ГЛАВА 24
* ЕМА *
Четири месеца по-късно…
Аманда беше притихнала до мен. Гледахме от колата, как Тереза и Ноа отидоха до вратата и почукаха. Преди около половин час бяхме паркирали пред къщата на родителите на Андреа. Накрая Тереза каза, че те ще идат първи, но всъщност аз не можех да изляза от колата. Не знаех защо, но просто не можех.
– Нервна ли си? – попита ме Аманда. Хвърлих бърз поглед към нея.
– Сега ли се досети? От тридесет минути сме тук. – Тя се изчерви и се усмихна.
– Съжалявам. Знам. И аз съм нервна.
– Защо? – Обърнах се към къщата. Въпросът по скоро беше за мен, отколкото за нея. Нямаше от какво да съм нервна. Бях до Андреа всеки ден, докато беше в болницата. Все още не се познаваме една друга, но го преодоляваме вече. Родителите ѝ също идваха, но се засякохме само веднъж. Андреа искаше аз да я посещавам след вечеря, а на родителите ѝ беше позволено да я посещават сутринта.
Тя беше в болницата, в течение на една седмица и аз знаех, че някои от посещенията им не са минали съвсем гладко. Тя се бореше с нейните родители и ми разказа някой неща за това. Обикновено ние говорихме повече за нашето минало, за Ей-Джей и майка ни. Нямах причина да се страхувам да вляза в къщата на родителите ѝ, но по някаква причина бях уплашена.
– Не знам… – Аманда изглади ризата си и след това потри ръцете си върху дънките си. – Това истина ли е, знаеш ли? Тоест баща ѝ, е нейният истински баща… а той може да е и твой?! Или може би той може да ви помогне да намерите своя… кой знае? Той не каза ли нещо за твоя брат? – Аз поклатих глава.
– Само това, че той е питал Ей-Джей дали мога да отида с него и Анди и той му бил отказал. Ей-Джей беше по-възрастен от Картър и аз… може би не е толкова важно… но изглежда майка ни го била изгонила и затова той вече бил вписан в системата. И затова осиновяването му щяло да отнеме твърде много време, за да се направи всичко законно и да може да вземат и Ей-Джей със себе си. А истинският ми баща го нямало още много преди това. Това каза той.
– Ооо… – каза тя по-тихо навеждайки глава.
– Да…
– И все пак. Тя е твоята истинска сестра. Мисля, че е добре да имаш истинско семейство. Което не си имала преди. Когато бяхме ти, аз, Мелъри и Бен, никой от нас го нямаше, точно затова и станахме толкова близки приятели. Мисля че Мелъри щеше да се радва за теб. – Аз въздъхнах с облекчение, но всичко вътре в мен беше все още напрегнато. – Хубава къща… между другото. – Каза Аманда, а аз се усмихнах. – Сладко имение. Голяма четириетажна къща с басейн в задния двор. – Аманда погледна към задния двор и допълни. – Дали има и тенис корт от другата страна на басейна? – Аз се разсмях.
– Може би. Кой знае? Тя каза, че семейството ѝ е богато. Баща ѝ бил собственик на хотел, също като Ноа.
– Дали Ноа го познава? – Аз се намръщих.
– Никаква идея нямам. Дори не се сетих да ги попитам.
– Би било смешно, а? Ако Ноа е познавал истинския баща на сестра ти през цялото това време? – Сложих ръка на корема си и леко го натиснах, сякаш по този начин исках да успокоя нервите си.
– Какво мислят те за Картър? – попита Аманда след няколко секунди мълчание. Аз повдигнах рамене, не отговорих веднага. Все още не можех да откъсна очи от входната врата. Тереза и Ноа още чакаха и тя отново звънна на звънеца.
– Не знам… видях родителите ѝ само два пъти, и то втория път беше мимоходом. Андреа каза, че им е забранила да говорят с мен, докато все още им била толкова ядосана.
– Мисля, че харесвам сестра ти. – Обърнах се, споделяйки усмивката й.
– Да… аз също.
– Ема, мисля, че всичко ще бъде наред… – тя погали ръката ми. – Вие с Картър се върнахте у дома. Нямам представа как се разрешиха всички неща, но ми изглежда, че всичко вече е наред… и даже Картър и Бен са се срещнали. Дори изглежда, че са се харесали.
