Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 20

ДАРЕН

По-късно същата вечер нахраних Джулиана с вечерята ѝ. Днес тя се беше справила много добре. Събуди се болна, но след като изпи малко вода и изяде няколко сухара, се чувстваше добре и сега отново беше гладна.
Тя разтвори тези чувствени устни, когато вдигнах вилицата към устата ѝ. Въздъхнах, когато тя ги обви около приборите, а руменина обагри красивите ѝ бузи.
– Толкова красива – промърморих аз.
Тя наистина беше такава. С тази красива руменина, която обагряше бузите ѝ, с пламъците от огъня, които се отразяваха в очите ѝ, и с косата, която падаше свободно около раменете ѝ, тя беше най-красивата жена, която някога съм виждал.
А още по-хубаво? Тя беше изцяло моя.
– Наситих се – каза тя тихо, когато се приготвих да я нахраня с още едно парче месо. Тя беше изяла по-голямата част от храната си, така че бързо довърших остатъка от заека. Джулиана легна на матрака, а очите ѝ бяха насочени към пламъците пред нея. След като приключих с яденето, легнах до нея и я придърпах в прегръдките си.
– Знаеш ли някакви приказки?- Тихо ме попита тя.
– Знам няколко – казах и тихо. Прокарах ръка по тъмната ѝ коса.- Червената шапчица е една от любимите ми.
– Можеш ли да ми разкажеш историята?
Притиснах устни към челото ѝ, след което опрях брадичка на върха на главата ѝ и придърпах тялото ѝ по-близо до моето. Потопих се в историята, като дълбокият ми глас прозвуча в иначе тихата хижа. Докато говорех, прокарах върховете на пръстите си нагоре и надолу по гръбнака ѝ.
Не след дълго меките ѝ, равномерни дихания се удряха в гърдите ми. С въздишка я притиснах по-силно, придърпвайки одеялата по-плътно около нас. Чувствах хладината на въздуха върху гърба си, но щях да се справя. Исках на Джулиана да ѝ е колкото се може по-топло, така че докато бяхме тук, тя щеше да спи от страната на матрака, която е най-близо до огъня, а аз щях да спя от другата ѝ страна.
Тя беше всичко, което имаше значение: нейният комфорт, нейната безопасност – всяко шибано нещо в нея.
Джаксън влезе в хижата, като ботушите му не издаваха никакъв звук по дървените подове. Обърнах глава, за да го погледна.
– Чух тишината – прошепна той в обяснение.- Помислих, че спи.- Кимнах.- Все още няма промени. Джеймс все още работи, за да го издири. Бъди готов за по-дълъг престой.
Кимнах веднъж. Той се измъкна обратно от хижата, като тихо затвори вратата зад себе си. Сложих главата на Джулиана обратно под брадичката си и затворих очи, подготвяйки се да поспя няколко часа, преди да се наложи да стана и да отида да ни донеса нещо за закуска.

