Неферет
Хората са толкова слаби, скучни и ужасно обикновени – помисли си Неферет, докато гледаше как кметът Чарлз Лафонт се измъчва и успокоява и продължава да избягва всякакви директни въпроси за опасността, смъртните случаи и вампирите след пресконференцията им. Дори този човек, за когото слуховете говореха, че е следващият на опашката за сенаторско място и че уж бил толкова харизматичен и динамичен… Неферет трябваше да скрие саркастичния си смях в кашлица. Този човек беше нищожество. Неферет бе очаквала повече от бащата на Афродита.
Баща! Гласът отекна от миналото ѝ, стресна я и накара Неферет да се затегне внезапно, спазматично върху парапета от филигранно желязо. Наложи се да се изкашля отново, за да скрие звука от пукането, който се разнесе от кованото желязо, когато откъсна ръката си от него. Тогава търпението ѝ свърши.
– Кмете Лафонт, бихте ли ме придружили до апартамента ми?- Думите трябваше да са въпрос, но гласът на Неферет не ги формулира като такъв. Четиримата общински съветници, които се бяха присъединили към пресконференцията, и кметът се обърнаха в нейна посока. Тя лесно разчете всеки от тях.
Всички те я намираха за красива и желана.
Двама от тях дотолкова, че биха били готови да изоставят съпругите си, семействата си и кариерата си, за да се сродят с нея.
Чарлз Лафонт не беше един от тези двама. Бащата на Афродита я желаеше – в това нямаше никакво съмнение, но основното му желание не беше сексуално. Най-голямата потребност на Лафонт беше да подхранва манията на жена си по статута и социалното признание. Наистина беше жалко, че той не можеше да бъде съблазнен по-лесно.
Всички те се страхуваха от нея.
Това накара Неферет да се усмихне.
Чарлз Лафонт прочисти гърлото си и нервно оправи вратовръзката си.
– Разбира се, разбира се. За мен ще бъде удоволствие да ви придружа.
Неферет кимна хладно на останалите мъже и не обърна внимание на горещите им погледи върху нея, докато двамата с Лафонт се качваха в асансьора и се отправяха към апартамента ѝ.
Тя не говореше. Неферет знаеше, че е нервен и много по-неуверен в себе си, отколкото се преструваше. На публични места фасадата му бе изпълнена с лек чар и правота. Но Неферет виждаше уплашения, простодушен човек, който се криеше под повърхността му.
Вратите на асансьора се отвориха и тя излезе в мраморното фоайе на апартамента си.
– Присъедини се към мен за едно питие, Чарлз.- Неферет не му даде възможност да откаже. Тя се отправи към богато украсения бар в стил арт деко и наля две чаши богато червено вино.
Както знаеше, той я последва.
Тя му подаде една от чашите. Той се поколеба и тя се засмя.
– Това е само много скъпо каберне – изобщо не е примесено с кръв.
– О, наистина.- Той взе чашата и се засмя нервно, напомняйки ѝ на малко, скимтящо кученце.
Неферет мразеше кучетата почти толкова, колкото и мъжете.
– Днес имах да разкривам повече от информацията за Джеймс Старк – каза тя студено.- Мисля, че обществото заслужава да разбере колко опасни са станали вампирите от Дома на нощта.
– А аз мисля, че общността не трябва да се паникьосва излишно – контрира я Лафонт.
– Излишно?- Тя изрече въпроса рязко с една дума.
Лафонт кимна и поглади брадичката си. Неферет беше сигурна, че той вярва, че изглежда мъдър и добронамерен. В нейните очи той изглеждаше слаб и смешен.
Тогава Неферет забеляза ръцете му. Бяха големи и бледи, с дебели пръсти, които при цялата си големина изглеждаха меки и почти женствени.
Стомахът на Неферет се сви. Почти се задави с виното си, защото част от хладното ѝ поведение се изплъзна.
– Неферет? Добре ли си?- Попита я той.
– Съвсем добре – заговори тя бързо.- Освен че съм объркана. Искаш да кажеш, че като предупредиш Тулса за опасностите от тези нови вампири, ще ги паникьосаш излишно?
– Точно това казвам. След пресконференцията Тулса ще бъде в състояние на тревога. Продължаващото насилие няма да бъде толерирано, то ще бъде спряно.
– Наистина? Как възнамерявате да спрете насилието от страна на вампирите?- Гласът на Неферет беше измамно мек.
– Ами това е съвсем просто. Ще продължа да изпълнявам това, което започнахме днес. Вие предупредихте обществеността. Като действате като връзка в новосъздадената ни комисия между Града и Върховния съвет, вие ще бъдете гласът на разума, който ще говори за съжителството между хората и вампирите.
– Така че именно с думи ще спрете тяхното насилие – каза тя.
– Изречени и написани думи, да“- кимна той и изглеждаше много доволен от себе си.- Извинявам се, ако съм се изказал не на място, когато споменах вестникарската колона. Това беше идея в последния момент на моя добър приятел Джим Уотс, старши редактор на в. „Сцена“ в „Тулса Уърлд“. Първо щях да поговоря с вас за това, но тъй като се появихте в офиса ми този следобед с вашия сигнал, нещата се развиха бързо и публично.
Защото аз ги устроих така – защото подтикнах вашата некадърна система към действие. Сега е време да ви подтикна към действие така, както подтикнах журналистите и съветниците.
– Сдържаността и писането не бяха това, което планирах, когато ви потърсих – каза тя.
