Глава 10
РЕЙНА
Тор ме наблюдаваше как крача напред-назад пред бара, а страхът стискаше гърдите ми със силен юмрук. Бях на ръба, ужасена за безопасността на Инк, откакто Грим ни съобщи какво е направил.
Не можех да му повярвам, по дяволите.
Защо, за бога, би се предал така?
Веднага след като се обадиха на Саботаж, за да го информират за случилото се, той ни беше наредил да се приберем вкъщи, твърдейки, че Джордан няма да предприеме никакви стъпки към мен, докато разполага с Инк. И макар това да ми донесе малко облекчение, то скоро бе потушено от страха ми за живота на Инк. Знаех колко безмилостен е Джордан, колко шибан е той.
Инк щеше да има късмет да се измъкне жив оттам.
Мъжете си бяха тръгнали преди часове, оставяйки Тор и Медик тук, в клубната къща, с мен. Очевидно двамата мъже планираха да продължат да изпълняват заповедите на Инк въпреки факта, че е повече от вероятно аз да съм в безопасност, докато Джордан държи Инк.
– Той ще бъде жив, момиче. – Каза ми грубо Тор. Бавно се обърнах към него, лицето ми беше бледо, докато стомахът ми се свиваше от гадене. – Инк е силен. А когато има за какво да се бори, е още по-силен. – Опита се да ме увери той.
Една сълза се плъзна по бузата ми.
– Толкова се страхувам за него, Тор. – Успях да се задавя.
Той ме дари с малка, тъжна усмивка.
– Знам, момиченце. – Каза ми той. – Повярвай ми, всички се страхуваме, но и всички познаваме много добре Инк. Ще е нужно нещо повече от психопат, за да го свал. Ако вярваш в нещо, вярвай, че той ще се върне у дома при теб.
Вратите на клубната къща се отвориха с трясък.
– Медик! – Изръмжа Саботаж.
– Заведете го в параклиса! – Изкрещя Медикът, бутайки вратите, които водеха към параклиса, където мъжете седяха от три часа, опитвайки се да разберат къде може да е бил Джордан с Инк. Не можех да си спомня как да стигна дотам – единственото, което успях да направя, беше да им дам описание на района.
Оттам Скорпионът очевидно беше определил точното място.
Задушен вик напусна устните ми, когато очите ми попаднаха на Инк. Той беше в безсъзнание. Беше без риза, а кожата му беше покрита с кръв, а там, където нямаше кръв, имаше синини. Косата му също беше покрита с кръв. Изхлипах, а болката прониза гърдите ми.
– Инк! – Изкрещях и се втурнах напред.
Саботаж ме хвана леко за горната част на ръцете, спирайки ме на място. Захлипах, а очите ми не се откъсваха от Инк, докато го пренасяха през вратите на параклиса.
– Рейна, скъпа, знам, че искаш да бъдеш там, но точно сега трябва да останеш тук и да изчакаш Медик да му помогне, ясно?
По бузите ми се стичаха сълзи.
– Саботаж, колко зле е той? – Задуших се, докато гледах към президента на моя човек.
Устните на Саботаж се свиха в мрачна линия. Свих устни в устата си, за да не се разплача.
– Няма да лъжа, Рейна, той изглежда доста зле. Но когато стигнахме дотам, той беше в съзнание и мислеше ясно. Питаше за теб, не искаше да се предаде на мрака, докато не разбере, че си добре. – Разплаках се. – Така че в момента просто трябва да се съсредоточиш върху това да останеш добре, разбра ли? Защото точно от това ще има нужда, когато се събуди. Можеш ли да направиш това за него? – Попита ме нежно той.
Кимнах отривисто с глава, а краката ми се разтрепериха под мен. Саботаж внимателно ме поведе към дивана и ме настани на него.
– Тор, донеси ѝ вода и седни при нея. Трябва да улесним тази гадост колкото се може повече за Инк и тъй като той искаше ти да си с нея, остани с нея, докато не се събуди и не ти нареди друго, ясно ли ти е? – Заповяда Саботаж.
– Ясно, През. – Отвърна Тор, като се приближи до мен с бутилка вода.
Загледах се през входа на параклиса, наблюдавайки как Медик работи върху Инк.
Инк, моля те, справи се. Тихо го умолявах. Имам нужда от теб тук, при мен.
***
– Майната му! – Познатият вик на Инк прозвуча в клубната зала.
Вече три часа всички седяхме и нетърпеливо чакахме Инк да се събуди. Той беше преместен на кушетката, след като Медик беше приключил с изваждането на куршума от рамото му и с превързването на всички останали рани. От едната ми страна беше Саботаж, а от другата – Тор. Блинк седеше на един стол зад мен. Братята бяха образували нещо като кръг около мен – защитаваха старата дама на своя пътен капитан.
– Успокой се, братко. – Скорпионът се приближи до Инк, който се мъчеше да седне. – Къде, по дяволите, е Рейна? – Изръмжа Инк.
Скочих от мястото си и се втурнах към него. Очите му се преместиха върху мен, а чертите му омекнаха. Със здравата си ръка той ме хвана и ме обгърна със сила, притискайки ме към себе си. Изхлипах, докато обвивах ръцете си около него.
