***
Никс се захили.
– Мога ли да погледна сега?
Калона си помисли, че тя звучи като безгрижна млада девойка, която е невероятно, вечно съблазнителна. Той се усмихна, но успя да запази строгия си глас и каза:
– Още не съвсем, богиньо.
– Но аз искам да видя какво си направил! – Каза Никс.
– Няма да е изненада, ако знаеш с какво сме се занимавали.
– Еребус, какво правиш тук? – Изръмжа му Калона.
– Няма да ти позволя да си присвоиш всички заслуги за това. В края на краищата аз бях този, който намери нещото преди векове и го пазеше тук, на сигурно място, в очакване на твоето завръщане – каза Еребус, смеейки се на гръмотевичния поглед на брат си.
– Така! Аз просто трябва да погледна!
Преди богинята да успее да отвори очи, Калона я обърна така, че тя да се озове с лице към най-прекрасното езеро на Другия свят. Той стоеше зад нея и държеше гладките ѝ рамене в ръцете си, когато тя изпъшка и запляска от възторг.
– Моята лодка! Тази, която ти извая за мен преди толкова много време! – Тя се обърна и се хвърли с ръце около Калона, като се смееше и го целуваше. – Благодаря ти!
Еребус прочисти гърлото си.
– Ами аз?
Никс разтвори едната си ръка и покани Еребус да сподели прегръдката ѝ.
– Благодаря и на теб, Еребус, за непоколебимата ти вяра в нашия Калона.
– Ах, нищо не беше – каза Еребус и прегърна и двамата.
Калона отвърна на прегръдката му, преди да го бутне подигравателно.
– Нищо? Може би за теб е било нищо, но аз прекарах дни, за да възстановя това, което вековете на пренебрежение са причинили.
– Да, ама когато се изразяваш така, мога да кажа, че знам точно какво имаш предвид – каза Еребус и добродушно избута брат си назад.
– Е, аз обичам моята изненада – каза Никс, отиде до малката лодка и прокара признателно ръце по резбите на цветя, звезди, луни и други символи, които Калона отдавна беше създал в неин спомен. – И ти намери кожа и кошница за пикник! Това наистина прави този подарък перфектен.
– Намерих ги – каза Калона. После погледна брат си и се усмихна. – Но Еребус предложи нектар вместо вино и отиде в царството на смъртните, за да го събере за теб.
– Събрах го и за двама ви – каза Еребус и върна усмивката на брат си. – А сега ще ви оставя да се занимавате с лодката. Подкупих монасите да стоят далеч от това езеро за вечерта и трябва да направя още едно пътуване до царството на смъртните, за да изпълня този подкуп. – Той целуна нежно Никс по бузата, поздрави брат си и изчезна в експлозия от златен блясък.
Калона се изкашля и отърси блясъка от косата си.
– Иска ми се да спре да прави това.
Никс безуспешно скри кикота зад ръката си.
– Мисля, че слънчевият прах изглежда прекрасно върху теб.
Калона отиде при своята богиня и я взе в прегръдките си. – Ако ти харесва, ще помоля Еребус да се взривява по-често. – Той потисна смеха ѝ с целувка, а след това вдигна Никс и нежно я постави в лодката върху меката, дебела кожа. Той бутна малката лодка в езерото и след това се присъедини към своята богиня вътре, гребейки лениво над блестящите тюркоазени води.
– Ако искаш, можем да се върнем в езерото, което толкова много обичаше – каза той. – Макар че ще трябва да те помоля да извикаш стихиите, за да ни скрият. Посещавал съм го и по-рано. Знаеш ли, че сега то се нарича Кратерно езеро и хората се стичат към него?
– Зная – каза Никс и остави пръстите си да се движат по повърхността на езерото. – Посещавах го често, когато теб вече те нямаше. – Очите ѝ срещнаха неговите и в тях той видя голяма тъга. – Надявах се, че някой ден ще те видя там, но така и не успях.
Калона остави греблото и взе ръцете ѝ в своите. – Това никога повече няма да се случи. Заклевам се, че съм прогонил ревността и гнева си. Никога повече няма да направя грешката да се вслушам в тези низки емоции и да позволя на Мрака да застане между нас. – Той целуна всяка от ръцете ѝ, бавно, благоговейно, като искаше тъгата да напусне красивите ѝ очи.
