П.С.Каст Кристин Каст – Училище за вампири – Скрит – книга 10- част 39

Аурокс

Макар че Аурокс се нуждаеше от командата, за да се приближи достатъчно близо до баба Редбърд, за да я спаси, думите накараха стомаха му да се напрегне, а сърцето му да забие по-бързо. Той се изправи и започна да се придвижва към клетката, изградена от пипалата на Мрака.
– Просто и счупи врата. Не увреждайте тялото ѝ повече, отколкото децата ми вече са го направили. Искам да съм напълно сигурен, че Зоуи може да я идентифицира.
– Да, жрице – вдървено каза Аурокс.
Той не погледна към ужасната локва от сгъстена кръв и счупен тюркоаз, която се беше събрала, оцветявайки килима под клетката. Погледът му срещна този на баба Редбърд. С този единствен поглед Аурокс се опита да ѝ каже, че не трябва да се страхува – че той никога няма да я нарани. Той и промълви две думи:
– Бягай – балкон.
Очите на бабата не се откъсваха от неговите. Тя кимна, а после каза:
– Ще ми липсват изгревът, лавандулата и моята у-ве-ци-а-ге-я, но смъртта не ме плаши.
Аурокс беше почти на една ръка разстояние от клетката. Той знаеше какво трябва да направи. Пипалата щяха да се отворят към него. Баба щеше да избяга. Той щеше да я преследва, като държеше тялото си между нейното и плъзгащите се деца на Неферет, и щеше да я хване навън – на балкона, където щеше да я държи, докато Калона не я вдигне на безопасно място.
Тогава стихиите щяха да го изоставят и звярът щеше да се бори за собствената си свобода. Аурокс не се надяваше, че ще спечели, но се придържаше към мисълта, че освобождаването на баба Редбърд само по себе си е победа. Аурокс вдигна ръце, за да раздели нишките.
– Защо не повикаш звяра?- Гласът на Неферет беше на сантиметри от него.
Баба Редбърд се отдръпна, загледана над рамото му.
Аурокс се обърна. Неферет беше там, носеше се върху гнездо от плъзгащи се пипала. Той не можеше да види краката ѝ. От коленете надолу тя сякаш се бе превърнала в част от децата на Мрака, които толкова дълго бе хранила.
Тогава той изпита страх. Той го прониза като зимен вятър. В него огънят изпрати вълна от топлина и Аурокс намери гласа си.
– Жрице, звярът не слуша заповедите ми, както преди ритуала за разкриване. Но не ми е нужен той за да счупя врата на една старица.
– Но аз толкова харесвам зверовете. Ще ти помогна да го извикаш.- Бърза като поразяваща змия, Неферет зашлеви Аурокс.
Звярът се разтрепери и земята успокои парещата болка, давайки на Аурокс отново контрол над съществото.
Неферет вдигна вежди.
– Това не е ли интересно? Не усещам и най-малката частица от присъствието на съществото.- Нейното гнездо на Мрака я пренесе още по-близо до Аурокс. Той усети дъха ѝ. Беше кисел, сякаш бе яла изгнило месо. Той се насили да не помръдне, докато тя се навеждаше към него, обгръщайки го с ръце, сякаш беше неин любовник.- Но знаеш ли какво усещам?
Аурокс не можеше да говори. Можеше само да поклати глава.
– Ще ти кажа.- Тя прокара острия си нокът по бузата му. Кръвта потече и пипалата около тях потрепериха в отговор. – Усещам предателство.- Тя го удари отново, като този път използва ръката си с нокът и изкара още кръв от лицето му. – Ти си съд, създаден като дар за мен. Ти си мой, за да те командвам. Звярът е мой, за да го призова.- Неферет го удари отново, като изкара още кръв. Звярът се размърда, но духът укрепи Аурокс, позволявайки му да запази контрол.
– Дух? Как може духът да присъства в теб?- Неферет се извиси над него, а яростта накара децата ѝ да се размножат и да се разширят.- Удари го!- Тси Сгили хвърли към него нишка от Мрак. Този път Аурокс вдигна ръка, за да блокира удара. Пипалото се вряза дълбоко по дължината на предмишницата му. Звярът се разтрепери, хранейки се с болката на Аурокс.
Мигновено другите четири елемента се присъединиха към успокояващия дух и водата го успокои, въздухът го охлади, земята го заземи, а огънят го подсили.
Яростта на Неферет беше ужасна.
– Стихиите са с теб! Къде е онази кучка, Зоуи, и нейният кръг?
– В безопасност от теб, вещице!- Изкрещя Аурокс, после се обърна и разкъса клетката на Мрака. Издърпвайки баба Редбърд в прегръдките си, Аурокс побягна.
– Удари! Режи! Искам Аурокс да понесе непоносима болка!
Пипалата уловиха Аурокс около глезените му, като го срязаха дълбоко и го спънаха. Той изпусна баба Редбърд. Старата жена извика:
– Аурокс!
Той се опита да ѝ отговори, да каже на баба да бяга към балкона, където я чакаше свобода, но Неферет беше по-бърза и завърши заклинанието за по-малко от един дъх.
– Създаден от Мрака, звяр, излез навън! Подчини се на заповедта ми!
Аурокс бе погълнат от пипалата на Мрака. Те не просто го прерязаха. Те притиснаха телата си към него. Кожата му се развълнува и започна да поглъща ужасните змиеподобни същества. Под кожата му се появи болка. С всеки удар на бясното му сърце Мракът пулсираше в тялото на Аурокс, блъскаше стихиите, докато те не побягнаха и не събудиха звяра.
Баба Редбърд ридаеше и протягаше ръце към него. Болката в него беше непоносима и с ужасна тръпка тялото му започна да се променя.
– Не! Върви!- Успя да изкрещи Аурокс. Гласът му се беше променил. Беше невъзможно силен и напълно нечовешки.
Звярът се появи, породен от болка, ярост и отчаяние.
Старицата се изправи на крака и започна да куца към разбитата врата на балкона.
– Убий я. Сега!- Заповяда Неферет.
В това, което беше останало от съзнанието му, Аурокс изкрещя, когато звярът изръмжа и се подчини.

Назад към част 38                                                       Напред към част 40

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!