* * *
Неферет беше заела позиция в средата на площадката срещу двойното стълбище на главната бална зала на хотел „Майо“. Харесваше и иронията, че стои точно на мястото, където толкова много заблудени човешки двойки бяха изрекли сватбените си обети.
– Тестените изделия в кутии издържат по-дълго от повечето човешки бракове. Знаете ли това? – Тя се усмихна на тълпата, събрала се на блестящия черно-бял мраморен под. Беше наредила полилеите да бъдат приглушени, а вляво и вдясно от нея на площадката да бъдат поставени и запалени големи свещници. Знаеше, че красотата ѝ е божествена и се допълва от начина, по който роклята ѝ блести от ласките на свещите.
Беше заповядала на половината от двадесетте си поклонници да я заобиколят, без обаче да влизат на площадката. Останалите десет обладани хора бяха разположени на входа на храма ѝ. Беше им дала една-единствена заповед: на никого да не се позволява да влиза или излиза.
Нейните Тъмни деца се въртяха около нея, невидими за зяпащите хора, но успокояващи я с познатото си нетърпение.
– Ах, прави сте да не отговаряте. Този въпрос наистина не беше достоен за първото обръщение на една богиня към избрания от нея народ. Позволете ми да започна отначало.
Неферет се разположи пред трона си, разпери широко ръце и каза:
– Ето! Аз съм Неферет, богинята на мрака, кралица Тси Сгили. Направих този хотел мой храм на мрака, а вие – малцина щастливци – ще бъдете мои верни поклонници, мои избраници. На свой ред аз ще възнаградя поклонението ви, като премахна от вас грижите на земния свят. Вече няма нужда да се трудите на безсмислените си работни места. Не е нужно да се връщате към досадни бракове и неоценяващи ви деца. От днес до смъртта ви единствената ви цел е да ми се покланяте. Радвайте се, хора!
Речта ѝ бе последвана от дълъг момент на абсолютна тишина, а след това тълпата започна да шумоли с нервен шепот.
Неферет изчака това, което знаеше, че ще дойде, и това знание поддържаше блажената усмивка на лицето ѝ. Толкова ѝ харесваше да преподава на хората житейски уроци.
Както се очакваше, на Неферет не ѝ се наложи да чака дълго. Една жена пристъпи напред. Беше висока и брюнетка – вероятно на късна средна възраст, макар че имаше добре запазен и трениран вид на жена, която работи усърдно, за да запази остатъците от младостта си. Беше облечена с вкус, старателно скроена рокля в красив изумруденозелен нюанс.
– Откъде имаш тази прекрасна рокля? – Попита Неферет жената, преди тя да успее да проговори.
Жената примигна с очевидна изненада от въпроса, но отговори:
– Тя е „Халстън“. Купих я при мис Джаксън.
– Кайли – обади се Неферет до мястото, където момичето стоеше в дъното на стълбите, изглеждайки спокойно и роботизирано. – Запиши си. Ще имам нужда да отидеш до „Мис Джаксън“ и да избереш различни рокли за мен. Не забравяй да включиш дизайн на Халстън.
– Да, богиньо – интонира безчувствено Кайли.
Неферет се намръщи, взирайки се в Кайли. Наистина ли искаше момичето да избере дрехите ѝ вместо нея? Детето не можеше да е на повече от двайсет, а ако отрупаната ѝ прическа беше пример за модния ѝ усет, това наистина можеше да бъде катастрофа…
– Добре, трябва да обясниш какво всъщност се случва. Нямам време за това. – Възстановявайки се от изненадата си, облечената в изумруд жена прекъсна вътрешното размишление на Неферет. Тя положи едната си добре поддържана ръка на тънкия си хълбок и погледна към Неферет, почуквайки нетърпеливо с крак. – Имам планове за ранна вечеря в Summit Club, а след това трябва да хвана самолета за Ню Йорк.
– Вече ви обясних ситуацията – каза Неферет. – Сега аз съм твоята богиня. Няма да вечеряш в Summit Club, нито пък ще се върнеш в Ню Йорк – освен ако не ти заповядам да отидеш там по моя поръчка. Единствената ти работа е да ми се покланяш. В замяна на това аз отнемам земните ти неволи и грижи. Какъв е размерът на тази рокля? Четири или шест?
