Глава 3
* ЕМА *
– Кой беше този човек? – Аманда ме посрещна с този въпрос, когато влязох при нея, след като се отбих да се преоблека вкъщи. Свалих палтото си и сложих чантата ми на плота. Огледах се и я попитах.
– Тереза тръгна ли вече? – Аманда гледаше фурната, обърна се и отговори.
– Да… ти обади ли се на Картър за ресторанта?
– Не… не го направих, но се обадих в ресторанта. – Огледах бутилката с вино и взех две празни чаши, и започнах да наливам. – Те ще се погрижат за всичко.
– О, чудесно. – Аманда затвори фурната и ми се усмихна, прибра с ръка няколкото кичура коса паднали небрежно на челото й, и ми направи комплимент. – Изглеждаш страхотно, Ема.
Аз погледнах надолу, бях сменила ризата и дънките си, които носех на стрелбището с един пуловер и панталон. Нищо особено, но бяха по-добро качество от дрехите, които носех до преди малко повече от година.
– Благодаря ти, скъпа. – Подадох й чаша вино и попитах с ехидна усмивка.
– Та… какви са новините?
– О, боже, Ема. Ти както винаги, направо на въпроса, нали!?
Тя изстена, вдигна и изпразни цялата чаша на един дъх. Аз повдигнах вежда. – Това не е типичната Аманда. Тя е нервна… или развълнувана. Да… бузите ѝ бяха розови, а лицето ѝ е зачервено. – Аманда отметна отново косата си назад. Виждаше се, че е развълнувана, което ме заинтригува още повече. Затова вдигнах вежди в знак на нетърпение и за да я подканя да говори. Тя изпъшка отново и измърмори.
– Запознах се с едно момче…
Усетих как в този момент лицето ми светна. Беше крайно време. Аманда за последно имаше срещи, когато Мелъри все още си устройваше поредната сводническа авантюра, а аз още не се бях преместила при Картър. Беше се отказала от всичко до крайност и то от части заради мен, заради връзката на Картър с мафията. Така че тя го заслужаваше.
– Кой е той? Кога? Къде? Тереза знае ли? – Попитах припряно. Тя поклати глава и се разпищя от щастие, и направи жест за още вино. Аз напълних чашата, подадох й я, и добавих нетърпеливо
– Хайде изплюй камъчето жено… искам да знам всичко.
– Той дори ме помоли да заживея с него. – Изпищя отново тя. Очите ми се разшириха, обгърнах се с ръце и се пошегувах с нея.
– Направо ще припадна. Трябва да знам всичко за този човек, разказвай веднага. – Тогава тя замълча. – О, не… нещо не е наред. – Всичко вътре се обърна с главата надолу. Преди две секунди Аманда беше щастлива и лекомислена. Спомних си последния път, когато тя беше говорила с момче, когато работеше в кафенето до Ричмънд, преди почти година.
– Той е полицай… – каза тя.
Но как е възможно, тя го отблъсна заради мен, заради Картър, заради това, което се случи с Мелъри… Аманда беше тази, която каза да убия Бен. – Накарай го да си плати, Ема. Не ме интересува, че е бил наш приятел. Той я е убил. Накарай го да си плати, Ема. – Това ми каза Аманда, когато я изведоха от апартамента. Направих това, което тя каза, а не бях длъжна да го правя. Цялата вина е моя. Аз натиснах спусъка, а не тя.
– Ооо… – пуснах чашата аз. Празничното ми настроение изчезна. – Разбирам. – Тя се прегърна с ръце, обърна се и каза.
– Той продължи да се връща в кафенето. И аз не можах… сложно е, Ема. Но аз не съм казала нито дума. Кълна се. Не съм го направила…
Но си могла да го направиш. Тя е влюбена. И даже усещам колко много. – Издишах тежко. – Аманда… – Не знаех какво да ѝ кажа дори. – Това е лошо, наистина лошо. Ами ако Картър разбере… Аманда е от моето семейство. Тя беше част от стария ми живот. Той не може да… – Стомахът ми се сви и имах усещането, че ще припадна. Опитах се да се съвзема и да не прибързвам. Тогава тя прошепна, като ме погледна с големите си очи.
