ГЛАВА 19
* КАРТЪР *
Щом влязох в къщата, чух, че Ема беше във фитнеса. Майкъл беше в кухнята и миеше чинии. Не се поздравихме, освободих се от кобура с пистолета ми поставяйки ги върху масата, минах покрай него и се отправих по коридора към залата. Когато стигнах до вратите на фитнеса, чух леки удари, тя ударяше боксовата круша. Беше леко приведена, с ръце вдигнати до лицето си, изглеждаше страховито. Но щом удареше боксовата круша, цялата ѝ свирепост изчезваше моментално. Крушата не помръдваше и сантиметър.
– Използвай цялото си тяло… – измърморих строго.
– Да… но явно тяло ми е неспособно. – Тя свали ръце разочаровано. – Преживях бомба, и потенциално отвличане, но въпреки всичко което преживях, тялото ми е слабо и го мразя. Направо е ужасно, затова трябва да го укрепя тук… – тя вдигна ръце и хвана главата си. – Разбита съм, Картър… не мога да го преживея отново.
– И си мислиш, че блъскането на крушата ще ти помогне с това?
– Не, но седенето и решаването на судоку също надали ще ми е от голяма полза. Така поне се опитвам и не съм се оставила на божията милост. – Тя отново се обърна и погледна крушата. – Ако не друго, то ще помогне на тялото ми и на умът ми.
– Ема… – влязох вътре и затворих вратата. – Ти имаш нужда от почивка. – Тя ми хвърли бесен поглед.
– Ти не почиваш…
Защото не мога… защото няма време за губене.
– Ема…
– Да се спра… – тя поклати глава и извърна поглед и отново зае позиция. Вдигна ръцете, разкрачи леко крака, раменете й се отпуснаха назад. – Точно сега съм напълно безполезна, така че трябва да го направя. Поне ме кара да се чувствам полезна.
– Ема, трябва да си починеш. Направи го и ще видиш, че това отново ще укрепи ума ти и ще си възвърнеш формата.
– Не… – изкрещя тя и затвори очи, изглеждаше изтощена, беше като бледо копие на самата себе си. – Ти не разбираш. Аз… по дяволите Картър. Те ми я отнеха… и аз не можах… – лицето ѝ се изкриви от болка. Изглеждаше сякаш бе в агония. – Те взеха сестра ми, заради мен… и аз не можах да направя нищо… по дяволите, Картър. Нищичко не направих… – замахна назад и с диво движение удари крушата. – Сестра ми… заради мен. – Тя замахна с ръката си към нея самата, прицелвайки се в лицето си.
Сграбчих я, притиснах я с гръб към себе си и обездвижих ръцете ѝ. Тя поклати глава, погледна надолу към ръката си, косата ѝ бе разрошена, а лицето и се зачерви от удара. В следващия миг тя избухна в отвратителен истеричен смях и същевременно от очите ѝ потекоха сълзи. След като не успя да се освободи тя се наведе, а смехът и взе да затихва отстъпвайки ред на неконтролируем плач, горещите огромни сълзи се стичаха по лицето ѝ, мокрейки тениската с която бе облечена, и стигаха чак до ръцете ми.
– Ема… – тя погледна нагоре.
– Нещастна съм, Картър. Те я измъчват заради мен…
– Не…
– Да… да, заради мен.
– Не, Ема… не. – Стиснах я по силно и я придърпах още по-близо. Те измъчват нея заради мен, защото те обичам и защото знаят, че няма да те дам. Затова… – пулсът ми се ускори. – Обичам я, и полудявам като я гледам така. Тя не трябва да се самообвинява. – Аз съм Ема… всичко това е по моя вина, а не по твоя. Ако искаш да накажеш някого, накажи мен. Трябваше да те пусна да си тръгнеш преди година… – очите ѝ трепнаха разтвориха се широко, тя се изправи на пръсти точно пред мен.
– Не.
– Но не можах, Ема. – Смекчих тона си и промълвих отново . – Аз не можах… съжалявам. Не можах да те пусна.
– Не, Картър… – прошепна тя, поклащайки глава. – Не… Ти не можеш да говориш така.
– Това е истината…
– Не, Картър. Обичам те… но това е по моя вина…
– Спри… по дяволите! – Извиках аз. Тя продължаваше да се самонаранява. Видях болката, която проблесна в очите ѝ, докато хвърляше цялата вина върху самата себе си. – Тя ти е кръвен роднина и ти трябва, длъжна си да се интересуваш от нея. – Казах, опитвайки се да се успокоя. – Ти можеш да поискаш да я опознаеш, това е съвсем нормално. Точно така, човек трябва да бъде способен да го направи. Но не можеш да се обвиняваш заради мен. Всичко това се дължи на мен Господи, само на мен. Ема… позволено ти е да искаш да имаш семейство. Твоето семейство, това е тя. Аз съм… бях. Аз съм цялата причина, поради която сме в тази бъркотия… защото не можех и не исках да бъда сам. Затова убиха Ей-Джей. Ти беше в безопасност когато бе далеч от мен, отколкото сега, когато си с мен. Не можах да те пусна… и се върнах при мафията. Поради този мой избор, сестра ти беше заловена.
