Глава 6
РЕЙНА
Инк ми хвърли чифт панталони и една от тениските си, когато нахлу в стаята, в която бях със Скраб и Волт.
– Преоблечи се. – Заповяда той. Погледна към Скраб и Волт. – Вън! – Изригна към тях, като ме накара да подскоча, тъй като сърдечният ми ритъм се повиши от гръмкия му глас.
Той затръшна вратата след тях.
– Пени ти опакова някакви дрехи. Трябва да се преоблечеш – ще се срещнем долу, когато приключиш. – Нареди той и излезе от стаята почти толкова бързо, колкото беше влязъл.
Да кажа, че нервите ми бяха изхабени, беше адски недостатъчно. Но трябваше да призная, че бях адски щастлива, че реших да дойда в Хоуп и да потърся Инк.
След като се преоблякох в дрехите, които ми беше дал Инк, се отправих надолу. Инк стоеше до бара, с две малки черни чанти в краката си, докато говореше с Грим и Тор. Пристъпих към него, вдишвайки рязко, когато Инк обви ръката си около кръста ми, придърпвайки ме към себе си, докато вземаше шапка с топка от плота.
– Натъпчи косата си под това. Ще се опитаме да те представим за перспективен човек, за да те вкараме във микробуса. – Каза ми той, без да отпуска хватката си около кръста ми. Сърцето ми се разтуптя в гърдите от близостта му.
Той все още ми въздействаше толкова силно, колкото и когато бяхме тийнейджъри.
– Инк – казах аз, преглъщайки страха си, доколкото можех, – какво става?
– Джордан знае, че си тук. – Информира ме грубо той, докато пъхах тъмната си коса под бейзболната шапка. – Ще те заведа на сигурно място. Грим и Тор ще дойдат с нас.
Погледнах към Грим и Тор. Тор ми се усмихна окуражително, но Грим само се взираше, очите му бяха толкова студени, че на практика бяха бездушни. По гръбнака ми премина ледена тръпка.
– Ще се справиш, момиче. – Каза ми Тор. Той погледна към Инк. – Готови ли сме да тръгнем на път, братко?
Инк кимна, а челюстта му се сви.
– Дръж главата си ниско. – Инструктира ме той, докато Тор излезе пред мен, Грим отстрани на мен, а Инк вървеше отзад. След като бях на сигурно място в задната част на буса, Инк скочи отзад с мен.
Погледнах към него, бъркайки с пръсти в скута си.
– Ти не седиш там отпред с тях? – Попитах го тихо.
Той поклати глава към мен.
– Трябва да съм близо до теб, в случай че нещо се случи по време на пътуването.
Кимнах в знак на разбиране, усещайки как сълзите запушват гърлото ми. Страхът и изтощението от последните няколко години най-накрая ме бяха настигнали.
– Инк, съжалявам. – Задуших се. – Толкова съжалявам, че изобщо си тръгнах преди пет години, и съжалявам за това, което ти казах, когато си тръгнах.
Инк въздъхна. Без думи ме вдигна в скута си, едната му ръка беше под коленете ми, а другата – около гърба ми, докато ме държеше, а брадичката му се опираше в горната част на главата ми. По бузите ми се стичаха сълзи. Не заслужавах това. Не заслужавах той да ме защитава. Не заслужавах той да се грижи за мен. И със сигурност не заслужавах той да ме държи.
– Това е минало. – Измърмори Инк. Преглътнах риданието си. – Просто никога повече не предавай доверието ми в теб, разбираш ли? – Кимнах срещу гърдите му. Той целуна върха на главата ми. – Добре. Почини си малко. Предстои ни дълго пътуване.
***
Звукът от силния смях на Тор ме изтръгна от безметежния ми, спокоен сън. По някое време, докато спях, Инк се беше излегнал на задната седалка на микробуса и ме беше опънал до себе си, а главата ми беше опряна на гърдите му.
– Ти ме сриваш, нали? – Тор се задави през смеха си.
Грим изохка.
– Ще те изритам от това превозно средство, ако не млъкнеш.
Инк се смееше тихо под мен.
– Тор, беше шибано страхотно. Пени повърна по целия му шибан член.
Седнах и разтърках сънено очите си. Тор се обърна на седалката си, очите му блестяха от смях, докато ми се усмихваше.
– Слюноотделяш. – Коментира той.
Бузите ми почервеняха от смущение, докато бързо посегнах да избърша устата си. Инк и Грим изръмжаха от смях. Сърцето ми прескочи при звука на смеха на Инк. Не го бях чувала толкова отдавна. Забравих какъв ефект имаше върху мен.
– Тор се ебава с теб, бейби. – Каза ми Инк. Широките ми кафяви очи се втренчиха в него в шок от галеното име, но той дори не изглеждаше притеснен. – Ти не слюноотделяш. Той умира да ти го каже, откакто си заспала.
Намръщих се. Инк нежно ме дръпна обратно, като обви ръката си около рамото ми, а другата си ръка подложи под главата си за опора.
– Спа ли добре? – Попита ме той грубо.
Изчервих се и кимнах. Той леко прокара върховете на пръстите си нагоре и надолу по ръката ми.
– Остават ни около петнадесет минути. – Информира ни Грим от шофьорската седалка. – Когато стигнем там, Тор ще отиде за някакви запаси.
