5.
ЛИПСВАШ МИ В МОМЕНТА, В КОЙТО НЕ СЪМ В ТВОЕ ПРИСЪСТВИЕ…
– Знам, че съм благосклонна към Калона – каза Никс, загледана в образа в огледалото си, докато Л’ота разресваше сребристо русата и коса и започваше да я сплита в невъзможно сложен модел. – Не искам да го правя. Не е като да не харесвам Еребус. Напротив! Всеки път, когато видя Еребус, той ме разсмива. Той е толкова умен и талантлив. Знаеш ли, че може да пее и да свири на лира? Всъщност именно неговият глас вчера ме привлече от онзи свят в Гърция. Той свиреше и пееше толкова красиво, че цял Делос го беше нарекъл крилатия Аполон Въплъщение. Бяха сложили маслинови клонки в краката му и му се покланяха.
– Не трябва да му се покланят. – Прошепна Скиаеда неодобрително.
– О, не, той не им позволяваше да му се покланят. Още преди да разбере, че съм част от наблюдаващата го тълпа, той се смееше на това, че го наричат Бог, и правеше голямо шоу с пропуснати ноти, преструвайки се, че е пътуващ музикант – и то не много добър – и че крилата му са част от костюма му. Със сръчност на ръката, твърде бърза, за да я проследят смъртните очи, той извика въздух и го смеси с Божествена енергия, и изведнъж носеше маска, която го правеше да изглежда като глупава птица. За миг публиката се разсмя и го последва в престорен танц, като напълно забрави колко божествен е всъщност. – Никс се усмихна, като си спомни колко сладко и глупаво се бе направил Еребус, само за да се наслади на наблюдаващите го смъртни.
Чудеше се дали Калона щеше да направи същото, ако тя не се беше появила, за да се намеси между него и хората от прерията. Усмивката ѝ избледня. Той отричаше божествеността си, нали?
– Ти мислиш за другия – каза Л’ота.
– Мисля. Често мисля за него. Нещо се случи, когато за първи път погледнах в очите му – нещо прекрасно.
– Трябва да е достоен за теб – каза Скиаеда, а шепнещият ѝ глас прозвуча необичайно силно.
Никс я погледна с любопитство.
– Л’ота, и двамата бяха създадени за мен – Еребус и Калона. Тестовете на Майката Земя са само формалност. В края на краищата тя действа като майка, което означава, че е нежно, но предвидимо твърде грижовна.
Скиаед не срещна погледа на богинята си в огледалото и Никс сви рамене.
– Няма значение. Не очаквам от теб да разбереш, малка Л’ота. Еребус и Калона не са твоя грижа. А сега, къде са дриадите, които призовах? – Никс се изправи и тръгна към стената от прозорци, която гледаше към изящните земи на двореца ѝ. Не забеляза, че Скиаеда беше станала мълчалива и намръщена от пренебрежителните думи на богинята. – Помолих група дриади да съберат гардении от царството на смъртните, за да ги вплетеш в косата ми. Забелязала ли си, че откакто им позволих да посетят земята, дриадите винаги изглеждат разсеяни?
– Забелязвам само това, което ти заповядваш да забележа – промърмори Л’ота твърде тихо, за да я чуе Никс.
Богинята се обърна от прозореца, за да погледне към Скиаеда, когато стаята ѝ избухна в лавина от дриади, чиито ръце бяха пълни с ароматни бели цветя, които във вълнението си преминаваха от и в зашеметяващи нюанси на зеленото, синьото и лилавото.
– Какво правите…- Никс спря, осъзнавайки какво трябва да е предизвикало вълнението на феите. – Един от тях е готов да започне изпитанието си!
Феите скачаха и танцуваха около нея, пускаха гардении в косата ѝ и накараха Л’ота да им се скара, докато набързо подреждаше косите на своята богиня.
– Кой е той? – Попита задъхано Никс, принуждавайки се да седи спокойно, за да може Л’ота да и довърши тоалета и прекалено оживените дриади бързо да облекат тялото ѝ в избраните от нея одежди, които бяха с цвета на девическа руменина.
Дриадите отново започнаха да цвърчат и Никс поклати глава в недоумение. Бяха прекалено развълнувани. Дори богинята не можеше да разбере високото им бърборене.
Л’ота разбираше отлично своите роднини. Тя прошепна една дума на богинята:
– Калона.
* * *
Никс нямаше проблеми да намери Калона. През изминалите дни от създаването му тя се научи, че е достатъчно да мисли за него, да си представи в съзнанието си силното му, красиво лице и ще бъде привлечена от него.
Беше се опитала да намери Еребус по същия начин и не успя. Никс не говореше за този неуспех на никого, особено на Калона и Еребус.
Този ден картината в съзнанието ѝ я върна на познато място – изпълнената с трева прерия, недалеч от мястото, където Калона беше взривил Голямото духовно дърво. Макар че, отбеляза тя, докато се усмихваше и бързаше да поздрави Майката Земя, този път той не беше толкова близо до селището на смъртните.
