Т.О. Смит – ИНК – Част 17

Глава 17
ИНК

Саботажът се приближи до мен, когато излязох навън, за да изпуша цигара, защото не исках да пуша в клуба, тъй като Рейна беше бременна. Лицето му се беше изкривило в гримаса, а мускулите му бяха напрегнати. Мълчаливо свъсих вежди към него, докато го чаках да ми каже какво се случва.
– Трябва да поговорим. – Измърмори той и кимна с глава към клубната сграда, като мълчаливо ме помоли да го последвам.
Загасих цигарата си и го последвах обратно в клуба. Той затвори вратите на параклиса зад нас, като ни изолира от всички останали. Моментално вдигнах бдителността си, чувствайки се нащрек, докато кръстосвах ръце на гърдите си. Единственият път, в който Саботаж говореше с някого насаме, беше когато имаше някаква новина, която, по дяволите, нямаше да ни хареса.
– Обадиха ми се от шибания затвор. – Информира ме Саботаж. Аз се нацупих. – Не ме информира, че си дал на баща си номера на мобилния ми телефон, когато го арестуваха.
Стиснах челюстта си.
– Няма никаква шибана причина той да има моя. – Избухнах. Саботаж знаеше къде се намирам с баща ми. – Той е шибан мъртвец за мен, що се отнася до мен.
– Той е навън. – Каза Саботаж. Кръвта ми се смрази. – И ще се върне в града, за да изтърпи предсрочното си освобождаване през следващите десет години.
– Майка му да еба! – Изръмжах, като прокарах ръце през косата си. – Трябваше да получи шибан доживотен затвор, Саботаж!
– Знам, но доброто поведение възнаграждава дори най-свирепите от нас. – Напомни ми той.
Знаех това твърде добре. Бях излежал присъдата си вътре. Знаех какво добро поведение може да възнагради хората.
Но се чувствах готов да избухна. Трябваше да се махна оттук.
Извадих ключовете за мотора от джоба си и отворих вратите на параклиса.
– Инк, не напускай тази територия, по дяволите. – Излая ми Саботаж, знаейки какъв мога да бъда, когато съм толкова ядосан.
– Засрами се, Саботаж. – Изръмжах. – Аз тръгвам и нито една проклета душа няма да ме спре.
– Братко, хайде. Хайде просто да изпием по едно питие и да се поразхладим за малко. – Хвана ме за рамото Саботаж, за да ме спре.
Саботаж знаеше колко деструктивен съм, особено когато ставаше дума за миналото ми. Но точно сега не исках да се чукам с никого. А единствената жена, около която исках да бъда, отказвах да натоварвам с проблемите си, докато тя в момента се справяше с толкова много гадости.
Обърнах се и ударих Саботаж в челюстта. Блинк хвана ръката на Саботаж и го отдръпна от мен, преди да успее да отвърне.
– Остави го. – Каза Блинк на Саботаж.
Саботаж ме погледна с яростни очи, преди да поклати глава и да нахлуе обратно в параклиса, затръшвайки вратите след себе си със силен трясък.
– Бъди внимателен, братко. – Каза ми Блинк.
Излязох от клубната сграда, знаейки, че братята ми ще държат Рейна под око, без дори да се налага да ги питам.

