Глава 12
РЕЙНА
Бавно отворих очи и разгледах болничната стая около мен. Ръката ми беше натежала от топла тежест, а в другата ми ръка имаше игла, свързана с апарат за инфузия.
Защо, за Бога, бях в болница?
Погледнах и видях, че Инк спи, с глава, облегната на леглото до бедрото ми, а двете му ръце държат моята в плен в своите. Брат ми седеше на пода в ъгъла на стаята, облегнал глава на стената, а от устата му се разнасяше тихо хъркане.
– Инк. – Извиках тихо, като нежно преместих ръката си под неговата, за да го накарам да се събуди.
Той дръпна главата си нагоре, като след това тихо изстена от болка. Устните ми се свиха в тънка линия. Мразех това, че той очевидно не се грижеше за себе си.
Той ме погледна, усмивка наклони устните му, когато видя, че го гледам.
– Радвам се да те видя будна, мило момиче. – Каза ми с грубия си, полузаспал глас.
– Какво стана? – Попитах го, докато той натискаше червения бутон за медицинска сестра на леглото ми.
– Лекарят каза, че си изпаднала в безсъзнание от дехидратация и липса на хранителни вещества. – Информира ме Инк, докато прокарваше палеца си по гърба на ръката ми, а очите му пробягваха по лицето ми.
– Майната му. – Измърмори Призракът, докато бавно седеше от наведеното си положение, като се превиваше, докато движеше врата си.
Лекарят влезе в стаята заедно с една медицинска сестра, докато Призрак се изтласкваше от пода. Гледах го с предпазливи очи, без да съм в настроение да слушам колко много ме мрази, че съм се върнала тук.
Надежда.
– Радвам се, че си се събудила, Рейна. – Каза докторът. – Аз съм д-р Хауърд. Саботаж ми се обади, когато те изпратиха тук – помоли ме да се погрижа за теб. – Призрак помогна на Инк да се изправи от стола и в очите ми проблесна тревога, когато видях как Инк се намръщи при движението.
– Инк? – Попитах тихо, като напълно игнорирах доктора.
– Той е добре, Рейна. Просто му дай минутка, добре? – Каза ми нежно Призрак.
Преглътнах трудно, наблюдавайки как Инк поглъща бялото хапче, което Призрак му подаде. Той ми се усмихна окуражително, но моята гримаса си остана на мястото.
– Добре, Рейна, ти си бременна и си наясно с това, нали? – Попита ме докторът, като бавно върна погледа ми към него.
– Да. – Отговорих, като погледнах обратно към д-р Хауърд. – Нямам представа обаче колко напред съм. – Уведомих го.
Д-р Хауърд кимна.
– Инк ме информира. И така, направих ултразвук, докато ти беше в безсъзнание, за да проверя бебето. Бременна си в деветата седмица и съм определил датата на раждането за трети юли.
По дяволите, почти бях излязла от първия триместър. Бях бременна от известно време.
Инк дойде при мен и хвана ръката ми в своята, като преплете пръстите си през моите. Превъртях притеснено очи по него, но той само поклати глава към мен и отново насочи вниманието си към д-р Хауърд. Въздъхнах раздразнено, а устните на Инк потрепнаха в отговор. Извъртях очи, преди да погледна отново към д-р Хауърд.
– Подлагам те на строга диета, Рейна. – Каза ми той. – Нуждаеш се от три добри хранения на ден със закуски между всяко хранене, докато отново достигнеш здравословно тегло и нивата ти на хранителни вещества се нормализират.
– Ще се погрижим тя да го следи, докторе. – Заговори Призракът, като ме накара да насоча шокираните си очи към него.
Откога на брат ми му пукаше за мен?
Д-р Хауърд кимна, а на устните му се появи усмивка.
