Т.О. Смит – ИНК – Част 4

Глава 4
РЕЙНА

Когато се събудих на следващата сутрин, бях по-отпочинала от пет години насам. През последните пет години спях на палет върху твърд бетонен под и много удобното, меко легло тук, в клубната къща, беше много желана промяна.
Не само това, но и можех да спя спокойно, знаейки, че тук, в клуба, съм в безопасност и под защита. Никой нямаше да дойде да ме безпокои посред нощ.
Измъкнах се от леглото, а стомахът ми ме подканяше да намеря нещо за ядене. Обикновено пренебрегвах желанието да ям, защото знаех, че няма да се нахраня, докато Джордан не бъде готов да ме нахрани. Но Инк ми беше казал да го потърся, ако имам нужда от нещо, а аз познавах Инк по-добре, отколкото да не направя това, което е казал. Ако разбереше, че не съм му казала, че съм гладна, знаех, че щеше да е доста ядосан.
Слязох по стълбите и намерих Инк долу с Джони и още едно момче, което не познавах, на една от масите, с палачинки пред всеки от тях. Джони ме погледна, когато влязох в стаята, очите му бяха студени, докато ме гледаше с отвращение и омраза. Спрях се на място при омразата, която блестеше в очите му, и преглътнах буцата в гърлото си.
Някога Джони и аз бяхме изключително близки. А сега? Не мислех, че някога ще възстановим тази връзка помежду си.
Инк и другото момче ме погледнаха.
– Престани да мразиш, братко. – Каза Инк, като обърна тъмните си очи към Джони. – Тя ще бъде тук известно време. Ако не ти харесва, се обърни към президента.
Джони се ухили на Инк, но Инк само сви рамене, докато ставаше от масата.
– Ей, Изи, имаш ли нещо против да донесеш още една чиния палачинки с чаша кафе? – Извика той по посока на бара, докато високата му, мощна фигура се движеше в моята посока.
– Разбира се, скъпи! – Обади се в отговор тя от това, което предполагах, че е кухнята. Вратата беше затворена, така че не можех да бъда сигурна на сто процента.
Инк ме поведе към масата, като ме настани на мястото между него и другия човек. Погледнах лепенката му и видях, че на нея пише „Тор“, а под нея е лепенката на „Принудител“. Беше едър мъж с дълга до раменете руса коса. Беше лесно да се разбере защо е получил името Тор. Той приличаше на човека, който играеше Тор във филмите.
– Спа ли добре? – Попита ме Тор, като ми се усмихна малко окуражително.
Изи постави пред мен чиния с палачинки, чаша кафе и няколко пакетчета захар и сметана. Подарих ѝ малка, благодарна усмивка. Тя ми се усмихна.
– Няма проблем, скъпа. – Каза ми, като нежно стисна рамото ми и се върна в кухнята.
Кимнах в отговор на Тор.
– Прояви малко шибано уважение към офицерите, като си отвориш устата, за да отговориш. – Скара ми се Джони.
Отдръпнах се от него, като бързо започнах да губя апетит.
– Тя е добре, Призрак. Извади си главата от задника. – Развика му се Тор. Все още ме шокираше да чувам как хората наричат брат ми Призрак. Честно казано, дори не бях сигурна дали искам да знам, как той е получил това име.
Инк нежно стисна коляното ми под масата, което ме накара да подскоча от шок, докато свеждах очи към великолепните му сини очи.
– Яж. – Нежно ми нареди той. – Трябва да си върнеш малко месо върху шибаните си кости. Така че, хапвай.
– Няма да седя тук, докато вие се преструвате, че тя не е шибана нелоялна кучка. – Изръмжа Джони.
Апетитът ми беше напълно изчезнал. Не смеех да погледна към брат си.
– Никой не те моли да седиш тук, Призраче. – Развика му се Инк. – Така че, затваряй си шибаното мрънкане или се разкарай.
– Толкова бързо се върна в капана ѝ? – Нахвърли се Призрака върху Инк. Инк се намръщи. – Не съм шибан глупак, братко. Винаги съм знаел, че имаш нещо общо с нея, но брат ти имаше повече топки от теб някога.
– Майната му. – Измърмори Тор, когато Инк скочи от мястото си и изпрати юмрука си срещу лицето на брат ми. Тор нежно стисна рамото ми, докато аз стисках очи, опитвайки се да не плача. – Не се притеснявай, момиченце. Ако Инк не изправи брат ти, Саботаж или Грим ще го направят. Игнорирай ги. Яж си палачинките. Инк е прав. Имаш нужда от малко месо върху костите си. – Каза ми той.
– Инк винаги ли е толкова агресивен? – Попитах го, когато той се втурна навън и запали цигара, докато изчезваше през вратата, докато Блинк извеждаше Джони през друга врата.
Тор сви рамене.
– Е, зависи. Обикновено има добра глава на раменете си. Инк просто често губи хладнокръвие, когато става дума за хора, на които държи.
Въздъхнах и преглътнах една хапка от палачинките.
– Прецаках всякаква възможност на Инк да му пука за мен преди години. – Намръщих се, мразейки колко много думите ми бяха верни. Трябваше просто да го послушам преди всички тези години и никога да не тръгвам от града с Джордан.
Тор се засмя и поклати глава.
– Съмнявам се в това, момиче. Начинът, по който се държи, откакто си тук? Не. Все още му пука за теб. Не всеки мъж отива да се качи на президента си. Всъщност това е почти нечувано. Щом се справи с глупостите в главата си, ще бъде по-спокоен. – Опита се да ме увери Тор.
Не му повярвах.

