Старк
– Това момче утре със сигурност ще го боли – каза Старк, когато влезе в старата стая на Зоуи в общежитието. До разсъмване оставаха само около десет минути, а той се чувстваше повлечен към земята от умората дълбоко в себе си.
– Това ти отне цяла вечност. Наистина започвах да се притеснявам, че няма да се върнеш преди изгрев слънце – каза Зоуи, седна в леглото и сложи книгата, която четеше.
– Да, съжалявам. Не можех просто да го оставя така объркан. – Той се усмихна на Зи и отиде до мивката. – Шоуни добре ли е?
Зоуи изглеждаше раздразнена от въпроса.
– Да, изглежда добре. Е, тя е тъжна и всичко останало, но това е нормално. Тя ще остане при огнището, докато изгрее слънцето. Предполагам, че Далас е дошъл и е направил някаква глупава сцена, което напълно прилича на него, но Шоуни се справи.
– Не смяташ ли, че трябва да останеш с нея?
– С Шоуни? На кладата? – Зоуи се намръщи към него.
– Да. Ти си нейна върховна жрица.
– Е, технически, докато сме заседнали тук, в Дома на нощта, Танатос е нейната върховна жрица, а не аз. А Шоуни каза, че е казала на Танатос, че иска да остане сама до кладата. Танатос е уважила желанието и – реших, че и аз трябва да го направя. Имаш ли проблем с това?
Старк набра вода в ръцете си, изплаквайки сапуна от лицето си, докато се опитваше да измисли как да говори със Зи. Тя беше толкова проклето раздразнителна, откакто се случи цялата тази случка на балкона, която показа, че Аурокс е Хийт, а Хийт е Аурокс. Чувстваше се така, сякаш живееше с бомба!
– Не – каза той накрая. – Няма никакъв проблем с това. Зи, не съм се опитвал да се карам с теб. Просто исках да знам за Шоуни.
– Погребението на Ерин приключи. Шоуни е добре. Това е всичко. Искам да знам какво наистина се е случило с Аурокс и онези човешки момчета. Не можах да разбера за какво, по дяволите, говори Хийт.
Стомахът на Старк се сви.
– Имаш предвид Аурокс.
– Да, Аурокс. – Намръщи се Зоуи. – Точно това казах. И така, какво се случва?
Старк беше твърде уморен, за да спори с нея, затова пренебрегна фройдисткото ѝ подхлъзване, макар че от него сърцето му се сви.
– Две момчета някак си намерили дупка в стената на училището – всъщност не много далеч оттук. Бяха пили и търсеха горещи вампирки. – Това е всичко. – Повтори той думите ѝ, свали ризата си и започна да си мие зъбите.
– Старк, сериозно? Пропускаш огромни подробности.
Той сви рамене и заговори през четката за зъби, надявайки се, че тя ще схване подсказката и ще спре с разпита.
– Нищо особено. Използвах суперсилите си на червен вампир, за да ги накарам да повярват, че съм полицай и че са извадили късмет. Не ги откарах в затвора, не ги обвиних в публично напиване и не се обадих на родителите им. А те си мислят, че Домът на нощта е в моя патрул, така че оттук нататък ще ги търся всяка вечер, което означава, че няма да се върнат.
– Е, това е добре.
Тя не каза нищо друго, докато той приключи с миенето на зъбите си и се качи в леглото, но от начина, по който тя дъвчеше устните си и се почесваше по челото, той разбра, че има да каже още много неща. Освен това усещаше напрежението ѝ. Винаги усещаше напрежението ѝ. Осъзна, че трябва да разтрие раменете ѝ и да се опита да я накара да се отпусне, но не можеше да преодолее причината за напрежението ѝ.
Аурокс беше Хийт. Зоуи обичаше Хийт.
А това нарани чувствата на Старк и го накара да се чувства като мизерник.
Затова той легна до нея и изгаси малката мигаща газова лампа, като с цялото си сърце желаеше Зоуи да се свие на рамото му, да го прегърне и да му каже, че не трябва да се притеснява, че не иска да бъде с Аурокс, Хийт или някой друг, освен него.
Вместо това от тъмнината Зоуи каза:
– Защо беше там?
Старк въздъхна.
– Беше тичал около стената на училището. Не разбрах защо, а и той беше прекалено пиян, за да ми обясни.
– Бягането изключва съзнанието му – каза Зоуи.
– Откъде знаеш?
Настъпи кратко мълчание и той почти чу как тя мисли, след което тя каза:
– Това правеше Хийт, когато имаше проблем. Той се изтощаваше и това изключваше съзнанието му.
– О – каза Старк, чувствайки се все по-гадно от този момент нататък.
– Къде е сега? – Попита тя.
– В мазето, изпаднал в безсъзнание – каза Старк.
– Не мисля, че спи.
– Може и да не спи, но мога да ти обещая, че е припаднал.
– Обърна ли го настрани, за да не се задуши, ако повърне?
– Не, но не се притеснявай да отидеш да го обърнеш сама, ако си толкова адски притеснена за него.
– Старк, аз просто…
– Знам какво искаш да кажеш. Знам всичко, Зоуи. Това е проблемът.
– Не е нужно да ми се ядосваш – каза тя.
– Не съм ядосан. Уморен съм. Слънцето изгрява и трябва да спя. Лека нощ. – Старк се претърколи настрани. Обърнат с гръб към нея, той се сви на кълбо, като му се искаше тя да го прегърне, да го придърпа към себе си и да му каже, че всичко ще бъде наред – че ще разберат това нещо заедно.
Вместо това чу как тя каза тихо:
– Лека нощ. – Той усети как леглото се измества, когато тя се отдръпна от него.
Старк никога не се беше радвал толкова много да се отдаде на притегателната сила на слънцето и на безметежния сън, който зората носеше със себе си.
Назад към част 19 Напред към част 21