ТИДЖАН – Картър Рид 2 ЧАСТ 14

ГЛАВА 13

* ЕМА *

Беше посред нощ, когато се събудих и видях Картър да се измъква от леглото. Без да се събудя напълно, седнах в леглото и погледнах часовника. Беше три през нощта. Когато чух почукване.
– Кой е?
Картър се обърна и ме погледна, докато обличаше ризата си. Нямаше никакъв отговор. Предполагам, че това бе някой от охраната. След като вдигна панталоните си и посегна към пистолета, разбрах, че нещо се случва. Той сграбчи пистолета и се наведе към мен, притискайки устни към челото ми.
– Предполагам, че няма да заспиш отново. – Когато той се изправи, аз захвърлих одеялото изправих се и потърсих моите дрехи. Изсумтявайки.
– Шегуваш ли се? – Очите му потъмняха в неодобрение.
– Остани тук… говоря сериозно, Ема. – Хвърлих му намръщен поглед, докато подскачах на един крак, опитвайки се да облека дънките си. Сънливост, болки в тялото и дънки бяха смъртоносна комбинация, но въпреки това щях да тръгна.
– Говоря сериозно, Ема. Оставаш тук, независимо кой е. – Когато отново се почука и той пак не излезе, разбрах, че той няма намерение да ме вземе докато не се съглася да остана. Така че аз неохотно измърморих.
– Добре, но ще видя заедно с теб кой е, ще разбера какво по дяволите се случва. И определено няма да остана в леглото. – Почукването се чу отново. Картър погледна назад към вратата.
– Добре… Но се опитай да не вдигаш шум. Аз ще отида пръв.
– Добре… – той отвори и изчезна зад вратата, а аз избързах, и грабнах другият пистолет, за който Картър мислеше, че не знам. Показах се внимателно, за да се уверя, че е безопасно и се канех да тръгна по коридора след него.
Обувките ми… по дяволите. – Спомняйки си едно от неговите правила, винаги бъди готова за бягане. Затова се върнах и бързо обух маратонките си. След това, възможно най-тихо, изтичах по коридора до хола. Когато стигнах там, Картър говореше с Томас, така че забавих хода си, всичко вътре в мен се стегна. Те говореха с тих, приглушен тон и когато се приближих към тях, и двамата ме погледнаха с безизразни лица. Сърцето ми сякаш прескочи в този момент.
– Какво става? – Още една бомба… някой е прострелян… превъртях безброй сценарии за миг в главата си.
– Това е сестра ти… – каза Картър и нейният образ с моето лице, окървавено и разбито, изтласка всички други мисли. Протегнах се към стената, за да не падна.
– Какво се е случило? Тя добре ли е? – Томас си тръгна, затръшна вратата зад себе си, а Картър дойде при мен.
– Тя е в клуба и пита за теб.
– Клуб? Какъв клуб… по дяволите?
– Един от моите клубове тук. Тя е направила сцена и охраната са я отвели, когато някой я е снимал за да ме уведомят, мислейки че си ти. Тя не спирала да крещи, докато не са ѝ обещали да те доведат. – Картър замълча за известно време, съзерцавайки лицето ми. – От теб зависи. Какво искаш да направиш?
– Искам да я видя… – спомних си как я гледах онази вечер, след избухването на бомбата. – Така… значи това е била тя. И не съм си въобразявала…
– Така изглежда. – Каза Картър предугаждайки мислите които се въртяха в главата ми
– Ооо… добре тогава. Това явно наистина се случва. – Аз ще видя сестра си…- Той отново кима, все още втренчен в мен.
– Сигурна ли си, че искаш да го направиш по този начин? Тя изкомандва и ти се подчиняваш и се появяваш? Не искаш ли ти да контролираш ситуацията?
Моята сестра… – Все още не можех да се съсредоточа.
– Какво? – Това наистина ли се случва. – Хм?
– Ема… – Картър ме хвана за раменете и се наведе към мен така, че очите му бяха на едно ниво с моите. Ема… съсредоточи се. Сестра ти избира времето и мястото. Помисли, ами ако е капан? Ами ако Бартел са се добрали до нея? – Ръцете ми все още бяха в хватката му, когато измърморих.
– Трябва да тръгваме сега веднага, преди да са й направили нещо.
– Ема… не, ме слушаш. Ами ако тя работи за тях? Ако това е друга атака? Тя може да те въвлече в това.