***

Беше около обяд, когато двама агенти на ФБР дойдоха в клуба. Напрежението се разнесе из стаята, но Изи ме държеше настрана, като ме информираше да мълча, освен ако някой не говори директно на мен.
– Сигурен съм, че момчетата знаят за какво сме в града. – Заговори един от агентите на ФБР. Изи тихо изхърка. – Едно момиче е изчезнало в продължение на пет години и накрая изплува във вашия град. И вие, момчета, сте единствените хора в този град, които може би знаят какво се е случило с това момиче.
Саботаж повдигна вежди към агента. Погледнах към Инк, за да го видя как се е облегнал небрежно на стола, със запалена цигара между пръстите си, съвършена картина на спокойствие. Но очите му бяха студени и пресметливи, ясен знак, че наблюдава всичко и всички в стаята.
– Обвинявате ни, че нараняваме жени, агенте?
– Обвиняваме ли? – Отвърна агентът.
Мигновено изхвръкна от смях.
– Агенте, ние се наслаждаваме на путките, но ви уверявам, че не е нужно да принуждаваме жените да ги получим. – Той погледна към Инк и Инк кимна веднъж с глава, стана от мястото си и отиде до мястото, където стоях до Изи.
– Може би обаче ще успеем да ти помогнем. – Каза Саботаж на агента. – Имате ли снимка на момичето?
Погледнах към Инк за момент, преди да погледна обратно към агента. Той постави ръка на малкия ми гръб, като ме поведе по-близо до Саботаж. Агентът извади една снимка и я показа на Саботаж точно в момента, в който аз и Инк спряхме до Саботаж. Препънах се в Инк, докато се взирах в снимката с ужас, а в очите ми се появиха сълзи, докато Инк ме хвана за бедрата, за да ме задържи.
Това беше момичето, което Джордан беше убил заради това, че е забременяла. Скоро това можеше да съм аз.
– Познаваш ли я, Рейна? – Попита ме Инк.
Тръгнах да кимам с глава, чувствайки се изключително зле и замаяна. Гърдите ми се свиваха болезнено, а дробовете ми плачеха за въздух.
– Това е тя. – Изхлипах. В съзнанието ми изплува образът на Джордан, който я биеше, докато тя не се разкървави под него.
Едва регистрирах, че Инк ме движи, докато не ме бутна на един стол и не пъхна главата ми между коленете.
– Дишай, Рейна. – Заповяда ми, гласът му беше строг, но нежен, докато ми говореше. – Хайде, сладко момиче, дишай.
Не бях го чувала да ме нарича така от години и това донякъде ми помогна.
След като болезненото усещане в гърдите ми отшумя и отново дишах нормално, погледнах към него. Той прокара ръка по косата ми, а с другата избърса няколко сълзи от лицето ми.
– Трябва да бъдеш силна и да кажеш на тези агенти какво се е случило, за да могат да затворят всички, които са те наранили, и да освободят другите момичета, преди да ги сполети същата съдба, ясно? – Успокои ме той.
Не се доверявах на органите на реда, особено след като знаех, че Джордан има такива в джоба си. Поклатих глава на Инк.
– Не искам да говоря с тях. – Задуших се. – Джордан има твърде много връзки.
