Т.О. Смит – ИНК – Част 3

Глава 3
ИНК

Отворих вратата на параклиса, където Грим, Блинк и Призрак вече седяха на масата. Затворих вратата след себе си и пъхнах ръце в джобовете на дънките си. Бях прекалено разтревожен, за да седна. Чувствах се така, сякаш щях да избухна.
– Говори. – Заповяда Саботаж, като ме погледна.
– Тя се казва Рейна. – Уведомих го. – Тя каза, че е избягала от някаква лоша работа. Не съм чувал за нея, откакто избяга на майната си с Джордан преди пет години. Тя ме моли за помощ – нещо за някакво друго момиче, което било убито.
– Искаш ли да ѝ помогнеш? – Попита ме Блинк.
Обърнах тъмните си очи към него, докато свивах рамене.
– Още не съм сигурен. Зависи от това какво ще ми каже. – Казах му честно.
Няма да лъжа – ядосан съм като дявол, че тя се появи отново тук, в града, очаквайки просто да забравя какво, по дяволите, ми каза, очаквайки да захвърля всичко и да ѝ помогна. Яд ме е на нея – яд ме е на нея вече пет шибани години. Тази горчивина, която изпитвах към нея, никога не беше изчезвала. Просто я бях погребал.
Не знаех дали ще успея да се отърва от този шибан гняв. Рейна ме беше потрошила, когато си тръгна.
– Тя е шибан проблем, През. – Заговори Призрака. Свих очи към брата на Рейна. – И тя само ще донесе неприятности, от които този клуб няма нужда.
– Лесно ти е да кажеш това, когато си я изоставил. – Изръмжах срещу него. Тъмните му очи проблясваха опасно, но на мен не ми пукаше. Призракът може и да беше по-голям от мен, но аз бях по-зъл. Биех се мръсно. – Веднага щом я хванаха с брат ми, ти, по дяволите, повече не ѝ проговори.
Призрака скочи от стола си, а чертите му се изкривиха в ръмжене. Стиснах челюстта си.
– Братко, ти не знаеш за какво, по дяволите, говориш. – Изръмжа той.
– И двамата се отдръпнете, курви! – Изкрещя ни Грим, докато се изправяше от стола си. Призракът направи крачка назад от мен. Грим погледна към Саботаж. – Трябва да чуем от това момиче какво, по дяволите, се случва. Оттам нататък ще решим какви мерки да предприемем. – Каза Грим на нашия президент.
– Не искам да стъпвам на пръсти, но бих искал окончателното решение дали да ѝ помогнем, или не, да бъде мое. – Заговорих, като погледнах към Саботаж, знаейки, че в крайна сметка неговото решение е дали аз да реша дали тя да получи помощ или не.
Той ме изгледа мълчаливо за няколко удара, преди да кимне веднъж.
– Църквата след тридесет за теб, мен, Блинк и Грим. Доведете Рейна долу. – Каза ми Саботаж. – Призрак, не те искам в шибаната стая. – Каза той, когато Призрак си отвори устата.
Лицето на Призрака се изкриви в ръмжене, но той държеше устните си затворени. Майстор или не, той знаеше, че не бива да се противопоставя на своя президент. Думата на Саботаж беше окончателна.
Излязох от стаята, без да кажа нито дума повече, и тръгнах по стълбите към стаята, в която бях настанил Рейна. Когато влязох, тя седеше на леглото с кръстосани пред себе си крака. На нощното шкафче стоеше празна чиния, а тя беше облечена с панталони и тениската, които ѝ бях оставил на леглото.
Изглеждаше шибано невероятно в моите дрехи, но аз потиснах това привличане. Привличането, което изпитвах към нея, винаги е било налице, но не бях достатъчно глупав, за да действам според него – не и сега. Забъркването с нея по какъвто и да е начин щеше да доведе само до шибани неприятности. Знаех това.
– През иска да говори с теб. – Измърморих, когато тя ме погледна и остави широките си тъмни очи да срещнат моите. Мразех, че все още ме привличаха през всичките тези години. Винаги съм бил почитател на нейните очи. – Хайде да вървим.
Тя кимна и се изправи, за да ме последва към параклиса. Бутнах вратата и я оставих да влезе пред мен. Щом тя влезе в стаята, аз я последвах и затворих вратата зад себе си, като така затворих стаята за петимата.
– Седни. – Каза ѝ Блинк.
Гледах как тя седна на моето нормално място на масата, а аз заех нормалното място на Тор. Тя нервно въртеше пръсти в скута си, а погледът ѝ беше вперен в масата пред нас, твърде нервна, за да погледне някого от нас.