Прииска ми се да изкрещя. – Но той беше прав… но тя е моя сестра. При това тя имаше отговори за Ей-Джей и какво се е случило с нас. – Издадох дълбок дъх. – Тогава това е рискът, който съм готов да поема, Картър. – Стиснах още по здраво ръцете му, които все още държаха раменете ми. – А и искам да я видя. Онази нощ тя беше там и изглеждаше уплашена за мен…
– Сигурна ли си, Ема?
Вече знам, че това е тя… И никаква паника не може да ме задържи.
– Да… наистина, сигурна съм… – тогава стомаха ми се сви на кълбо от нерви.
Не обърнах внимание къде отиваме, когато колата спря до клубът, съсредоточих се върху това, което е вътре, без да гледам околната обстановка. Принадлежеше на Картър, друго не ме интересуваше в момента. Дори едва усещах Картър зад себе си докато вървяхме към мястото.
Погледнах надолу за стотен път и прокарах ръка по панталоните си, не знаех какво да облека. Беше посред нощ, така че ми изглеждаше глупаво да се глася прекалено. Преобличах се три пъти и накрая се спрях на тесен черен пуловер и черен панталон. Не бяха дънки, но не бяха и официални панталони, изглеждаха просто и удобно, въпреки че не ми беше все едно. Просто исках да изглеждам представително пред нея.
Моята сестра… все още не мога да повярвам.
Охранител отвори вратата и когато Картър влезе, аз протегнах ръка към него въпреки, че до това внимавахме да не показваме публично привързаност. Няколко пъти медиите ни уловиха да се прегръщаме или държейки се за ръце и тези снимки сякаш никога не изчезваха от публичното пространство. Дори след повече от осем месеца, все още се появяваха в някои новинарски канали. Но не можах да направя нищо със себе си днес, имах нужда от докосването му, той ме утешаваше.
Прекосихме обичайната тълпа от чакащи цяла нощ, за да влязат вътре, но така и никога не влизаха. Не бързаха да си тръгват докато знаменитостите все още бяха вътре. Беше същата сцена, която си припомних денят, когато стоях цяла нощ пред един друг клуб, чакайки да видя същият този Картър до когото сега вървях. А хората в страни от нас започнаха да шушукат.
– Хей! Това е Картър Рид… – извика някой.
– Вижте… това е Ема! Ема! – Обади се друг.
Все повече и повече хора започнаха да се обръщат и да ни гледат, много от тях извадиха телефоните си, светкавиците им озариха нощта. Гардовете зад нас държаха ръцете си вдигнати, опитвайки се да ни прикрият. Картър също вдигна и постави ръката си на рамото ми, а аз се шмугнах под нея, бързайки право към отворената врата. Веднага щом влязохме вътре, Картър даде заповед.
– Разкарайте ги… всички да напуснат. – Сервитьорите тръгнаха по надолу по коридора, а той добави. – Персоналът да напусне също… искам сградата да се изпразни веднага. -Хвана ме през кръста и ме поведе по коридора. Движихме се бързо, преминавайки през цялата сграда до служебният изход. Когато видях това, започнах да забавям ход.
– Картър, какво… къде отиваме? – Ръката му хвана крепко гърба ми, и не ми позволи да забавя темпото.
– Довери ми се…
Той ме поведе през вратата, където ни чакаше друга кола и кога излязохме, видях Майкъл. Той отвори задната врата на колата и аз влезнах вътре. Един от бодигардовете ни последва вътре. Преди да успея да седна на мястото си, колата вече беше потеглила.
– Какво… – въпросът заседна в гърлото ми. На седалката срещу мен беше сестра ми.
– Ооо… – тя вдигна ръка и кимна с глава.
– Здравей… Ема.
Тогава тя ме погледне в очите. – Бях права… тя има моите очи, носа ми, устните ми, дори моята брадичката, но лицето ѝ беше по-кръгло от моето. – Тя бе присвила устните си и също ме изучаваше, забелязах, че огледа внимателно все още незаздравелите ми синини. Дори и да беше малко притеснена, забелязах колко красива беше. Косата ѝ беше с един нюанс по-светла от моята и бе прибрана в стегнат кок отзад. Беше гримирана, но не прекалено много. Тя явно използваше естествената си красота и можех да разбера защо. – Тя е толкова красива…
Осъзнавайки, че се взираме една в друга, бузите ѝ порозовяха и тя погледна надолу към коленете си. Ръцете ѝ леко потреперваха, докато тя не кръстоса краката си и не ги постави между тях. Тогава тя вдигна поглед отново, трепвайки, когато видя, че все още я гледам. Тогава разбрах, че се бях втренчила в нея. Бях груба, карах я да се чувства неудобно. Но не можех да се спра, трябваше да разгледам всички подробности в нея. Забелязах че дрехите ѝ бяха скъпи. Картър имаше пари и въпреки че се опитвах да си купувам дрехите сама, той имаше стилисти, който ги правеха за мен, но въпреки това стилът ми беше недовършен. Защото не исках околните да знаят, че дрехите ми са по поръчка. Докато дрехите на сестра ми не крещяха на пари, но лесно разпознах марките. Носеше черни обувки надничащи изпод прилепналите по перфектните ѝ крака сиви панталони, кашмирен блестящ пуловер, опънат подчертаващ прекрасно всичките ѝ извивки. Шалът около врата ѝ допълваше визията. Изглеждаше прекрасно, стилно и зашеметяващо
Тя прочисти гърлото си и подбутна мъжът до себе си. Моят поглед се обърна към него. Беше същият човек, когото видях до нея, след експлозията в клуба на Коул.