– Картър. – Прошепна тя.
– Спри, Ема… – тя беше сломена. – А аз не успях да предотвратя нищо от това. Всеки ден тя бе все по-разбита… всеки път, когато се прибирах без сестра ѝ. Тя не ядеше. Тя не се грижеше за себе си. И всичко това беше заради мен. – Това е по моя вина. Никога не е било по твоя… Ема.
– Картър.
Тя искаше да се бие. Добре, ще я науча как да се бие. – Посочих крушата.
– Покажи ми стойката си, заеми позиция.
– Какво?
– Покажи ми. Ако бях аз, как щеше да стоиш пред мен?
– Аз… – тя се намръщи и наклони глава настрани. – В какъв смисъл? – Заобиколих крушата, застанах зад нея и накарах Ема да ме нападне.
– Аз съм Бартел. Идвам за теб. Как би ме атакувала? – Тя вдига малките си ръце, вече свити в юмруци.
– Не… – казах аз.
– Какво? -Тя отпусна ръце отново.
– Вдигни ръце отново.
Тя ги вдигна, аз хванах ръцете ѝ, дръпнах я към себе си и я повдигнах. Носейки я, аз направих кръг. Тя не успя да ме удари. Притисках ръцете ѝ , и тя бе като хваната в капан. Единственото ѝ оръжие бяха зъбите. Можеше да ме ухапе, но не можеше да ме убие. След като свалих отново на земята, я попитах.
– Разбра ли какво направи погрешно?
– Освен това което ми каза да направя, ли? – Отвърна тя, плачат и истерията бяха спрели. Борбеният ѝ дух започваше да се връща, бузите ѝ отново поруменяха. Тя пое кратко въздух, за да се успокои, подпря ръце на бедрата си и застана в заплашителна поза. Вдигна брадичка. – Добре… сега, покажи ми какво направих грешно.
Тя ме предизвиква… – усмихнах се едва забележимо аз.
– Ти сгреши това, че стоеше пред мен. Ако вървиш на ръкопашен бой с мъж, особено с някой, който знае как да се биете и по-голям от теб, знай че няма да го победиш. Трябва да му влезеш от отзад, откъм тилът. Така ще можеш да го изненадаш.
– Как да го направя?
– Разсейваш го. – Ема погледна надолу към гърдите си и ги повдигна нагоре.
– С тях ли? Та това си ти… освен да се съблека, не знам как бих могла да те разсея.
– Не мен… – отвръщам с усмивка. – Въпреки че, точно сега, момичетата ти изглеждат особено добре. – Пристегнати със спортния ѝ сутиен, очертавайки се изпод прогизналата от потта тениска, те изглеждаха още по-големи и предизвикателни. Като забеляза, че я зяпам тя изруга.
– Спри с глупостите и ме научи как да се бия.
– Познай и предвиди опонента си. – Почуках се по главата с пръст. – Влез вътре в него. Разбери какво иска той. Информация, внимание, поиграй си с егото му… каквото и да иска, ти трябва да му го дадеш. Тогава ще получиш оръжие което да използваш срещу него. Веднага щом отпусне пистолетът си, му нанасяш съкрушителен удар. Използвайки цялата си тежест върху него и срещу оръжието му. Трябва да осъществиш първия контакт възможно най-ефективно. След контраатаката ти, той трябва да е в безсъзнание или минимум да е зашеметен. Защото ако нямаш пистолет, след това той ще те хване, със сигурност. Затова запомни, бистър ум и светкавична реакция. – Ема въздъхна.
– По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. А и не познавам никой от Бартел…
– Да, ти знаеш… какво искат?
– Мен… – ледът сякаш скова вените ми от нейния отговор.
По дяволите, не. Това няма да се случи.
– Така че използвай всичко, което научи току що… – казах ѝ, опитвайки се да не показвам емоциите си. – Използвай мен… хайде, те искат мен. Искат информация, и ти можеш да им я дадеш. Хайде съсредоточи се… – Ема кимна, зае позиция.
– Разбрах… обезвреждане, оръжието, с кракът да го изритам. Аз мога да го направя…
Може би трябва да ѝ покажа някои трикове и хватки, за нападение, как да се обръща и избягва ударите. – Но колкото повече я гледах, толкова по бързо идеята да я обучавам започва да изчезва и се заменя от идеята да я хвърля в леглото. – По дяволите Картър… съсредоточи се. Не мога… искам я, сега, всеки ден, всяка нощ. Тя е моя.
