Т.О. Смит – ИНК – Част 11

Глава 11
ИНК

Въздъхнах, докато слизах от последното стъпало на стълбите, а тялото ми крещеше в знак на протест. Снощи бях скрил болката си от Рейна, но тъй като тя беше заспала, бях отишъл да търся шибано силни болкоуспокояващи. Всяко мое движение, дори нещо толкова дребно като движението на пръста ми, ме убиваше.
Призракът седеше на една от масите, а Хатчет беше до него. И двамата погледнаха нагоре към мен.
– Изглеждаш адски добре, братко. – Заговори Призрака, докато се изправяше от стола си. – Ще отида да потърся Медик и ще видя дали има нещо достатъчно силно, за да те изтръпне за известно време.
Кимнах му в знак на благодарност и се отпуснах на един от столовете, като стисках зъби срещу болката.
– Как се чувстваш, Инк? – Попита ме Хатчет.
– Мисля, че това е най-лошият шибан побой, който съм получавал. – Признах. – Боли ме като шибаняк в момента.
Хатчет се намръщи.
– Саботаж и Грим заминаха с Тор и Скорпион преди малко, за да получат пратката ни с хероин. Той помоли мен и Призрака да те информираме за случващото се, докато успеят да се върнат и да задържат църквата.
– Какво имаш за мен? – Попитах го, като леко помръднах, докато движех страната си неправилно. Лявата ми страна беше понесла най-тежкия удар и бях почти сигурен, че имам няколко счупени ребра.
– Четирите момичета, които бяха живи долу в тези килии, в момента са под грижите на ФБР. Веднага щом ФБР изясни всичко, момичетата ще бъдат върнати на семействата им. Попитаха какво се е случило с Джордан – казахме им, че е избягал. Не мисля, че някое от момичетата ще разкаже какво всъщност се е случило с него, като се има предвид, че на практика ние спасихме живота им. Две други момичета бяха мъртви когато пристигнахме там. И двете бяха умрели по същия начин, по който и другото – пребити, с прерязано гърло. – Информира ме Хатчет.
Това потвърди онова, което си мислех, че се е случило.
Гневът ме обхвана като в клещи, когато си помислих, че с Рейна са постъпили по същия начин. Призракът постави пред мен чаша вода и бяло хапче.
– Окси. – Каза ми просто той. – Трябва да облекчи болката. – Той седна на стола си и сви пръсти пред себе си на масата, докато аз поглъщах бялата таблетка, отчаян за някакво облекчение на болките.
– Искам да мразя сестра си, Инк. – Заговори Призрак. Въздъхнах. Наистина не бях в настроение за този разговор днес. – Ебаси, човече, тя не само те нарани, когато си тръгна с Джордан. Тя разкъса шибаното ми семейство, братко. Майка ми изпадна в ужасна шибана депресия. Изгубих бройката на случаите, в които трябваше да я настанявам в болница, и не мога да преброя на пръстите на едната си ръка броя на шибаните лекарства, на които е подложена. Тя съсипа шибаната ни майка, Инк. Дори не мога да си помисля, че мога да пусна Рейна отново около нея. Това може да я изпрати на ръба.
Мълчах, оставяйки го да се отърси от всичко това. Никой от нас не знаеше какво се случва с Призрака. Някои дни той изчезваше, а Саботаж само казваше да го оставим – ще се върне, когато е готов. Предполагам, че това обяснява защо изчезваше през някои дни.
– Баща ми, по дяволите, отказва дори да признае, че вече има шибана дъщеря. Тя избяга с лошото момче на града, което опетни репутацията му. В неговите очи тя вече е мъртва.
Той се облегна назад на стола си, като запали цигара.
– Аз останах с гадния край на пръчката, Инк. Трябваше да почистя бъркотията, която тя остави след себе си. Да, докато беше с него, тя получи тежък шанс, но имаше избор, братко. И аз не мога да го преодолея. Тя имаше избор да остане и избра да си тръгне. Прецака единственото семейство, което имаше, и аз не мога да го преодолея. – Той ме погледна, като остави очите си да срещнат моите. – Няма да го разяснявам, Инк. Щеше да е по-добре, ако тя никога не се беше връщала. – Заяви направо.
– Не говори така. – Изръмжах му. – Сестра ти можеше и да умре, Призрак. – Само при мисълта, че можеше да умре от ръцете на кръвния ми брат, ми се прииска да разруша цялата шибана стая.
– Не случайно съм на моята позиция, Инк. Казвам нещата такива, каквито са – няма какво да ги замазвам. И що се отнася до мен, щом тя доброволно се качи на пътническата седалка в колата на брат ти, тя вече беше мъртва за мен.
Хатчет поклати глава към мен, докато Призрак ставаше от масата, предупреждавайки ме да не казвам нищо.
– Знам, че си ядосан, братко, но тази гадост е по-дълбока за Призрака, отколкото за теб. А и ти имаш слабост към нея, отколкото никой от нас тук. – Напомни ми той.
Без да си правя труда да кажа нещо повече, просто станах от масата.

