Глава 4
* ЕМА *
Когато се събудих, Картър го нямаше, а аз цялата нощ се чувствах сякаш бях в странен, странен сън или по-скоро кошмар. Вече беше ден и трябваше да измисля какво да правя. Но първо кафе.
Боса, безшумно тръгнах по коридора, стигнах до огромна трапезария с размерите на плувен басейн. Тук беше страхотно. Картър притежаваше добри инвестиции, но това място определено беше екстравагантно. Огледах всичко около мен от пода до тавана и реших, че това беше огромен апартамент, вероятно мезонет. Забелязах също, че се намирахме точно насред Манхатън и за секунда забравих за кафето си. Отидох до прозореца и притихнах пред него, любувайки се на гледката. Беше приказно. И преди съм била в Ню-Йорк по работа, но никога не го бях виждала така, както сега.
– Прекрасно е, нали!?
Обърнах се стресната, а очите ми бяха привлечени от втория най-шикозен мъж, когото някога съм виждала. Картър естествено винаги беше първи. Този човек в известен смисъл беше като негова противоположност. Имаше тъмна, къса коса, тъмни, бадемови очи и скулесто като у Картър лице. Той също така притежаваше изрязаните черти на модел и конструкция от които на Тереза би ѝ се размътил разсъдъка. Той беше приблизително същата височина като Картър, над 1.80 см., с широки рамене и тънка талия. Всъщност той беше малко по-слаб от Картър. Когато се приближи към мен, бях силно изненадана, движеше се точно като Картър, като призрак. Не се съмнявах, че именно той е човекът, с който Картър прекарва толкова много време в Ню-Йорк.
– Така е. – Спомних си въпроса му.
Той ми подаде чаша кафе и се отдалечи веднага, облегна се на бара и кръстоса ръце пред гърдите си. Знаех какво прави, опитва се да отслаби присъствието си, за да не се чувствам неудобно. Усмихнах се, но не казах нищо. За да не си помисли, че аз съм объркана. Вместо това вдишах аромата на кафето си и почти достигнах върха на блаженството. Беше невероятно ароматно. Той се засмя, накланяйки глава настрани.
– Картър каза, че обичаш кафе. Но нямах представа колко силно. – Аз изсумтях в чашата си и подметнах шеговито.
– Дори бих се омъжила за него, ако можех. – Той отново се усмихна.
– Е, не мисля, че Картър би се съгласил с това.
– Той ще се оправи. – Усмихвайки се отново, той погледна към пода и поклати глава.
– Картър ми каза, че си твърде съобразителна. Сега разбирам, че той беше прав.
– Виж ти, колко забавно . А на мен пък не ми каза нищо за теб.
Веждите му се вдигнаха и той се обърна и се изпъна придавайки си още по авторитетен вид. Той не е беше опасен като Картър, или поне не го усетих в него. Но явно беше някой, а този някой може би да е опасен.
– Може би защото до миналата седмица бях никой.
– Трудно ми е да повярвам. – Усмихнах се едва забелязано аз.
– Ема…
Името ми прозвуча откъм коридора. И прозвуча толкова сладко, че чак изпитах удоволствие, а Картър се приближи до мен с нежна усмивка. Той беше облечен точно като неговият приятел, със същите панталон и риза. Приближи се до мен и ме целуна по бузата, дръпна вратовръзката си и разкопча горните две копчета. Задържа за миг устните си на бузата ми и прошепна.
– Добре ли си? – Изведнъж почувствах изтощение, затова поклатих глава леко и промълвих.
– Аз… не знам… – И казах истината. Той се отдръпна малко назад, за да ме погледне и присви очи. Ръката му опря върху моята. – Боже мой… Какво направих с тези си думи!? По-късно той ще ме подложи на неговите разпити, дори и да не му кажа и дума, ще разбере, че по-рано съм била с Аманда. Той сам ще разбере. Това винаги го е правил. – За миг се замислих. – Ако те помоля да забравиш, ще го направиш ли? – Той избяга от въпроса.
– Обичам те и моята работа е да ти помагам с каквото и както мога. Аз не мога да направя това. – Увих ръце около врата му и усещайки погледа на приятеля му зад нас, свих рамене и прошепнах.
