Изстрелях окуражаваща усмивка в посока на Джулиана, докато тя обгръщаше с устни вилицата в ръката ми. След сеанса ни в стаята за игри предишния ден се бях потопил в гореща вана с нея за няколко часа, след което я подсуших, намазах тялото ѝ с лосион и се гушках с нея, докато не я вдигнах от леглото тази сутрин.
– Това е моето добро момиче – похвалих я тихо. Тя се усмихна леко. Прибрах косата ѝ зад ухото. – Гордея се с теб.
Джеймс нахлу в трапезарията, прекъсвайки нежния ни момент. Вдигнах глава нагоре, за да го погледна, а свободната ми ръка се настани върху бедрото на Джулиана в защитен жест.
– Почти е приключила с яденето нали? – Попита Джеймс.
Кимнах, като поставих вилицата ѝ.
– Какво става? – Попитах го. Ръката на Джулиана се настани върху моята. Погледнах надолу към нея. Очите ѝ бяха изпълнени с нервност и несигурност. Обърнах ръката си и нежно обгърнах пръстите си около нейните, като леко ги стиснах, докато поглеждах обратно към брат си.
– Андрес е решил да отмъсти. Той се появи в клуба снощи. Прецака две от момичетата така, че те са в болница. – Стиснах зъби и цялото ми тяло се напрегна. – Имам сигурна къща, която съм приготвил за нея – каза ми Джеймс, като наклони глава в посока на Джулиана.- Тя е в планината. Напълно отдалечена. Заобиколена е от дървета. Тя ще бъде откарана на определено място, а останалата част ще трябва да измине пеша. Няма електричество, няма течаща вода. Напълно извън мрежата.
– Отивам с нея – казах му без колебание.
Джеймс кимна.
– Знам. Вече изпратих трима души там, за да се снабдят с нетрайни неща, преди вие двамата да стигнете, но ако не успея да се погрижа за това навреме, ще трябва да се научите как да си набавяте сами храна.
Кимнах веднъж. Това не беше трудно. Когато растяхме, татко често беше хвърлял Джеймс и мен в гората, принуждавайки ни да оцеляваме от земята за няколко седмици, преди да ни позволи да се приберем у дома.
Беше жестоко. Беше шибано гадно. Но ние живеехме. И ни даде умения за оцеляване, които иначе не бихме имали. Да си член на това семейство не винаги означаваше, че живеем разточително. Понякога, както сега, трябваше да се измъкнем от мрежата.
– Вие двамата имате три часа, за да съберете всичко, от което се нуждаете. Давам ти ключовете на един от джиповете – каза той и ми ги подхвърли. Лесно ги хванах в свободната си ръка. – На шофьорската седалка има карта, която ще ви отведе до частно летище. Оттам ще летиш до мястото, в която ще ви настаня двамата. Един от моите хора ще закара двама ви до планините. Оттам ще следвате втората карта, която ще ви отведе до хижата. Там, където отивате, ще бъде студено, така че се опаковайте подходящо. Никаква електроника. Разбирате ли?
– Разбирам, братко – казах му аз. Изправих се и хванах ръката на Джулиана в моята, като внимателно я издърпах и нея от мястото ѝ. Извадих телефона си от джоба и го подадох на Джеймс, докато минавах покрай него.
Той ме спря с ръка на ръката ми. Премести се така, че да застане пред Джулиана. Тя преглътна нервно, докато гледаше към него. Нежно стиснах ръката ѝ, безмълвно напомняйки, че брат ми никога няма да я нарани.
– Знам, че семейството ти те е подвело адски много – каза и той. В очите ѝ се появиха сълзи. Отново нежно стиснах ръката ѝ. – Но сега ти си част от моето семейство, Джулиана. Всички ние тук ще направим всичко възможно, за да те защитим.
С това той се обърна на пета и излезе от стаята. Тя погледна към мен, но аз само ѝ се усмихнах.
– Добре дошла в семейството, момиченце – нежно ѝ казах, преди да се наведа и да притисна устните ѝ с мека целувка.
Заведох я по стълбите към нашата стая. След като вратата се затвори зад нас, взех лицето ѝ в ръце и притиснах устни към нейните. – Поспи малко, момиченце. Ще опаковам багажа и после ще се видя с Джеймс за последен път, преди да тръгнем, добре?
Тя кимна.