~*~*~

Изстенах ниско в гърлото си, когато усетих меката ръка на Джулиана да се увива около основата на члена ми. Тя плъзна ръката си нагоре, като използва пред еякулаторната ми течност, за да смаже ръката си.
– Мамка му – изръмжах аз и бавно отворих очи, за да я погледна.
Тя ми се усмихна кокетно и прокара език по устните си. Свих очи към нея.
– Освен ако не се опитваш да бъдеш прецакана до малка кома, предлагам ти да спреш, момиченце.
– Искам да си играя, татко – помоли тя.
Майната му.
Внимателно я принудих да се обърне по гръб. Тя вече беше гола, малката лисица. Нямах представа кога е свалила дрехите си, докато съм спал, но трябваше да е била изключително хитра, за да не ме събуди.
Съблякох дрехите си, преди да изтръгна сутиена ѝ от пода и да го използвам, за да вържа китките ѝ зад гърба. С ръцете си под нея, тя изпъна гърдите си нагоре, а тези наперени цици молеха за устата ми.
Наведох се надолу, привлякох едното розово зърно в устата си, смучех силно, обхождах го с език, преди да направя същото с другото. Тя изстена и се изви под мен, повдигайки бедрата си, за да се търка в члена ми.
Хванах я за бедрото и запратих тялото ѝ обратно надолу, като приковах бедрата ѝ към матрака. Наведох се над нея.
– Искаш ли да си играем, момиченце, тогава е при моите условия – напомних ѝ. Тя захленчи ниско в гърлото си. – Ти си под мой контрол, момиченце. – Притиснах и завъртях зърното ѝ, което я накара да извика тихо. – Аз те контролирам.
– Да, татко – отвърна тя задъхано.
– Добро момиче – изръмжах, преди да се наведа, за да захапя отстрани едната ѝ гърда, леко захапвайки кожата, преди да засмуча същото място. Болката я подлуди, а от устните ѝ се отрониха тихи викове и молби за още. Не я разочаровах. Направих го отново до това място, отбелязвайки тялото ѝ като мое.
Докато смучех силно мястото, което току-що бях захапал, вкарах пръстите си вътре в нея. Майната и, беше толкова гореща и влажна, а стените и се вкопчиха в пръстите ми, стягайки се около тях.
– Жадна ли си за мен малка? – изръмжах, като прокарах език по зърното ѝ, преди да го засмуча силно.
– Да, татко – изстена тя. – Винаги съм жадна за твоето докосване.
Майната му.
Чуках я с пръсти усилено, вкарвах пръстите си в нея отново и отново, като обръщах същото внимание на дясната и гърда, както на лявата, хапех, смучех, облизвах, докато тя не ме помоли да и позволя да свърши.
Бързо извадих пръстите си от стегнатата ѝ, влажна путка и ги изсмуках.
Толкова сладко, дяволски сладко.
Обърнах я по корем и издърпах дупето ѝ във въздуха, преди да се вмъкна дълбоко в нея.
– О, Боже – промърмори тя.
– Не е Бог, момиченце – изръмжах, навеждайки се над нея. – Кой е вътре в теб, момиченце? Кой те притежава?
– Ти, татко. Само ти.
– Добро момиче – похвалих я.
Свих ръка под бедрата ѝ и обиколих клитора ѝ.
– Не се сдържай, чуваш ли ме? Искам да накиснеш пениса ми, момиченце. Искам да си толкова шибано мокра, че влагата ти да капе по краката ми.
– Да, татко – изстена тя.
Чуках я силно. Чуках я бързо, като с всеки тласък вкарвах члена си дълбоко в нея. Моето нуждаещо се малко момиченце отдръпваше дупето си назад всеки път, когато го насочвах напред. Писъците ѝ отекваха от стените, докато си играех с клитора ѝ.
И тя не ме разочарова. Правеше точно това, което ѝ казвах.
Краката ми бяха хлъзгави от нейните сокове. Пръстите ми бяха шибано мокри. Гласът ѝ беше дрезгав от виковете ѝ, тялото ѝ трепереше, но тя се държеше на крака, все още някак си ме молеше за още, молеше ме никога да не спирам.
Когато се освободих вътре в нея, бях шибано изтощен. Развързах китките ѝ и внимателно я положих върху одеялата. Почистих я, както можах, преди да я облека в една от ризите с дълги ръкави. След това се гушнах в нея и отново ѝ разказах историята за Червената шапчица, докато тя бавно заспа в ръцете ми.
Тук, в шибаната пустош, нямах много възможности за последващи грижи, но се зарекох да направя най-доброто с това, което имах. И ако единственото, което можех да направя, беше да се гушна в нея и да ѝ разкажа детска приказка, щях да го направя.
Тя беше моето момиченце – мое, за да я обичам, да я защитавам, да я пазя. И винаги щях да правя всичко възможно, за да не я разочаровам.