– Мис Нейтанс? – Обърнах се към него. Бузите на сестра ми почервеняха, тя отново погледна надолу към коленете си. Той се намести на мястото си, и опъна леко вратовръзката си.
– Ааа… да.
– Казвам се Ема Мартинс.
– Ъъъ, да… – повтори той, гледайки Картър. – Не знам защо те нарекох така. Знаех… искам да кажа, че медиите постоянно те споменаваха като Ема Мартинс. Надявах се, но… Мислех си… – Той замлъкна, когато сестра ми го докосна с ръка. Тя се наведе напред, брадичката ѝ се повдигна. Изпъна раменете си назад, руменината по бузите ѝ бързо избледня и сега аз вперих поглед в елегантната, изискана жена седяща пред мен.
– Това, което Кевин се опитва да каже е, че се е надявал името Нейтанс да предизвика някакъв забравен спомен у теб. Ти беше толкова малка, когато те отведоха.
Отведоха… малка… забравен спомен. – Нито една от тези думи не ми изглеждаше правилно и аз се напрегнах, но Картър взе нещата в свои ръце. Сигурно е усетил моето объркване и побърза да привлече вниманието върху себе си.
– Нека сведем любезностите до минимум, докато не стигнем до мястото където сме тръгнали.
– Относно това… – мъжът се изкашля покривайки с ръката устата си и след това измрънка неуверено. – Поискахме да се срещнем с Ема във вашия клуб. След като ни задържаха, вашите хора не ни позволиха да изразим нашето отношение относно смяната на първоначалното мястото… – Картър го прекъсна.
– Да… защото това беше мое решение. А не е ваше или на моите хора. – Сестра ми го побутна с лакът по ръката.
– Всичко е наред. Той… искам да кажа… – тя посочи към Картър и мен. – Не ви познаваме… изобщо…
Ние бяхме от мафията. Ето какво се криеше зад думите ѝ. Те се страхуваха от нас. – Щом осмислих това, усетих неистово желание да се разсмея. Но замълчах и го потисках. – Да се разсмея в такъв момент, би било твърде неуместно. Ако започна, не мисля, че бих могла да престана. През последните няколко седмици имаше прекалено много напрежение, за да създавам допълнително. – Вместо това въздъхнах.
– Неловка ситуация… – сестра ми издаде звук, полу смях, полу кашляне. Поне така се опита да го прикрие, като докосна гърдите си.
– О Съжалявам. Аз…
Но ъгълчетата на устните ѝ се обърнаха нагоре, както и моите. Когато тя видя моята усмивка, тя отново погледна надолу, разклащайки рамене и се засмя тихо. Аз не се засмях, но не можах да изтрия усмивката от лицето си.
– Аз… – тя отново вдигна поглед, покривайки устата си с ръка, когато от нея се изтръгна друга усмивка. – Толкова съжалявам. Така е, права си. Това е неловка ситуация, беше просто опит на Кевин да ме защити. – Тя посочи към Картър, обръщайки се към него. –Сигурна съм, че ти би направил същото за Ема… – тя замлъкна и очите ѝ се върнаха върху мен. Имаше приятелско изражение, тя сложи ръка на коляното си и продължи. – Аз… това е, защото си тук. – Гласът й звучеше потиснато. – В една кола сме, никога не съм мислила… – тя примигна и потърка ъгълчетата на очите си. – Никога не съм мислила, че ще те намеря.
Не знаех какво да кажа. Никога не съм мислила за това, какво бих ѝ казала. До преди да разбера за съществуването ти имаше само Ей-Джей и аз. Само ние, но откакто разбрах за теб…
– Благодаря, че ме намери… – казах и сложих ръката си между мен и Картър. Държах я там, притискайки се към него. просто имах нужда в момента да го докосна. – Много неща се случиха, но и аз мислих много за теб.