Гърдите ѝ се повдигаха и падаха от учестеното дишане, тениската ѝ беше мокра и прилепнала от потта а кожата ѝ блестеше. Тя дори бе превързала ръцете си, както го правих аз. Тя беше преминала през толкова много и от мисълта, че се обучава, за да премине през това всичко ме влудяваше. Ръцете ми се свиха в юмруци. Тя забеляза тази моя реакция. Погледът ѝ се задържа върху ръцете ми.
– Картър?
– Не е нужно да се учиш да правиш това. – Гласът ми утихна и стана дрезгав. – Моя работа е да те защитавам. Но не върша това задължение достатъчно добре. – Аз съжалявам.
– Спри. – Раменете ѝ се отпуснаха и тя застана пред мен. Постави ръцете си на бедрата ми и ме погледна. Беше топла и мека. Устните ѝ се отвориха и тя преглътна. Видях в очите ѝ загриженост. – Картър, животът, който имам сега, не е по твоя вина. Спри да обвиняваш себе си. Забрави ли? Съквартирантката ми беше изнасилен. Брат ми беше убит. А аз убих Джереми Дънван. Ти ми отвори очите, за да видя манипулациите на Бен, помниш ли? И аз го направих, видях обратната страна на нещата и се подготвих. Всичко това не е заради теб. А аз така го избрах. Също забравяш едно много важно нещо… нямаше да имам сестра, ако ти не беше с мен. Андреа ме намери, заради медиите, които те преследваха навсякъде. Трябва да ти благодаря за сестра си…
Все още имаше синина в ъгълчето на окото си. Беше мъничка и с жълтеникави краища… но беше там. А не трябваше да бъде.
– Ема… – прошепнах аз, навеждайки се към нея и прегръщайки я. – Ще ти я върна. Заклевам ти се…
– Спри. – Ръката ѝ се премести към устните ми. – Спри се.
Очите ѝ потъмняха и нуждата ѝ да бъде с мен ме прониза. Без да се колебая я придърпах към мен и я повдигнах. Тя ме обгърна с крака, а аз свалих тениската и сутиена ѝ. Хващайки я за тила, я придърпах към устните си. Бе нужно само едно докосване до тях и сякаш ние двамата останахме сами на света. Имах нужда от още, още повече от всичко което можеше да ми даде, кръвта ми закипя адски. Когато я притиснах до стената, Ема притисна гърдите си към моите. Протегнах ръка и заключих вратата, след това тя беше само моя. Само тя и само аз. Целувах я навсякъде, галих я. Господи, обичах тази жена. Хващайки гърдите ѝ, прокарах ръка по зърното ѝ. То се втвърди, а тя въздъхна от наслада.
– Картър… – изстена тя, свивайки се в ръцете ми.
Знам… чувствам. Имам… имам нужда да бъда в нея. Тя е прекрасна… така дяволски красива. Искам да се наслаждавам на всеки момент с нея, на всеки сантиметър от нея. – Притиснах я към стената и започнах с целувки да изследвам всяка част от нея. Устните ѝ, брадичката ѝ, врата ѝ, гърдите ѝ една по една. Езикът ми обходи всяко едно от нейните зърна. Дълго ги засмуквах и играх с тях, преди да продължа надолу към перфектния ѝ корема. Застанах на колене, ръцете ми обвиха бедрата ѝ и усетих как започва да трепери, когато устните ми докоснаха кожата ѝ там. Тя ме хвана за косата и ме държеше сякаш ме водеше. Заля ме вълна от удоволствие, смъкнах шортите ѝ, след което я поех в устата си. Тя изви гръб и още един стон се изтръгна от нея. Цялото ѝ тяло се разтрепери, а аз продължих да облизвам и подръпвам нежно срамните ѝ устни. Обичах тази жена. Опитвах се да усетя всяка част от нея.
– Картър… – тя се опита да ме повдигне. – Моля те.
Пъхнах езика си в нея и това беше достатъчно. Тя ме придърпа отново и ме стисна още по здраво за косата. Изправих се и метнах крака ѝ около кръста си, използвайки пръстите си, влязоха в нея дълбоко. Държах я, докато продължавах да се движа. Влизах и излизах. По-дълбоко и по дълбоко, след което го извадих и го вкарах обратно. Погледнах нагоре и видях, че тя ме гледа. Очите ѝ бяха премрежени, замъглени от похот, но видях любовта ѝ такава, каквато бе истинска, и всепоглъщаща. Изстенах, не можех да стоя далеч от нея.
