Глава 8
* ЕМА *
Когато се събудих на следващия ден, получих съобщение от Картър. Трябвало е да лети до вкъщи, за да се погрижи за работата. Не ми хареса тази новина. – Той криеше от мен къщата си в Ню Йорк и продължава да не ми казва какво става. Коул беше вече посветен явно, така че предполагам, че част от задълженията му са приключили… но все пак това беше Картър. Със сигурност все още имаше много неща, които не знаех и за да съм честна със себе си, не съм сигурна, че искам да знам за всичко това.
– Отлично! – Тереза влезе в стаята, пляскайки с ръце. – Говорих с Аманда, лети за насам. Ноа е изпратил самолет за нея, така че наистина не е имала избор. – Усмихна се тя.
– Днес е сряда.
– А утре е четвъртък. Тя каза, че може да си довърши работата в самолет по време на полета, а за утре щяла да си вземе почивен ден, – усмивката на Тереза се разшири, беше много доволна от този факт. – Скоро пак ще бъдем заедно. Имам нужда от теб, госпожице. И ти знаеш какво означава това!?
– Ще ходим на стрелбището?
– О, да… – грейна тя. – Не… но трябва да направим и това също… след като отидем да танцуваме. Ноа каза, че Картър има приятел тук, който е собственик на клуб. Познай къде отиваме в петък вечер!? – Тя щракна два пъти с пръсти пред лицето ми. – Така че махни си намръщеното изражение и си постави щастливата физиономия, защото това е, което ние ще направим. Ще се напием… ще танцуваме… и… ще се държим като „диви“. – Засмя се тя.
– Аз си мислех за друго място, но и това е добре. Ще ти подхожда повече… – казах й аз. Тереза се обърна към вратата и махна с ръка през рамото си. – Като се замисля, май наистина в нашата компания сме „примадони“. Наближавахме трисетака, но ходехме редовно на танци, и на по питие. – Когато отново легнах на леглото не можах да спра да се усмихвам.
Когато Аманда пристигна на следващата вечер усмивката ми избледня. Не бях мислила за нея, откакто дойдох в Ню Йорк. Моите мисли бяха насочени към Картър, сестра ми и предстоящата война. И откакто той замина, мислих само за Картър и неговото отсъствие, но сега, когато тя се качваше с асансьора, изведнъж се сетих, че гаджето ѝ беше ченге.
Асансьорът пристигна и Тереза изписка от възторг, докато вървяхме, за да посрещнем асансьора на входа. Аз забавих темпо и се изравних с Ноа, който вървеше няколко крачки зад нас. Тереза махна с ръка във въздуха, после с две ръце. Двамата с Ноа се спогледахме. Само Тереза бе превъзбудена.
Тогава вратите на асансьора се отвориха и Аманда излезе, влачейки част от багажа си. Носеше голяма чанта през рамото, до дамската си чанта. Нейните очи се разшириха, когато всички се приближихме към нея. Тя ахна от смях когато Тереза се втурна напред, притискайки я в силна прегръдка.
– Ти си тук… ти си в Ню Йорк най-после. Триадата отново е заедно. – Тереза продължи да я държи, люлеейки я напред-назад. Аманда отново се засмя и отстъпи леко назад. С лека гримаса, тя протегна ръка да отърси част от снега от главата си.
– Да, а навън вали сняг. Вие сериозно ли искате да ходим на танци? Отвън е истинска лудница…
– По дяволите този сняг, ти слушай мен. – Възкликна Тереза и най-накрая тя пусна Аманда, за да може да прегърне Ноа и мен.
Имаше леко неудобство между нас, въпреки че Аманда направи всичко по силите си, за да изглежда прегръдката истинска. Тя се вгледа в лицето ми и се усмихна насила, преди да отстъпи назад. Тереза я хвана за лакътя и започна да я дърпа към стаята, в която се готвеше да я настани.
– Излизането не е скучна работа. Ти и Ема напоследък сте едни такива… – когато гласът ѝ заглъхна, Ноа поклати глава.
– Въобще не я интересува тази вечер нито танците. Тя просто ме избягва. – Аз замръзнах.
Да не би шефът ми току що да сподели мислите си с мен. Никога не сме обсъждали връзката им, а може би сега бе времето.
– Тя се страхува да не те изгуби… това е цялата работа… – казах аз плахо. А той изруга под носа си, потривайки брадичката си с ръка.
– Уморен съм от това положение вече. Ако не иска да живеем заедно, нейна воля. Не разбирам какво си мисли тя, че ще се случи? Че ще умра ли?