***

Взирах се в надгробния камък пред мен, а полупразната бутилка уиски висеше от пръстите ми. Десет години. Само десет шибани години.
Как можеш да убиеш шибаната си жена, да пребиеш децата си, докато и двете не са на животоподдържащи системи, и да получиш само десет шибани години?
Изпуснах горчив смях, поклатих глава и поднесох бутилката към устните си, за да пийна още веднъж. Той винаги е бил гневен, разрушителен пияница. И беше още по-зъл и разрушителен, когато беше трезвен.
– Реших, че ще те намеря тук.
Погледнах през рамо, за да видя една много по-възрастна, по-хубава версия на мен, която стоеше зад мен и гледаше гроба на майка ми с тъга, звънтяща в очите му. Косата му беше оредяла и напълно посивяла, а лицето му беше някак потънало в бръчки. Излизането от затвора и десетте години, прекарани там, го бяха превърнали в направо шибана отвратителна каша.
Подсмъркнах и с присвити очи се надигнах от земята, като отпих още една глътка от бутилката.
– Ако знаех, че ще ме търсиш, щях да си държа задника в шибания клуб. – Отвърнах, като южняшкият ми акцент се открояваше още повече сега, когато бях пиян.
– Не съм дошъл тук, за да си създавам проблеми с теб, Дрю. – Каза баща ми, вдигайки ръце нагоре в жест на отстъпване.
Изсмях му се.
– Името ми е шибаният Инк. – Изръмжах му.
Баща ми изкриви устни в отвратителна гримаса.
– Какво шибано име е Инк? – Попита той.
Пристъпих към него заплашително, отчаян да му нанеса същия шибан побой, какъвто ми беше нанесъл в нощта, когато го арестуваха и вкараха в шибания затвор.
– Името в моя проклет клуб, попе. – Изсмях се, наричайки го с името, което винаги е мразил толкова много, докато е растял.
Очите му светнаха от гняв.
– Този клуб само ще те вкара в куп неприятности, сине.
– Аз не съм твоят шибан син! – Изкрещях му, като хвърлих бутилката си настрани. Чух как се разбива, докато се удря в един случаен надгробен камък, но вече не ми пукаше. Бях готов да му нанеса същия удар като той на мен – същия удар, който беше нанесъл на беззащитната ми майка, когато тя се опитваше да ни защити от него.
Баща ми стисна челюстта си.
– Виждам, че темпераментът ти изобщо не е охладнял.
Исках да имам шибана причина да му набия задника, а натисках всичките му шибани бутони. Бях твърдо решен да го накарам да замахне пръв – за да докажа, че той никога няма да се промени, по дяволите.
– Може би трябва да попиташ другото си шибано дете за това. – Изръмжах му. – Сигурен съм, че сте споделяли страхотни шибани истории, докато и двамата сте били затворени. – Засмях се небрежно. – Чакай, забравих. Той е мъртъв. – Изръмжах му, знаейки, че Джордан винаги е бил неговият любимец.
Цялата кръв изтече от лицето на баща ми, оставяйки го блед, болнав.
– Какво? – Прошепна с ужас той.
Усмихнах му се.
– Искаше ми се аз да имах шанса да му пусна куршума в шибания череп, но беше достатъчно да съм в същата стая, за да видя как това се случва, по дяволите.
Баща ми замахна с юмрук, но аз го избегнах, като бързо изпратих свой удар в корема му и още един веднага след това в челюстта му, което го накара да се строполи на задника си. Две ръце се увиха около всеки от бицепсите ми и ме дръпнаха назад, преди да успея да довърша шибаната работа.
– Остави го, Инк! – Изръмжа ми Призракът, докато се борех срещу него и Тор.
– Пуснете ме. – Изръмжах.
Саботаж се изправи пред мен с парцал в ръка. Свих очи към него, знаейки какво точно щеше да има на този шибан парцал.
– Не смей да ме преебеш. – Изръмжах срещу него.
– Съжалявам, братко. – Саботаж сви рамене, без изобщо да изглежда, че съжалява.
Усетих как някой ме хвана за главата отзад и я задържа неподвижна, докато Саботаж покриваше устата и носа ми с парцала с хлороформ.
– Мразя те, дяволе. – Изръмжах, когато всичко започна да се замъглява и борбата напусна тялото ми.
– Ще ми благодариш по-късно. – Изръмжа Саботаж.