Тя кимна, явно опитвайки се да не заплаче и продължи да потърква ъгълчетата на очите си. Това не беше нито времето, нито мястото, толкова много трябваше да бъде каза, но не казах нищо друго, докато не пристигнахме на мястото. Когато колата намали и вратата се отвори, ние се озовахме в голям, добре осветен склад. Вътре нямаше нищо, само някакъв офис с прозорец и врата. Когато сестра ми ни последва, а след нея се приближи и нейният приятел, един от охранителите застана до страничната врата. Друг зае позиция до него и още няколко се приближиха до вратата на главния гараж. Преди тя да се затвори зад нас, видях три други коли да паркират отвън. Гардове наизскачаха от тях и заеха позиции прикляквайки до колелата на автомобилите. Бяхме сериозно въоръжени и добре защитени.
– Леле майко… – сестра ми хвана с ръце главата си, фокусирайки се върху дадената сцена преди вратите на гаража да се затворят напълно.
Сега вътре бяхме само ние четиримата и четирима от охранителите. Аз бях привикнала към всичко това, но като видях реакцията ѝ, си спомних първия път, когато осъзнах колко влиятелен е всъщност Картър. Това правиха тези хора, те бяха физическо напомняне за това кой е Картър и на какво той беше способен. Тя ме погледна, веждите ѝ се събраха и инстинктивно се приближи до приятеля си. Не бях сигурен дали осъзнава собствените си действията или не, но я разбирах. Той беше единственият и познат, и беше нейният остров на безопасност.
Прииска ми се да се приближа до нея, да я уверя, че аз не съм опасност за тях, но в следващият момент усетих Картър до себе си, неговата ръка докосна горната част на ръката ми, сякаш за напомняне. Ние не познаваме тези хора. Не знаехме нищо за тях. Погледнах нагоре и видях тревогата във вълчите му очи и само кимнах. Той посочи с ръка към кабинета.
– Мисля, че Ема и Андреа могат да поговорят насаме.
– Да… – въздъхнах аз с облекчение. Сестра ми веднага кимна в знак на съгласие.
– Да…
– Андреа… – погледна я нейният приятел. А тя го потупа по ръката.
– Ще се оправя, Кевин. Ние ги потърсихме, а не обратното.
– Но… – той я хвана за ръката. Тя ловко го избегна.
– Престани, Кевин. Това е тя. Искам да говоря с нея.
– Не мисля, че трябва да си сам. – Той погледна назад, преди да погледне отново към Андреа. Лицето му отново започна да се изчервява и той повдигна ръка и се почеса по врата. – Андреа, аз… добре. Може би…
Картър се приближи до офиса и отвори вратата. Бях на път да последвам зад Андреа вътре, но той ме задържа.
– Само минутка, моля… – каза ѝ той, докато затваряше вратата. Тя се намръщи, но не отговори.
– Какво? – Погледнах през рамото му, бяхме достатъчно близо, така че нейният приятел да ни чуе. – Но… какво?
– Остани в полезрението ми. – Измърмори той.
– Какво?
– Не ѝ вярвам, и не искам да те оставя сама с нея. Вратата не е заключена и аз съм точно отзад. Ако имаш странно усещане, почеши се зад ухото. Аз ще вляза веднага.
– Мислиш, че… ще ме нападне ли, или какво?
– Не знам… – настоя той. – Но не искам да рискувам. Бартел убиха Ей-Джей, нищо не мога да изключа.
– Ооо… – веднага се напрегнах. – Но тя…
– Ема… – каза той тихо, като все още държеше ръката ми, но смекчи хватката си, докато ме погали с палеца си. – Просто бъди внимателна, става ли?
– Добре. Да… – целунах го по бузата. – Ще бъда.
Понечих да се отдръпна, но той ме хвана за тила и отново ме притиснат към себе си. Още една целувка и едно здраво докосване към мен. Това не беше просто страст. Дори почувствах леко неудобство. Усетих нуждата му от мен и за миг вътре в мен се зароди похотта. Не беше сексуално влечение, по скоро беше примитивна. И беше взаимно. Целунах устните му отново, вкусвайки го отново и след това се отдръпнах, гледайки го в очите. Видях страха в тях и автоматично вдигнах ръка, мразех да го виждам така. Никога не трябваше да се чувства така. Докоснах бузата му, за да го успокоя. Той кимна, но безпокойството не си тръгна.
Тогава аз се обърнах и влязох вътре, за да говоря със сестра си.

Назад към част 13                                                                 Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!