– Един от твоите кръщелници заяви, че е готов да бъде изпитан – каза Майката Земя, след като прегърна Никс. След това се усмихна щастливо. – Ах! Ти си довела със себе си фея! Толкова се наслаждавам на тяхната компания.
Никс се усмихна снизходително на пърхащата Фея.
– Ти ги разглезваш.
– Те са възхитителни! Радвам се, че ги развличам – каза Майката Земя, като погали нежно една от дриадите. – О! Това е нова фея! – Каза тя, като забеляза Л’ота. – Каква си, красавице?
– Л’ота е Скиаед. Служи лично на мен.
– Тя е прекрасна – каза Майката Земя и се усмихна заедно с Л’ота. – Моля те, посещавай ме често и доведи със себе си още такива като теб.
– Ако Никс позволи…
– Тя говори! Колко интересно.
– Разбира се, че разрешавам, Л’ота. Ти и останалите Скиаед можете да посещавате Майката Земя, когато задълженията ви позволяват – каза разсеяно Никс, търсейки в небето Калона.
– Той все още не е тук, макар че накара Въздухът да ме повика. Твоят Калона трябва да бъде научен, че богините не обичат да ги карат да чакат.
Изведнъж ято гарвани, тъмни като новолунното небе, закръжи над тях, а после кацнаха, сякаш наблюдаваха близките дървета.
– Никс! Липсваше ми. – Спусна се от небето над тях Калона, за да коленичи пред своята богиня.
Дъхът ѝ секна при вида на суровата му красота. Беше облечен в изкусно зашити и набраздени с ресни кожени панталони, които бяха боядисани в тон с бялото на крилата му. Гърдите му бяха голи, макар че мускулите им бяха украсени с вихри от охра. Помисли си, че изглежда като могъщ бог-воин от прерийния народ. Нетърпеливо хвана ръката му и го издърпа на крака, флиртувайки закачливо.
– Липсвала съм ти? Но аз прекарах голяма част от миналата нощ с теб, катерейки се по клоните на гигантските дървета близо до океана и гледайки към осветената от луната вода. – Тя завъртя ръката му така, че да е с дланта нагоре. – Виж, все още имаш петна от сладките плодове, които събра за мен. Как бих могла да ти липсвам за по-малко от един ден?
– Липсваш ми в момента, в който не съм в твое присъствие. – Думите на Калона не бяха подигравателни и кехлибареният му поглед задържаше този на Никс, докато нежно я галеше по бузата с обратната страна на ръката си.
Майката Земя прочисти деликатно гърлото си.
– Ти ме повика тук, защото беше готов да разкриеш творението си, нали, Калона?
– Наистина – каза Калона. Без да се колебае повече, той се отдалечи на няколко дълги крачки от тях. Изправи се пред двете жени и групата феи, което се носеше около тях. – Никс, аз създадох нещо, което да демонстрира силата на страстта, която вечно ще изпитвам към теб.
Калона вдигна ръце и разпери огромните си криле с цвят на лунна светлина. Гласът му, изпълнен с древната сила на Божественото, подсилена от Въздуха, отекна из ливадите.
Ветрове на силата, призовавам ви!
Чрез кръвта си призовавам сила!
Сила на страстта, заповядвам ти да се покажеш!
Творението ми, богинята Никс да знае!
С оглушителен пукот! Калона плесна с могъщите си ръце и въздухът над тях мигом започна да се вълнува и да духа, наоколо и наоколо, така че огромни гръмотевични облаци се издигнаха и небето от синьо в сладкия летен ден се превърна в синьо, гневно и тъмно.
Сега растат! Растете! Растеж надалеч!
Творението мое, богинята Никс да знае!
С повтарянето на думите си Калона повтори и гръмотевичните удари на ръцете си и вихрените ветрове над него се стрелнаха в далечината. При движението си ветровете се променяха, огрявани от отломки на копия, те се рееха, образувайки вихър, който се превръщаше във фуния, която се потапяше надолу, надолу, докато сивата ѝ опашка не срещна прерията в експлозия от сблъсък на една стихия с друга. Фунията прескочи през ливадите, оставяйки след себе си следа от разрушение.
Никс накара погледа си да се откъсне от ужасното, чудно творение на Калона и да го погледне. Калона пламна. Той стоеше в центъра на водовъртеж от вятър и сила и я гледаше с толкова силно желание, че я плашеше. Богинята не можеше да говори. Беше в капана на погледа му, привлечена и отблъсната, страхуваше се да го изгуби, както и да го приеме.
– Контролирай го, глупако! – Изкрещя заповедта си над вятъра Майката Земя. – То промени курса си!
Никс погледна към мястото, където допреди малко беше фунията. Тя беше изчезнала! Тя потърси небето и разбра, че е прескочила равнината на прерията, променила е посоката си и се е насочила към гората, където се намираше селището на хората.
– Въздух! Заповядвам ти да се махнеш! – Извика Калона.
Но задачата на Калона беше изпълнена и той вече не заповядваше на Въздуха. Ветровете, които се носеха във фунията, виеха и се усилваха, устремявайки се към лагера.