***

Саботаж удари с чукчето си по масата, за да въведе ред в църквата.
– Получихме пратката – няма проблеми. Рок ще се свърже с мен след няколко дни, за да ми съобщи датата на следващата пратка и мястото на предаване. Инк, имам нужда да се свържеш по телефона с нашите контакти, да им съобщиш, че стоката им е готова, и да определиш местата и часовете за предаване. Съобщи ми за тях, за да мога да подготвя няколко човека, които да извършат доставките.
– Разбрах, президент. – Казах му грубо.
– Едно от момичетата, които Джордан е имал, няма семейство. – Заговори Грим. – Тя беше приемно дете и споделяше килията до тази на Рейна. Агент Маркос се чудеше дали не можем да я приемем, за да ѝ помогнем да си стъпи на краката, тъй като Рейна е тук. Рейна може да ѝ помогне.
– Това не ми харесва. – Заговори Призракът.
Стиснах юмрук.
– Дръж си шибаните семейни проблеми далеч от клубните дела. – Изръмжах му, като най-накрая загубих хладнокръвие. Разбирам, че е имал шибани проблеми със сестра си. Всеки мъж, който седеше на масата, разбираше семейните проблеми, но той беше готов да накара една невинна жена да страда, защото не можеше да отдели собствените си глупости от клубния бизнес.
– Добре, вие двамата! – Изръмжа Саботаж и скочи от стола си. – На косъм съм от това да ви съблека обратно до нивото на перспективата! – Изкрещя той. – Тази глупост вече е шибана!
Призракът поклати глава.
– Братята, които седят на тази маса, би трябвало да са шибано семейство. – Изръмжа Призрак, като скочи от стола си. – Вместо това, всички сме на страната на една путка, която толкова отчаяно искаше да ѝ вкарат пишка, че предаде собствената си шибана кръв. – Кръвта ми забушува във вените при думите му. – Така че, майната му на семейството. Майната му на всички значения на семейството – включително и на това. Можеш да си вземеш моята проклета нашивка, Саботаж. Докато тя е тук, аз няма да съм.
Той излезна от стаята, като при това хвърли лепенката си в лицето на Саботаж.
– Майната му. – Измърмори Саботаж, като се върна на стола си.
Аз се изправих от стола си.
– Ще го потърся. – Измърморих. Знаех, че е моя вината, че той си е предал нашивката. Въпреки това нямаше да се откажа от Рейна. Просто се надявах, че може би ще успея да го накарам да прогледне, да го накарам да разбере защо не се отказвам от нея.
– Сигурен съм, че ти си последният човек, с когото Призрак иска да говори в момента. – Коментира Блинк.
– Рейна! – Извика Призракът, а гласът му беше изпълнен с паника.
Втурнах се от стаята, като пренебрегвах болката, която пронизваше тялото ми с всяка моя стъпка. Призрака говореше по телефона с 9-1-1, а Рейна беше сгушена в ръцете му, докато Изи стоеше до него и ридаеше неудържимо.
– Рейна! – Изкрещях и се втурнах напред. – Призрак, какво, по дяволите, стана?! – Поисках да знам.
– Не знам, Инк. – Намръщи се той. – Тръгнах нагоре по стълбите, за да си взема нещата, когато тя загуби съзнание. Хванах я, преди да е паднала долу.
– Рейна, бейби, моля те, събуди се. – Задъхах се, когато я взех от Призрак и я притиснах до гърдите си. Сълзите запушиха гърлото ми, страхът стискаше гърдите ми като в клещи. Тя беше бледа – твърде бледа. Не можех да я изгубя – не и след като току-що си я върнах, по дяволите.
Вратите се отвориха и двама парамедици нахлуха в клуба с болнична носилка.
– Господине, трябва да я освободите, за да можем да ѝ помогнем. – Каза жената фелдшер.
– Пусни я, човече. – Каза Призрак, като стисна леко рамото ми. Едва регистрирах болката. Не можех да откъсна очи от бледото ѝ лице. – Хайде, човече, трябва да ѝ помогнат.
Отпуснах хватката си върху нея, докато мъжът парамедик я вдигна от ръцете ми върху носилката. Поставиха кислородна маска върху лицето ѝ, като от устата им излизаха различни думи и кодове, които не разбирах.
– Хайде. – Каза Призракът, като ми помогна да се изправя на крака. – Трябва да стигнеш до болницата.
Сълзите се спуснаха по лицето ми, преди да успея да ги спра, докато гледах как поставят някакви жици на гърдите ѝ точно преди да затворят вратите на линейката.
– Призрак, не мога да я загубя втори път. – Задуших се.
Саботаж ме хвана за раменете и ме разтърси леко. Бавно откъснах очи от линейката, за да погледна президента си.
– Братко, нека Призракът да те закара до онази болница. Ще те посрещнем там, разбираш ли ме? Тя беше силна за теб, братко, а сега ти трябва да бъдеш силен за нея.
Кимнах веднъж с глава, завъртях се на пета и се отправих навън към клубния микробус.
Боже, знам, че никога не искам услуги, но моля те, не ми я отнемай.

Назад към част 10                                                                      Напред към част 12

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!