– Сериозно, това е лоша шега. Франк Снайдър стои зад това, нали? Франк? – Жената пренебрегна Неферет и назова името на мъжа, като се огледа, сякаш очакваше той да се появи. – Тя е облечена като дива от сребърния екран. Нека отгатна – ще изпее „Smoke Gets in Your Eyes“ за рождения ми ден, нали? Как изобщо намерихте вампир под наем? Или тези татуировки са нарисувани? – Жената беше направила пълен кръг и отново беше обърната към Неферет, като я поглеждаше нагоре, сякаш обмисляше да се опита да изтрие татуировките и.
Неферет реши, че търпението ѝ е на привършване.
– Избрани, нека това ви бъде за урок. Аз не съм шега. Аз съм вашата Богиня – могъща, властна, безсмъртна и всезнаеща. Почти напълно съм лишена от търпение и никога, ама никога не търпя глупаци. – Неферет се наведе напред и опря ръка на железния парапет. Срещна погледа на жената и се потопи в незащитеното ѝ съзнание. – И така, името ви е Нанси и днес е денят на вашето раждане. – Усмивката на Неферет беше котешка. – И сте на петдесет и три години, въпреки че казвате на приятелите си, че сте на четиридесет и пет.
Тялото на жената се сви и тя се задъха, шокирана от насилието, но безсилна да се съпротивлява.
– Откъде можеш да знаеш това? И как смееш!
Неферет издаде цъкащ звук.
– Такъв живот на самоотричане в името на красотата. Никой ли не ти е обяснил, че независимо от всичко, което правиш, ти си човек – на теб ти е писано да остарееш? Нанси, трябваше да ядеш повече паста, да пиеш повече вино, да спиш с малкия син на съседката си повече от два пъти и да напуснеш отвратителния си съпруг, когато той имаше първата си афера преди двадесет и пет години. И, Нанси, аз знам тези неща, защото съм богиня. Осмелявам се да кажа тези неща, защото съм твоята Богиня, макар че ти очевидно не ме заслужаваш.
Хората, които стояха около Нанси, се преместиха, сякаш искаха да се отдалечат от нея, но все още имаха зашеметени погледи на объркване и недоверие върху говеждите си лица.
– Би било разумно да стоите настрана от Нанси. Знам, че в моя храм има перални, но няма причина да изцапате излишно дрехите си. – Хората, които бяха най-близо до Нанси, направиха няколко големи крачки встрани от нея. Неферет им се усмихна окуражително, като се наведе и повдигна едно от пипалата, които се увиваха около босите ѝ крака. То беше доволно дебело и тежко, а студената му, гумена кожа пулсираше по плътта ѝ, докато се увиваше около ръката ѝ. – Убий Нанси. Накарай я да страда. Тя е изпълнила живота си със страдание, така че страданието в смъртта трябва да е утеха за нея. – Заговори нежно на детето си Неферет. – И си позволи да се виждаш.
Тя хвърли съществото към Нанси. То стана видимо във въздуха. От тълпата се разнесоха въздишки и възклицания, които преминаха в писъци, когато пипалото се уви около врата на Нанси и започна бавно да разкъсва плътта ѝ и да отрязва главата ѝ.
Тълпата замръзна изведнъж и с панически викове се запъти към изхода.
– Не съм ви давала разрешение да напускате присъствието ми! – Изпълнен с безсмъртна сила, гласът на Неферет отекна в огромната бална зала. – Деца, покажете се на моя народ!
Заобикалящото я гнездо на Мрака се развълнува и стана видимо, но малцина от хората ги забелязаха. Бяха твърде заети да гледат с ужас черните змиевидни глави на пипалата, които бяха обсебили подчинените ѝ и които по нейна заповед се бяха направили видими в отворените, зейнали усти на всеки от роботизираните хора, охраняващи изхода.
Неферет си направи още една мисловна бележка – трябва непременно да възнагради онези от децата си, които доброволно се бяха заели с досадната задача да обладаят подчинените ѝ. Те бяха толкова послушни, толкова отзивчиви. Скоро трябва да им организира още едно пиршество.