– Да… стояли са в противоположните краища на стаята цяла нощ. Но да… все пак Картър не е застрелял Браян, а Браян не е арестувал Картър. Това си е направо истинско чудо, моята лична победа. – Аманда прихна да се смее, чувайки забавлението в гласа ѝ, аз я потупах по ръката в отговор. – При Аманда също всичко вървеше добре, въпреки че Браян все още не ѝ е направил предложение. Той ме увери, че вечерта, когато двамата с Картър са били на вечерята у Ноа, го планирал. Само ще изчакал няколко месеца още…
– Всичко е наред… – продължи тя. – Наистина добре. – Аз махнах с ръка.
– Спри да говориш, че ще го урочасаш… – засмях се аз, опитах да намаля нервност, но се напрегнах още повече. – Заявявайки, че всичко е страхотно е най-бързият начин да развалиш всичко.
– Да бе… добре. Нали не вярваш в тези дивотии? – Аз я изгледах злобно.
– Мелъри, Дънван… сестра ми бе отвлечена. Нека просто… престани с изблиците на щастие.
– Добре де… – продължаваше да се хили тя. – Добре.
Тереза и Ноа отстъпиха настрани, когато входната вратата се отвори и се появи бащата на Андреа. Беше облечен като Ноа, в черни панталони и риза. Секунди след това майката на Андреа също се появи, облечена с пищна рокля и с перли на врата. Косата ѝ беше прибрана на тила на кок. Те се ръкуваха с Тереза и Ноа, изглеждаха напрегнати и се движеха като роботи. В този момент Тереза с жест посочи към колата и всички се обърнаха насам. Те не помръднаха и сякаш станаха още по-сковани.
– Сигурна съм, че и те са нервни… – каза Аманда. – Изглеждат сякаш са на път да се изправят пред смъртта.
Майката на Андреа вдигна ръка, махвайки леко. Аз махнах в отговор но не отворих вратата на колата. Не можах да се накарам да изляза от колата. Тогава главата на Андреа изскочи от вратата. Тя каза нещо на родителите си, а майка ѝ отново махна с ръка в посока на колата. Андреа ме погледна и се намръщи. Тя тръгна да излиза но спря за миг и се ръкува с Тереза и Ноа, преди да посочи навътре казвайки им нещо. Всички кимнаха и се обърнаха, за да влязат вътре. Погледа на бащата на Андреа за момент беше прикована към нея, после отново погледна нашата кола, а след това и той влезе в къщата
Андреа застана пред вратата на стълбите на верандата и ни направи знак да отидем при нея. Аз си поех дълбоко въздух.
– Хайде… – стисна ръката ми Аманда. – Ние сме тук с теб, няма да бъдеш сама.
Не се страхувам… не се тревожа от неудобната вечеря, която предстои. Ако случаят беше такъв, тогава Картър щеше да дойде с мен. Аз сама му предложих да не идва и да отложим срещата му със семейството на Андреа. Срещата с мен е едно нещо, но срещата с Картър Рид е съвсем друг въпрос. – Но когато се насочихме с Аманда към къщата, изведнъж осъзнах от какво се страхувам.
– Картър няма ли да дойде? – попита Андреа, когато се приближихме до нея. – Поклатих глава отрицателно.
– Не. Той има някаква работа днес.
– Ооо… – усмихна се Аманда и завъртя очи. – Не можеш да си представиш какво облекчение ще бъде за Кевин, това. Слуховете и историите, които циркулират навсякъде му действат доста зле, както на него, така и на родителите ми. Аз почти съм сигурна, че си мислят и се страхуват, че мафията ще ни нападне по време на вечерята. – Тя направи смешна гримаса. – Също, внезапно Кевин реши да се научи как да стреля тази седмица… – тя заекна и ние замълчахме. Изведнъж тя протегна ръката на Аманда. – Аз съм Андреа. Мисля, че се запознахме в болницата, но май бях малко отнесена тогава. Затова реших, че няма да навреди да се представя отново.
– Приятно ми е… – Андреа я хвана за ръката и я разтърси силно нагоре-надолу. – Тя ми разказа за вас, момичета. Ти и Тереза… явно сте ѝ като сестри. А моят баща познава Ноа… можете ли да повярвате? Малък свят, а? Всъщност той не харесва Ноа много-много, или беше обратното… както и да е. Като разбрал, че той ще ни е гост за вечеря тази вечер се въодушеви доста. Въпреки, че са съперници в бизнеса с хотелите. Но моят баща с неговият хотел съвсем не е толкова популярен като Ноа с Ричмънд. Дори не е и близо. Но не казвайте на баща ми, че съм го казал. – Ухили се тя и направи гримаса. – Той ще се отрече от мен… еее, може би няма, но все пак. – Тя пусна ръката на Аманда и отстъпи крачка назад. – Съжалявам момичета… малко съм нервна. – Аманда я гледаше, после погледна към мен и започна да се смее.