– Клубът знае ли къде сме? – Попитах мъжете.
Тор поклати глава.
– Не. Заповедта на Саботаж е да те пазим и никой не трябва да знае местоположението ни. Той иска само да се отзоваваме на всеки няколко дни и да се обаждаме, ако срещнем неприятности. – Информира ме Тор.
– Съжалявам, момчета. – Казах тихо.
Инк нежно стисна рамото ми.
– Погледни ме. – Заповяда ми. Бавно вдигнах поглед към него, като преглъщах нервно, докато го правех. – Престани да се извиняваш и да съжаляваш. – Нареди ми той. – Не искам да го чувам, а и братята ми не искат. Радвам се, че си се измъкнала от майната си – радвам се, че си дошла при мен. Така че не искам да чуя още едно шибано извинение и съжаление. – Избухна той.
– Но…
Инк изведнъж седна и хвана шепа от косата ми в ръката си. Задъхах се, когато той дръпна главата ми назад, преди устните му да покрият моите. Целувката му беше силна, страстна, изискваща. Хванах се за горната част на ръцете му, устните ми се отвориха под него незабавно, отдавайки му се. Бях мечтала да целуна Инк милиарди пъти, когато растях, дори когато бях с Джордан.
Но нищо не можеше да ме подготви за това колко дива беше тя, нито колко бързо щеше да спре дъха ми.
Когато Инк ме пусна, гърдите ми се издигаха нагоре-надолу, а устните ми бяха в синини от целувката му. Но Боже, исках още.
Дъхът ми секна, когато очите ми се втренчиха в неговите, и видях похотта в очите му – нуждата му от мен. Инк хвана нежно брадичката ми между палеца и показалеца си.
– Когато ти кажа да направиш нещо, просто го направи. – Измърмори той.
Освободи ме и насочи вниманието си към Тор и Грим, които бяха втренчени в свой тих разговор. Тримата мъже започнаха да говорят, но аз не можех да се съсредоточа върху разговора им. Единственото, за което можех да мисля, бяха устните на Инк върху моите и как си представях, че ще се чувствам, когато устните му се движат по цялото ми тяло.
Човек би си помислил, че след абсолютния ад и мъченията, които бях преживяла, мъжкото докосване ще ме отблъсне, но докосването на Инк правеше точно обратното.
Сега го желаех.
В този момент Инк ме погледна и на устните му се появи злобна усмивка, която накара дъхът ми да замре в гърлото и устните ми леко се разтвориха.
– По-добре тези мръсни мисли да са за мен, а не за някой друг мъж. – Каза той тихо.
Изчервих се до корените на косата си, а Инк се усмихна, като посегна да разтрие с възглавничката на палеца си долната ми устна. Затворих очи, наслаждавайки се на докосването му.
Бусът спря и Инк пусна ръката си, за да отвори задната врата. Той изскочи отзад и се върна, за да ми помогне да изляза.
Устата ми се отвори, когато погледнах разрушената колиба пред мен. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се срути.
– Това е мястото, където ще останем? – Попитах недоверчиво, докато се обръщах и гледах тримата мъже.
Тор ми се усмихна.
– Развесели се, миличка. – Каза той. Инк тихо изръмжа на прозвището, което накара усмивката на Тор да се разшири. – Външната страна е прикритие. Вътрешността не е толкова лоша, обещавам. – Увери ме той.
Инк постави ръка на малкия ми гръб и ме поведе напред. Когато отключи вратата и ме въведе вътре, раменете ми се отпуснаха с облекчение. Вътрешността беше обзаведена с вкус, с няколко дивана и масичка за кафе, а на стената над камината висеше телевизор. Всекидневната водеше направо към кухнята, като по някакъв начин ми напомняше на това, което си представях, че може да изглежда в едностаен апартамент.
Имаше врата в кухнята и една от другата страна на дневната.
– Ще вземем спалнята през кухнята. Информира ме Инк. Не пропуснах да отбележа как каза ще. – Има баня, свързана с нея. Можеш да си вземеш душ или каквато и да е глупост, която трябва да направиш. Настани се удобно. Ще бъдем тук известно време и ще бъде скучно като дявол. – Предупреди ме той.
С удоволствие бих приела скуката пред последните пет години от живота си, така че нямах никакви оплаквания.
– Ще взема шибания диван. – Измърмори Грим.
Тор се усмихна на вицепрезидента си.
– Сигурен ли си, че не искаш да се гушкаме, Грим? – Попита Тор. – Казвали са ми, че съм много любвеобилен. – Отвърна той, като сбърчи вежди към Грим.
Грим му се намръщи, докато Тор изръмжа от смях. Инк извъртя очи, преди да обърне внимание на мен.
– Ще занеса чантите в стаята ни. Настани се. – Заповяда той, като ме потупа леко по дупето. Задъхах се от шок, докато го гледах с широко отворени очи. С намигване в моя посока той излезе от къщата.
Не знаех какво се беше променило в Инк за времето, откакто се бях появила нежелана в клубната къща, до сега, но бях адски сигурна, че няма да се оплаквам.
Радвах се, че нещата се променят, и се надявах и се молех, че може би не съм съсипала напълно всичко между мен и Инк.
Просто не прецаквай всичко отново, Рейна.
Назад към част 5 Напред към част 7