– По-късно тогава ще ти разкажа. Просто… точно сега, не мога. – Той кимна и се наведе да ме целуне по устните и измърмори.
– Съжалявам, че не те събудих и не ти казах къде се намираме. Ти не трябва да се събуждаш в чужд дом. Вината е моя, съжалявам.
Погали ме по бузата, и леко ме целуна неколкократно, достатъчно за да събуди копнежа в мен да бъдем само двамата. Исках да заровя главата си в гърдите му и да почувствам неговите ръцете, както няколко часа по-рано, когато ме носеше. Исках да усетя докосването му, нищо друго. Без студеният околен свят да ни прекъсва, и да се чувствам уязвима.
– Обичам те… – прошепнах му нежно.
– И аз те обичам.
След това той отстъпи назад, ръката му нежно докосна за момент лицето ми. За секунда очите му проблеснаха и видях онзи Картър, който говореше с охраната, или дори с Ноа. Това беше другата му страна, но мигновено я прикри. Върна се към образа на бизнесмен, професионалист с типичната си аура изразяваща мощ и безкомпромисност. Картър даде знак и приятелят му се приближи към нас.
– Ема… това е Коул Маурицио. – Коул се усмихна и погледна към чашата ми.
– Желаеш ли още? – Чашата ми беше почти празна, така че кимнах, докато му я подавах. Коул отиде да го напълни, а Картър продължи.
– Коул отсъстваше през последните няколко години.
– Да но сега се върнах.
– Да… той се върна, за да захване юздите начело на семейство Маурицио. – Тонът на Картър се снижи.
Вълна от тръпки премина по гърба ми. – Картър се опитва да ми каже нещо. Изхвърлих всичките си емоции и ги превъртях думите му отново. – Захване… – каза той. В този момент Коул се върна с чашата ми. Беше добавил още сметана и захар. – Как е разбрал, че харесвам кафето с повече захар и сметана? Не искам даже и да знам… но му казах.
– Благодаря.
Взех чашата и започнах да разбърквам кафето, докато осмислях думите на Картър. Тогава ми просветна. – Коул Маурицио е бил глава на семейството и сега се е върнал. Беше ли неговото връщане преди седмица, това което предизвика думите на Картър. –Трябва да ти разкажа това, което се случи днес, защото може да ни по влияе. – Беше ли този човек причината, за тревогите му?
– Приятно ми е да се запознаем официално, Ема. – Коул ми изпрати лека усмивка.
Тогава разбрах. – Интуицията ми подсказваше, че е бил опасен преди и явно бях права. Дори сега, облегнат на тезгяха, той се наведе по начина, по който Картър го правеше повечето пъти, с гръб към стената, с свободни ръце, винаги в близост до оръжието, в случай, че му е необходимо. И очите му поглеждайки постоянно към вратата, изходът. – Отново му кимнах и казах.
– И на мен ми е приятно. Картър не ме запозна с много хора от семейство Маурицио.
– Коул… – Картър пристъпи напред и с това той ни спря, а Коул кимна и каза усмихвайки се.
– Ще бъда в офиса.
Картър взе кафето от ръцете ми. Когато Коул излезе в коридора, Картър ме поведе към спалнята ни. Когато влезнахме, той хвана лицето ми нежно и ме придърпа към себе си. В пристъп на страст ме притисна към вратата. Устните му бяха върху моите, настоятелни и взискателни.
– Нуждая се от теб. – Прошепна той с настойчивите си устни. – Снощи си била нещастна, а аз не бях там за да го предотвратя.
Но той беше. Той беше във всяко отношение, макар и никога да не знаеше за това. Опитах се да поклатя глава, да го успокоя, но ръката му вдигна риза ми. И в миг тялото ми отказа да изпълнява, извих гръб, опрях рамене и бедра на вратата. Исках да усещам как гали гърдите ми, дразни зърната ми и ме целувка страстно навсякъде. Усетих, че той ме иска възможно по-близо. И аз също имах нужда от него, точно сега, точно тук. Имах нужда от докосването му. Имах нужда да усещам, че съм отворена за него, душата ми да е разкрита, за да можем да бъдем и двамата възможно най-дълбоко един в друг. След вчерашното чувство на обреченост, имах нужда да ми се напомни на кого принадлежа аз и чия душа ми принадлежи на мен. Това е Картър.