– Добре, момиче, трябва да ни кажеш какво, по дяволите, се случва. – Заговори Грим, а грубият му глас се понесе към нея. – Всичко, което някой от нас знае, е, че имаш нужда от помощ.
Тя преглътна трудно.
– Имам нужда от защита от Джордан. – Призна тихо тя. Стиснах челюстта си. Саботаж ме погледна предупредително, за да млъкна.
– Защо? – Запита Саботаж, като погледна обратно към Рейна, откъсвайки очи от убийственото ми изражение. – Знаела си в какво се забъркваш, когато си тръгнала с него, нали? Сигурен съм, че си го знаела, като се има предвид, че всички се сблъскахме с гнева на Инк, когато ти се изсра на приятелството си с него. – Напомни и той.
Тя се размърда на мястото си при думите на Саботаж.
– Аз… бях предупредена, да. – Каза тя. Тялото ѝ леко се разтресе. В мен бушуваше вътрешна война; не знаех дали искам да ѝ изкрещя в лицето колко е глупава, или да я обвия в прегръдките си. – Но аз не… – дъхът ѝ заседна в гърлото, докато обгръщаше с ръце себе си. – Не знаех. – Тя се задави.
– И така, кажи ни какво най-накрая разбра. – Изръмжах и.
Тя яростно забърса бузите си, докато започваше да плаче.
– Бях изчезнала с Джордан от един месец, когато се събудих в килия. – Тя се задави. Стиснах ръката си върху масата. С ъгълчето на окото си видях как Блинк и Грим се напрягат, знаейки колко разрушителен мога да бъда. – Беше тъмно, само една-единствена светлина висеше от тавана. Тя правеше всичко мрачно и зловещо, точно както той искаше да бъде. А около мен имаше и други килии, също като моята, всички с различни момичета на моята възраст в тях. – Дъхът ѝ я напусна на тласъци, докато стискаше очи. Гневът караше ръцете ми да треперят, докато адреналинът пулсираше във вените ми. Бях на секунди от това да разкъсам тази проклета стая.
– Държаха ме там през цялото време, докато ме нямаше. Хранеха ни, ако бяхме добри. – Тя се задави. Саботаж ме стрелна с предупредителен поглед, когато се премести да седне по-изправено на стола си, готвейки се да стане. Бях на път да избухна от шибана ярост.
Бях ѝ ядосан от шибани години, но никога не бях искал тя да мине през това изчадие. Надявах се, че тя поне е била щастлива с моя гаден брат.
Но измъчвана? Никога не съм искал това за нея.
– Тогава едно от момичетата забременя случайно. Депо инжекцията ѝ трябваше да бъде поставена, но Джордан забрави да се увери, че я е получила. – Тя отпусна лице в ръцете си. – Преби я, докато не направи аборт, а после ѝ преряза гърлото. Всички бяхме принудени да гледаме като шибано предупреждение, сякаш можехме да контролираме кога телата ни решават да забременеят.
– Момичето. – Заговори Блинк. Мигнах с очи към него. – Почти съм сигурен, че момичето, което беше намерено край 81, е същото шибано момиче, за което тя говори.
Дръпнах се от стола си, като го пратих да се сгромоляса на пода. Саботаж също скочи, тъй като беше най-близо до мен, а знаеше какъв съм, когато съм ядосан.
– Успокой се, братко. – Предупреди ме той.
– Предупредих те, дяволе! – Изкрещях на Рейна, като я накарах да се свие на стола си от мен. – Казах ти, че той не е добър за теб! – Изръмжах. – Но ти не ме послуша, дяволе! Можеше да си… мъртва!
– Млъкни, Инк! – Изръмжа ми Саботажът.
Насочих убийствените си очи към него.
– Еби се! – Изкрещях му. – Тази работа е между мен и нея! – Изригнах, без да ми пука, че като крещя така на моя президент, може да ми изтръгнат нашивката.
– Не точно сега, братко! – Отвърна ми с вик той. – Точно сега това засяга целия шибан клуб. Това нещо вкарва ФБР, а твоят проклет брат и това момиче ще докарат този шибан клуб до провал. Точно сега трябва да си държиш шибаната глава изправена!
Изпратих юмрука си срещу лицето на моя президент, без да ми пука за последствията. А и не можех да разбия шибаното лице на кръвния си брат.
Така че Саботаж поемаше тежестта и знаех, че той ще ми даде боя, за който ме сърбеше.
Той се нахвърли върху мен, като събори и двамата на пода. Смътно чух как вратите на параклиса се затръшнаха, докато аз и Саботаж си нанасяхме удари.
– Остави ги! – Чух Грим да крещи. – А ти, момиче, се махни от пътя, преди и ти да пострадаш! – Излая Грим на Рейна.