Усещах как Джулиана ме гледа, докато размахвах брадвата над главата си, а острият и ръб се стовари върху парчето дърво пред мен и го разцепи хубаво по средата. Тази сутрин Джаксън ме беше предупредил, че тази нощ ще има снежна буря, така че исках да бъда максимално подготвен. Той не беше сигурен колко лошо ще стане.
Спрях за миг, вдигнах ризата си, за да избърша потта от лицето си. Обърнах се, за да погледна Джулиана. Тя седеше на стъпалата на верандата, загърната в яке, шал и ръкавици, а шапката ѝ седеше на главата ѝ и покриваше ушите ѝ. Бузите ѝ бяха леко зачервени от хапещия студ. Кръвта във вените ми обаче се движеше толкова силно и бързо, че това беше добре дошло облекчение.
– Как се чувстваш, момиченце? – Попитах я.
Тя сви рамене.
– Малко ми се гади, но студът ми помага.
Приближих се и седнах до нея, като обгърнах раменете ѝ с ръка. Тя се сгуши до мен с тиха, доволна въздишка.
– Искам да се разходя – тихо ми каза тя.
Докоснах с устни челото ѝ.
– Сигурна ли си, че си готова за разходка из гората? – Попитах я. – Това е труден терен, помниш ли?
Тя кимна.
– Помня, но също така знам, че няма да ми позволиш да се нараня.
Усмихнах се. Моето момиченце ме познаваше толкова добре.
– Дай ми да пренеса тези дърва на верандата, а после ще се разходим – казах ѝ. Целунах я по бузата, преди да стана и да започна да товаря дървата на ръката си, като се разхождах напред-назад между верандата и купчината, която бях създал на земята, докато всичко не беше подредено прилежно точно до задната врата на хижата. Джулиана ме наблюдаваше, винаги мълчалива, докато работех, но аз нямах нищо против. Харесваше ми да имам очите ѝ върху себе си.
Бързо влязох вътре и се постарах да се измия със студена вода и сапун, преди да се облека. Тя все още седеше на верандата, когато излязох навън, и ме погледна с очакване, когато затворих вратата след себе си.
– Готова ли си? – Попитах я, като се наведох, за да я хвана под мишниците и да ѝ помогна да се изправи.
Тя кимна, а ръката ѝ веднага намери моята. Свърза пръстите ни.
– Готова съм – каза ми с усмивка.
Това беше същата шибана усмивка, която винаги изсмукваше душата от тялото ми.
Тази жена напълно ме владееше и нямаше никаква проклета представа.
Тръгнахме през гората. Беше тихо между нас, което ми харесваше. Харесваше ми, че Джулиана не изпитваше нужда да запълва тишината с безсмислени разговори. Беше доволна, че просто се наслаждаваше на времето ни заедно и на спокойствието, което природата предлагаше.
Тази жена наистина беше невероятно произведение на изкуството.
Усещах погледите на всички мъже на брат ми върху нас, които следяха за нас и за всичко наоколо. Не бях сигурен дали Джулиана можеше да ги усети. Ако можеше, тя не даваше да се разбере – или може би това просто не я притесняваше.
Знаеше, че с мен е в безопасност.
– Понякога се чудя какво ли би било да живея винаги извън мрежата, където никой не би могъл да ме намери – прошепна внезапно Джулиана.
Нежно стиснах ръката ѝ.
– Казваш, че го искаш, бебе, и аз ще го направя – обещах ѝ. Защото, честно казано, идеята не беше непривлекателна. Мразех града. Мразех хората като цяло. Ако не ми се налагаше да се занимавам с никого, щях да бъда шибано щастлив.
Тя ме погледна.
– Наистина ли ще го направиш за мен? – Попита тя.
Мигновено кимнах. Нямаше и момент на колебание за мен.
– Бих направил всичко за теб, скъпа – признах аз.
Малка усмивка наклони устните ѝ.
– Обичам те – прошепна тя.
За този един-единствен миг времето сякаш спря – сякаш светът престана да съществува за миг. За този един-единствен миг бяхме само аз и тя – нищо друго не съществуваше.
Преглътнах силно.
– Това е силна емоция, момиченце – изръмжах аз.
Сълзите направиха хубавите ѝ очи стъклени.
– Знам какво чувствам – изсъска тя, – и те обичам, Дарен Джаксън. Мисля, че те обичам от момента, в който ме защити в клуба.
Ръката ми трепереше отстрани и аз я пъхнах в джоба на палтото си, за да я скрия.
– Въпреки че те зарязах? – Попитах я.
Тя кимна.
– Дори и през това, Дарън – прошепна тя.
Прегърнах я в обятията си и притиснах устата ѝ до моята, целувайки я силно, дълбоко, жестоко. Завинаги щях да пазя тези три думи, които тя току-що ми беше казала.

Назад към част 19                                                                Напред към част 21

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!