Неферет
Беше средата на сънната неделя, когато Неферет заповяда на своите нишки на Мрака да разтворят прегръдката си и да ѝ позволят да се измъкне от гъстия облак кръв и смърт на тротоара пред Майо. Тя оправи белия си костюм „Армани“ и отметна назад дългата си кестенява коса. Неферет беше готова за славното си завръщане в пентхауса, който я очакваше сред мрамор, камък и кадифе на покрива. Тя отвори старинната врата от месинг и стъкло, след което спря точно пред входа и въздъхна щастливо пред огромната бална зала, която се откри пред нея, разкошна от бял мрамор, статуи на колони, грандиозни осветителни тела от 20-те години на миналия век и двойно стълбище, което се извиваше към крайбрежната алея с изяществото на доволна усмивка на богиня.
Тъмните ѝ вежди се повдигнаха. Изумруденият ѝ поглед се изостри. Неферет изучаваше обстановката с нов интерес.
– Това наистина е достатъчно изящна сграда, за да бъде храм на богиня. – Усмихна се Неферет. – Моят храм. Моят дом.
– Госпожо Неферет! Това наистина ли сте вие? Толкова се притеснявахме, че ви се е случило нещо ужасно, когато апартаментът ви беше опустошен.
Неферет погледна от голямата бална зала към младата жена, която ѝ се усмихваше иззад рецепцията.
– Моят храм. Моят дом. Моите поклонници. – Тя знаеше какво трябва да направи. Защо и беше отнело толкова време да се сети за това? Вероятно защото никога не беше поглъщала толкова много смъртни случаи наведнъж, както само миг преди да пристигне в Майо. Подобно на верните си пипала, Неферет пулсираше със сила и тази сила фокусираше и изясняваше мисълта ѝ. – Да, точно така трябва да бъде. Всеки човек в тази сграда трябва да ми се поклони.
– Съжалявам, госпожо. Не разбирам какво имате предвид.
– О, ще разбереш. Много скоро ще го разберете. – Лъчезарната усмивка на служителката на рецепцията започна да избледнява. С предсмъртно движение Неферет се плъзна към нея. Тя погледна златната табелка с името на момичето. – Да, Кайли, скъпа моя. Много скоро ще ме разбереш напълно. Но първо ще ми кажеш колко гости са отседнали в момента в хотела.
– Съжалявам, госпожо – каза Кайли, като изглеждаше съвсем неловко. – Не мога да дам тази информация. Може би ако ми кажете от какво имате нужда, аз…
Неферет се наведе напред, като поглади с ръка богатия мраморен плот на рецепцията, прекъсна я и улови погледа на момичето.
– Няма да ме разпитваш. Никога няма да ме разпитваш. Ще правиш каквото ти заповядам.
– Съжалявам, госпожо. Не исках да ви обидя, но информацията за гостите на хотела е поверителна. Политиката ни относно информация за гостите е едно от нещата, за които сме най-грижливи – заекна тя и ръцете ѝ нервно затрепериха, докато стискаше златната верижка, която държеше разпятието на врата ѝ.
Дори Неферет да не беше медиум, щеше да разбере до каква степен момичето се страхува – малката Кайли миришеше на страх.
– Отлично! Сега, след като ще изпълняваш заповедите ми, ще очаквам от теб да бъдеш още по-бдителна по отношение на личния живот – моя личен живот.
– Съжалявам, госпожо. Искате да кажете, че сте закупили хотел „Майо“? Объркването на Кайли се засили заедно със страха ѝ.
– О, много по-добре от това и много по-трайно. Реших да превърна тази прекрасна сграда в първия си храм. Но нали току-що ти заповядах да не ме разпитваш никога? – Неферет въздъхна и издаде звук цък. – Кайли, в бъдеще ще трябва да се справяш много по-добре. Но не се тревожи за малката си руса главица. Аз съм благосклонна богиня. Възнамерявам да се уверя, че ще получиш помощта, от която се нуждаеш, за да бъдеш моята съвършена поклонничка.
Докато Кайли се задъхваше като риба, лишена от вода, Неферет се обърна с гръб към нея и се изправи пред морето от пипала, които, невидими за глупавата Кайли, се стелеха по мраморния под и се миеха ласкаво в краката ѝ.
– Деца, вие се хранихте изключително добре. Сега е време да ми се отплатите за щедростта, която ви осигурих. – Те се размърдаха възбудено, като гнездо на чифтосващи се змии, и Неферет им се усмихна ласкаво. – Да, дадох ви клетвата си. Това беше само началото на нашето пиршество. Но вие трябва да работите за храната си. Отказвам да имам деца, които са клошари. – Тя се засмя весело. – А сега ще ми трябва един от вас, за да притежава този човек. Не! Не можеш да я убиваш – уточни Неферет, когато около дузина пипала започнаха да се плъзгат с възбудена и очевидна цел към Кайли. – Следвайте съзнанието ми в нейното. Използвай пътя ми до най-съкровените и мисли, желания, въжделения, след това се навий там, около волята и, и я стисни. Не достатъчно, за да я убиеш или да я лишиш от всичко, което има и което минава за разум. Не искам да имам Храм, пълен с бълнуващи идиоти. Ще имам храм, пълен с послушни слуги. Владейте я, за да съм сигурна в нейното послушание!