– Добре. Рейна, ще продължа и ще те освободя със строги заповеди да се успокоиш и да не се стресираш. Ти си в добри ръце с тези мъже и знам, че те ще се погрижат добре за теб. Искам да те виждам в кабинета си всяка сряда, за да мога да проверявам напредъка ти. Разбираш ли?
Инк вдигна ръката ми до устните си, притискайки целувка към гърба на ръката ми.
– Тя ще бъде там, докторе. – Увери го Инк.
***
Призрак ме хвана за рамото, като нежно ме дръпна и спря, преди да успея да последвам Инк вътре в клуба. Тъй като ръката на Инк беше обвита около моята, това накара и него да спре. Инк сведе очи към по-големия ми брат в мълчаливо предупреждение да ме остави да си ходя.
– На какъв майтап си играеш в момента, Призраче? – Гневно го попита Инк, докато се приближаваше към мястото, където стояхме.
Джони поклати глава към Инк.
– Просто искам да поговоря с Рейна за минута, братко. Няма да я нараня.
Инк стисна челюстта си.
– Съжалявам, че ми е малко трудно да повярвам в това. – Изръмжа Инк. Стиснах ръката си около неговата, надявайки се да го успокоя малко. Той не беше в състояние да се изнервя. – Още вчера беше готов да се откажеш от лепенката си заради нея, а сега изведнъж искаш да проведеш незаплашителен разговор с нея? Майната ти, братко.
Очите ми се разшириха от шок. Призракът щеше да се откаже от нашивката си, защото аз бях тук?
Призрак стисна челюстта си, а в очите му проблесна гняв.
– Спрете сега! – Изкрещя Блинк, докато излизаше навън. – Инк, влез в клуба. – Заповяда той.
– Не без Рейна. – Отдръпна се Инк от основателя.
– Момче, аз не съм питал! – Изкрещя Блинк. – Влизай вътре, бе! Не мога да понасям повече това псуване между вас двамата!
– Инк. – Извиках тихо, привличайки сините му очи към мен. Наведох се и го целунах нежно по устните. – Джони няма да ме нарани. – Уверих го. – Моля те, просто влез вътре. Ще се оправя.
Инк сведе очи към Джони над главата ми.
– Влезне ли вътре и плаче ли, братко, ти обещавам, че ще ти набия задника, независимо колко ме боли в момента, разбираш ли?
Призрак кимна веднъж. Инк притисна целувка към върха на главата ми, преди да се запъти навътре, оставяйки вратите на клуба да се затворят зад него. Блинк погледна по-големия ми брат.
– Разстроиш ли я, момче, и аз ще ти набия задника заради Инк, ясно ли ти е? Тя е преживяла достатъчно гадости. Направи някоя глупост и няма да се откажеш от гръбнака си. Ще ти изтръгна тази гадост от шибания гръб. – Предупреди го Блинк. – Рейна вече е семейство, братко, независимо дали ти харесва, или не.
С това Блинк влезе вътре. Призрак въздъхна, като се облегна на една от колоните и прокара ръце през косата си.
– Винаги си знаела как да завъртиш всички около малките си пръстчета. – Коментира Призрак.
Стиснах челюстта си.
– Ако искаш да ме унижаваш…
Призрак въздъхна.
– Не, сестричке. Не това исках. – Той ме погледна, а шоколадовокафявите му очи със същия нюанс като моите се заковаха с погледа ми. Преглътнах нервно. – Исках да се извиня. Отнасях се с теб като с гад от момента, в който стъпи в този имот. Всичко в семейството ни се обърка, когато ти замина с Джордан, а аз бях този, който остана да се опитва да събира парчетата.
Преглътнах тежко, обгръщайки се с ръце, сякаш това щеше да ме предпази от думите му, макар да знаех, че той говори само истината.
– Мама наистина се разболя от депресия. Откакто ти напусна града, тя ту влизаше, ту излизаше от психиатрични отделения. Татко се превърна в гневна, експлозивна черупка на самия себе си, откакто ти замина с лошото момче на града. – Той въздъхна. – И тогава ти се появи тук с молба за помощ от Инк, сякаш имаш право на нея, а аз не можах да пропусна гнева си.