Съзнанието ми се изключи. Оставих го да прави с мен каквото си пожелае, винаги докато беше с мен. Той ме държеше, все още ме притискаше към вратата, а аз обвих талията му с крака. Прокарах пръсти през косата му и въздъхнах, а след това отново го целунах. Имах нужда от него. Отворих устни и езикът му проникна, и се сля с моя. Но не ми беше достатъчно, копнех за повече. Плъзнах ръцете си надолу към панталоните му, разкопчавайки ги. Той хвана колана ми и свали панталоните. Щом се изправи веднага обвих пръсти около члена му. Беше тежък и готов и тогава той влезе в мен. Картър не се въздържа, беше груб, страстен и примитивен. Поех дълбоко дъх и затворих очи. Исках да се насладя на това чувство, когато беше вътре в мен, но той не ми позволи. Той излезе и влезе отново дълбоко в мен. И продължи да ме пронизва, отдръпвайки ме от вратата. Бедрата му докоснаха моите. Пръстът му докосна брадичката ми и аз отворих очи. Той ме погледна с копнеещ поглед, по същия начин, както го правех аз за него. Задържах лицето му в ръцете си, и блъснах дупето си в неговите бедрата, нагаждайки се към неговият ритъм. Щом започнах да се движа с него със същото темпо, той затвори очи.
– Не! – Казах настойчиво.
Той ги отвори отново. Трябваше да го видя, трябваше да ги погледна. Когато направих това, разбрах какво се случва с него, вътре в него. Той кимна бавно, усилвайки тласъците по-силно, още по-силно, осъзнавайки това от, което се нуждая.
Стигнахме до кулминацията. Имах чувството, че скоро ще свърша. Картър ме вдигна и ме занесе на леглото. Той рязко проникна отново и продължи да влиза в мен. Достигнах върха и свърших продължавайки да държа краката си около кръста му, позволявайки му да влезе, толкова силно и дълбоко, колкото желаеше.
Той влезе по-дълбоко и по-силно, стон се изтръгна от гърдите му, усетих как идва, как ме изпълва отвътре. Усетих горещината когато свърши вътре в мен. След това рухна върху мен с цялата си тежест, но не усетих тежестта му. Той беше мой, беше част от мен и аз от него.
След като си пое дъх, той се претърколи настрани и придърпа до гърдите си.
– Съжалявам, че се събуди сама. – Аз кимнах.
– Знам. Всичко е наред. – Той ме прегърна още по-силно.
– Томас се обади, но не можах да дойда при теб. Той се обади отново и предложих просто да те доведа тук, но не исках никой друг да те държи. А ти беше заспала толкова дълбоко в самолета, затова дойдох на летището сам да те взема. Ние сме в къщата на Коул. Той притежава тази сграда, която е много уединена, но тук живеят още петима души.
– Защо ми казваш това?
– Трябва да разбереш. Докато сме тук, не можеш да напускаш къщата. Коул живее на последните три етажа на сградата, но на другите етажи живеят други хора. Ако искаш а идеш някъде, трябва да има охранители винаги с теб.
– Разбира се. – Той е толкова упорит… – намръщих се. – Какво всъщност се случва!? – Както винаги, Картър.
– Не… не е както винаги. Обикновено си имала охранител с теб, а другите са ви следвали незабелязано, но този път искам всички да са с теб постоянно във всеки момент. Сериозен съм, Ема. Ако не съм с теб, няма да ходиш никъде. Коул няма да ме послуша. Казах му, че къщата му трябва да се охранява по-добре, но той отказа. Не желае да изгони други наематели.
– Добре. Ще се справя. Но… – Прехапах устна.
– Какво?
– Колко време ще бъда тук? – Той сви рамене.
– Колкото е нужно.
– А моята работа? Не мога да я оставя.
– Обадих се на Ноа. Той каза, че тук има работа, която можеш да вършиш за него. Има поръчка, която можеш да вземеш сама и да я организираш от вкъщи, ако е необходимо.
– Картър, не можеш да ми се месиш в работата.
– Ще го правя… – Изсъска той, но веднага смекчи тона си. – Ако трябва… ако това означава, че ще си в безопасност. При други обстоятелства не бих го направил, но точно сега трябва да си в безопасност.
