Джулиана се размърда, когато отворих вратата на колата, а ръцете ѝ се опитваха да намерят нещо, за което да се хванат. Мигновено се пресегнах и хванах лицето ѝ с ръце, като я принудих да ме погледне.
– Дишай – успокоих я тихо. Прокарах палците си по бузите ѝ. – Дишай, момиченце. С мен си в безопасност.
Тя бавно се отпусна и макар че призрачният, ужасен поглед напусна очите ѝ, той не напусна шибаното ми съзнание.
Заклех се да разбера кой, по дяволите, е вкарал този поглед в очите ѝ и се заклех да го унищожа, по дяволите.
– Вече добре ли си? – Попитах я.
Тя кимна. Пуснах я и излязох от колата, като се приближих до нея, за да и помогна. Хванах ръката ѝ в моята и влязох вътре, благодарен, че всички са някъде другаде, и имах чувството, че Джеймс и Емалин имат нещо общо с това.
Поведох я нагоре към стаята си и направо към банята, като дори не хвърлих поглед на торбата с вещи на леглото ми, която Емалин беше оставила.
След като бяхме в банята, се обърнах към нея.
– Грижа за след това – казах ѝ, когато тя ме погледна объркано.
Очите ѝ не ме напускаха, докато бавно я събличах, като от време на време прокарвах пръсти по меката ѝ кожа, а от време на време се задържах за по дълго на някой места.
Беше красива и шибано пристрастяваща. Не можех да спра да я докосвам.
След като я съблякох, я поставих на плота в банята и отидох до ваната, като пуснах водата. Забелязах, че Емалин е поставила на пода до ваната някаква гадост за вана с плодов аромат, и ѝ изпратих мислено благодарност, докато сипвах малко от нея с малко английска сол, знаейки, че ще помогне на мускулите на Джулиана да се отпуснат.
Съблякох дрехите си и ги хвърлих в кошчето, преди да отида при Джулиана. Тя беше опряла глава на стената, а очите ѝ бяха затворени.
– Хей, хайде да влезем във ваната, а аз ще те държа, докато спиш – казах тихо, като я накарах бавно да отвори очи.
Придърпах я към себе си и без да се налага да я подканям, тя обви ръце и крака около мен, а главата ѝ падна на рамото ми.
Стиснах ръце около нея в автоматична, първична, защитна реакция и я понесох към банята, като бях изключително внимателен да не се подхлъзна и да не падна, докато влизах в горещата вода. Тя въздъхна доволно, когато водата ни обгърна.
Когато ваната се напълни и аз изключих водата, тя беше изпаднала в безсъзнание в ръцете ми. Изкъпах я, доколкото можах, като внимавах да не я събудя, а след това просто я държах, наслаждавайки се на тишината – тишина, която не бях имал от шибани години – и на усещането за топла, мека жена в ръцете ми – или по-точно на тази жена.
Проследих с очи Джулиана, харесвайки начина, по който клина, който Емалин ѝ беше подарила, обгръщаше дупето и бедрата ѝ. Тя току-що беше излязла от банята, след като си беше взела душ, и косата ѝ висеше мокра около раменете, а очите ѝ бяха малко по-светли, отколкото когато я видях за първи път вчера.
Беше ми ясно, че тя се чувства в безопасност тук, при мен, и бях адски щастлив от това.
Исках тя винаги да се чувства в безопасност с мен.
На вратата ми се почука. Тя замръзна по пътя си към леглото. Нежно я погалих по врата и наклоних главата ѝ назад, за да ме погледне.
– Спокойно – промълвих аз. – Само през мъртвото ми шибано тяло някой ще те докосне – заклех се. И това си го мислех сериозно.
Тя се отпусна. Притиснах целувка към челото ѝ, преди да отида до вратата си, и се усмихнах на госпожа Джуди, когато я отворих. Тя държеше поднос с храна, която се състоеше от бъркани яйца, палачинки и бекон заедно с чаша сок от червени боровинки, две бутилки вода и пареща кана кафе с две чаши и любимия ми крем с вкус на лешници.
– Благодаря – казах ѝ и се наведох, за да я целуна по бузата. – Вие сте най-добрата, госпожо Джуди.
Тя се засмя.
– Иди да се погрижиш за момичето си – каза ми тя. – Очаквам да ви видим и двамата на обяд или вечеря днес.
Поклатих глава.
– Утре – казах и. – Имам планове с нея за днес.
Тя се усмихна многозначително, преди да си тръгне. Въздъхнах и се върнах в стаята, като леко ритнах вратата след себе си. Тази жена знаеше твърде много за нашето семейство, но тя беше заобиколена от нас през по-голямата част от живота си. Беше длъжна да знае.
Отидох до масата в далечната част на стаята, като поставих храната на земята.
– Момиченце, трябва да дойдеш да ядеш – извиках аз, като я погледнах през рамо.
Джулиана бавно се смъкна от леглото и се запъти боса към масата. Привлякох я към себе си, навеждайки се да я целуна, езикът ми докосна нейния за миг, преди неохотно да я пусна и да закача пръста си под брадичката ѝ, накланяйки главата ѝ назад, така че тези красиви, задушевни очи да се впият в моите.
– Изяж си закуската. Планирам голям ден за нас и ще имаш нужда от енергия за всичко това – казах ѝ, докато прибирах стола ѝ.
Тя прехапа устна и погледна храната, сякаш не беше сигурна какво да прави. Намръщих се.
– Не ти ли харесва храната? – Попитах я. Ако не и харесваше, трябваше да знам, за да мога да и донеса нещо, което би яла.