Неферет се завъртя, за да се изправи пред момичето, чието лице бе пребледняло толкова драматично, че кафявите ѝ очи изглеждаха като тъмни синини в него.
– Госпожо Неферет, моля ви, не ме наранявайте! – Каза тя и започна да плаче.
– Кайли, скъпа моя, първата ми човешка поклонница, това наистина е за добро. Свободната воля е ужасно бреме.
Твърде често това се случва с хората. Погледнете себе си – тази черна работа, това некачествено облекло. Не искаш ли повече от живота си?
– Д-да – каза Кайли.
– Е, тогава е решено. Ако отнема свободната ти воля, отнемам и неочакваните ужаси, които животът може да ти донесе. От този момент нататък, Кайли, аз ще те защитавам от неочаквани ужаси. – Неферет улови широко отворения поглед на момичето и се взря в съзнанието му. Беше прекалено съсредоточена върху Кайли, за да погледне надолу, но знаеше, че едно силно, вярно пипало я е послушало и се е плъзнало по тялото на момичето. Въпреки че не можеше да види какво пълзи по крака ѝ, Кайли определено го усещаше. Тя отвори уста и започна да крещи. – Прекрати ужаса ѝ и влез в нея! – Заповяда Неферет и пипалото се изстреля нагоре и влезе в отворената ѝ уста.
Кайли се залюля конвулсивно и само хватката на Неферет върху съзнанието ѝ я предпази от припадък. – Толкова много човешко. Толкова слаба – промълви богинята, докато изследваше съзнанието на момичето, усещайки познатото присъствие на Мрака, който я следваше. Когато откри центъра на волята на Кайли – нейната душа, нейното съзнание – Неферет заповяда: – Обгърни я! – С помощта на това допълнително чувство – дарено ѝ от друга богиня преди повече от век – Неферет видя как Мракът затваря волята на Кайли.
Момичето се свлече, а тялото му се гърчеше спазматично.
– Запомнете добре пътя, който току-що ви показах, деца. Кайли е само първата от многото. – Неферет бързо плесна с ръце. – Хайде сега, Кайли. Вземи се в ръце, скъпа моя. Животът ти току-що стана много повече, а аз имам и други заповеди, на които трябва да се подчиниш.
Кайли се дръпна, сякаш беше кукла на конци.
– Ето, това е много по-добре. А сега ми кажи колко са гостите в хотела и не забравяй, че няма да има повече от тези дразнещи крясъци.
– Да, госпожо – отвърна Кайли мигновено и механично.
Усмивката на Неферет се върна. Тя беше изпълнена с власт! Хората трябва да ѝ се покланят – със слабата си воля и лесно манипулираните си умове те наистина нямаха избор.
– И престани да ме наричаш госпожо. Наричай ме Богиньо.
– Да, Богиньо – повтори автоматично Кайли, а гласът ѝ беше напълно лишен от емоции. След това започна да чука по клавиатурата, докато тя гледаше с каменно лице в екрана на компютъра си. – В момента имаме седемдесет и двама гости, богиньо.
– Браво, Кайли. А колко жители живеят тук?
– Петдесет.
Неферет вдигна един дълъг пръст и завъртя брадичката на Кайли, така че тя трябваше отново да срещне погледа ѝ.
– Петдесет, какво?
Кайли се размърда, както конят, за да разгони полепналите по него насекоми, но погледът ѝ остана отворен, празен и тя веднага се поправи, като каза:
– Петдесет, богиньо.
– Много добра работа, Кайли. Ще се оттегля в пентхауса си. Не забравяй, че тази сграда вече е мой храм и аз настоявам личното ми пространство, както и божественото ми тяло, да бъдат защитени. Разбираш ли?
– Да, богиньо.
– Разбираш ли, че това означава, че ако някой дойде да ме търси, ще му кажеш, че си абсолютно сигурна, че не съм тук, и ще го изпратиш по пътя му.
– Разбирам, Богиньо.
– Кайли, ти беше изключително полезна. Ще ти позволя да живееш достатъчно дълго, за да ми се поклониш подобаващо.
– Благодаря ти, богиньо.
– Нямам нищо против, скъпа моя.
Неферет започна да се плъзга към блестящия асансьор. Тя вдигна ръка, заканвайки се.
– Елате, деца мои. Имам чувството, че ще трябва да се преоблечем.
Издути и пулсиращи от кръвта, с която наскоро се бяха хранили, пипалата на Мрака се плъзнаха нетърпеливо след своята господарка.
Назад към част 3 Напред към част 5