Глава 9
ИНК
– Всичко изглежда добре, Рейна. – Каза и Медика, свали ръкавиците си и ги хвърли в кошчето за боклук до леглото, докато тя бързо свива крака и сяда. Пъхнах ръце в джобовете на дънките си. – Шийката на матката ти е плътно затворена. Тъй като менструацията ти никога не е била редовна след поставянето на инжекцията, нямам реален начин да разбера кога ще родиш, докато не се сдобия с ултразвуков апарат. Засега искам само да вземеш онези пренатални хапчета, които донесох със себе си, и просто да се успокоиш. Тялото ти е подложено на голям стрес напоследък. – Напомни и той.
Тя кимна в знак на разбиране.
– Майната му! – Изръмжа Грим, когато се втурна в стаята. – Имаме компания. Някой е последвал Медик. – Информира ни той.
Гневът направи зрението ми червено и замахнах с юмрук към Медик. Тор ме сграбчи навреме, като ми попречи да забия юмруците си в лицето на Медик.
– Не сега, Инк! – Изръмжа ми Тор. – Трябва да я изведем на безопасно място! – Изблъска не той.
Ръцете ми трепереха от нуждата да унищожа нещо.
– Рейна, обличай се! – Изръмжах ѝ, докато се обръщах към Тор и Грим. – Колко далеч? – Попитах Грим. Трябваше да знам колко време имам, за да я отведа на безопасно място. Бункерът се намираше малко по-назад в гората.
– Имаме три минути, преди да стигнат дотук, Инк. – Каза ми Грим.
Погледнах към Тор.
– Трябва да си с Рейна. – Наредих. Очите му се разшириха от шок. Не беше очаквал, че ще я оставя с него. – Вземи Медик с теб. Грим и аз се справихме с това.
Усетих ръцете на Рейна върху горната част на ръката си, веднага щом думите излязоха от устата ми. Погледнах надолу към нея, за да я видя облечена в дънки и потник.
– Инк… – Започна тя, но аз я прекъснах, като поклатих глава. Знаех, че е нервна, и знаех, че ще я ужаси да тръгне без мен, но трябваше да бъда тук с Грим.
Хванах лицето ѝ в ръцете си.
– Рейна, трябва да отидеш с Тор и Медик, разбираш ли? Грим и аз ще се справим. Ще се справим. Върви. – Казах ѝ, гласът ми беше твърд, но нежен.
Притиснах устните си до нейните в кратка, силна целувка, преди да я бутна леко към Тор.
– Доверявам ти се, Тор. – Промълвих през стиснати зъби, докато гледах надолу към Рейна, виждайки как от широките ѝ кафяви очи се стичат сълзи, от които сърцето ми се разби в гърдите.
Майната му, мразех да я виждам да плаче.
Той ми кимна, докато вдигаше малкото тяло на Рейна в масивните си ръце.
– Ще я защитя с живота си, братко. – Каза ми, а аз знаех, че ще го направи.
Те се втурнаха през задната врата, а Рейна беше в ръцете на Тор. Погледнах Грим. Той ми кимна веднъж.
– Главата е в играта, братко. – Каза ми той. – Една грешка може да ни коства живота ѝ. – Той горчиво ми напомни, знаейки, че ако нещо се случи с нея, аз ще си изпатя – клубът потенциално ще изгуби един брат.
Кимнах веднъж, за да му дам да разбере, че съм разбрал.
– Грим – казах, докато вадех пистолета си, и се прикрих под един от прозорците, докато той правеше същото – трябва ми думата ти, че ако нещо се случи с мен, ти и Тор ще я преместите на друго безопасно място. Тя е основният ни шибан приоритет.
Грим стисна челюст, не харесвайки идеята, но въпреки това кимна, точно както знаех, че ще направи. Преди обаче да успее да каже каквото и да било, около нас проехтяха изстрели. Изстрелите бяха толкова много, че двамата с Грим дори не успяхме да се надигнем от позициите си под прозореца, за да отвърнем на стрелбата.
Изстрелите изведнъж спряха и чух гласа на брат ми, който ме накара да стисна гневно челюстта си.
