П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Падението на Калона-новела 11,5-част 2

2.

ЗАЩОТО НЕ ИСКАШ, АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ВЪЗНАГРАДЯ, ВЕЛИКА БОГИНЬО…

Никс се облече внимателно за посещението си при Майката Земя, като нареди на малката фея Скиаед, най-божественото от създанията, създадени от мъниста Божествена енергия, които кръжаха неспокойно в атмосферата на Другия свят, да се погрижи специално за драпировката на сребърната ѝ рокля.
– Благодаря ти, че си избрала такъв перфектен цвят, Л’ота!“ – каза тя на Скиаеда, докато извитото му тяло обикаляше около богинята и шепнеше с течния си глас „Красив лунен цвят“.
Когато една дриада започна да вплита бръшлян в дългата ѝ тъмна коса, Никс възкликна с удоволствие:
– О, това е прекрасно докосване! Майката Земя толкова ще го оцени.
Само скиаеда имаше способността да говори, но малката дриада стана наситено лавандулова и затрептя от удоволствие при похвалата на богинята.
Тогава богинята завъртя глава насам-натам, разглеждайки отражението си в огледалото с ониксова рамка.
– Но бръшлянът е скрит в тъмнината на косата ми. Искам Майката Земя да го види – да знае, че съм се украсила от уважение към нея! – С едно махване на ръка Никс промени визията си, като се сдоби с руса коса, толкова сребриста, че зеленият бръшлян изглеждаше светъл.
– Перфектно! – Усмихна се с удоволствие Никс.
Появи се още една фея, коблин, който добиваше скъпоценни камъни от пещерите на Другия свят. Той се поклони почтително и показа огърлица, изработена от водопад от блестящи кварцови кристали.
– Дарът ти докосва сърцето ми – каза Никс и вдигна гъстата си коса, за да може феята да постави огърлицата върху нея. – Надявам се, че ще докосне и сърцето на Майката Земя. – Никс погали кристалите, мислейки си колко отчаяно желае да има другарство. Тя обожаваше Фея, но те бяха повече дух и стихия, отколкото плът. Никс копнееше за истинско общуване… за докосването на друг безсмъртен.
Никс усети тъгата, която се излъчваше от Фея в отговор на самотните ѝ мисли, и веднага съжали, че се е поддала на меланхолията. Тя беше последната от безсмъртните и знаеше, че Фея се грижи за нея не само от споделената между тях обич. Подобно на Майката Земя те се страхуваха, че тя ще последва останалите – ще изостави обета си и ще напусне това царство.
– Никога. – Гласът на Никс беше мек, но тя говореше окончателно, като галеше загрижения Скиаед така, както галеше дивата котка, която сега я следваше навсякъде. – Няма от какво да се страхувате – успокои тя Л’ота и събралите се феи. – Никога няма да наруша тази клетва или която и да е друга, която някога ще дам – нито през цялата вечност. А сега, моля, помогнете ми да сложа на мястото си покривалото от лунна светлина и звезди, което ми беше дар от Майката Земя, и не се тревожете повече!
Феите затанцуваха около нея, оцветявайки въздуха в щастие, докато се радваха на верността на своята богиня.
В ъгъла на стаята на богинята, в най-дълбоката сянка, нещо тъмно се разтрепери. Сякаш се отдръпна от заразителното щастие на феите, то се измъкна невидимо от стаята.