– Да… точно това си мисли и е убедена в това. – Той изглеждаше объркан, веждите му се повдигнаха.
– Ти сериозно ли? – Аз кимнах.
– Тя загуби семейството си. Загубила е годеника си. – Ноа отново изруга.
– Тереза разказвала ли ти е за него? Тя никога не говори за него.
– Да, говорихме за това, но не каза много.
– Той беше задник. Умрял е при сбиване с пияници. Беше голяма трагедия. Глупака не е умрял от злополука. Когато се напил започнал да се заяжда и съвсем естествено се стигнало до бой. – Аз се намръщих.
– Тереза знае ли, че той е започнал кавгата? – Той кимна, обръщайки се в посоката, в която беше тръгнала Тереза. – Да… но все пак я разбирам. Той е умрял. Семейството й е мъртво. Разбирам я… – Ноа ме погледна за секунда. – Знаеш ли, тя е ужасена от мисълта, че ще загуби теб също. Връзката ми с Картър я тревожи. Тереза не каза нищо повече, но тя знае, че Картър ще защити и двама ни, въпреки всичко. – Очите ми се разшириха. Потупах го по ръката и добавих. – Вземи я и я заведи у вас за един ден. Това мисля е единственият начин за нея да се нанесе и да не си тръгне. До тогава ще бъде уплашена, но когато това се случи, след това мисля, че ще се успокои. – Ноа се засмя.
– По скоро мисля, че ще напусне работа и ще се премести на остров Бали, ако направя това. – Засмях се, докато вървях по коридора, където се чуваха Тереза и Аманда.
Може би Ноа беше прав. Няма да ми е трудно да си представя, че Тереза прави това… но тя ще се върне със сигурност. Аз имам усещането, че Тереза винаги ще се връща при Ноа, каквото и да става. Той беше нейната котва в този океан.
Изправих се пред вратата на стаята и почуквайки нежно, отворих вратата. Срещнах в огледалото, погледа на Аманда. Тереза беше до нея и се преобличаше, Аманда държеше косата й, и се опитваше да я повдигне и завърже. Гледайки отражението й в огледалото ме прониза същата мисъл като преди миг. В известен смисъл Аманда също беше за мен котва, особено по време на разправиите, които се случиха заради Малори. А тя прехапа устни и веднага извърна поглед настрани, в този момент Тереза се обърна към мен.
– Какво мислиш? – И прилепи към себе си тъмна рокля до средата на бедрото ѝ.
– Дяволски секси изглеждаш, Аманда. – Бузите ѝ пламнаха и тя пусна косата си.
– Благодаря. Това е, от което имам нужда, дяволска сексуалност и то всеки ден.
Седнах на един стол в ъгъла. Тереза грабна друга рокля от гардероба и я показа на Аманда.
– Това… – беше розова и дантелена. Веждите на Аманда се повдигнаха. Тя пребледня за част от секундата, преди да поклати глава и да сграбчи отново черната рокля.
– Ще нося това. Отива ми мисля.
– Наистина ли? Сигурна ли си? – Тереза погледна неодобрително розовата рокля. – Може би тогава ще я сложа аз? – Тогава тя погледна към мен.
– Ема? – Аз вдигнах рамене и се изправих.
– Ооо, не благодаря. Ще намеря нещо в стаята си – и бързайки изскочих от стаята чувайки тихия смях на Аманда. За миг спрях в коридора и нова болка изпълни гърдите му. Тя ми липсваше. – Ще ми липсваш… не, не, не. – Затворих клепачи. – Стегни се, не трябва да мислиш така… Аз не мога… ти… трябва някак да се справим с приятеля ченге. Тя е другата ми сестра. – Но тази мисъл ме натъжи още повече. – Искам да говоря с Аманда за Андреа, да ѝ споделя, но това означава още въпроси и още отговори, които сега не мога да ѝ дам.
– Добре ли си? – Погледнах нагоре. Ноа ме гледаше намръщено, вече облечен в черен пуловер и дънки. Премигнах няколко пъти. Ноа беше мой шеф и приятел на Картър. Той беше голям и обикновено мърмореше на заден план. Особено на Тереза, но в момента той изглеждаше като от корицата на модно списание. Усмихнах му се.
– Тереза ще полудее, когато те види.
– Защо? – Той наклони глава настрани.
– В добрият смисъл, имам в предвид. Изглеждаш страхотно, Ноа. Тя няма да може да те избягва, особено ако изпие няколко чаши.
– Наистина ли? – замисли се той. – Да, добре. Тя харесва моите парфюми, ще ида да си сложа малко. – Канейки се да се обърне, той отново ми направи знак. – Всичко наред ли е?
