Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 12

ДАРЕН

Прокраднах се тихо покрай ръба на гората. Джеймс ми беше изпратил това място, казвайки ми, че това е мястото, на което предполага, че е държана Джулиана, което означава, че там са държани и всички останали жени.
Това означаваше, че Андрес трябва да е тук, особено когато е тъмно. Тази вечер щеше да иска путка. Мъжете като него винаги го правеха, особено с жени, които не желаеха.
Никога не съм разбирал как някои мъже се забавляват с такива неща. Исках жената да вика името ми в екстаз, а не да се страхува. Исках тя да ме моли да я напълня.
Мъже като Андрес Гарсия бяха абсолютно отвратителни.
Докато ме нямаше, задачата ми беше да следя Андрес и най-доверените му хора, за да разбера колкото се може повече за техните порядки. Джеймс не искаше да ме няма дълго. Той смяташе, че Андрес има хора, които наблюдават къщата, и ще изглежда подозрително, ако не се появя няколко дни.
Беше вторият ден от разузнаването ми. Тази вечер щях да се прибера вкъщи и, Боже, бях шибано готов. Липсваше ми Джулиана. Имах нужда да я почувствам в ръцете си, да я държа поне дванадесет часа.
Беше ад да съм далеч от нея.
Зад гърба ми се счупи клонче, което ме изкара от главата ми. Завъртях се, вдигнах оръжието си, но нещо силно ме удари в главата. Реакцията ми беше закъсняла.
Свлякох се на земята.

~*~*~

Когато дойдох на себе си, бях прикован към пода. Около врата ми имаше верига, а китките и глезените ми също бяха оковани. Бързо възприех обстановката и всички миризми.
В стаята с мен имаше три голи жени, също оковани във вериги. Подът и стените бяха от цимент и ужасно миришеха на белина.
Усещах кръв по слепоочието си, най-вероятно от мястото, където ме бяха ударили.
Пред мен в кожен стол, с глезен, опрян на другото коляно, и пура между устните, седеше не кой да е, а Андрес Гарсия, бащата на Джулиана.
– Дарен Джаксън – изрече той, а латиноамериканският му акцент беше силен в гласа му. – Путката на дъщеря ми е шибано вълшебна, нали?
Облегнах гръб на стената зад мен и му се усмихнах.
– Стегната като дявол – отбелязах, играейки с него на неговата игра.
Челюстта му се стегна. Не бях отговорил така, както той искаше. Очакваше да му отричам.
Шегата беше негова. Аз бях болен кучи син. Познавах тази игра на мъчения като дланта на шибаната си ръка. Провеждах я достатъчно често.
Този шибаняк нямаше да ми влезе под кожата днес.
– Тя ме нарича татко, когато съм вътре в нея – поясних аз, а устните ми се изпънаха в усмивка. Не можех да си помогна.
Той махна с ръка. Двама от мъжете му се приближиха, а в очите им блесна предупреждение. Засмях се.
– Не можеш ли сам да си вършиш работата, старче? – Подиграх се. – Имам енергията да изчукам скъпоценната ти дъщеря до малка кома и пак да си окървавя ръцете.
Един от мъжете му изпрати юмрука си, който се удари в скулата ми. Усмихнах му се с кървава усмивка, като след това изплюх кръвта на земята.
– Това ли е всичко, което можеш? – Подиграх се. – Дай ми да предположа, че и ти си получил парче от нея, преди да избяга? – Попитах. – Мисля, че трябва да знаеш, че малкото момиченце има силен като дявол захват, когато претендирам за сладкото ѝ тяло като мое. – Очите му потъмняха. Той направи заплашителна крачка към мен. – Така че твоите удари изглеждат слаби.
Андрес се изправи от стола си и ме погледна с убийствено презрение. Изплюх кръв върху обувката му.
– Пребий го, но не го убивай. Искам цялото му семейство да знае какво ще се случи, ако не си върна дъщерята. Това е единственото им предупреждение.
– Моето малко момиченце ще целуне всичките ми рани след това – казах в гърба му, докато той се обръщаше да си тръгне. Той се напрегна. Чуках се с главата му и това ми харесваше. – А след това, като съвършеното момиченце, което я научих да бъде, ще ми смуче члена и ще му се наслаждава.
Той излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си. Погледнах към двамата яки мъже, които беше оставил с мен. Усмихнах се.
– Дай ми най-лошото.
Хванах веригите, прикрепени към китките ми, и ги стиснах здраво, докато те продължиха да бият всеки квадратен сантиметър от тялото ми, като след това използваха ножове, за да ме накарат да кървя.
Не издадох нито звук. Само затворих очи, стиснах зъби и си представих в главата си моята красива жена.
Винаги ще те пазя, момиченце.

Назад към част 11                                                                   Напред към част 13

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!