– Знам, че я държиш тук, Инк. – Изкрещя той. – И те уверявам, че няма да си тръгна оттук без нея.
– Никога повече няма да се докопаш до нея, Джордан! – Изкрещях в отговор, а яростта пулсираше във всеки нерв в тялото ми. Исках кръв.
– Имаш тридесет шибани секунди, Инк, или ще взривя цялото това шибано място на парчета. – Предупреди ме Джордан.
Погледнах Грим, знаейки, че не трябва да приемам леко заплахите на Джордан. Ако кажеше, че ще направи нещо, щеше да го направи. Джордан беше също толкова хладнокръвен, колкото и аз, но ние бяхме хладнокръвни по два различни начина. Аз бях такъв, за да защитя тези, за които ме беше грижа. Джордан? Той си беше чисто шибано зло.
– Излизай оттук, Грим, и отведи жената на безопасно място. – Казах му тихо.
– Инк… – Започна той, но аз поклатих глава.
– Просто тръгвай, Грим! – Изръмжах, знаейки, че времето тече. – Аз ще се справя с това. Тръгвай, дяволе.
– Кълна се в Бога, Инк, ако умреш, ще те върна от мъртвите и сам ще те убия. – Изръмжа срещу мен той.
Грим тръгна към задната врата, докато аз изхвърлих пистолета си на верандата. Пристъпих, вдигнал ръце над главата си в знак на капитулация. Излязох на верандата, като очите ми се втренчиха в същия цвят сини очи – на брат ми.
Нещо силно се удари в слепоочието ми и всичко потъмня.
***
Когато най-накрая дойдох в съзнание, бях прикован с вериги от тавана. Ризата ми беше свалена, както и ботушите ми, оставяйки ме само по дънки и чорапи. Елека ми беше разкъсан в краката ми, което накара гнева да се завихри в гърдите ми.
Не се ебаваше с мъжкия разрез.
Огледах се наоколо, виждайки други килии около мен. мястото съвпадаше с описанието на Рейна за мястото, където е била държана против волята си. Четири други жени бяха в килиите около мен и всички ме наблюдаваха предпазливо.
Което означаваше, че две от тях или са тежко ранени и се намират в лазарета, за който ми беше казала Рейна, или са мъртви.
Чух, че една врата се отваря, и изведнъж през килиите премина Джордан, който изкриви устни, докато отваряше вратата до моята.
– Винаги съм знаел, че тази малка курва ще бъде твоето шибано падение, Дрю. Никога не можеш да устоиш на тези нейни проклети очи.
Просто го гледах спокойно, макар че всяка част от мен изгаряше от желание да му прережа шибаното гърло.
– Изглежда, че вместо това тя няма да бъде твоя, Джордан. Знаеш, че щом Дивите врани чуят, че съм изчезнал, ще те унищожат, нали? А като познавам братята си, ще те спасят за мен. – Подигравах се.
– Никога няма да те намерят, Дрю, по дяволите – не и докато не съм адски подготвен и готов да те намерят. Ти взе това, което беше мое, Дрю. Знаеш, че мразя да деля.
– Тя никога не е била твоя, Джордан. – Изръмжах му, губейки хладнокръвие. Един ден темпераментът ми щеше да бъде моето шибано падение, но в този момент наистина не можех да се интересувам от това. – Това, че трябва да се насилваш между шибаните ѝ крака, не я прави твоя. – Чертите на лицето му се изкривиха в ръмжене. Усмихнах му се злобно. – Тя ме молеше да я чукам, Джордан. А когато свърши, крещеше моето име. – Подигравах се.
Той вдигна лост. Стиснах челюстта си, опитвайки се да се подготвя психически за болката, която ми предстоеше да изпитам. Той нанесе съкрушителен удар в ребрата ми и никаква подготовка не би ме подготвила за болката. Стиснах челюстта си срещу болката, като стиснах ръцете си върху веригите над мен.
Но той не спря дотук.
Продължи да ме бие до смърт, докато не загубих съзнание от болката.