– Майната му. – Прошепна той в косата ми. – Ти си добре. – Измърмори. – Ебаси, добре си.
– Добре съм. – Уверих го. – Ще те нараня, ако не стана. – Напомних му нежно.
Той поклати глава, като допря устни до слепоочието ми.
– Това е добре дошла болка, мило момиче. – Каза ми той, карайки сърцето ми да се разтупти в гърдите.
Сълзи се стичаха по бузите ми, докато галех лицето му в ръцете си.
– Толкова се притеснявах за теб. – Изплаках. Лицето му падна, когато допря устни до бузите ми, правейки всичко възможно да целуне сълзите ми. – Защо, по дяволите, направи това?! – Изкрещях му, докато скачах на крака, прокарвайки ръце през косата си. – Ти ме накара да се притеснявам до смърт, Инк!
– Седни. – Каза грубо Инк.
– Не. – Изръмжах му, внезапно ядосана.
Той ме погледна, а очите му проблясваха опасно. Преглътнах нервно.
– Рейна, седни на мястото си. – Той се втренчи в мен.
Скръстих ръце на гърдите си и седнах до него. След като седнах, той вплете ръката си в косата ми и долепи устни до моите. Около нас се разнесоха възгласи, докато устните му работеха срещу моите. Кръвта ми заби в ушите, докато нетърпеливо го целувах в отговор, хванах лицето му в ръце, докато отварях устните си под неговите, а мек стон напусна устните ми, когато езикът му се плъзна по моя.
Когато той се отдръпна от мен, гърдите ми се повдигаха и спускаха, а зърната ми бяха твърди срещу сутиена ми. С изпълнено с болка хъркане той се изправи на крака. Протегнах ръка, за да му помогна, но той поклати глава към мен. Саботаж се приближи до нас, привличайки Инк в прегръдка.
– Хубаво е, че си жив, братко. Ако още веднъж направиш подобна глупост, следващия път аз ще ти набия задника.
Инк кимна веднъж.
– Разбрах, През.
– Почини си, братко. На сутринта ще имаме църква. – Каза му Саботаж.
***
След като се качихме горе в стаята на Инк, той затвори вратата на стаята си, заключвайки я след себе си.
– Имам нужда от душ, мило момиче. Иди напред и се настани удобно. Няма да се бавя дълго. – Увери ме той.
– Ще се справиш ли? – Попитах тихо. Трябваше да изпитва огромна болка.
Той кимна и се наведе напред, за да прокара устни по челото ми. Въздъхнах тихо и затворих очи, наслаждавайки се на утехата, която ми предлагаше.
– Ще се оправя, скъпа. Това не е първото ми родео. – Каза ми той.
Прехапах устни и кимнах, позволявайки му да влезе в банята. След по-малко от пет минути той излезе, с оголено тяло, покрито със синини, докато сушеше косата си с кърпа със здравата си ръка, а другата му ръка висеше отстрани. Оставих очите си да го проследят, като си поех рязко дъх при вида на члена му. Той вече беше твърд, което веднага ме накара да се овлажня за него.
Той пусна кърпата си на пода и взе твърдата му дължина в ръката си, поглаждайки се. Прехапах устните си, докато го гледах.
– Съблечи се за мен, Рейна. – Нареди ми тихо той.
– Инк, ти си наранен. – Прошепнах. Исках това също толкова, колкото и той, но не исках да го боли повече, отколкото вече го болеше.
– Съблечи се, сладко момиче. – Заповяда той, като този път гласът му беше малко по-твърд.
Преглъщайки трудно, кимнах и станах от леглото, за да направя това, което ми каза. Зърната ми вече бяха твърди, когато свалих горнището и сутиена си. Той продължи нежно да се гали, докато аз свалях дънките и бикините си, оставяйки се гола пред него.
– Ебаси, жено, ти си толкова красива, по дяволите. – Изстена той. Бузите ми се оцветиха в червено от думите му, докато сините му очи потъмняха до буреносен цвят, всмуквайки ме в дълбините си.
Той седна на леглото и се отпусна назад, за да се облегне на възглавниците.
– Ела тук. – Нежно ми нареди.
Пристъпих към него. Той се отпусна и посегна между бедрата ми, като рязък дъх напусна устните му.
– Ебаси, толкова си мокра за мен, сладко момиче.
– Винаги за теб. – Прошепнах, преди да успея да се спра.
На устните му се появи злобна усмивка. Изстенах тихо, когато палецът му премина по клитора ми.
– Качи се тук и ме възседни, Рейна.
– Инк…
– Сега, жено. – Измърмори той.
Качих се на леглото и се проснах на бедрата му. Той се позиционира на входа ми и аз лесно се плъзнах надолу по него, а от устните ми се откъсна силен стон, докато той стенеше. Той постави ръката, прикрепена към ранената му ръка, върху бедрото ми, като палецът му разтриваше кръгове, докато другата му ръка хвана здраво бедрото ми.
– Язди ме, сладко момиче. Това е единствената нощ, в която имаш контрол. – Каза ми той.
И аз го яздих. Когато и двамата свършихме, не се съмнявах, че всички мъже долу са ни чули. Но на мен не ми пукаше и за миг.
Защото принадлежах на Инк.
Назад към част 9 Напред към част 11
