз имам. Създаден съм от Старата магия като инструмент на Мрака.
– Но ти избра Светлината. Ти се промени.
– Защото духът на Хийт в мен ми даде възможност за избор. Сега правя този избор от любов. Не само за теб, Зо, а за всички вас. Това е правилното нещо, което трябва да направя. Знам, че съм прав. Зо, накарай Старк да се погрижи за Скайлар вместо мен, добре? – Той се усмихна и аз видях Хийт в лунните му очи. – А, и помниш ли двете неща, които исках? Получих едно от тях тази вечер. Никс ми говори чрез теб. – Той протегна ръка и взе от мен камъка на ясновидците, като го сложи над главата си, така че да виси, проблясвайки сребърно, в средата на гърдите му. – Аз съм Старата магия, която трябваше да владееш.
– А какво ще кажеш за второто нещо, което искаше? Ами момичето? – Попитах, а очите ми се напълниха със сълзи.
– Следващия път, Зо. Какво ще кажеш ти и аз да си уговорим дата за следващия ми път. Защото това е истина. Единственото нещо, което никога не умира, е любовта, винаги любовта!
След това Хийт изчезна в сладките, сериозни очи на Аурокс. Той се обърна, наведе глава и изръмжа едно силно предизвикателство. Докато Аурокс нападаше пещерата, тялото му се гърчеше, местеше и променяше, така че докато стигне до камъните и пипалата, които се опитваха да се измъкнат, той беше приел формата на мощен, красив черен бик. Той захапа камъните и тялото му отново се промени, като се превърна в огромен черен щит, който се сгъна над пещерата, затвори я и запечата Неферет завинаги в нея.
От изток и от запад се разнесе страшен тътен, който се превърна в оглушителен гръм.
– Какво е това? – Изкрещя Старк.
Започнах да казвам, че не знам, и тогава видях сянката. Тя се разпростираше от изток – огромен черен облак, който придобиваше форма, докато растеше – рога, могъщи гърди и копита.
– На запад! Погледни на запад! – Извика Шоуни.
Погледът ми се насочи натам и видях как се оформя близнакът на другия бик, само че този беше бял на студа, на смъртта, на гроба.
Двата бика се срещнаха в небето над нас с трясък, който ни накара да запушим ушите си, въпреки че звукът не можеше да бъде заглушен. Болка прониза челото ми и чух как приятелите ми извикаха заедно с мен. Паднах на земята, чувствайки се така, сякаш главата ми щеше да експлодира. Старк ме държеше. Огледах се диво и видях, че Репхайм е отишъл при Шейлин, а Стиви Рей бързаше от Деймиън към Шоуни. Всички те бяха припаднали от болка заедно с мен.
Какво се случваше с нас? О, богиньо, какво сега?
Точно когато си помислих, че не мога да издържа повече на болката, небето проблесна с ослепителна светлина и двата бика изчезнаха заедно, отнасяйки със себе си ужасната агония в главата ми.
Разтреперана седнах.
– Зи, добре ли си? Какво се случи…- Усмивката му прекъсна думите му. – О, точно това се случи!
Намръщих се. За какво говореше той? Разтрих лицето си. Човече, челото ме болеше.
– О, Богиня! Това е най-страхотното нещо, което съм виждала! – На практика изпищя Стиви Рей.
Все още объркана, погледнах към мястото, където тя беше коленичила до Шоуни. Шоуни изглеждаше също толкова зашеметена, колкото и аз. Примигвайки, тя обърна глава към мен – и аз разбрах.
Погледът ми премина от нея към Деймиън и от Деймиън към Шейлин.
– Всички! – Казах. – Всички направихме Промяната!
– Всички вие. Всички вие се променихте, Зи. Дори ти! – Старк протегна ръка напред и проследи деликатната филигранна рисунка, която сега се разпростираше надолу около скулите ми – истински Знак за истински вампир.
Погледнах нагоре, през очи, пълни и препълнени с благодарни сълзи, и видях луната, която блестеше пълноценно и славно над нас.
– Благодаря ти, Никс. О, много ти благодаря! – Извиках към луната.
Зоуи Редбърд, нека ти и твоите верни приятели, вечно благословени да бъдете …
КРАЙ? НАИСТИНА?
ПОСЛЕ …