От небето се разнесе златна светкавица и Еребус падна на земята, застанал високо и гордо между вихъра и линията на дърветата. Със силен и сигурен глас той заповяда:
Ветрове от буря и светкавици, страст и сила,
заповядвам ти с друго намерение.
Мир и спокойствие внасям в този час.
Сега! Представям моето творение на Богинята!
Еребус плесна с ръце и от дланите му изригна слънчева светлина, която се заби в сърцето на тъмния, въртящ се облак фуния. Подобно на роса, обгорена от летните слънчеви лъчи, облаците се разкъсаха, разтваряйки страстта на бурята. От самия център на това, което доскоро беше спирала от хаотична страст и сила, цветът растеше и се извиваше, разстилайки се в блестящ лък от жълто и розово, малиново, лилаво и зелено.
Дриадите, които се гърчеха от страх и се криеха във високата трева, изпълзяха навън и запяха и затрептяха в знак на благодарност към цветното шоу. Дори Л’ота, която се криеше зад Никс, надникна навън и изтръпна от удоволствие.
– Харесва ли ти? – Попита Еребус, изтича до Никс и се поклони първо на нея, а след това и на Майката Земя. – Бях малко забързан. Бях планирал да ти го представя на здрачаване днес, когато цветовете ще изглеждат най-ярко, но бях привлечен тук от онзи водовъртеж и знаех, че плановете ми трябва да се променят. – Еребус се намръщи на Калона. – Какво си мислеше?
– Не мислех за теб!
Очите на Никс се разшириха от изненада при суровия тон на Калона, но преди да успее да му направи забележка, Майката Земя заговори.
– Ти не си мислил за никого, освен за себе си! Калона, ти се провали на този изпит. – Недоволството ѝ накара прерийните треви да потреперят. Майката Земя обърна гръб на Калона и отиде при Еребус, като го прегърна топло. – Еребус, твоето творение е прекрасно и аз ти благодаря, че сложи край на ужасната буря, която можеше да погуби някои от моите деца.
– Чакай, приятелко. – Никс се обърна бавно към Майката Земя, като внимателно обмисляше всяка своя дума. – Когато заповяда на Калона и Еребус да изпълнят три задачи, ти обяви, че като тяхна богиня имам право да съдя творенията им. Бих искала с уважение да ти напомня собствената ти прокламация.
Майката Земя срещна погледа на Никс. Богинята потърси гняв или негодувание в очите на приятелката си, но видя само загриженост, а после и примирение. Майката Земя сведе глава пред Никс.
– Добре правиш, че ми напомняш думите ми. Прекланям се пред твоята преценка.
Поемайки си дълбоко дъх, Никс се изправи пред Калона. Той се беше приближил към нея, когато фунията излезе от контрол, и тя знаеше, че е готов да я защити от собственото си творение. Знаеше и какво страдание вижда в кехлибарените му очи. Усещаше огледалната болка в себе си.
– Калона, онова, което създаде за мен, се получи точно както си възнамерявал. То демонстрира силата на твоята страст и аз можех да видя твоя вихър от Другия свят. Оценявам силата ти и желанието ти да споделиш най-съкровените си страсти с мен. Ти наистина владееш силата на безсмъртен воин, мой безсмъртен воин, и това ме радва. Но ако искаш някога да бъдеш нещо повече от воин за мен, трябва да смекчиш страстта си с доброта, силата си с контрол. – Тя затвори пространството между тях. Трябваше да го докосне. Да му позволи да я прегърне, както предишната вечер, когато я бе нахранил с плодове и бе гледал лунния океан заедно с нея. Но заради самия него Никс отрече нуждата си и довърши решението си. – Разбирам намерението, което стои зад твоето създаване, и поради това ти не се провали в изпитанието, но и не ме зарадва.
Раменете на Калона се отпуснаха и той не срещна очите ѝ.
– Моля те да ми простиш и да ми дадеш още един шанс да те зарадвам, защото желая да бъда много повече от твой воин.
– С готовност ти прощавам и ти давам още един шанс. Коя стихия ще избереш да владееш?
Погледът му отново намери нейния.
– Тази, която е толкова предпочитана от теб – водата.
– Приятелко моя? – Никс погледна от Калона към Майката Земя.
Майката Земя кимна и каза:
– Докато всеки от вас не извика в живот своето творение, аз ви предоставям властта над Водата. Така съм казала, така да бъде.
– Благодаря ти, Майко Земя – каза Никс. Без да каже нито дума повече на Калона, Никс му обърна гръб и тръгна към Еребус. Прегръщайки го топло, тя каза:
– Еребус, цветният ти лък е прекрасен! Много ме зарадва. Би ли се разходил малко с мен? Бих искала да те запозная с хората от прерията. След това, на което станаха свидетели днес, съм сигурна, че твоята музика ще им донесе така необходимата наслада.
– Богиньо, за мен е най-голямо удоволствие да изпълня заповедта ти.
Никс му позволи да я хване за ръка и заедно тръгнаха през тревите към гората. Въпреки че искаше, богинята не си позволи да погледне назад към Калона нито веднъж.
Назад към част 4 Напред към част 6