Тя поклати глава и ме погледна с паника в очите. Погалих бузите ѝ.
– Леко. Дишай, момиченце. – Тя си пое треперещ дъх. Прокарах палците си по бузите ѝ, опитвайки се да разбера от какво има нужда, тъй като знаех, че трябва да мине още известно време, преди да се чувства комфортно да изразява желанията и нуждите си пред мен. – Можеш ли да се опиташ да ми обясниш от какво имаш нужда?
Тя се намръщи объркано, а очите ѝ преминаха по лицето ми, преди да погледне обратно към храната. Тя просто сякаш разпери ръце върху масата и след това ме погледна, свивайки рамене.
Добре. Беше объркана за нещо.
– Ти не знаеш какво да ядеш? – Попитах я.
Очите ѝ леко просветнаха. Онова странно чувство отново се раздвижи в гърдите ми. Тя беше толкова шибано красива, когато изглеждаше така.
– Добре. – Взех една от празните чинии. – Обичаш ли палачинки? – Попитах я. Тя кимна. – Можеш ли да изядеш две? – Тя поклати глава.
Добре. Една палачинка. Част от чинията ѝ беше направена.
– Бекон? – Попитах я. Тя кимна. Взех три резена, но тя поклати глава. Отнех един. Тя се намръщи. Като се досетих, отнех и второто, оставяйки я с едно парче.
Тя се усмихна.
Боже, помогни ми. Сърцето ми беше в голяма беда около тази жена.
И честно казано, нямах нищо против да се грижа за нея по този начин. Не бях сигурен какво да правя с нея, но исках да направя каквото мога, за да се уверя, че за нея се полагат нужните грижи. Ако това означаваше, че трябва да и приготвя чинията и евентуално да и нарежа палачинката, то нека бъде така.
Щях да направя каквото е необходимо, за да се чувства тя в безопасност и да се чувства комфортно.
Възползвайки се от шанса си, загребах еквивалента на едно бъркано яйце и поставих чинията пред нея. Без да се налага да ме подканя, взех нож и вилица и нарязах палачинката ѝ, след което я залях обилно със сироп.
Тя хвана ръката ми, когато оставих вилицата ѝ, и я стисна нежно – нейният мълчалив начин да благодари.
Бях прецакан. Толкова, толкова прецакан с нея.
Притиснах устни към върха на главата ѝ и седнах, като жадно поех останалата част от храната. Бях огладнял, а като прибавим това към адски добрата домашна храна? Можеше и да не съм ял никога преди.
Приключих преди нея, което не ме изненада. Тя си бъркаше в яйцата, а очите ѝ се движеха по масата, сякаш търсеше нещо.
Яйцата ли бяха гадни?
– Бебе, какво има? – Попитах я.
Тя се намръщи към яйцата си.
– Не ги ли искаш? – Тя ме погледна и кимна с глава. Добре. Тя искаше яйцата. – Обикновено ги ядеш с нещо?
Очите ѝ отново светнаха. Порових се в мозъка си, опитвайки се да се сетя какво би ял някой върху яйцата си.
Някои от момчетата в затвора бяха яли кетчуп върху бърканите си яйца. Дали и тя правеше това?
– Кетчуп? – Попитах я.
Тя кимна. Устоях на желанието да се задавя. Тази гадост беше отвратителна. Бях го опитал веднъж и никога повече нямаше да го опитам.
– Нямам кетчуп, момиченце, но ще го запомня за следващия път. Опитвала ли си някога да ядеш яйцата си със сироп?
Тя поклати глава. Взех вилицата ѝ от нея и смесих яйцата ѝ със сиропа, който все още беше останал в чинията ѝ, преди да загреба една вилица, като я вдигна, за да ѝ я подам.
Бузите ѝ се зачервиха по най-очарователния шибан начин, но тя отвори уста, позволявайки ми да я нахраня. Тя изстена, а очите ѝ се затвориха. Членът ми се втвърди в дънките. Протегнах ръка надолу и се нагласих в същия момент, в който очите ѝ се отвориха.
Бузите ѝ се зачервиха още повече, когато видя какво правя. Усмихнах и се. Комбинацията от грижата за нея и този секси стон беше достатъчна, за да ме накара да я желая, както желаех следващия си дъх, но тя трябваше да приключи с яденето.
– Просто ми въздействаш, момиченце. – Взех още една вилица и я протегнах. – Отвори за мен.
Тя послушно отвори уста и през главата ми премина образът как отваря устните си, за да мога да ги чукам.
Майната му.
Държах тялото си под контрол, доколкото можех, което в повечето случаи се състоеше в това да не я хвърля на масата и да я чукам, докато никой от нас не можеше да мръдне.
След като тя приключи с яденето, аз се наведох и я вдигнах на ръце, носейки я към леглото.
– Легни за малко. Трябва да отида да проверя някои неща, а после ще отидем някъде, добре?
Тя кимна. Подадох ѝ лаптопа си.
– Знаеш ли как се работи с него? – Тя кимна. Притиснах устни към челото ѝ. – Тук има приложение за филми. Гледай каквото искаш. Аз ще изляза за малко. Поспи, ако искаш.
– Добре – прошепна тя, като ме изненада с гласа си. Беше малко дрезгав, но не ми пукаше.
Беше ми проговорила, без да я подканям.
Сърцето ми прескочи един удар в гърдите.
Вече бях постигнал напредък и се чувствах шибано невероятно.
~*~*~
Назад към част 4 Напред към част 6