– Може би не, но аз съм в политиката на Оклахома от почти двадесет години и познавам хората си. Бавното и леко подканяне е това, което работи с тях.
– Като при паша на добитък?- Каза Неферет, без да скрива презрението в гласа си.
– Е, не бих използвала тази аналогия, но съм установил, че създаването на комитет и проучването, допитването до общността, получаването на обратна връзка по извадка, всичко това наистина прави добре смазано колелото в зъбчатата колесница на градската политика.- Лафонт се засмя и отпи от виното си.
Скрита в гънките на кадифената си рокля, Неферет сви ръка в юмрук и стисна, докато ноктите ѝ, подобни на ножове, не пробиха дланта ѝ. Под ноктите ѝ се натрупаха топли алени капки. Невидими за невежия човек, пипалата на Мрака се плъзнаха по крака на Неферет, търсейки… намирайки… пиейки…
Пренебрегвайки ледената топлина на познатата болка, Неферет срещна погледа на Лафонт над чашата му с вино. Бързо снижи гласа си до успокояваща песен.
– Мирът с вампирите не е това, което желаеш.
Те горят твърде ярко, твърде свирепо, завиждаш на огъня им. Мълчанието и писането да бъдат проклети! Трябва да направиш това, което аз…
Мобилният телефон на Лафонт започна да звъни. Той примигна и стъкленото изражение, което беше покрило очите му, се проясни. Постави чашата си, извади телефона от джоба си, погледна екрана и каза:
– Това е шефът на полицията.- Той натисна екрана и избърса ръка по лицето си, докато казваше:- Дийн, радвам се да те чуя. Лафонт кимна, а после погледна към Неферет.- Ще ми простите, сигурен съм, но трябва да взема това. Скоро ще се свържа с теб относно спецификата на комисията и рубриката „Въпроси и отговори“.
Кметът се оттегли бързо към асансьора, оставяйки Неферет сама, с изключение на гладните пипала на Мрака.
Тя им позволи да пият от нея само още няколко удара на сърцето ѝ, след което ги отблъсна и облиза пресните рани по дланите си, за да се затворят разрезите.
Нишките пулсираха около нея, витаеха във въздуха като гнездо от плаващи змии, нетърпеливи да изпълнят заповедта ѝ.
– Сега ми дължите една услуга – каза им тя, преди да вдигне телефона в пентхауса и да набере номера на Далас.
Когато той отговори, прозвуча ядосано:
– По-добре някой да е мъртъв, за да ми се обади толкова рано!
– Замълчи, момче! Слушай и после се подчинявай.- Неферет се усмихна на тишината, която последва заповедта ѝ. Почти можеше да усети страха му през телефона. След това заговори бързо, като придобиваше все по-голяма сигурност и контрол над настроението си, докато даваше инструкции на червения вампир.- Училището скоро ще научи, че съм скъсала с Дома на нощта и съм се присъединила към Градския съвет на Тулса. Разбира се, знаеш, че планирам да използвам тези хора само за разпалване на конфликт. Докато не се върна открито при вас, вие ще бъдете моите ръце, очи и уши в Дома на нощта. Дръжте се така, сякаш искате да се разбирате с останалите от училището, след като вече ме няма. Спечелете доверието на професорите. Сприятелете се със сините новаци, а след това направете това, което тийнейджърите правят най-добре: забивайте си ножове в гърба, разпространявайте слухове, създавайте клики.
– Това стадо новаци на Зоуи няма да ми се довери.
– Казах ти да млъкнеш, да слушаш и да се подчиняваш! Разбира се, че не можеш да спечелиш доверието на Зоуи – тя е твърде близка със Стиви Рей за това. Но можеш да нарушиш този неин тясно свързан кръг; той не е толкова силен, колкото си мислиш. Обърнете се към Близнаците, особено към Ерин. Водата е по-лесно манипулирана и по-променлива от огъня.- Тя направи пауза, изчаквайки го да потвърди заповедта ѝ. Когато той не го направи, тя изрече:- Сега можеш да говориш!
– Разбирам, върховна жрица. Ще ви се подчиня – увери я той.
– Отлично. Аурокс върна ли се в Дома на нощта?
– Не съм го виждал. Поне не го събраха с останалите и не го отведоха в общежитието след пожара. Ти ли подпали пожара?- Попита колебливо Далас.
– Да, макар че това беше по-скоро случайност, отколкото целенасочена манипулация. Много ли разрушения причини?
– Ами, изгоря част от конюшните и предизвика голяма бъркотия – каза той.
– Имаше ли убити коне или новаци?- Попита тя нетърпеливо.
– Не. Онзи човешки каубой беше ранен, но това е всичко.
– Колко разочароващо. А сега се заемете с това, което съм заповядала. Когато се върна и овладея Дома на нощта и управлявам като Тси Сгили, богинята на всички вампири, ще бъдеш богато възнаграден.- Неферет натисна бутона за приключване на разговора.
Тя отпиваше от виното си и обмисляше бавната, мъчителна смърт на Чарлс Лафонт, когато шум от спалнята привлече вниманието ѝ. Беше забравила младия посрещач, който нагло флиртуваше с нея, когато пристигна по-рано тази вечер. Тогава той беше проявил голямо желание да я нахрани. Сега, когато разбра колко близо е до критичното му изцеждане, щеше да е по-малко склонен. Тя се изправи и понесе полупразната си чаша със себе си, докато отиваше към спалнята си. Щеше да може да усети вкуса на страха му в това, което беше останало от кръвта му.
Неферет се усмихна.
Назад към част 8 Напред към част 10