– Съжалявам за всички тези неприятности – каза тя тихо.
Поклатих глава, като прибрах косата ѝ зад ушите.
– Ти си моя, момиченце, а аз винаги се грижа за това, което е мое – напомних ѝ. Притиснах още една целувка към сладките ѝ устни. – Поспи малко. Ще имаш нужда от всякаква почивка, защото ако познавам брат си, накрая ще направим този проклет поход през гората в шибаната тъмнина.
Тя кимна. Целунах я отново, преди да я вдигна в прегръдките си и внимателно да я положа на леглото. Свалих обувките ѝ, преди да я покрия.
– Наспи се добре, момиченце.
Тя се подпря на лакти и притисна устни към моите, преди да легне обратно, свивайки се, прегръщайки възглавницата ми до гърдите си.
Ебаси, тя беше толкова сладка, по дяволите.
Поклатих глава, отидох до гардероба ни и свалих една раница. Започнах да натъпквам дрехите в нея, като ги навивах плътно, за да имам повече място да опаковам това, което ще ни е необходимо. Не исках да нося повече от една чанта, тъй като знаех, че ще помагам на Джулиана по неравния терен, а и нямах представа колко дълъг ще е този преход до хижата.
След като проверих два пъти дали имам всичко необходимо, тихо излязох от стаята и отидох в кабинета на брат ми. Той вдигна очи, когато влязох.
– Всичко наред ли е? – Попита ме той.
Кимнах.
– Всичко е опаковано. Предполагам, че като си казал „провизии“, си имал предвид и гадостите, с които да се къпя, нали?
Той кимна.
– Само не забравяй, че няма течаща вода.
Махнах с ръка в знак на пренебрежение.
– Сигурен съм, че мога да сваря малко вода, да я оставя да изстине и да се изкъпя по този начин. – Той кимна в знак на съгласие. – А сега ме запознай със защитата, която поставяш на мен и Джулиана.
– Двадесет мъже ще бъдат с теб в планините – каза ми той. – Общо четиридесет души в екипа за защита, но те ще работят на дванадесетчасови интервали. – Кимнах. – Ти няма да ги виждаш, но те ще те виждат. Джаксън е ръководител на този екип и ще се свързва с теб всеки ден, за да те информира дали съм му дал някаква нова информация, а също и да те информира дали е имало някакви наблюдения.
– Разбрах – казах му. И се зарадвах да чуя, че Джаксън ръководи всичко. Доверявах се на този човек с живота си. – Летището – напълно сигурно ли е?
Джеймс кимна.
– Сам купих тази земя. Ще кацнете върху замръзнало езеро. Мястото, където ви изпращам двамата, е изключително изолирано, Дарен – предупреди ме той. – Не сме се сблъсквали с подобни гадости, докато растяхме. Ще трябва да сте изключително умни в това, което правите. Сериозно не мога да подчертая достатъчно това нещо.
– Знам, братко – уверих го аз. Трябваше да знае, че не бих направил нищо, което да изложи на риск жената ми.
Той кимна.
– Съжалявам, че тази гадост се случва, когато вие двамата току-що разбрахте, че Джулиана е бременна – извини се той.
Поклатих глава.
– Надявам се, че това ще и даде време да се примири с идеята – казах му. – Така че, не е чак толкова голяма работа.
Той се намръщи на това.
– Тя го приема трудно?
Само кимнах, без да кажа нищо повече по въпроса. Той кимна в знак на разбиране, уважавайки границите ми.
– Няма да те видя, когато двамата си тръгнете. Така че, пази се, да?
Потупах го по рамото.
– Винаги, братко.
Докато стигна до летището, вече ми беше писнало да шофирам, а проклетият ми задник ме болеше от дългото седене. Джеймс ни беше изпратил през три щата, за да излетим. Разбирах защо, но, Господи, това беше болка в шибания ми задник.
Когато излязох, един от хората на Джеймс се придвижи напред, за да отвори вратата на Джулиана, и аз изръмжах, като му щракнах с пръсти, за да го спра.
– Докосни тази врата и Джеймс ще остане с един човек по-малко – предупредих го аз.
Той преглътна шумно и отстъпи няколко метра назад, като кимна веднъж. Взех чантата от задната седалка и я вдигнах на рамо, преди да заобиколя джипа и да отворя вратата ѝ, като внимателно я повдигнах от седалката.
