П. С. Каст, Кристин Каст-Училище за вампири-Разкрита-книга 11-част 11

Зоуи

Бях права за едно нещо – Танатос се беше погрижила Чера и екипът ѝ да интервюират няколко деца, да направят няколко снимки на нашето кафене, а след това беше накарала Деймиън да обясни (пред камера) графика на занятията си, докато екипът на „Фокс нюз“ беше бързо и учтиво изведен от кампуса. Всичко това се случи за по-малко от тридесет минути и Танатос каза, че нашият материал ще бъде излъчен по вечерните новини, както и в интернет. Казах ѝ, че е било гениално Деймиън да бъде говорител на училището ни, а след това я запознах с нашия план.
– А Калона каза, че не смята, че Неферет знае нещо за мазето, затова решихме да го накараме да разсее Далас и групата му, докато почистим мястото и преместим децата си там. Надяваме се, че те ще имат ден-два спокойствие, а след това ще можем да се върнем в депото – завърших обяснението си на Танатос. – А, и ако сме тук за много повече от това, някой трябва да отиде да вземе котките ни и херцогинята. Те имат автоматични хранилки и вода, но ще бъдат самотни, а тоалетните им ще са отвратителни.
Тъмнооката Върховна жрица в повечето случаи мълчеше, докато аз говорех много. Казах ѝ, че мазето е било използвано за съхранение на стари оръжия и вещи от медийния център и че Дарий и Старк са преместили всичко това в една от стаите за склад на Ленобия. Не ѝ бях казала, че оръжията са покрити със скъпоценни камъни и са супер стари, и струват, примерно, милиард долара. И наистина там долу изобщо нямаше никакви неща от медийния център. Не че не вярвах на Танатос, но бях решила, че колкото по-малко хора знаят за богатството, толкова по-добре. Старк и Дарий се бяха съгласили. Всъщност, колкото повече мислех за това, толкова повече вярвах, че Драконът можеше да пази скривалището на оръжието в тайна от много дълго време, а Драконът беше един от най-лоялните воини, които някога бях познавал. Явно е имало причина, поради която е пазил това за себе си, и бих се обзаложил, че не е била егоистична.
Затова оставих подробностите за оръжието, скъпоценните камъни и късмета извън коментара си.
– Абсолютно съм съгласна с теб по отношение на котките и херцогинята. Ще се погрижа да бъдат транспортирани тук, ако се стигне дотам. Но как Калона ще отвлече вниманието на Далас? – Попита Танатос.
– Той ще каже на Далас, че съм казала, че не искам да водя погребението на Ерин – че дори не искам да изграждам кладата. После ще каже, че си оставила работата на него.
Танатос вдигна вежди.
– С други думи, Калона ще примами Далас да построи кладата.
– Да, и се надяваме да води и погребението на Ерин. След всичко, което се случи с нея, реших, че наистина ще е най-добре за обкръжението ми, особено за Шоуни, да не се замесва. – Направих пауза и добавих: – Надявам се, че всичко това не те притеснява.
– Когато някой младеж отхвърли Промяната и умре, винаги е трудно за онези, които остават след него. В този случай около смъртта на детето е имало сложни събития. Ще се доверя на инстинктите ти, Зоуи. Ерин е била част от твоя кръг – ти си действала като нейна върховна жрица. Твое право е да избереш условията за нейното погребение.
– Благодаря ти – казах аз.
– Вярвам обаче, че е разумно да позволиш на Шоуни да призове своята стихия по време на запалването на кладата. Това ще помогне на това, което трябва да последва, да бъде завършено по-бързо. Също така ще помогне на Шоуни да се сбогува с приятелката си.
– Добре, да. Ще говоря с Шоуни.
– Смятам, че трябва да поговорите и с вашата пророчица.
– Афродита? – Искането на Танатос ме изненада. – Искаш да кажеш за баща ѝ?
– Да. Прецени внимателно психическото ѝ здраве.
– А? – Не мисля, че съм квалифицирана да преценявам психичното здраве на Афродита. Да не говорим, че тя може да ми изреже сърцето и да го изяде, ако се опитам.
– Ти си нейна върховна жрица и, ако предположението ми е вярно, нейна най-близка приятелка. Да бъдеш пророчица на богиня никога не е лесен за носене дар, а Афродита загуби баща и майка в една нощ – насилствено и публично.
– Вече я проверих днес. Дарий каза, че най-накрая е заспала, така че не я събудих.
– Събуди я. Ако не признае, че има нужда от върховната си жрица, може да признае, че има нужда от приятелката си – каза Танатос.
– Ще направя всичко по силите си.
– Трябва също да те предупредя да очакваш размирици в училището. Чувствам как Мракът се натрупва, а той се храни с гняв и болка, страх и разочарование, засилва ги, ловува на носителите им, придобива сила от тях. Наблюдавай внимателно кръга си и онези, които са най-надарени от Богинята. Където има голяма сила, там се привлича и Мракът.
– Поне двама от моя кръг току-що преживяха големи загуби – притесних се на глас. – И наистина, смъртта на Ерин засегна всички ни. Сега сме заклещени тук с деца, които също са разстроени и ядосани. Не можеш ли да направиш нещо, за да ни измъкнеш оттук? – Беше ми трудно да контролирам собственото си разочарование – нямах представа как да помогна на приятелите си да се справят с проблемите си.
– Зоуи, срещнах се с детектив Маркс, преди да пристигне екипът на „Фокс нюз“. Всъщност присъствието на Чера Кимико тук е показателно за това, че тази ситуация няма да се разреши бързо.
– Детектив Маркс не намери ли нещо, което да докаже, че Неферет е убила кмета?
– Той спомена за ДНК доказателства и поиска да започне сравнително изследване на всички наши професори, за да се изключи съвпадение – мрачно каза Танатос.
– Но това е добре! Никой от нашите професори не е убил кмета – казах аз.
– Зоуи, ако разреша на човешките власти да започнат да тестват моите професори, ще им позволя да преминат границата, която успешно и безопасно разделя човешките и вампирските кодекси на правосъдие повече от петстотин години.
Поклатих глава.
– Не, все още не разбирам защо това е лошо. Поне не този път.
– Този път не е лошо. Какво ще кажеш за следващия път, когато някой местен убие човек, а после го инсценира така, че да изглежда като убийство на вампир – и може би дори има кичур или два косъма от някоя от нашите върховни жрици, които да остави на местопрестъплението. Ако допусна пролука в стената, която защитава нашия вид от човешкото преследване, колко време ще мине, преди тази стена да рухне напълно и Горящите времена да започнат отново?
Поколебах се.
– Какво ще направиш? Не можем просто да останем затворени тук завинаги.
– Изпратих молба до Върховния съвет за изслушване още тази нощ.
– Ще ги помолиш да се намесят при хората? – Само мисълта за това ми вдъхна надежда.
– Искам и имам нужда от теб тук, за да послужиш като свидетел на проявата на Неферет.
– Добре, разбира се. Ще направя каквото мога – казах аз.
– Вече е девет часа. Насрочих скайп-конференцията с Върховния съвет за десет часа, така че тази нощ все още ще имаме време да запалим кладата на Ерин в полунощ. Моля, присъединете се към мен след един час.
– Трябва ли да доведа Стиви Рей или Афродита?
– Постарай се да прецениш по свое усмотрение, жрице, и аз ще уважа решението ти.
Свих ръка на сърцето си и ѝ се поклоних, като ми се искаше да имам толкова уважение към способностите си за вземане на решения, колкото Танатос.

Назад към част 10                                                            Напред към част 12

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!