***
Меките ѝ ръце се прокараха през косата ми, когато отпуснах глава в скута ѝ. Малките ѝ ръце трепереха, докато красиви сълзи се плъзгаха от кафявите ѝ очи, които толкова много обичах.
– О, Инк, глупав, глупав човек. – Прошепна тихо тя, а дългите ѝ кафяви коси гъделичкаха голите ми гърди. – Ще се оправиш. Беше толкова глупав, че накара Грим да те остави. – Тя тихо заплака.
– Беше заради теб, мило момиче. – Промърморих, протягайки ръка, за да прокарам нежно върховете на пръстите си по красивото ѝ лице. Знаех, че ще умра тук, но с удоволствие бих умрял хиляди пъти, ако това означаваше, че тя ще живее още един ден. – С удоволствие ще направя всичко това отново, ако това означава, че си в безопасност. – Казах ѝ честно.
По меките ѝ бузи се стичаха още сълзи.
– Но ти си толкова наранен, Инк. – Разплака се тя. – Той те наранява толкова много. Никога не съм искала това да ти се случи.
– Рейна, мила, винаги ще направя всичко, което е необходимо, за да те предпазя – за да запазя малкото ти в безопасност. – Наведох се напред и притиснах нежна целувка към корема ѝ. Дъхът ѝ я напусна на треперене, докато тихо ридаеше, а ръцете ѝ за миг се стегнаха в косата ми. – Всичко ще бъде наред, мило момиче.
– Той ще дойде, Инк. – Прошепна тя. – Трябва да тръгвам. Не мога да бъда тук с теб, когато той е тук.
– Рейна, не, почакай! – Изкрещях, отчаяно опитвайки се да се хвана за нея, но тя изчезна.
Отворих очи, погледът ми се спря на Джордан, който се беше облегнал на стола пред мен, а от устните му висеше цигара.
– Изглеждаше като хубав сън. – Коментира той. Аз се намръщих. – Аз също я сънувам често – сънувам как малката ѝ стегната путка се увива около члена ми. – Подиграваше се той.
Трепнах, твърде много ме болеше, за да отговоря. Но точно тогава го чух. Дивите врани бяха тук.
Над нас проехтяха изстрели и Джордан подскочи, а яростта изкриви чертите на лицето му.
– Майната му! – Изръмжа той. Извади пистолет и го насочи към мен. Срещнах погледа му непоколебимо. Не се страхувах от смъртта. Знаех, че братята ми ще се погрижат за Рейна. Знаех, че в края на всичко това Рейна е в безопасност и защитена.
Можех да умра спокойно с това знание. Бях я спасил, по дяволите. И знаех, че днес Джордан щеше да посрещне собствения си край.
Погледнах зад гърба му и видях как Саботаж и Блинк отвориха вратата на килията в същия момент, в който Джордан натисна спусъка. Рев от болка се изтръгна от устните ми, когато куршумът разкъса рамото ми. Момичетата около мен крещяха, а писъците им само се усилваха, докато Блинк бързо разпръскваше мозъка на Джордан навсякъде.
– Ебаси, Инк! – Изръмжа Саботаж, като се втурна към мен. Той грабна стола, на който се беше облегнал Джордан, и го завлече до мястото, където бях прикован от тавана. Дишането ми беше повърхностно, болката, която шибаше, беше почти непоносима. – Ебаси, братко, губиш много шибана кръв. – Изрева той. – Блинк, хвани го!
Веднага щом Саботаж ме отвърза, аз паднах надолу, вик на болка напусна устните ми, когато Блинк ме хвана, преди да се ударя в бетона под мен.
– Рейна. – Издишах, отчаяно опитвайки се да задържа очите си отворени достатъчно дълго, за да разбера дали тя е добре.
– Тя е в безопасност, братко. – Каза ми Саботаж. – Тя е в клубната къща с Тор и Медик. Те не искат да я напуснат, твърдейки, че това е била последната ти заповед.
Кимнах веднъж, докато очите ми се отпуснаха. Братята ми бяха удържали на думата си към мен, че ще я пазят. Това беше всичко, което трябваше да знам.
Назад към част 8 Напред към част 10