Тя сънливо ми примигна, преди да облегне глава на рамото ми и да се прозее.
– Вече стигнахме ли? – Промърмори тя.
Искаше ми се да се засмея, но не го направих.
– Проспа няколко часа, момиченце – казах ѝ, докато се качвах по стълбите на частния самолет. Поставих я на седалката, преди да прибера чантата ни над главите в едно от малките отделения. Заех мястото до нея.
Стюардесата ни каза, че ще излети след няколко минути, преди да изчезне в пилотската кабина.
В самолета влязоха въоръжени охранители. Знаех, че това е мярка за защита, но Джулиана трепереше до мен. Наведох се и я хванах за врата.
– Погледни ме – грубо заповядах аз. Тъмните ѝ очи се впиха в моите. – Дишай – успокоих я аз. – Те са тук, за да ни защитят; това е всичко. Джеймс прави всичко по силите си, за да ни държи в безопасност – обещах ѝ.
Тя кимна, като се отпусна малко. Притиснах целувка към челото ѝ, преди да закопчая предпазния ѝ колан. След това закопчах и своя. Двигателите се оживиха и не след дълго вече излитахме. След като се издигнахме във въздуха, вдигнах Джулиана от седалката и я занесох в спалнята, която знаех, че брат ми има отзад.
Знаех достатъчно за Джеймс, за да знам, че той би направил всичко, за да е сигурен, че ще може да има жена си, когато пожелае, което означаваше закупуване на самолети, които имат спални.
Джулиана изтръпна от изненада при вида на леглото.
– Правят такива самолети? – Изпищя тя.
Тихо се засмях, докато я слагах върху леглото.
– Да, момиченце. Правят ги. И възнамерявам да те чукам на него.
Дъхът ѝ застина в гърлото. Изненадващо за мен, тя ме хвана за ризата и ме издърпа върху себе си. Изстенах и притиснах бедрата си към нейните, като хванах устните ѝ в твърда целувка. На практика изтръгнах шибаните ѝ дрехи от нея, отчаян да усетя кожата ѝ върху моята. Опипах зърната ѝ, привлякох стегнатите пъпки в устата си, захапах ги, след което засмуках грубо.
Не се съмнявах, че пазачите могат да чуят виковете и молбите ѝ, но това само ме караше да я желая още повече.
Вкарах пръстите си силно в нея, свих ги, докато галех клитора ѝ, което я накара да се преобърне през ръба. Ръцете ѝ се вкопчиха в голия ми гръб и усетих как ноктите ѝ разкъсват кожата и пускат кръв.
– Чукай ме – умоляваше тя. – Моля те, чукай ме, Дарен.
– Майната му – изревах аз. Претърколих се по гръб, като я повлякох със себе си. – Язди ме – наредих.
Тя хвана пениса ми в малката си ръчичка и ме погали няколко пъти, преди да се облегне на мен. Придърпах тялото ѝ към моето и я хванах за врата, а другата ми ръка стисна бузата на дупето ѝ. След това се забивах в нея отново и отново. Соковете ѝ капеха върху топките и бедрата ми, но не ми пукаше.
Чувствах се като в шибан рай.
Тя се вкопчи в раменете ми, викайки името ми, а тялото ѝ трепереше над моето. Точно преди да свърша, се измъкнах и я отместих настрана. Тя ме погледна шокирано, но аз само и се усмихнах, преди да я обърна по корем и да издърпам дупето и във въздуха, преди да притисна дебелата глава на члена си към задника и.
Тя изстена.
– Да – промълви тя. – Татко, моля те.
Стенейки заедно с нея, аз се плъзнах вътре в нея сантиметър по сантиметър, докато не се настаних напълно в стегнатото ѝ дупе.
– Толкова шибано тясно – изстенах.
– Чувствам те толкова добре – промълви тя. – Чукай ме, татко.
Наведох се над нея, издърпах се и отново навлязох, докато пръстите ми откриваха клитора ѝ. Тя изкрещя, а ръцете и се вкопчиха в одеялото. Чуках я силно, като не спирах да бъркам с пръсти в клитора ѝ. Тя се опита да се отскубне от усещанията, но аз я притиснах към леглото с тялото си върху нейното, извличайки всеки шибан оргазъм, който можех, от нейното твърде охотно тяло.