– Значи не съм само аз… ставаме две. – Аманда посочи вратата и побърза да смени темата. – Не знам за вас, но аз мисля да влизам вътре. Вечерята мирише страхотно, усещам го дори от тук. – Андреа се усмихна.
– Ъъъ… да, добре. Ще предам на готвача. Не знам, какво би правила майка ми без Норма. – Аманда ѝ се усмихна в отговор, преди да се вмъкне вътре. Щом останахме сами, Андреа се обърна към мен и въздъхна.
– Останахме само двете, а? – Тя потръпна. – Сигурно звуча като идиот, съжалявам. Нищо чудно, че не си във възторг, че си дошла тук… за да бъдеш с мен. Глупачката. Аз просто… баща ми е задник заради това, което е направил. И съжалявам, че те е изоставил… тогава. – Вдигнах ръка, за да я спра.
– Не, Андреа. Не затова бях толкова дълго в колата.
– Ооо? – Тя се наведе към мен.
– Беше отвлечена… – тя наведе глава.
– Ооо…
– Държаха те толкова дълго и знам, че са те измъчвали. Видях го, когато те отвързах. – Тя стоеше, замръзнала, сякаш искаше да изчезне. А аз усетих, че сълзите ми са на път да потекат и едва успях да ги преодолея, и да продължа. – Много съжалявам, Андреа. И аз не мога… – Как бих могла да взема правилното решение? Лицето ми… ето защо тя беше заловена. Заради мен. – Не мога просто да оставя всичко така. Аз… – Андреа леко наклони глава назад. И промълви.
– Баща ми те е изоставил. Откакто го разбрах, този факт ме разяжда. Не мога, не мога да поправя това. Той ми разказа повече за майка ни и звучеше ужасно. Нищо чудно, че ти не можеш да си спомниш детството си с нея. И слава Богу, че брат ти те е отнел от нея. Аз… баща ми те е оставил там и той е знаел, че ти ще израснеш в приемен дом след смъртта на Ей-Джей? И това не ми дава покой. И не мога да го оставя просто така.
– Беше измъчвана… – Казах с мек глас.
– Не чак толкова.
– Андреа…
– Не ме мъчиха… честно ти казвам. През повечето време бях сама. Да, биеха ме понякога, но казваха, че било за ефект. Правиха ми куп снимки, но после отново ме оставяха сама. – Тя замълча и изпъшка. С всеки изминал ден бяха по-ядосани. Чувах ги да спорят заради мен. Постоянно казваха „това не работи“… каквото и да означаваше това. Някои от тях искаха да ме убият и да се свърши, но други продължаваха да настояват и да казват, че съм била техният “единствен коз“. Веднага се досетих, че те си мислиха, че аз… това си ти. И затова никога не го отричах.
– Не си го отричала!?
– Ако го бях направила, мисля, че щяха да ме убият на момента. Ти им беше нужна жива, независимо какво се опитваха да направят. А полицията продължават да ме разпитват, но всъщност аз дори не знам много и да исках нямам какво да им кажа. Те… – тя пак замлъкна и прехапа долната си устна. Те продължават да си мислят, че аз ги лъжа за онази ден, но не. В крайна сметка се случи точно това, което им казвам, ти дойде и ме развърза, ние двете се опитахме да избягаме, защото иначе те щяха да ни убият. Те или ние. Появи се Картър и хората му от някъде и ни защитиха. Това е истината за мен, по дяволите…
Тя беше отвлечена заради мен… и аз винаги ще нося това бреме. – Много съжалявам, Андреа.
– Анди…
– Какво? – Ъгълчето на устните ѝ се обърна нагоре в плаха усмивка.
– Анди… моля те, спри да ме наричаш Андреа. Моля те…
– Анди… – засмях се аз. – Да Анди… добре.
– И всичко останало ще бъде наред.
– Погледнах я изпитателно. – Беше ли честна? Това ли беше истината? Ще бъде ли всичко наред, наистина? – Исках да ѝ вярвам, наистина. Тя протегна ръка към мен и стисна моята.
– Аз имам сестра… каквото и лошо да се бе случило, си струваше това. Отново си с мен и сме заедно.