Нещо се случваше. Нещо се променяше. Знаех обаче, че Картър нямаше да ми разкаже подробностите. Каквото и да беше, е свързано точно тук с нас. – Вътре в мен започна да се навдига страх, който не бях изпитвала от много време. Страх, който ме грабна и ме завладя бавно но сигурно. А когато чух следващия му въпрос, страхът ми се задълбочи.
– Какво се случи снощи? – Поклатих глава аз, но не отговорих на въпроса.
– Кой е Коул Маурицио? – Опитах да променя темата
– Няма ли да ми кажеш? – Раздразнен попита той.
– А ти? – Попитах в отговор и сбърчих вежди. Той се засмя, разглеждайки лицето ми с любящи очи. Чувствах се сама, но защитена.
– Коул ми беше като брат. – Каза той.
Не знам какво очаквах да чуя, но тези думи сякаш не бяха негови. – Той и брат ми
Ей-Джей, ти беше като брат. – Слушайки как може някой друг да е на моето място, пристъп на ревност прониза гърдите ми, но все пак се овладях.
– След смъртта на Ей-Джей и присъединяването ми към семейството на Маурицио, Коул и аз се сближихме. Семейството му беше директен ръководител на цялата организация. Баща му, неговия брат, той самият. Останалите старейшини като чичовците му или хора като нас, които не бяха свързани директно по кръв, но се отчитахме на семейството. Дълго време, само едно семейство беше водачът, неговото. Всичко това свърши преди няколко години. Семейство Бартел започна война и уби всеки член на семейството му един по един. През първата седмица бащата, следваща бе майка му. Всяка седмица, те намираха поредния член на семейството на Коул екзекутиран. Тримата му братя. След това по-голямата му сестра. Коул имаше две по-малки сестри, близначки, те също бяха убити. Докато той остана последният.
Преглътнах. Още един кошмар, който се бе разгърнал в живота на някой друг. Картър замълча за момент, но продължи.
– Бях назначен да го пазя. Коул е една година по-млад, но аз бях всичко за него, чувствах се сякаш съм десет години по-голям от него. Една нощ те ни намериха и едва не ни уби, но ни измъкнах. Тогава тръгнах против правилата на семейството. Вместо да го заведа в скривалището на Маурицио, аз го покрих.
– Покрил си го? – Той кимна, обърна се и се взря право нагоре в тавана. Сякаш се върна там, в спомените си.
– Прекъснах всякакви контакти със семейството и го покрих. Аз го обучих, научих го как да бъдеш убиец, как да се бие. – Всичко започна да си идва на мястото, защо Коул се движеше така както самия Картър. – Той изчезна за пет години, докато не се появи преди две седмици. Семейство Бартел го намери и се опита да го убие. Те убиха двама негови приятели, но Коул успял да избяга. После ги намерил и ги уби за отмъщение.
Картър каза, че нещо е станало, нещо, което ще промени всичко за нас. Кръвта ми замръзна, когато сглобих всичко. И плахо попитах.
– Сега семейство Бартел са тръгна срещу него? – Картър кимна с тъга в очите. – И сега той завръща ли се? Какво означава това?
– Той отново ще заеме мястото си в семейството. – Гласът му стана мрачен и почувствах тежестта на думите му. – Така че трябва да разбереш. Време е да научиш всичко. Преди всичко ти си моя, Ема. На първо място, аз съм предан на теб.
Но Коул също е и негово семейство. Той не го каза на глас, но аз го чух в мислите му. – После добави.
– Много неща се случват в момента и не мога да ги контролирам. Семейство Маурицио винаги ме следваше. Спасих лидера им. Дори и Коул да не беше със семейството си, все още беше жив. Останалите от семейството ме последваха и ме оставиха да направя каквото трябва, за да те спася.
Изведнъж осъзнах. – Той ще се върне. – Очите ми се напълниха със сълзи, но ги игнорирах. – Това беше, което се опитваше да ми каже той. – Едва преглътнах буцата заседнала в гърлото ми и проплаках.
– Какво ще се случи сега? – Отначало той не отговори. После издиша тихо и се обърна към мен, очите му бяха пълни с болка. И той можа да каже само една дума.
– Война…
Назад към част 4 Напред към част 6
