Зоуи
– Аз съм нервна. Уф, и стомахът ми е разстроен – казах, като се опитвах да не си търкам ноктите. – Добре ли изглеждам? Може би трябва да се преоблека с дънки. Тази рокля е малко прекалено офицялна. – Погледнах надолу към себе си и откъснах един дълъг оранжево-кремав косъм от моята über-dressy рокля и се загледах в голямата оранжево-кремава котка, която се опитваше да изглежда невинна, докато мъркаше и се търкаше в краката на Старк. – Скайлар, не ме заблуждаваш. Нарочно се лигавиш.
– Изглеждаш великолепно, Зи. Не се преобличай. Отново. Така или иначе нямаш време. А Скайлар има дълга козина – той не може да си помогне, че се скубе. Нали – каза Старк и се наведе, за да погъделичка големия котарак по върха на главата му. Нала се промуши деликатно в стаята, кихна на Скайлар, а после, поклащайки корем, моята дебела котка се изнесе. Изглеждайки много котешки, Скайлар я преследваше щастливо.
– Той наистина ми харесва – каза Старк и се усмихна след котката. – И не е толкова злобен, колкото беше преди.
– Е, не го казвай на херцогинята. Носът ѝ все още кърви от мястото, където я удари онази вечер.
– Тя трябва да се научи да го оставя на мира. На новия му нашийник пише, че е известен насилник. – Старк се опитваше да звучи безгрижно, но забелязах, че дори той се притесняваше от килта, който беше избрал да носи.
– Мисля, че краката ти може да са по-добри от моите – казах само наполовина на шега.
– Не казвай това на твоя Пазител, у-ве-ци-а-ге-я. Той и без това се перчи достатъчно – подиграваше се баба и потупваше нежно Старк по бузата. Тя се приближи до мен и изглади дълбокото сърцевидно деколте на малиновата кадифена рокля, която бях позволила на Афродита да ме уговори да облека. След това отметна още един котешки косъм от сребърно бродираното изображение на богинята с вдигнати ръце, притискащи полумесеца, който почиваше над сърцето ми. – Ето, това е последното косъмче на Скайлар. А ти изглеждаш абсолютно прекрасно, Зоуибърд. Тази рокля става за първата върховна жрица на новия:
Северноамерикански върховен съвет.
Върховна жрица на Северноамериканския върховен съвет – кога стомахът ми ще спре да се свива всеки път, когато чуя новата си титла?
Сякаш прочела мислите ми, баба взе лицето ми в ръцете си. – Титлата ти ще ти се отдаде лесно, когато се отдадеш лесно на себе си. Вярвам, че това ще се случи, след като свършиш това, което трябва да направиш днес.
– Да, Зи. Знаеш какво трябва да направиш. Колкото по-скоро приключиш с това, толкова по-добре – каза Старк.
Срещнах очите му, търсейки признаци на ревност или гняв, и не видях такива. Видях само любов и доверие. Поех си дълбоко дъх.
– Прав си. И двамата сте прави. Да спрем да си губим времето. Няма да е толкова лошо.
– Лошо, Зи? Шегуваш ли се? Ще бъде страхотно! Ей, не забравяй – светът е малък. Няма да загубим никого. Те просто ще се разпилеят. – Старк се ухили и ме дари със сладката си нахакана усмивка. – Разбираш ли? Фледж.
Поклатих глава, но успях да не му извъртя очи.
– Разбирам.
– Зоуибърд, не трябва да мислиш за това като за край на нещо. Мисли за това като за начало на едно голямо приключение за всички вас – каза баба.
– Добре, да, права си, бабо. И изобщо, ще се завъртим в кръг още веднъж, преди всички да потеглят. Нека да направим това. – Със Старк от едната ми страна и баба от другата, излязох на сцената на аудиторията.
Аудиторията беше препълнена и можех да видя хора, които стояха по цялата дължина на задната и страничните стени.
– Откъде дойдоха всички? – Прошепнах на Старк, като се опитвах да не мърдам устните си.
– Е, Зи, микрофонът ти е включен – извиси се гласът на Стиви Рей някъде близо до предната част на аудиторията.