– Аз го обичам, Ема.
Не мога да бъда тук… не трябва. Не мога да бъда с нея. – Оставих виното и грабнах чантата си. Аманда ме спря, сложи ръката си върху моята и каза.
– Няма да му кажа нищо, Ема. Обещавам… -Аз поклатих глава.
– Аманда, ти не разбираш… – Направо умирах че ще загубя член на семейството си и то най-добрата си приятелка, но с приглушен глас продължих – Той ще бъде всичко за теб. Ще се преместиш при него. Той е.. той ще бъде твой приятел. Той ще бъде сродната ти душа и в крайна сметка, той ще бъде единственият. Ще му бъдеш вярна. Точно както аз съм вярна на Картър. – Спрях и се замислих… – Обичам те, но Картър е на първо място, за мен. Защо не можеш да разбереш това!? – Сложих другата си ръката върху нейната, която все още стискаше моята, въздъхнах тежко и продължих. – Той е ченге, Аманда… той е от другата страна, разбираш ли? – Аз убих хора… – отново замлъкнах, думите не излизаха. – Какво си мислеше тя… тя не е убиец. Но ако трябва да съм честна, дори и всичко това да не се бе случило, дори и да нямах нужда от нечия защита, аз пак щях да отида при Картър. И нямаше да го направя защото имам някаква изгода или нужда от него, а защото понякога сърцето само решава. И моето избра! Бих отишъл отново, бих го обичала независимо от всичко.
– Както аз, Ема… – отвърна тя, прекъсвайки мислите ми. Аз се стреснах връщайки се ш стаята от дълбините на мислите си.
– Не… – поклатих глава. – Ти не си натиснал спусъка, не си убивала никои. Това го сторих аз.
– Ти спаси Мелъри.
Аз кимнах. – Първият път, спасих себе си, спасих нея, но втория път… не мога да лъжа за Бен. Убих го, защото исках. Това беше истината. Ако не го бях направила аз, знаех, че щеше да го направи Картър. Така или иначе Бен щеше да умре. Натиснах спусъка, защото исках да бъда тази, която ще го направи. – Аманда видя изражението на лицето ми и поклати глава.
– Престани, Ема… спри се. Умолявам те. Искам да кажа, смъртта на Бен също е и моя вина. Аз никога не бих могла… – Над лицето ѝ сякаш надвисна отново сянката от миналото.
И аз също го усетих. Беше Мелъри, тя също беше вътре в стаята при нас.
Стиснах ръката ѝ и я прегърнах. Аз я обичах. Аманда беше моя сестра и това беше моето сбогом. Но аз не исках да мисля за това.
– Обичам те. – Изчервих се, когато сълзите потекоха от очите ми.
– И аз те обичам. – Тя продължаваше да държи ръката ми, а по лицето му също се стичаха сълзи. – Толкова много те обичам… никога няма да кажа нищо.
Тя ще каже… ще ни издаде. Но не го признава. – Сърцето ми сякаш беше разкъсано наполовина. Опитах се да й се усмихна. – Знам. Ние сме сестри.
– Да сестри… – кимна тя. – Исках да го знаеш. Не можах да продължа да се срещам с него и да го крия от всички. Исках да споделя това с теб. Ние сме семейство.
Аз кимнах. Обзе ме странно чувство. – Тя живее с Тереза повече от година, но разбрах какво има предвид. Имаме връзка. Ние бяхме специални една за друга. И двете обичахме Мелъри. Но въпреки всичко го направих аз. – Вече не можех да се сдържа и през сълзи проплаках.
– Не трябваше да знам, Аманда. Не трябваше да съм тази, с която ти да споделиш. По дяволите той е ченге, Аманда…
Тя трепна, сякаш я ударих с мокър парцал и се опита да се отдръпне, но аз я задържах за ръката.
– Знам… – Възкликна тя и наведе глава, а раменете й се отпуснаха. Аз я пуснах а тя се обгърна с ръце сякаш търсейки защита.
– Трябва да тръгвам. – Наведох глава аз.
– Остани… моля те, Ема.
– Аманда… аз…
– Моля те.