Когато свърших, тя вече беше хлипаща, а цялото ѝ тяло се тресеше. Натисках я с целувки по цялото ѝ тяло, за да ѝ дам време да се успокои. Тя се задъхваше, а тялото ѝ се тресеше от шока, в който я бях поставил току-що.
Но знаех, че с времето тя ще излезе от него. Просто трябваше да дам време на тялото ѝ да се успокои.
След това я занесох в банята и взех бърз душ с нея, измих тялото ѝ със сапун, преди да я занеса обратно в леглото и да заспя с мекото ѝ, заситено тяло, сгушено в ръцете ми.
Въпреки обстоятелствата, които ни поставяха в планината, аз я очаквах с нетърпение. Планирах да чукам тази моя секси задница до малка кома всеки ден и всяка нощ.
На вратата се чу леко почукване и аз с похъркване станах от леглото, издърпах дънките си нагоре по краката и отидох до вратата, за да я отворя. Бузите на стюардесата пламнаха в червено в момента, в който очите ѝ попаднаха върху мен.
– Ами, скоро ще се приземяваме, господин Джаксън – съобщи ми тя.
– Благодаря – измърморих аз.
Затворих вратата и приключих с обличането, преди да събудя Джулиана. Тя беше гроги – определено сънена – така че движенията ѝ бяха бавни и малко небрежни.
– Хайде, момиченце – подканих я, докато ѝ помагах да се надигне от леглото, проявявайки търпение към нея. – Ще накарам стюардесата да ти донесе чаша кафе, когато кацнем – обещах. Знаех, че кафето е вредно за бебето, но тя беше нещастна. Можех да го кажа. Просто исках да се почувства малко по-добре. – Трябва само да се облечеш за мен.
Тя изпъшка и разтърка очите си. Натиснах целувка в горната част на главата ѝ и ѝ помогнах да се облече в бикините и дънките си, преди да закопчая сутиена ѝ отзад и да ѝ помогна да облече блузата си. След като и закопчах ципа на якето и сложих ботушите на краката и, я изведох до седалките, на които бяхме седнали преди това, след като беше облечена и подготвена за кацане.
– Кафе – казах на стюардесата, преди тя да успее да си отвори устата. – Една чаша. Сметана с вкус на лешник. Направете го изключително сладко. – Джулиана щеше да има нужда от всякаква енергия за дългия ден, който ни предстоеше.
Тя кимна и закрачи нанякъде. Закопчах колана на Джулиана, преди да закопчая себе си. Стюардесата се върна с кафето на Джулиана за рекордно кратко време и то дори беше малко охладено, за да може Джулиана да го изгълта.
След като кацнахме, изчаках охраната да провери района около мястото, където кацнахме, преди да изведа Джулиана от самолета. Не исках да рискувам, че някой ни е проследил, и исках тя да е на сигурно място в самолета, докато чакаме.
А когато слязохме, проклех брат си до дъно. Той не се беше шегувал. Беше шибано студено.
Джулиана започна да трепери в момента, в който излязохме от топлия самолет. Обгърнах я с ръка и я придърпах по-близо до тялото си.
– Само няколко крачки, момиченце – успокоих я. Вятърът се впи в бузите ми. – Почти сме до колата – обещах.
Не си направих труда да спомена, че вероятно ще бъде още по-студено, щом стигнем до планините.
Да ти еба майката, Джеймс – помислих си мислено, надявайки се, че мислите ми ще му се предадат по някакъв шибан начин. Защото Ню Йорк не отстъпваше по нищо на мястото, на което ни беше запратил по дяволите.
Бързо вкарах Джулиана в колата и кимнах веднъж на шофьора, преди и аз да се вмъкна. Той затвори вратата след мен и заобиколи колата. Джулиана се сгуши до мен, а зъбите ѝ тракаха.
– В планините по-студено ли ще е? – Попита ме тя.
Въздъхнах.
– За съжаление, момиченце. Но ще се справим, чуваш ли ме? Когато стигнем до хижата, обещавам, че ще запаля огън възможно най-скоро.
– Донякъде мразя брат ти в момента – промърмори тя.
Засмях се и я целунах по върха на главата.
– И двамата го мразим, бебе. – Но също така знаех, че той прави каквото може, за да я предпази.
~*~*~
Назад към част 16 Напред към част 18