– Ах, по дяволите – прошепнах аз. А после стиснах устни, когато моето „ах, по дяволите“ отекна над тълпата. Смехът се разнесе обратно към мен, но не се почувствах зле настроена. Усещаше се приятелски. Примигнах и когато очите ми свикнаха с газовата светлина в залата, видях, че да, тълпата наистина беше огромна, но също така ми се усмихваше. Претърсих лицата, докато не открих една къдрава руса глава до друга руса, чиято коса беше дълга и права и почти невъзможно перфектна. Срещнах погледа на Афродита. Тя вдигна русолява вежда и ми кимна. После срещнах искрящите сини очи на Стиви Рей. Тя ми се усмихна широко и ми вдигна палец. Изпуснах дъха, който бях задържала, прочистих гърлото си и започнах.
– Искам да благодаря на всички вас, че дойдохте тази вечер за клетвата на Северноамериканския върховен съвет на вампирите, особено на хората, които са тук и които станаха толкова добри приятели на този Дом на нощта. – Детектив Маркс лесно се откриваше в тълпата – беше по-висок от почти всички останали. Усмихнах му се и той ми нахлупи въображаема шапка. Хареса ми, че около половин дузина униформени го придружаваха, и си направих бележка да не забравя да купя куп билети за следващото събитие на полицията за набиране на средства. – Днес ще направим нещо, което никога досега не е правено във вампирското общество. Ще поставим ново начало и ще включим в него и хората.
Направих пауза, когато избухнаха спонтанни аплодисменти, толкова изненадващи, че усетих как бузите ми се затоплят.
– И така, добре, ще започна, като извикам на сцената шестимата нови членове на нашия Върховен съвет. – Срещнах погледа ѝ и започнах с моята най-добра приятелка. – Стиви Рей!
От седалките зад Стиви Рей се чуха куп подсвирквания, придружени от пляскане с ръце. Усмихнах се, като разбрах, че семейството ѝ е пътувало от Хенриета. Стиви Рей целуна бързо Репхайм, след което забърза към сцената.
– Афродита!
Всички воини от „Синовете на Еребус“, начело с Дарий, се изправиха и бурно аплодираха, когато Афродита отметна косата си и грациозно излезе на сцената.
– Шоуни!
– Точно така! Добра работа, Шоуни! – Обади се детектив Маркс, докато той и останалите членове на ТПД, заедно с Ерик Найт, всички се радваха и подсвиркваха.
– Шейлин!
С удоволствие видях, че Ерик се изправи и я поздрави, докато минаваше покрай него – след като Никол я целуна по устните.
– Ленобия!
Един едър каубой изръмжа и размаха подобаващо бялата си шапка, когато Господарката на конете, изглеждаща неземно красива, си проправи път към сцената.
– И последното име, което назовавам, е първият мъж, който ще бъде член на който и да е вампирски Върховен съвет. Деймиън! – Казах. И се присъединих към ръкоплясканията и възгласите, когато Деймиън, зачервен, но усмихнат, изглади безупречно ушитата си риза, прегърна Адам Палука и побърза да се присъедини към нас.
Приятелите ми се разпръснаха от двете ми страни, като всички гледаха към мен за това, което щеше да последва. Преглътнах нервите си и седнах. Те последваха примера ми и заеха местата, които ги чакаха.
Добре, това не беше като Висшия съвет на вампирите, който все още управляваше в Европа от остров Сан Клементе. Нямахме каменни тронове и големи правила за това как всеки в тълпата трябва да се държи. Нито пък изключвахме хората от нашата зала/камера на Върховния съвет. Още от самото начало бяхме решили да правим нещата тук по различен начин. Като начало решихме, че нашите „тронове“ ще бъдат столове с удобни тапицирани седалки, украсени в училищната плетеница от лилаво, синьо и зелено на черен фон. Докато седях на моя, продължих церемонията.
– Сега искам да извикам на сцената нашия вампирски поет лауреат, Крамиша, която е и пророчица на Никс. Тя ще ни закълне като вашия нов Върховен съвет. Крамиша, излез на сцената!
Всички червени новаци се развикаха супер силно, когато Крамиша се изкачи по стълбите към сцената. Тя носеше любимите си шестсантиметрови златни лачени ботуши на токчета, които си подхождаха със златната ѝ перука. Имаше със себе си една от тетрадките си с цвят на лавандула и като взе микрофона, който баба ѝ предложи, я отвори и се премести на позиция с лице към нас.
– Готови ли сте?
– Да – казаха и седемте от нас.
– Тогава кажете това, което казвам, и знайте, че тази клетва е задължителна от сега до смъртта ви.