Тя вдигна глава. Молбата в очите ѝ ме спря и аз въздъхна тежко. Аманда искаше да разкаже за него, искаше да поговори за това с някого. Видях всичко в очите ѝ. Тя беше влюбена и просто искаше да сподели с някой близък. Това направи всичко още по-трудно, вече разбрах това. Отговорих ѝ, и сякаш чух думите си отстрани.
– Добре… но не за дълго. – Облекчение я обзе. Очите й блеснаха, бузите й се зачервиха и тя прехапа устни, сякаш за да не се усмихне твърде широко. Избърса сълзите си и каза.
– Благодаря…
Аз кимнах. Не беше правилно, но останах. Отидохме до дивана и тя започна да ми разказва за него. Името му беше Брайън. Той не бил просто ченге, а е детектив и продължаваше да ходи в закусвалнята, където тя работеше преди. И всеки път си поръчваше едно и също, геврек с кафе. А също и идвал само когато тя беше на смяна. Тя разбрала от колега, че е приятел с управителя и така е разбрал работния ѝ график. Първата им среща е била случайна. Аманда затваряла и приключвала смяна, когато той влязъл. Тя била развълнувана и не го спряла, когато започнал да й помага да почисти. Той почистил пода, докато тя брояла парите от оборота.
Втората среща била също като първата, с изключение на това, че я изпратил до колата ѝ. Искал да се увери, че тя е в безопасност. И след това нещата прераснали в нещо повече. На третата седмица на една от срещите, след като приключили с почистването, седнали заедно и пили кафе. Той я целунал чак след два месеца, а на следващата вечер я завел на вечеря. Това беше първата им официална среща.
След това тя ми разказа за първия път, когато прекарала нощта с него. Беше забавна история. Дъждът ги изненадал, а неговата къща била по-наблизо, така че те се втурнали натам Той направил горещ шоколад, прегърнали се на дивана, гледали филм и си поръчали пица. И същата нощ се любили. Това им бил за първи път.
Аманда беше толкова въодушевена, когато говореше за това. Тя наистина заслужаваше да намери любовта и ми беше безупречна приятелка. От нея лъхаше направо любов. Беше толкова щастлива.
Но той е ченге… – Дръпнах одеялото на коленете си и едва не го разкъсах. – Той беше проклето ченге… – Не можех да пренебрегна този факт. Затова прстанах да вниквам в думите й. Почти чух гласа на Картър. – Остави я… – Той нямаше да седи тук и да слуша всички подробности за Брайън. Той не би слушал, как приятелят му се влюбил и станал щастлив. Не… Картър щеше да си тръгне и щеше да се справи с всичко по-късно. Трябва да си тръгна. Няма друг начин. – Върнах се на себе си и се изправих внезапно.
– Къде отиваш? Възкликна Аманда и спря по средата на изречението си, докато разказваше как са отишли на карнавала.
Може би той е мръсно ченге? – Но веднага отхвърлих тази мисъл, знаех, че Аманда никога няма да се влюби в такъв човек. – Той трябваше да бъде уважаван и истински мъж. Той би бил невероятен човек, а това би важало също и за работата му. Той би бил такъв човек, какъвто беше самата Аманда, който тя би обикнала.
– Трябва да тръгвам… – сухо измърморих аз.
– Но… – Тя се изправи с мен, прегръщайки се с ръце. – Ема…
Сложих пълната все още чаша с вино на масичката, не се бях и докоснала до виното откакто го напълних. Грабнах чантата си и се запътих към вратата.
– Ема, моля те… – Обърнах се.
– Какво искаш от мен, Аманда? Знаеш ли кой е Картър…
– Той вече не е с тях…
– Знаеш какво направих! Това също касае и мен… Бен… знаеш за какво говоря Аманда. – Руменината изчезна от бузите й и тя започна да пребледнява.
– Кълна се, че няма да му кажа нищо. Аз не мога да му кажа. Та аз бях тази, която ти каза да го убиеш. Аз го направих, Ема.
– Какво мислиш да кажеш на Тереза? – Тереза така и не проумя убийството на Бен. Всички бяхме загрижен за нейната лоялност и затова Ноа я държеше изкъсо, и тя не каза нито думичка. Но Аманда се бе обвързала с обратната страна. И аз не бях сигурна, какво ще направи Тереза , когато разбере за Брайън.