– Грешката не беше само твоя, Войнико мой, любов моя – каза тя. – Аз също бях виновна. Бях толкова млада, толкова неопитна. Позволих на една тайна да застане между нас.
– Тайна? Какво имаш предвид? – Стомахът на Калона се сви. Какво можеше да крие Никс от него?
– Онази нощ, онази ужасна нощ, в която ме намери с Еребус. Не си разбрал правилно думите ми към него. Никога след това не съм говорила за това, а трябваше, дори само за да те уверя, че брат ти и аз не сме те предали.
– Не, всички ние се заклехме да мълчим заради случилото се онази нощ. Беше редно да спазим този обет – каза Калона и почувства известно облекчение. – И тогава нямаше да те слушам. Тогава щях да чуя само ревността.
– Е, не бях права, като накарах теб и Еребус да дадете обет за мълчание, но мисля, че това, което създадохме онази нощ, се получи доста добре, дори и да не сме могли да говорим за него.
Калона срещна очите ѝ.
– Вашите деца вампири са забележителни и необичайни и признавам, че много ги харесах.
– Да не би да имаш предвид нашите деца вампири? И двамата имаме пръст в създаването им.
– Аз спазих обета си, Никс. Никога не съм говорил за това нито пред тях, нито пред което и да е живо същество – каза Калона.
– Знам. – Никс се наведе напред и го целуна. – Ти не наруши тази клетва, дори когато беше изпълнен с Мрак и ярост. Тогава за пръв път започнах да се надявам, че ще намериш себе си и пътя си обратно към мен.
– Ще го направя. Никога повече няма да загубя пътя си.
Никс се свлече в прегръдките му и се отдаде на пълен покой в кръга на неговата любов и сила.
– Липсват ми обаче. Нашите вампири – каза той. – И, разбира се, синът ми.
Тя се усмихна нагоре към него.
– Трябва да посетиш Репхайм.
Калона примигна изненадано.
– Няма да имаш нищо против?
– Разбира се, че не! Той е твой син, сроден със специален мой любимец.
Калона стисна здраво своята богиня.
– Забравям, че ти никога не си изпълнена с ревност и омраза.
– Нито пък някога ще го направя, любов моя – каза Никс. После сериозното ѝ изражение се проясни. – Да ги нагледаме ли, нашите деца?
– Сега? – Погледът на Калона обхвана лодката, ленивото езеро и красивата богиня.
Тя се усмихна.
– Да, сега. Но можем да го направим, без да нарушаваме изненадата ти за мен. – Никс смени позицията си така, че макар все още да се намираше в кръга на ръцете му, гърбът ѝ беше върху гърдите му. Той надникна през рамото ѝ, докато тя се навеждаше над ръба на лодката и махаше с ръка над водите на езерото в другия свят.
Магическо езеро, призовавам твоята кристална сила отвори се за мен, като изведеш на бял свят това, което търся.
Желанието ми е да видя онези, които са ни скъпи.
Макар и далеч, бих искала те да са близо.
Отвъд завесата на времето и пространството,
Покажи ни нашите деца в тяхното смъртно място.
Водите се завихриха леко, развълнуваха се, сякаш Никс беше прескочила камък по повърхността на езерото, после се успокоиха и станаха напълно стъклени. Подобно на магическия еквивалент на смъртен телевизионен екран, пред тях се разиграваше сцена, пълноцветна и озвучена.
– Това са Зоуи, Старк и баба Редбърд! – Каза Калона. – Всички те са зад кулисите на залата в Дома на нощта.
– Шшшш, любов моя – каза тихо Никс. – Нека да гледаме, без да им се натрапваме.
– Какво прави Зоуи Редбърд сега? – Прошепна Калона на своята богиня.
Раменете на Никс се разтресоха от тих смях. Калона обгърна още по-плътно ръцете ѝ и я наблюдаваше, признавайки тихо пред себе си колко нетърпелив е за новини за онези, които бе започнал да смята за свое семейство.
Назад към част 57 Напред към част 59