– Е, или докато изтече първият ни четиригодишен мандат и Северноамериканската камара на ноща гласува обратно за нашите позиции – поправих я бързо.
– Да, както казва Зи. – Крамиша кимна, напълно невъзмутимо. Когато започна да произнася думите на клетвата, гласът ѝ се промени, усили се и сякаш мълчаливо наблюдаващата я Никс внезапно ѝ вдъхна сила.
Новите времена изискват нови места и лица.
Възстановено равновесие, сега гледаме напред.
Крамиша направи пауза. Седемте заедно повторихме обвързващите думи на стихотворението ѝ:
Изпитанията ни бяха големи, но ние останахме верни.
Загубите ни бяха големи, но ние се справихме.
Тя отново направи пауза и ние повторихме думите ѝ:
Тази вечер ние обещаваме да стоим в Светлината.
Да водим с мъдрост, любов и сила.
Докато изричах думите с моите шестима приятели, се молех Никс да ми помогне, да помогне и на тях, да продължа да израствам в мъдрост, да бъда изпълнена с любов и винаги да показвам на другите уважението, което заслужават, докато владея дадената ми от богинята сила.
Ето! Новият Висш съвет, който виждате!
Така избрахме, така да бъде!
Като повторихме последните редове от клетвата, седемте се изправихме и като един се поклонихме на тълпата, която избухна в бурни възгласи.
– Добре, Зи. Сега им кажи останалото – каза Стиви Рей. – В края на краищата това беше твоя страхотна идея.
Кимнах, отново нервна, но се обърнах към тълпата и довърших започнатото.
– Както знаете, ние планираме да бъдем съвсем нов вид Висш съвет, защото искаме светът да види съвсем нов вид вампири. – Тълпата мигновено притихна, слушайки внимателно. – Част от това, което реших, ами това, което решихме ние, всичките седем, беше, че няма да останем тук, затворени от това, което наистина се случва във външния свят.
– И да ни растат паяжини от задниците – добави Стиви Рей, предизвиквайки смях в публиката.
– Е, да, нещо такова – казах аз и се усмихнах на най-добрата си приятелка. – И така, от утре вашият Върховен съвет ще излезе в страната, ще посещава различни Домове на нощта, ще изслушва проблемите и тревогите на нормалните, обикновени вампири и новаци, както и на хората, които живеят в близките им общности. – Поех си дълбоко дъх и безвъзвратно разпръснах приятелите си. – Стиви Рей, ти ще отидеш на север.
– Така да бъде – каза тя и се усмихна, макар че очите ѝ бяха пълни със сълзи.
– Деймиън, ти ще отидеш на изток.
– Така да бъде – съгласи се той тържествено.
– Шоуни, ти ще отидеш на юг.
– Така трябва да бъде – изрече тя.
– Шейлин, ти ще отидеш на запад.
– Така да бъде – каза тя и ми се усмихна любезно.
– А аз ще остана тук с теб – каза Афродита, а погледът ѝ беше мъдър и непоклатим в моя.
– Така да бъде – съгласих се аз. Обърнах се към публиката и казах: – Весела среща, весела раздяла и пак весела среща. И нека всички вие бъдете благословени!
Всички ръкопляскаха, този път по-трезво от преди. Очевидно куп хора бяха шокирани от решението, което аз и моят Съвет бяхме взели, но аз се чувствах добре. И, съдейки по лицата на приятелите ми, те също се чувстваха добре. Всички бяхме виждали колко объркани могат да станат нещата, когато Висшият съвет изгуби връзка с народа си. Бяхме твърдо решени това да не се случи на нас.
Но аз имах още едно нещо, което трябваше да направя, нещо, за което не бях казала на приятелите си. Обърнах се към тях и казах:
– Приятели, преди да си тръгнете, трябва да направим един последен кръг.
– Кръг? Точно сега ли, Зи? – Попита Стиви Рей.
– Кръг да, и то сега, някак си. Бихте ли дошли с мен? По-лесно е да ти покажа, отколкото да ти обяснявам – казах аз.
– Зи, ако имаш нужда от нас, винаги ще дойдем с теб – каза Деймиън.
– Аз ще изтегля хамъра от вън – каза Старк.
– Вече събрах ритуалните ти свещи и ги сложих в кошницата – каза баба.
– Добре, да вървим. Стадото на елементорите отново пътува – каза Афродита.
Назад към част 58 Напред към част 60