Неферет усети как в тялото ѝ се плъзва малък вал от сила и прехвърли вниманието си към Нанси, чиято глава най-сетне беше отрязана. Кръвта обаче беше толкова много, че единото пипало не можеше да се храни достатъчно бързо. Неферет въздъхна. Блестящият мраморен под щеше да бъде изцапан. Трябва ли да прави всичко сама?
– Хранете се от нея – бързо! – Заповяда на най-близките до нея деца Неферет. – Не мога да търпя бъркотия в моя храм. – После въздъхна отново и насочи вниманието си към паникьосаната тълпа. – Поставяте лошо начало! – Призова ги тя. – В замяна на живот, изпълнен с нова цел, искам само вашето послушание и преклонение. Нанси не ми даде нито едното, нито другото и виждате какво се случи с нея. Нека това бъде урок за вас – за всички вас.
– Какви са тези същества? – Попита нисък, закръглен мъж, който очевидно се опитваше да овладее страха си, докато галеше ръката на жена, която също беше ниска и дебела и която беше заровила лице в сакото му, ридаейки.
– Те са мои деца, създадени от Мрака и верни само на мен.
– Защо са в устите на онези хора? – Каза той.
– Защото тези хора са мои служители и те също трябва да са верни само на мен. Владеенето им е по-ефикасно, отколкото отрязването на главите им. Сега виждаш ли колко по-просто е, ако просто изпълняваш заповедите ми?
– Но това е лудост! – Изкрещя един мъж, стоящ близо до задната част на балната зала. – Не можеш да очакваш наистина да останем тук и да ти се покланяме? Имаме живот, семейства. На хората ще им липсваме.
– Сигурна съм, че ще им липсвате, но тъй като те са хора, а не безсмъртни, това не ме засяга. Но ако сте много, много добри, мога да разреша на семействата ви да се присъединят към вас.
– Няма да ви бъде позволено да го направите – каза една жена между риданията. – Полицията ще дойде за нас.
Неферет се засмя.
– О, наистина се надявам да е така. Очаквам с нетърпение конфронтацията. Уверявам ви, че полицейското управление в Тулса няма да победи.
– А сега? Какво ще правим? О, Боже мой! О, Боже мой! – Изкрещя друга жена.
– Затвори я! – Заповяда Неферет и едно пипало полетя към жената, уви се около лицето ѝ и затвори устата ѝ. Свивайки се, тя падна на пода.
Неферет въздъхна с облекчение, когато не само писъците ѝ спряха, но и цялата стадна паника. Тя изправи вече перфектно прилепналата си рокля и заговори спокойно на шокираните си и втренчени в нея поклонници.
– Трябва да научите тези уроци сега. – Тя отбеляза уроците с дългите си, тънки пръсти. – Не мога да понасям истерията. Не мога да понасям нелоялност. Също така не обичам прекалено много бели мъже на средна възраст. Сега ми трябват шестдесет доброволци. Кой би искал да се заеме с някои много важни дела в моя пентхаус?
Никой не помръдна. Никой не срещна погледа ѝ. Неферет въздъхна. Неферет въздъхна отново и добави:
– Няма да се храня с нито един от тези шестдесет доброволци. – Една млада жена вдигна трепереща ръка. – Да, скъпа моя. Какъв е въпросът ви?
– Ще кажете ли на змиите да влязат в устата ни?
Неферет и се усмихна мило.
– Не, няма да го направя.
– Тогава аз ще бъда доброволец – каза тя.
– Браво! – Похвали я Неферет. – Как се казваш?
– Стаси.
– Не, ще те наричам Гладис. Това е много по-достойно име, не мислиш ли?
Главата на младото момиче кимна отривисто.
– И така, Гладис, премести се от лявата страна на моята жертвена стая. А сега искам още петдесет и девет души да бъдат толкова ентусиазирани като Гладис и да се присъединят към нея.
Когато никой друг не помръдна, Неферет изпълни гласа си с гняв и изкрещя:
– Сега!
Сякаш ударени с камшик, група хора се втурнаха да се присъединят към Гладис.
– Кайли, преброй ги и ми кажи, когато имам шестдесет доброволци.
С нарастващо нетърпение Неферет зачака. Накрая Кайли извика:
– Има шестдесет доброволци, богиньо.