– По дяволите…
Отново започнах да се движа, докато я гледах. Тя ме жадуваше, беше готова. Ема обви ръце около врата ми и тогава влязох в нея, напълно. Тогава започнахме да се движим заедно. Продължих да влизам и излизам, а тя се топеше в ръцете ми. Нашите бедра се удряха едни в други. Тя леко промени позата си разтваряйки широко бедра и слагайки ръцете си върху тях, аз изведнъж навлязох още по-дълбоко вътре в нея. Беше толкова дълбоко, продължавах да се движа, затворих очи от нереалното усещане и просто го почувствах. Тя протегна ръката си към лицето ми, докосвайки устните ми, бе едва забележимо докосване. Толкова нежно, толкова любящо.
След това тя стисна бедрата ми и започна да се наглася по моите движения. Тя се удряше в мен, толкова силно, колкото и аз. Ние се чукахме и правехме любов едновременно, всичко наведнъж.
Почувствах, че скоро ще свърша. Но не исках това, исках да се сдържа и да се забави. Хванах я за бедрата, за да я накарам да забави също темпото. Когато тя забави, все още се държеше за мен, аз посегнах с ръка към клитора ѝ, и Започнах да го масажирам, усилвайки или отслабвайки натиска. Тя въздъхна и се изви силно назад. Тогава усетих, че е започна да се напряга и оргазмът и бе близо. Затова отново започнах да навлизам в нея дълбоко, продължавайки да масажирам клитора ѝ.
Краката ѝ внезапно потрепериха, стиснаха кръста ми в желязна хватка, тогава усетих нейния смазващ оргазъм. Краката ѝ бяха увити около кръста ми като в железен пръстен, тя продължаваше да се движи бавно нагоре надолу, и да трепери, аз също забавих и изчаках докато дойде на себе си. Когато тя се успокои, аз я гледах като омагьосан и все още се движих леко вътре в нея, чаках я. Тя отвори очи, прехапа долната си устна и кимна. Беше мой ред.
Започнах да навлизам в нея отново, силно, все по дълбоко и по дълбоко. – По дяволите… никога няма да мога да се наситя на тази жена. Никога… – опрях ръка на стената, държейки я с другата, тя продължи да се движи. Бях на път да свърша почти. Затворих очи, навлизайки още по-дълбоко в нея вече не издържах и изригнах. Вълни от удоволствие ме заляха, оставяйки ме слаб и заситен. – Не… това беше само Ема. Никоя друга жена не е успявала да ме накара да се чувствам така. Беше тя, само тя. – Когато отворих очи, видях, че тя ме гледа с лека усмивка.
– Обичам те… – прошепна тя.
По дяволите… обожавам те. – Целунах я и прошепнах.
– И аз те обичам.
– Картър. – Гласът ѝ прозвуча тъжно. Отдръпнах се малко назад в очакване. Ръката на студения убиец винаги пронизваше гърдите ми, когато чуваше този неин тон, сякаш е била наранена.
– Страхувам се, че няма да ми я върнеш. – Тази студена ръка все още беше в гърдите ми и продължи напред и по-дълбоко, обзе цялото ми тяло. Поклатих глава.
– Ще я намеря. Обещавам… – подсъзнанието ми казваше да не я лъжа, но аз му казах да замълчи. Направих го, но не можех да обещая, че ще я намеря жива. И се молех Ема също да не изкушава съдбата. Не можех да кажа тези думи. Не можах да я излъжа. Тя кимна и ме прегърна притискайки се към мен. Радвах се, че я задържах и тя е тук с мен сега, в този момент. Усещайки я в ръцете си си казах, че ще я пазя до последният ми дъх, ако се наложи.
– Хм… – напрегнахме се, когато чухме Майкъл да се прокашля от другата страна на вратата.
– Не знам какво прекъсвам, но трябва да го сторя… – каза той. – Съжалявам но се налага, иначе не бих ви прекъсвал…
– Какво? – Изръмжах аз от негодувание.
– Ами… да, Питър и Дрейк се върнаха. – Той млъкна за миг. – Намерили са Андреа.
Ема ахна, отблъсквайки ме от себе си. Тя се строполи на пода и изтича към вратата, но аз хванах ръката ѝ и я дръпнах обратно към себе си.
– Какво? – От устните ѝ се изтръгна ръмжащ гърлен звук. Аз грабнах тениската ѝ от пода и я хвърлих върху гърдите ѝ.
–Ооо… – когато тя я облече, аз вдигнах шортите ѝ. Тя погледна надолу недоумяващо, а аз закопчах ципа си, усмихвайки се широко.
– Ти си моя. Не тяхна… не забравяй това. – Тя се изправи на пръсти и долепи устни до моите.
– И ти си мой… – тогава тя отвори вратата и попита нервно. – Къде е тя?
Назад към част 19 Напред към част 21