След като по-голямата част от яростта ми беше стихнала, отблъснах Саботаж, като опрях ръка на сгънатото си коляно и се съсредоточих върху успокояване на дишането си.
– Добре ли си? – Попита ме Саботаж, като се облегна на стената.
Измърморих в отговор. Той се изправи, протягайки ръка към мен. Когато ме издърпа от пода, той плесна с ръка по гърба ми.
– Предлагаме ли ѝ защита? – Попита ме той.
Точно по този начин боят остана зад гърба ни.
Погледнах към Рейна, която ме гледаше с широки, ужасени очи, а сълзите бавно се плъзгаха по красивото ѝ лице. С мърморене кимнах и погледнах назад към моя президент.
– Да, предлагаме ѝ защита, но при моите условия. Тя няма да напусне този шибан клуб без мое разрешение. – Погледнах всеки от мъжете в стаята. – И никой не я докосва, пич. Тя е забранена. – Изригнах. Когато никой не каза нищо, стиснах юмруци. – Разбирате ли ме, шибаняци?! – Изригнах.
Когато усетих, че всички са разбрали, погледнах към Рейна.
– Хайде. – Изръмжах. – Трябва да поговоря с теб.
Тя изглеждаше така, сякаш се колебаеше дали да тръгне с мен, или не, но Грим нежно я побутна напред в моята посока. Принудих се да отпусна стиснатите си юмруци.
– Обещавам, че той е последният от нас, за когото трябва да се притесняваш, че ще те нарани, принцесо. – Каза ѝ той честно.
И беше прав. Можеше да и се разсърдя. Може би в момента дори се боря вътрешно със себе си, но никога не бих наранил физически Рейна.
Емоционално? Точно сега това нещо все още беше на косъм за мен.
Тя плахо тръгна към мен. Поставих ръка на гърба ѝ, поведох я през братята си обратно към стълбите и я заведох до стаята, в която я бях настанил.
– Ще бъдеш тук, докато не преценя, че е безопасно отново да бъдеш сама. – Казах ѝ. Тя само кимна, а очите ѝ предпазливо срещнаха моите. Изглеждаше изтощена и макар да исках да я намразя, сърцето ми се свиваше в гърдите заради нея. Знаех, че е преминала през ада.
– Но това няма да стане, докато Джордан не се окаже или в затвора, или не лежи в земята с куршум между очите си. – Тя потръпна при този звук. – Колко жени имаше? – Попитах я.
– Шест са все още там. – Информира ме тя.
– И как успя да избягаш? – Поисках да знам.
– Джордан ме нарани много лошо. – Каза тя тихо. Стиснах юмруци, опитвайки се отново да сдържа гнева си. Нямаше да е добре да избухна около нея, без да имам брат, който да ме спре. – Бях в лазарета. Беше наел нов човек на работа и той ми даде малко пари, ключове за кола и ми помогна да си тръгна.
– Никога не трябваше да тръгваш с него, по дяволите. – Измърморих.
Тя кимна, без да си прави труда да каже каквото и да било. Поклатих глава и прокарах ръце през косата си. Имах нужда от една шибана цигара и бутилка уиски.
– Почини си малко. – Казах ѝ, като накарах тона си да се смекчи. Тя нервно хвърли очи към моите. – Тук си в безопасност. – Нежно я уверих, мислейки го от дъното на душата си. Никога нямаше да позволя да я наранят под мое наблюдение. – Всички в този клуб ще дадат живота си, за да те защитят сега, когато си под наша закрила. Ела при мен, ако имаш нужда от нещо. – Казах ѝ.
Отидох до вратата и я отворих, за да изляза. Мекият ѝ глас ме спря, обвивайки ме като кадифе, точно както беше, когато бяхме деца.
– Инк? – Попита тя тихо.
Измърморих в отговор, без да се обръщам към нея.
– Благодаря ти. – Прошепна тя.
С едно кимване на глава излязох от стаята, усещайки как в тялото ми се разразява конфликт от емоции.
Една част от мен искаше да ѝ каже да се шиба, да я изрита навън по задник и да остави Джордан да се шиба и да я убие за това, че е напуснала и избягала от него.
Но другата част от мен, тази, която надделяваше над другата, искаше да я предпази, искаше да я поиска, точно както бях направил преди всички тези години.
И трябваше да призная, че исках да бъда този, който да пусне куршум между очите на брат ми за това, което беше направил на жената, в която бях влюбен от момента, в който ме беше погледнала с тези големи кафяви очи през очилата със сини рамки преди седем години.
В същия проклет ден, в който беше взела сърцето ми и го беше направила изцяло свое.

Назад към част 2                                                                      Напред към част 4

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!