– Много добре. Бъди мила, Кайли, и ги заведи в моя пентхаус. Накарай ги да чакат на балкона за моята команда. А и отвори няколко каси шампанско. Налей щедро. Доброволците ми трябва да бъдат възнаградени!
С объркан, но облекчен вид шестдесетте се запътиха към асансьорите. Неферет насочи вниманието си към останалите поклонници. Те се взираха в нея, сякаш чакаха да пусне огромно острие на гилотина върху всички тях.
– По-лесно би било да ги обладаем всички. Да обучаваш съвременните хора как правилно да се покланят на една богиня ще бъде безкрайно досадно – промълви си Неферет, докато барабанеше с пръсти по железния парапет.
Жената, която стоеше достатъчно близо, за да я чуе, направи няколко крачки към стълбището и след това, уловила погледа на Неферет, потъна в дълбок, грациозен реверанс. Веждите на Неферет се повдигнаха. Тя се вгледа в жената, която остана в реверанс с почтително наведена глава. Тя беше по-възрастна от Нанси, но не с много. И въпреки че беше облечена с вкус в добре скроен, скъп костюм, изглеждаше на годините си.
– Можете да станете – каза накрая Неферет.
– Благодаря ти, богиньо. Мога ли да получа разрешението ти да се представя пред теб?
– Наистина можеш – каза Неферет, напълно заинтригувана.
– Аз съм Линет Уизърспун, собственик на „Вечно изразяване“. Бих искала да ви предложа услугите си.
– Линет. Да, това име е безобидно. Можете да го запазите. А какво точно е Вечно изразяване?
– Това е моята компания. Осигурявам планиране, дизайн и координация на събития за изискана клиентела – каза тя.
Неферет оцени гордостта и увереността в гласа ѝ.
– И какво предлагате да направите за мен?
– Всичко – категорично каза Линет. Тя огледа балната зала, за да види хората, които се бяха струпали зад нея, преди да срещне откровено погледа на Неферет. – Вярвам, че поклонението на една богиня е продължително събитие от голямо значение, което трябва да протече гладко и с вкус. Ако ми позволите, мога да ви уверя, че поклонението ви ще бъде едно грандиозно събитие след друго.
– Интересно…- Неферет се замисли. – Линет, няма да имаш нищо против, ако хвърля кратък и безболезнен поглед върху мотивите ти, нали? – Макар да го формулира като въпрос, Неферет не изчака отговора на Линет. Все пак тя се придвижи в съзнанието на жената по-нежно, отколкото в това на Нанси.
Това, което откри, накара богинята да се усмихне.
– Линет, ти си опортюнистка.
– Д-да – каза тя малко разтреперана, след като Неферет напусна съзнанието ѝ.
– И се отвращаваш от мъжете. – Усмивката на Неферет се разшири.
– Аз не съм божествена, така че мога само да гадая, но мисля, че разбираш тази омраза – каза Линет.
– Харесвам те, Линет. Ще ти позволя да ръководиш планирането на моето поклонение.
Линет отново направи дълбок реверанс.
– Благодаря ти, богиньо.
– И каква е първата ти задача? – Неферет беше почти непоносимо любопитна какво възнамерява този необичаен човек.
– Ами – каза Линет, потупа косата си и изучи хората, които стояха мълчаливо, глупаво зад нея, – всички събития започват с две неща – подходящото облекло и подходящите украшения.
– Имам само едно изискване – да ме заслепите – каза Неферет.
– Да, богиньо – каза Линет с уважение.
– А вие, моите поклонници – тя направи жест към останалата част от стадото – правете всичко, което Линет заповяда. Неферет сведе очи към Линет и добави: – Стига да не ви заповядва да се опитате да напуснете моя храм.
– Не бих си и помислила за това, богиньо – каза Линет бързо.
– О, скъпа моя, ти си си го помислила. Току-що разбра колко неразумна е била тази мисъл.
Линет наведе глава.
– Туше, богиньо.
– Сега оставям поданиците си в твоите умели ръце, Линет. Ще се оттегля в пентхауса си, за да подготвя…
Отеглянето на Неферет беше прекъснато от високия посрещач Джъдсън, който се обади от мястото, където стоеше пред окованите във вериги и заключени входни врати на Майо. – Богиньо! Полицията е тук!
Назад към част 8 Напред към част 10