– Нищо… тя няма представа. Няколко пъти спах у Бен, когато тя беше с Ноа. Но винаги се връщах, когато тя беше у дома. Така че тя не знае нищо.
– Аманда. Един ден когато решиш да се преместиш при него, Тереза ще разбере, че Аманда вече я няма, дори и ако все пак се съгласи да се премести при Ноа. Тя ще знае, тя ще разбере в един момент. Не можеш да го пазиш в тайна. И тогава какво? – Гласът ми трепна и осъзнах, че вече не мога да се доверя на нито един от приятелките, които присъстват в живота ми. – Да се притеснявам ли, че тогава тя ще те подкрепи и ще хвърлите вината върху мене? Аз ли ще стана изкупителната жертва, тогава?
– Какво? – тя беше ужасена. – Не… господи, не, Ема. Как можа… как можа да си помислиш такова нещо за мен?
Защото всичко се свеждаше до това. Как може само аз да го осъзнавам!? – Няма значение. Всичко е свършено. Ти го обичаш и аз го разбирам. Аз… Тя трябва да вървя. – Без да кажа и дума повече, взех чантата си и тръгна.
В коридора беше тихо, в цялата сградата не се чуваше никакъв звук. Това никога преди не ме е безпокояло, но и никога не се бях чувствала толкова самотна. Когато бях пред вратата на асансьора си спомних, че не съм се обадих предварително за колата ми. Но въпреки това излязох от сградата.
В същият миг Томас се материализира до мен. Явно нямаше значение, че не им се бях обадила. Те така или иначе бяха винаги около мен. Той отвори задната врата за мен, аз се вмъкнах вътре, а когато той понечи да седне до мен, аз го спрях.
– Моля те… мога ли да остана сама?
Той се отдръпна, а в очите му проблесна изненада, но кимна и затвори вратата. Предната пътническа врата се отвори и видях как огромните мъже седнаха заедно на седалката до шофьора. В друг момент щях да се забавлявам от това, но не днес дори не обърнах внимание на пътуването, така че когато колата спря и вратата се отвори, с изненада осъзнах, че не сме в гаража на къщата на Картър. Намирахме се на летището пред един частен самолет, който вече се подготвяше за излитане. Погледнах към Томас.
– Какво се случва?
– Картър се обади. Той би искал да се присъединиш към него в Ню-Йорк.
– О… – за момент си помислих, че може би ще слезе по стълбата и след броени секунди ще съм в обятията му. Оставяйки разочарованието си настрана, кимнах и тръгнах напред. – Добре… а дрехите ми?
– Не се безпокой. Там той има дрехи за теб.
Разбира се, защо ли да се учудвам. Той ме осигурява, навсякъде. Както винаги и аз никога не трябваше да се съмнявам в това. – Изкачих стълбите, влязох вътре в самолета и отидох в края. Когато се настаних, Томас и другите трима охранители заеха местата си около мен. Дори не попитах от къде се бяха появил останалите от тях, те винаги се появяваха изневиделица. А аз имах странното усещане, че точно Томас се бе обадил на Картър. Може би, за да му каже, че съм разстроена. И вместо да долети, Картър беше решил аз да ида при него.
Това сега нямаше значение за мен, а може би трябваше да има. Излегнах се и затворих очи, знаейки, че скоро ще бъда в прегръдките му. – Това беше моето мястото, там където трябваше да бъда. Но няма да му кажа за Аманда. Аз не мога. Много се страхувам от това, което ще направи той ако разбере. Все още не…
Когато самолетът започна да се издига, успях да заспя, а когато се събудих, Картър ме вдигна в ръцете си. Той ме притисна към гърдите си, когато ме изнесе от самолета и ме качи в колата. Зарових лице във врата му, сънят ме завладя отново, след което се събудих в асансьор. След миг бяхме в стаята и той ме постави на леглото и се плъзна до мен. Отново ме придърпа към гърдите си.
– Обичам те… – измърморих аз. Той ме целуна по челото и отговори.
– И аз те обичам. Спи, Ема… – отново заспах.
Назад към част 3 Напред към част 5