Той нежно хвана лицето ми в безчувствените си ръце. Очите му бяха меки и нежни, докато ме гледаше, като държеше очите си на едно ниво с моите.
– Обещавам, че никой никога повече няма да те нарани, Рейна, и ти обещавам, че тези агенти ще направят необходимото, за да се уверят, че Джордан ще бъде изправен пред затвора, и ще направят всичко възможно, за да спасят другите момичета. Но никой от нас не може да направи нищо, ако ти не им кажеш. Ти си единствената в тази стая, която има силата да ги спаси, мило момиче.
– Скъпа – каза агента, като се приближи до нас – той дори може да бъде в стаята, докато говорим с теб, ако това помогне. Това ще помогне ли? – Попита ме тя.
Погледнах назад към Инк. Той отметна косата ми зад ухото.
– Всичко, което трябва ще направя, Рейна. – Увери ме той.
Погледнах към агента и кимнах. Инк се изправи и ми помогна да стана от стола.
– Тя трябва да обядва, а след това ще я заведа долу в участъка. – Информира агентите той.
И двамата кимнаха в знак на разбиране, преди да подадат ръка на Саботаж и да напуснат клубната къща. Инк не пусна ръката ми, докато се обръщаше, за да погледне към Саботаж.
– Искам двама братя да са с нас в участъка. Джордан ще я търси и това място ще е първото, на което ще я потърси. Искам допълнителна защита за нея, докато я държа извън клуба.
Саботаж кимна в знак на разбиране.
– Тор, Хатчет, и двамата сте с Инк, когато той е готов да тръгне. – Нареди той.
Инк ме поведе към бара.
– Седни тук. Ще помоля Изи да ти приготви един обяд, а после ще отида да намеря някое от момичетата в клуба – ще видя дали нямат някакви дрехи и обувки, които биха могли да ти паснат, докато успеем да те заведем до магазина, за да ти купим собствени. – Той ме погледна, а в очите му проблесна нещо, което не успях да доловя. Стисна ръката ми веднъж, преди да я сложи в скута ми. – Не забравяй, че ако имаш нужда от нещо, ела да ме намериш.
Гледах го как си тръгва, казвайки нещо на Изи, когато минаваше покрай нея. Саботаж се приближи до мен, като седна на бар стола до моя. Леко се напрегнах, без да му се доверявам напълно.
– Нямам нищо против да си тук, момиче. – Каза ми той, докато отпиваше от бирата, Изи поставя още една пред него, а в същото време тя поставя пред мен сандвич и чипс с чаша вода. – Просто не повтаряй шибаното минало, разбра ли? Ти прецака моя пътен капитан. Не искам да го виждам така никога повече.
Преглътнах трудно, кимнах му в знак на разбиране. Той стисна рамото ми веднъж, докато ставаше от стола в бара, като при това грабваше бирата си. Едва устоях на желанието да помръдна.
– И не се притеснявай за брат си. Ако продължава да ти се кара, ще се справя с него. – Каза ми той.
С това кимна веднъж на Изи и се отдалечи от бара.

Назад към част 3                                                                Напред към част 5

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!