Аз погледнах към затворената врата на стаята на Аманда. – Не е наред…
– Картър ще се върне.
– Какво? – Погледнах го изненадана.
– Картър… знам, че замина тази седмица, но той се опитва да оправи някой неща. Познаваш го… ще се върне, скоро. – Увери ме Ноа.
– Каквото и да е, трябва да е било важно, за да замине. – Но Картър не ми се е обаждал, откакто ми изпрати това съобщение в което ми каза къде отива. Полудявам вече от това положение… – премигвайки, и едва прогонвайки внезапните сълзи, аз бързо кимнах с глава и се обърнах.
– Да, знам. – Но ми липсваше. Исках той да е тук. Той беше моята котва…
– Ема? – Обръщайки гръб на Ноа тръгнах към стаята си и добавих приглушено.
– Добре съм… сериозно.
Принуждавайки гласа си да звучи весело, влязох бързо вътре в стаята си. Знаех, че това не беше убедително, но не ме интересуваше. Излях отново сълзите си, притиснала гръб към вратата, стисках юмруци, за да не разбия нещо.
Дори не можех да мисля за Картър и за това какво се случваше. – Ноа си няма и представа… никой от тях няма. – Тогава аз осъзнах нещо. – Днешната нощта може да е последната, която прекарвам с приятелите си… Картър ще изпрати някой за мен. Каквото и да е направил, го е направил, за да обезопаси всичко наоколо и тогава той ще ми се обади. Ще ида при него и всичко пак ще е наред.
Усетих диво главоболие. Започна от задната част на главата, и стисна до слепоочията ми. Започнах да ги разтривам с кръгови движения. – Гаджето на Аманда е ченге… имам непозната сестра… Картър… предстояща война. Може би да се напия тази вечер беше добра идея… все пак ще е моето последно забавление. – При тази мисъл се разсмях. – По дяволите всичко… днес ще забравя, само за една нощ. – Кимнах на себе си, сякаш за да се уверя в правотата на решението ми. – Решено е… ще се забавлявам, ще го направя, или ще опитам да го направя.
Когато ние, малко по-късно, пътувахме към клуба, сякаш всички бяха взели същото решение, като мен. Тереза флиртуваше с Ноа, което не бе изненадващо. Но с Аманда си разменихме изненадани погледи, когато Тереза намести ръка ниско долу върху корема на Ноа. Аманда ми промърмори през зъби.
– И какво означава всичко това сега? Тя не може да свали ръката си от него? Сериозно…
Кимнах в знак на съгласие. Тереза се облегна на Ноа и самодоволно потърка с ръката си корема му. Той наведе глава, за да чуе какво тя му прошепна, и за да ги покрие в някаква по интимна обстановка. Аманда се засмя.
– Имам чувството, че след днес няма да я видим отново. – Аз също се усмихнах.
– Мисля, и това ще е само плюс. – Тя кимна и се се усмихна отново.
– Да, мисля че тя наистина го обича.
– Чувам ви и двете. – Тереза ни погледна с укорителен поглед, като се отлепи леко от Ноа. – Да знаете, че ние не сме глухи. – Аманда ѝ махна закачливо с ръка.
– Върни се в прегръдките на твоя човек. И му шепни приятни глупости. – Тереза се разсмя. Бузите ѝ се изчервиха и устните ѝ се нацупиха, сякаш се сдържаше да целуне Ноа тук и сега. Свободната ѝ ръка легна върху неговата длан, той обърна лицето ѝ към себе си, поставяйки другата си ръка на бедрото ѝ. Аманда се наведе към мен и прошепна.
– Защо ли ми се струва, че ще наблюдаваме тази картинка цялата нощ? – Аз се засмях.
– Влюбени и щастливи.
– Най-накрая. – Възкликна тя.
– Да… най-накрая. – Разменихме си двете усмивки. Чувствах се приятно да сме на една вълна с нея.
– Отново… – изпъшка Тереза. – Млъкнете и двете, веднага. Мога да се справя и без вашите коментари.
– Тогава не се натискайте пред нас… – махна с пръст Аманда към двама. – Само се погледнете. Това си е направо забавление. Как да не гледаме? Като нашите мъже ги няма тук сега… – В същия миг тя млъкна и ме погледна с израз на паника. Нейното лице бе пребледня.
– Я чакай малко. Какво? – Тереза се отскубна от Ноа. – Вашите мъже ли? На двете ви? – Аманда ме изгледа умоляващо, прехапвайки силно устната си.