Аз кимнах с глава ръката ми премина през нейната нагоре и я прегърнах плахо. – Тя беше права… ние приключихме със случилото се.
– Радвам се, че ми дойде на гости.
– Аз също се радвам. – Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми.
– Страхотно начало на вечерята тази вечер. – Андреа се засмя и отметна глава назад. – Хайде, да вървим… – тя преплете лактите ни и отвори входната врата. – Нашата първа семейна вечеря, това се очертава минимум да бъде интересно. – Когато влязохме вътре, тя прошепна в ухото ми. – Имам толкова много приятели, които нямат търпение да се срещнат с теб и Картър. Аз вече съм най-популярната в нашите социални кръгове, заради теб. Нямам търпение да се запознаеш с всички. Между другото следващия път доведи и Картър, и не приемам извинения.
Засмях се, но не отговорих. – Доста дълго време ще мине преди някой от тях да срещне Картър. Аз не съм готова да споделям моето истинското семейство с това новото… все още не.
* КАРТЪР *
Коул и аз стояхме един до друг, докато се приготвяхме да отидем на срещата. Беше в сграда която се намираше на неотрална територия и ние съответно настояхме, да е на последния етаж. Коул и аз бихме могли лесно да избягаме от там, за разлика от старейшините. Повечето от които бяха на възраст и вече не бяха във форма. Правилото бе, да сме без оръжия, това бе тяхното условие и имаше смисъл. Аз бях техният Хладнокръвен убиец, но бях заслужил това си прозвище не само заради моят 9 мм. Когато минахме през вратите и влязохме в сградата, Дрейк, Питър и Майкъл останаха отвън. Исках, те да са възможно най-близо, но не и да бъдат под пряк престрел, ако щеше да се стигне дотук.
Докато вървяхме към сградата, огледахме района. И нищо не забелязахме, нито един техен снайперисти, нито един от хората на Маурицио, криещи се в засада. Ние внимателно огледахме всяка една кола и не открихме никого. Единствените колите в непосредствена близост бяха черните лимузини на старейшините, които всички предпочитаха, за посещения на събрания като това. За някои те бяха плашещи, но за тях имаха за цел да покажат богатството и властта на всеки от старейшините. Всяка лимузина имаше шофьор и знаехме, че вътре бяха също охраната им, поне трима мъже.
Когато минахме през двойните врати и влязохме в стаята, всички вече седяха и ни чакаха. Масите бяха подредени във формата на подкова. Тази среща беше уредена от Коул. След предателството на Джийн той се покри, за известно време. Той имаше хора извън семейството, на които вярваше и докато се укриваше вербува още много бойци, които не бяха свързани със фамилията му по никакъв начин. И когато армията му стана достатъчно голям, той се свърза със семейството си, и тази среща беше резултата. Те не се противопоставиха на нас и явно искаха мир, защото алтернативата беше да бъдат убити. Докато стоях пред тях внимателно изучавах всеки един, нуждаех се да видя и разбера реакциите им. Трябваше да преценим дали са готови да последват Коул или щеше да се наложи да умрат. След кратко мълчание Коул започна.
– Днес всички сме тук, защото всеки от нас иска мир… – каза той и ме погледна. – Уморихме се да убиваме и аз нямам желание повече да убивам собствената си кръв.
Това беше излишно. Но пък неизказаните чувства бяха достатъчно силни… – и аз чаках и ги наблюдавах, за да се уверя, че всеки от тях е уловил контекста от думите на Коул.
Никой от тях не каза нито дума, повечето слушаха внимателно, няколко направиха гримаси и наведоха глава, но те всички разбраха смисъла на посланието. Коул продължи да говори.
– Както знаете, аз имам свои хора.. вече. В съюз съм с Картър и ние имаме достатъчно резерви и активи, за да бъдем страховит враг.
Когато Коул спомена за съществуването на техния враг, те се спогледаха взаимно. В очите им се четеше страх и несигурност. Успях да уловя тези две емоции преди те да успеят да ги скрият. В следващият миг те се опитаха да ги прикрият, но започнаха да проявяват безпокойство. Един не знаеше къде да постави ръцете си, затова ги сложи под масата. Друг започна да потрепва с очите и той се изкашля, покривайки лицето си за да го скрие. Трети се наведе напред, за да се намести, очите му бяха изцъклени и станаха още по-големи, бе фокусиран върху това, което Коул се канеше да каже. И така всички по един или друг начин издадоха своето безпокойство, те имаха нужда от семейство. Не можеха да се противопоставят и на двама ни, не и когато бяхме заедно. Видях го в израженията на лицата им.