– Никога не съм мислила, че имам право на помощ, Джони. – Казах тихо. – Само се надявах, че Инк все още го е грижа поне дотолкова, че да ме защити.
Той изпусна тежък дъх.
– Сега вече знам това, Рейна. Преминала си през абсолютен ад и дори след като видяхме какво си преживяла, защитата, която трябваше да ти поставим, все още исках да те мразя за това, което си направила. Твоето предателство мина най-дълбоко за мен. Всеки от тези мъже тук можеше да ми забие нож в гърба и нямаше да боли толкова, колкото това, че ти разкъса семейството ни заради една фалшива любов.
Сълзите се разляха по бузите ми, докато се взирах в земята.
– Съжалявам, Джони. – Задуших се. – Толкова съжалявам.
Призракът ме обгърна с ръце, придърпвайки ме към по-голямото си тяло.
– Аз също съжалявам, Рейна. Ти заслужаваш всяка частица щастие, която можеш да намериш, и аз бях такъв козел, че някога съм мислил друго. Ти си страхотна за Инк и честно казано, той е най-добрият шибан мъж за теб и аз съм толкова шибан, че се радвам, че имаш някой като него. – Той наклони главата ми назад и избърса част от сълзите по бузите ми. – Ти ще бъдеш фантастична майка, Рейна. И се надявам, че въпреки всички гадости между нас, ще ми позволиш да бъда любимият чичо на детето ти. – Каза той с малка усмивка, която наклони устните му.
Задуших се от ридание, докато хвърлях ръце около врата на брат ми, кимайки при това.
– Толкова ми липсваше, Джони. – Задуших се.
– Хубаво е, че си у дома, сестричке. – Прошепна Джони в косата ми, докато ме прегръщаше обратно. – Но нека да те приберем вътре, преди Инк да излезе тук и да успее да ми набие задника въпреки всичките си наранявания.
Когато влязох в клуба с ръката на Призрак, увита около раменете ми, Инк ми се усмихна, докато ставаше от бар стола си. Той потупа брат ми по гърба, преди да обгърне с ръце кръста ми и да притисне устните ми с нежна целувка, докато ме придърпваше към себе си. Той погледна към Джони.
– Радвам се, че най-накрая си извади главата от задника, братко.
– Като я видях да пада по стълбите, видях някои неща в перспектива. – Призна Призрак. – Мислех, че я губим. – Той разроши косата ми. – Радвам се, че си успял да видиш, че тя има нужда от теб, братко. Благодаря.
Инк кимна веднъж с глава към него в знак на разбиране, преди да насочи вниманието си обратно към мен.
– Защо не отидеш горе и не си вземеш душ, мило момиче? – Попита ме той. Ръцете му се плъзнаха надолу по страната ми до бедрата, преди да стигнат до дупето ми и да го стиснат бързо, което ме накара да затворя очи, а дъхът ми да заседне в гърлото. – Ще се кача там, щом изляза от църквата.
Погледнах към него, а устните ми се усмихнаха злобно.
– Обещаваш? – Попитах тихо.
Инк изстена тихо, придърпвайки ме силно към себе си, давайки ми да разбера колко твърд е за мен.
– Имаш думата ми. – Обеща той.
С кокетна усмивка към него се отскубнах от ръцете му, обърнах се и се отправих към стълбите, игнорирайки подмятанията на Тор към Инк.
– Не можеш да оставиш момичето да си почине поне за минута, преди да я чукаш до забрава, братче, а? – Попита го Тор.
– Нямам търпение да се сдобиеш със стара дама, за да мога да ти навлека толкова много гадости, Тор. – Каза му Инк. – Само чакай, братко.
Назад към част 11 Напред към част 13