* * *

Майката Земя чакаше Никс. Тя вече беше приела формата си и стоеше пред горичката, дишайки дълбоко от ароматната вечерна иглика, от която беше направила косата си. Поглаждаше гладката, извита кожа, която беше създала за тялото си от най-чистата глина. Призова въздуха към себе си, като го насочи да повдигне прозрачната рокля, създадена за нея от копринени буби. Знаеше, че изглежда особено съблазнително. Слънцето огряваше горичката ѝ от зори до здрач, а сега, запленена, я наблюдаваше луната.
Майката Земя беше доволна.
Богинята се прояви, когато пълната и внимателна луна беше високо в ясното нощно небе.
– Никс! Ти ме възхищаваш! Избрала си моя бръшлян за косата си. Той допълва украшението за глава, както цветята допълват ливадата.
Богинята бе избрала да носи визията на младо момиче със сребристо руса коса и светла кожа, а познатите нежни татуировки украсяваха гладките ѝ рамене. Майката Земя се усмихна, когато Никс се изчерви от удоволствие.
– Благодаря ти! Феите ми помогнаха да се украся. Те са умни и внимателни, макар че рядко говорят. – Никс докосна кристалната огърлица. – Един коблин направи това за мен.
– Защо, това е също толкова красиво, колкото и украшението на главата ти! Те трябва да са много специални същества. Заинтригувана съм да науча нещо за тях, тъй като не съм създала нищо подобно. Никс, би ли им разрешила да ме посетят? Ще се радвам на присъствието на феите.
– Разбира се! Сигурна съм, че те ще се зарадват. Ще имаш ли нещо против, ако им позволиш да се видят с децата ти? Мисля, че това ще ги направи по-малко самотни, макар че трябва да ви предупредя, че някои от феите могат да бъдат доста пакостливи.
– О, нека това не ви притеснява. Моите човешки деца могат да се възползват от малко божествена пакост. Понякога си мисля, че човечеството е станало прекалено сериозно. Те забравят за специалната магия, която може да се открие в забавните пакости и смеха. – Смехът на самата Майка Земя накара спящите сини камбанки на поляната пред горичката да се събудят и да разцъфнат.
– Тези цветя са толкова красиви! Фей особено обича ярките цветове. Благодаря ти, Майко Земя. – Никс и Майката Земя се усмихнаха една на друга и островът засия от отразена радост.
През цялото време Луната ги наблюдаваше.
– Никс, би ли ми разказала повече за феите? Никога не съм срещала такива.
– О, да! Има толкова много видове от тях.
Усмивката на Майката Земя се превърна в доволна, докато галеше един бял камък, който беше наситен от лунната светлина и призова мъха да го покрие с килим.
– Ела, седни до мен. – Докато Никс грациозно се настаняваше, Майката Земя нежно махна с ръка през тревата, която растеше на кичури около камъка. Мигновено няколко растения оживяха и от тях се появиха бели, тръбести цветове. Благодарейки на всяко растение, Майката Земя нежно откъсна цветовете и предложи един на Никс. – Отпивай бавно – нектарът е толкова вкусен, колкото и силен.
Отпивайки от живата чаша, Никс започна да описва различните видове феи на Майката Земя, която слушаше внимателно и усмихнато, докато Луната неохотно започна да си отива. Там, където хоризонтът се срещаше със сиво-сините води, заобикалящи острова, наближаващото слънце накара небето да почервенее.
– Нямах представа, че е толкова късно. Трябва да ми простите. Твърде отдавна не съм имала възможност да практикувам разговор.
– Прекрасна богиньо, тази вечер се забавлявах повече, отколкото от векове насам. И трябва да ти призная, че не ти си виновна за продължителността на разговора ни. Целенасочено те държах с мен досега. Искам да възнаградя верността ти.
Никс изглеждаше изненадана.
– Но това не е необходимо. Майко Земя, аз ще остана и ще бдя над децата ти. Дадох ти своята клетва. Няма да искам награда за това, че съм спазила думата си.
– Именно защото не искаш, искам да те възнаградя. – Изглеждаща прекомерно доволна от себе си, Майката Земя се изправи. Обърна се на изток, към изгряващото слънце, и вдигна лицето си към избледняващата луна.
– Но какво… – Никс започна.
Майката Земя се усмихна ласкаво на богинята през рамо.
– Този дар не е, за да те привърже към мен. Вярвам във верността ти. Това, което създавам тази вечер, е създадено от приятелство и признателност. Тази вечер единствената ми цел е да сложа край на самотата ти, като ти донеса радост. – След това, докато младата богиня гледаше с любопитство, Майката Земя вдигна ръце.
– Луна, послушай ме, преди да напуснеш моето небе. Майката Земя те зове! – Тя спусна брадичката си, така че погледът ѝ се насочи от небето горе към кораловия връх на изгряващото слънце, и каза: – Слънце, послушай ме, преди да се изкачиш твърде високо. Майката Земя те зове!
За миг не се случи нищо, но Майката Земя не се отчая. Тя отметна назад ароматната си коса и отново повика Въздуха към себе си. Стихията я погали, разкривайки пищната ѝ красота. Тя призова Огъня, за да заблести с жив пламък. Призовала Водата и изведнъж морето, което обграждало острова, се успокоило и се превърнало в течно огледало, отразяващо прелестта на Майката Земя. Призова Духа и мъниста сила я обляха, като подсилиха и без това необикновено сияйната ѝ форма.
Уверена, Майката Земя зачака.
Луната отговори първа и завинаги промени съдбата на Никс.
Сякаш камъче развълнува повърхността на спящо езеро, угасващата луна се размърда, а след това се проясни от сиво до сребристо. Далеч над горичката от небето отекна дълбок глас.
– Луната се вслушва в призива на майката Земя. Каква е твоята воля? Могъщата луна е нетърпелива да я изпълни.
Точно тогава слънцето се издигна над водния хоризонт, озарявайки с жълтото и розовото на зората тревистата земя пред горичката. Отвъд затихналите вълни отекна глас, също толкова дълбок и мощен.
– Слънцето се вслушва в призива на Майката Земя. Какво искаш? Силата на слънцето ще изпълни желанията ти.
Усмивката на Майката Земя беше обещаваща и плодородна като пролетна ливада.
– Могъща луна и могъщо слънце, близнаци пазители на моето небе, искам услуга от всеки от вас.
– И какво ще получа в замяна? Двата гласа заговориха едновременно.
Усмивката на Майката Земя не помръкна. Тя вдигна лицето си към Луната.
– На теб, могъща луна, давам властта над моите океани. След този ден приливите и отливите ще следват твоята воля.
– Приемам твоя дар. Гласът на Луната изръмжа, задълбочавайки се от удоволствие.
Майката Земя погледна изцяло към изгряващото слънце.
– На теб, мощно слънце, давам властта над най-северните си земи. През цялото лято ти ще царуваш там и никога няма да залязваш.
– Приемам твоя дар – съгласи се нетърпеливо слънцето.
– Всеки от вас ми изрече обет – така сте обвързани – нека бъде така! – Обяви Майката Земя. – Първо знайте, че това, което искам, не е за мен самата, а за Никс, вечно вярната богиня, която спази обета си и остана, последната от децата на Божественото.
Въздухът се развълнува, когато Луната предаде изненадата. – Всички са изчезнали? Всички богове и богини?
– Всички, с изключение на тази – каза Майката Земя.
Въздухът около горичката се нагорещи от слънчевия удар.
– Но сякаш едва вчера боговете и богините се разхождаха долу и горе.
– И за мен – съгласи се Майката Земя. После се обърна, като направи знак на бледата, мълчалива богиня да застане до нея. Вземайки ръката на Никс, тя продължи. – Но за Никс, позната с много имена на моите деца, тези дни и нощи бяха дълги и празни.
– Ако вече не бях обвързана с обет да помагам, с готовност бих възнаградила тази самотна и прекрасна богиня – каза Луната.
Усмивката на Никс беше изпълнена с плаха наслада.
– Благодаря ти, могъща луна. Отдавна се наслаждавам на вечно променящото ти се лице и на чистата ти сребърна светлина.
– Аз също се радвам да помогна на една толкова честна и вярна богиня – каза слънцето.
– И аз ти благодаря, могъщо слънце. Твоята лятна топлина ми донесе безброй дни на удоволствие – каза Никс и се поклони на изток.
– Чудесно! Тогава нека направим този сън истински! – Извика майката Земя.
– Как? Съжалявам, но не разбирам – каза Никс.
– Кажи ми, мила богиньо, ако можеше да имаш спътник, оживял благодарение на мощта на Луната и силата на Слънцето, какъв би искала да бъде този спътник?
Без да се колебае, Никс отговори:
– Той би бил воин и любовник, другар в игрите и приятел.
– Добре, тогава ще имаш това. – Майката Земя стисна ръката на Никс, преди да я пусне и да върне вниманието си към слушащите я Луна и Слънце.
Тя отново вдигна ръце и този път започна да върти ръцете си нежно, грациозно, сякаш пресяваше невидими нишки около себе си.
– Отново използвам това, което ми е дадено от Божественото. Сила на сътворението, призовавам те от небето! Свържи се с мощта на луната и силата на слънцето и донеси безсмъртен живот като спътник на моята вярна богиня!
Гласът на Майката Земя придоби ритмичен тембър, докато произнасяше заклинанието:

Аз съм Тя
Обичана толкова добре от
Божествената
Творението е моят дар
Аз съм Тя
Обичана толкова добре от
Божественото
Моят зов от Земята до Небето ще се издигне
Аз съм тя
Обичана толкова добре от
Божественото
Луната! Слънцето! Небето!
Присъединете се истински –
присъединете се сигурно –
присъединете се бързо!
Създай воин и любовник, другар и приятел.
Не оставяй моята богиня без другар, самотна и без край!

Небето над горичката оживя с потоци от блестяща магия, древна като Божествената безкрайна енергия, свързана с подчинението на Земята. Тя се умножаваше и разделяше, пулсирайки със светлината на сътворението толкова ярко, че дори Майката Земя и богинята Никс трябваше да закрият очите си. После теченията се понесоха нагоре, нагоре, нагоре към угасващата луна и нагоре, нагоре, нагоре към изгряващото слънце. Луната и слънцето пламтяха, пулсирайки с присъединяването толкова красиво, че Майката Земя си помисли, че изглежда, че небето целува първо луната, а после слънцето.
Над и около Майката Земя и Никс избухна светлинна експлозия, а след това всичко утихна.
Слънцето продължаваше да изгрява, безшумно, далечно. Луната изчезна в небето.
Майката Земя тъкмо бе започнала да се мръщи и обмисляше как да накаже и Луната, и Слънцето за неизпълнението на обетите им, когато чу изненаданото въздишане на Никс.
Майката Земя отмести поглед. Беше се загледала нагоре, очаквайки същество да се спусне от небето. Но очакванията ѝ бяха погрешни. Съществата вече бяха там, коленичили пред Никс.
Шокирана, Майката Земя наблюдаваше как двете божества, създадени от съединяването на небето и луната, слънцето и небето, вдигнаха лицата си и погледнаха с пълно обожание своята богиня.
– Те имат крила! – Възкликна Никс.
– И са двама – каза Майката Земя, сбърчвайки вежди от недоумение. – Никс, това не се случи точно така, както го бях планирала.
– Мисля, че са перфектни! – Каза богинята.

Назад към част 1                                                                    Напред към част 3

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!