***

Събудих се на леглото си в клубната сграда до Рейна. Тя четеше книга на новия си Kindle, който Призрак ѝ беше подарил, за да я занимава. Главата ми лежеше в скута ѝ, а тя разсеяно прокарваше пръсти през косата ми.
Огледах стаята и забелязах, че Призрак стои до вратата и пречи на всички да влизат и излизат. Саботаж седеше на компютърния стол на бюрото, а в ръката си държеше пареща чаша кафе.
Надигнах се до седнало положение и се наведох, за да долепя устни до тези на Рейна. Когато се отдръпнах, тя се протегна и погали челюстта ми.
– Инк, това, което направи вчера, беше наистина шибана глупост. – Прошепна тя.
Стиснах челюстта си. Тя въздъхна тихо.
– Ако се бяха обадили на ченгетата, или още по-лошо, ако нещо се беше случило с теб, как мислиш, че това щеше да се отрази на мен или на бебето ни? – Попита ме тихо тя, като държеше широките си, тъмнокафяви очи приковани в сините ми. Усетих как част от гнева ми ме напуска при думите ѝ. – Знам, че имаш лошо минало – по дяволите, всички ние го имаме – но имам нужда да поговориш с мен, вместо да се впускаш в самоунищожително пътуване. – Каза тихо тя.
– Справяш се с достатъчно, мило момиче. – Тихо ѝ напомних, докато опирах ръката си на корема ѝ, усещайки как Илайджа ритна ръката ми няколко пъти.
Тя опря ръката си на моята.
– Знам, че това, че съм твоя старица, не ми дава някои привилегии, и разбирам това. Но когато става въпрос за това как се чувстваш и през какво преминаваш, можеш да говориш с мен, Инк. Предпочитам да бъда твое рамо и да ти помогна да споделиш бремето, отколкото евентуално да те загубя.
Наведох се и я целунах отново.
– Обещай ми, че никога повече няма да направиш това, Инк. – Помоли ме тя. Въздъхнах. – Ужасих се, когато Саботаж и Грим те донесоха в безсъзнание.
Изпуснах мек дъх.
– Добре. – Измърморих. – Обещавам.
Тя ми се усмихна, преди да кимне веднъж на Саботаж.
– Твой ред. – Каза му тя. – Но първо, нека Призракът ме заведе долу.
Свих очи към брат ѝ.
– По-добре да не ѝ се случва нищо. – Предупредих го. Той извъртя очи.
– Тя просто ще вземе малко храна и ще седне с Изи. – Измърмори той.
След като излязоха от стаята, Саботаж се облегна на стола и свърза пръстите си пред себе си.
– Като мъже от този клуб ние наистина не се вживяваме в шибаните си чувства. – Каза той. – Но като ваш президент и един от братята ви, знам кога някой от моите хора има нужда от някой, на когото да се опре.
– Добре съм. – Измърморих, като не исках да водя този разговор с него.
– Далеч си от това да си добре, Инк. Ти наистина никога не си бил добре. Когато дойде при Блинк с молба да се кандидатираш за клуба, вече виждах колко си неуравновесен и ядосан, но когато Рейна се появяваше наоколо, тя успокояваше това гневно хлапе. Но когато тя си тръгна, ти се самоунищожи и се превърна в шибана безчувствена машина за убиване.
– Това, че съм такъв, какъвто съм, помогна на този клуб да стане толкова силен, колкото е. – Избухнах. – Така че, наистина не виждам шибания проблем.
– Ти се справяше чудесно в по-голямата си част, когато Рейна се върна. – Каза ми той. – Всички виждат колко добра е тя за теб, но когато става въпрос за Дарън – каза той, споменавайки баща ми – изглежда, че нито едно проклето нещо не ти пречи да съсипеш всичко.
– Той натиска всичките ми копчета, Саботаж. – Извиках.
– Виж, Инк, разбирам. – Саботаж ме накара да преместя погледа си към него. – Блинк и Лили почти изцяло ме отгледаха, след като майка ми загуби попечителството над мен, когато бях на десет години. Знам какво е да имаш гадни родители, но това, което правиш, не е начин да се справиш с него. Имаш добра жена до себе си, която е готова да ти помогне. Престани да се притесняваш, че ще я нараниш толкова много. Тя е адски по-силна, отколкото ѝ приписваш.
– Няма да… – Започнах, без да искам да натоварвам Рейна с проблемите си. Това беше моя работа – не нейна. Дарън беше маймуната на гърба ми и възнамерявах да я задържа там.
– Ще го направиш. – Саботажът ми се скара, като присви очи в моята посока. – Защото, ако продължаваш да се противопоставяш на шибаните ми заповеди като твой президент, ще те лиша от парчето и ще те изхвърля от клуба – брат или не, разбираш ли? Това, което правиш, излага на риск целия клуб, жената и нероденото ти дете. Запомни това.
С това той се изправи на крака и излезе от стаята. Когато излезе, затвори тихо вратата след себе си.
Струваше ми се, че щеше да е по-смислено, ако просто я беше затръшнал зад себе си.

Назад към част 16                                                                      Напред към част 18

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!