Коул спря за миг и огледа стаята с всички тях вътре. Щеше да продължи да им говори за всички хора, които вече имаше, как аз отново съм създал свои собствен екип. Всяка дума, която щеше да изрече беше внимателно подбран, за да накара старейшините да разберат, че не бива да ни приемат лекомислено, че сме истински и опасни противници. И ако решат да тръгнат по този път ще бъде истинска трагедия и проклятие.
Но знаех, че всичко вече бе решено. Те не биха тръгнали срещу нас. Не и след това, което сторих със семейство Бартел, което вече отиде в историята, след като върнахме Андреа. Така че прочистих гърлото си, Коул ме погледна, очите му се присвиха за секунда. После ми кимна и отстъпи място назад. Време бе да говоря аз. Погледнах всеки един от старейшините, преди да започна.
– Много добре знаете какво направих на семейство Бартел. Разбих ги, и ако все още е останал някой от тях, знае че не бива да ме среща отново. Затова ще карам направо… ако докоснете Ема… ако предадете Коул… ако се случи нещо с някой от близките ми, ще отговаряте за това лично пред мен. И повярвайте ми, ще направя повече от просто избиване на семейството ви. Надявам се, че съм бил изключително ясен!? – Те седяха като вкаменени на местата си. Знаеха много добре, че казвам истината, и бих ги убил без въобще да се замисля – Ема, е причината, поради която вече не съм Хладнокръвен Убиец, затова не си изпитвайте късмета и не го “събуждайте“ отново. Ако нещо се случи с нея, ще намеря всеки един от вас… и ще ви отнема това което сте ми отнели на мен. Не само ще направя с вас това, което направих с Бартел, ще ви накарам да страдате както никога не сте си и помисляли. Адът, в който ще попаднете след смъртта ви, ще ви се стори като луксозно курортно селище! Не си мислете, че блъфирам. Ще унищожа всеки един ваш потомък всяка ваша клетка ще бъде изтрита от този свят, всеки спомен за вас ще бъде заличен. – Посочих аз към Коул. – Той е вашият истински лидер сега. Неговата кръв е кръвта на истинският лидер на това семейство. И вие ще спазвате тези традиции. -Един по един те преместиха поглед от мен върху Коул.
Тогава той пристъпи напред. Той беше техен лидер, видях това. Той също го видя. И най важното, те също го видяха. Не исках да убивам собственото си семейство. И се молех, надявах се, че всички тези заплахи са дали резултат, но имах съмнения. Все пак ако предадеш някого веднъж, нищо не може да гарантира, че няма да го направят отново. Коул ме погледна кимна силно и решително, и взе думата отново.
– Ще заема мястото на баща си… и първото ми решение в това семейство е да освободя Картър от нашите редици. – Вълнение обхвана всички в стаята и те реагираха бурно на това. Затова ги накарах да млъкнат, като вдигнах ръце.
– Коул просто изпълни молбата ми. Помолих да бъда освободен. Отсега нататък всичките ми акции ще бъдат продадени на Коул. Той ще заеме моето място в повечето от моите бизнес дела, но ако има нужда от мен… аз ще се отзова и ще бъда на негова страна. – Те трябваше да го приемат и докато обиколих масата разбрах, че са го направили. Подредиха се в редица и всеки един от тях дойде и ме прегърна, преди да се върне на своето място. Коул беше последен. Нито дума не беше казана в против. Това явно бе краят и всички го знаехме. Ще мога да се върна при Ема и да живея свободно, както беше преди убийството на Ей-Джей. Коул винаги щеше да бъде мой брат и той беше единствената причина за тази среща.
– Сред вас има трима мъже, които са предатели на името Маурицио, защото бяха в договорка с Джийн. Подкрепяха него, когато щеше да убие мен и приятелката на Картър. Сега, покажете ми предаността си, нека тези тримата трябва да станат. – Аз застанах пред вратата. Коул вече знаеше кои са тези тримата. Но той ги изпитваше, старейшините трябваше да ги предадат сами също. Когато аз чух да изричат първо име, се обърнах и тръгнах напред. Всичко вече бе направено. Наближавайки стълбите, чух и другите две имена. Слизайки по стълбите почти когато бях на другият етаж, чух изстрелите.
Първият.
Вторият.
Третият.
Делото беше извършено.
Назад към част 24 Напред към част 26