– Тя имаше предвид Картър. – Наведох се напред, блокирайки погледите им към Аманда и потупвайки я по ръката. – От учтивост, опитвайки се да разсейваш всички ни, като казваш това. И виж, проработи… – посочих аз към Тереза. – Иначе нямаше да спре до края на вечерта… – аз се обърнах отново към Аманда. – Не мисля, че имаше нужда да ме разсейваш. Наблюдаването на влюбената двойка, нямаше да ме накара, Картър да ми липсва повече. – Въпреки че си беше така. – Отново я потупах по ръката. – Всичко е наред, благодаря, че се опита да ме разсееш Аманда.
– Ооо… – намръщи се Тереза и гласът ѝ омекна.
А Аманда затвори очи и изпусна лека въздишка на облекчение. И с половин уста и през зъби ми каза.
– Благодаря… – присви устните си и се облегна назад, поглеждайки към Тереза и Ноа. – Съжалявам… Не исках вие двамата да спрете да се прегръщате. Моля продължавайте… Ема и аз ще продължим да коментираме. – Усмихна се дяволито тя. И отново тихо тя ми прошепна. – Видя ли? Ръката ѝ се движи, сякаш се готви да хвърля.
Ноа замръзна, Тереза се намръщи, а аз се разсмях.
– Две точки, ако играеше баскетбол.
– Ооо! – Аманда щракна с пръсти. – Почти кош. Толкова близо…
– Какво по дяволите? – Ноа завъртя очи. Тереза се отпусна и поклати глава.
– Смеят ни се. Но не се безпокой. Това не са всички подробности относно нашите сексуални занимания.
– Какво? – Попита отново той, недоумяващо. – Какво по дяволите става тук?
– И така, кога е датата на нанасяне? – Попита Аманда. Затаих дъх. Устата на Тереза се отвори, а челото на Ноа се сбръчка.
– По дяволите, Аманда… – Тереза покри устата си, поклащайки глава сякаш се опитваше се да прогони мисълта. А Аманда сви рамене и добави. – Въпросът остава открит. – Погледнах я косо.
– Какво е това изведнъж? – Но улових нейната реакция също и видях че тя си пое едва дъх. Намръщих се, чудейки се дали това беше все още за отвличане на вниманието, както по-рано!? Тереза хвана стръвта като риба на куката. До преди малко всички се смяхме, а сега изведнъж въздуха можеше да се реже с нож от напрежението. Никой не каза нито дума.
Тереза стоеше и гледаше през прозореца на колата. Ноа я погледна и стана все по-мрачен, а след това въздъхна и отново се премести на своето място. Той се обърна и се загледа на другата страна, а Аманда продължаваше да ги гледа и да се чуди какво, по дяволите се случи.
Двамата се отдалечиха, но колата бавно спря и скоро вратата беше отворена за да слезем. Томас и Майкъл стояха отвън. Чакаха да се подаде първо Тереза. Ноа ѝ направи път. Аманда беше следващата и тя се забави, чакайки ме. Веднага след като излязох, я стрелнах с поглед.
– Какво, по дяволите, означаваше всичко това? – Лицето ѝ беше като каменно и тя просто повдигна рамене.
– Нищо не беше.
– Не беше уместно. А ти изглежда нямаше нищо против това, което се случи там. Нали уж се шегувахме.
– Я стига, Ема… – Но тогава маската се отлепи от лицето ѝ и стотици емоции излязоха наяве. Ъгълчетата на устните ѝ леко увиснаха и тя притисна ръка към очите си. А клепачите ѝ започнаха да потрепват. – Съжалявам… аз… съжалявам. – Тя тръгна пред мен.
– Мис Ема. – Томас протегна ръка и аз тръгнах напред. Зад мен се затвори с трясък вратата на колата и бях блокиран от двама пазачи, Томас и Майк вървяха зад мен. Останалите тръгнаха напред към входната врата на клуба. Опашката бе разпънати от двете страни на тротоара, с големи прегради, които държаха хората. Личеше си, че хората не могат да влизат свободно. Когато Ноа влезе и Тереза го последва, вълна от протест премина през тълпата.
– Какви са тези бе? – Извикаха гласове. – Какво, по дяволите става, човече? – Но гардовете не им обърнаха внимание. След това пуснаха Аманда и когато пристигнах аз усетих вълна от внимание към мен. Преглътнах, можеха да ме познаят всеки момент и да разберат, но затаих дъх и се надявах никой да не ме забележи без Картър. Докато вървях напред, не чух никакви възражения. Веднъж щом влязох вътре, аз отпуснах рамене с облекчение. Не ме разпознаха, а аз дори не се сетих да погледна името на клуба.
Назад към част 8 Напред към част 10
