Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 1

В момента, в който той я погледна, нямаше никакво съмнение. . . Тя ще бъде негова.

Бях отвлечена преди три години и бях принудена да се подчинявам на много мъже и жени всеки ден.
До него. Докато мафиотският Дон не ми сложи яката.

 

 

 

* ЕМАЛИН *

Това беше безкрайно мъчение.
Преди три години ме бяха отвлекли, но това беше благословия. По онова време бях бездомна и спях навсякъде, където можех да намеря някакъв подслон за няколко часа. В повечето случаи това беше пейка на автобусна спирка, а в много от тези случаи нямаше никакъв заслон.
Полицаите можеха да бъдат направо шибани задници по отношение на тези неща.
Една вечер без никакво предупреждение ме измъкнаха от пейката, на която спях, и ми натикаха в носа и устата парцал, напоен с хлороформ. Бях се борила, но не бях достатъчно силна, за да се измъкна от двамата мъже, които ме държаха.
Като добавиш хлороформа към това? Нямах никакъв шанс.
Когато се събудих, се намирах в мазе, завързана за стол, а в устата ми беше забита някаква кърпа, за да мълча. Седях там известно време – трябваше да са часове – преди една жена, облечена изцяло в кожа, да слезе долу и да ме развърже. Беше опряла пистолет в бузата ми и ме предупреждаваше какво ще се случи, ако посмея да не се подчиня на заповедите ѝ.
И така, аз се подчиних.
Мълчаливо я последвах нагоре по едни стълби, където многобройни жени ме изкъпаха, ексфолираха, подстригаха и оформиха косата ми – избелиха я в почти бял цвят, преди да добавят сини връхчета – и след това ме облякоха в малка черна рокля. Ръцете ми бяха оковани с белезници зад гърба ми, а на краката ми бяха обути изключително високи черни токчета.
След това ме изкараха до черен джип, с който ме закараха до един клуб. Но когато ме бяха вкарали, бързо бях осъзнала, че това не е просто някакъв клуб. Навсякъде имаше мъже и жени, но имаше и жени в подобни на моите дрехи, някои с подобни на яки огърлици, а други не, които или се чукаха на случайни повърхности, или задоволяваха който и да е човек пред тях.
Но – и колкото и прецакано да звучи това – това беше дом. Докато се съобразявах и правех това, което ми се казваше – каквото и да беше то – получавах храна, топло, меко легло и нещо за пиене. Не ми се налагаше да търся следващото си ядене. Не ми се налагаше да се притеснявам дали тази нощ ще имам някакъв подслон над главата си.
Чувствах, че тялото ми е малка цена, която трябва да платя.
От три години насам това беше животът ми. Спях, ядях, някой ме обличаше, а после ме довеждаха тук. Ядях, ако мъжът или жената, с които бях през деня, преценяваха, че мога да ям. Но когато вечер се прибирах в стаята си, ми даваха вечеря и три бутилки вода със строги указания да изям всичко и да изпия цялата вода.
Хидратацията беше важна, особено при натоварването, на което беше подложено тялото ми всеки ден.
– Емалин, днес си в задната стая – обяви Джема, докато се приближаваше към мен. Беше облечена в обичайното си облекло от пълна кожа, гримът ѝ беше тъмен, ноктите ѝ бяха толкова остри, че вероятно можеха да прережат гърлото ми.
Знаейки, че трябва да запазя мълчание, я последвах, без да кажа и дума, игнорирайки всички очи, които ме следяха, докато тя ме водеше към задния коридор, където бяха всички частни стаи. Тя почука леко на тази в самия край и един силен, груб глас и нареди да влезе.
Не бях подготвена за гледката пред мен – никога не бих могла да бъда.
Мъжът, който се излежаваше на дивана, беше висок и добре сложен. Беше облечен в черен панталон и скъпи, кожени обувки. Блейзърът и вратовръзката му бяха преметнати през подлакътника на дивана, а бялата му риза беше разкопчана до половината и разкриваше мускулестите му, татуирани гърди. Очите му бяха ледено сини – почти като смесица между синьо и сиво – а косата му беше с цвят на тъмно русо, която се къдреше над челото му.
– Това ли е Емалин, за която съм чувал толкова много? – Попита той, а дълбокият му глас отекна в червената стая, макар че всъщност не беше повишил глас. Потръпнах под силата му, когато се надигна от дивана, на който беше седнал.
– Това е Емалин, господине – каза Джема, гласът ѝ за първи път беше плах и съвсем не силен, както обикновено.
Кой беше този мъж?
Той дори не я погледна, докато крачеше към мен.
– Остави ни – нареди и той.
Тя бързо излезе от стаята, като затвори вратата след себе си. Обърнах поглед към пода в подчиняващ жест, като държах тялото си изправено, въпреки, че много ми се искаше да се сгърча в негово присъствие.
– Вдигни шибаните си очи и ме погледни – заповяда той.
Вдигнах очи, за да го погледна, а кафявите ми очи се сблъскаха със сините му. Той се протегна и уви ръка около гърлото ми, но за разлика от всички останали, които обикновено се занимаваха с мен, докосването му беше нежно въпреки силата, която знаех, че притежава. Преглътнах силно, изнервена. Не бях се притеснявала с мъж от почти три години, но този мъж? Той ме накара да треперя.
– Вторият ми командир се докосна до теб вчера, когато му дадох почивен ден, и не можеше да си замълчи за теб. Така че трябваше да дойда да видя за какво е тази голяма шумотевица.
Не проговорих, макар че бях шокирана да чуя, че някой е бил толкова доволен от мен като негова подчинена. Той прокара палеца си по долната ми устна. Дъхът ми застина в гърлото.
– От колко време си подчинена тук? – Попита ме той.
– Три години, сър – казах му тихо.
Той пусна ръката си и пъхна длани в джобовете на черния си панталон. Те бяха придърпани плътно към бедрата му, показвайки издутината на члена му, който вече беше твърд като камък.
– Има нещо в теб, малката… Просто не мога да го открия с поглед. – Ръцете трепереха зад гърба ми. – В момента, в който те съзрях, исках да те обявя за своя – да ти сложа моята яка – така че никой друг да не може да те докосва, освен мен. – Дъхът ми ме напусна на косъм от думите му – зашеметяващо. – Но няма да го направя, освен ако не ми обещаеш, че ще си заслужава да отделя време. Можеш ли да го направиш?
Потръпнах. Поставянето на нашийник означаваше, че вече няма да бъда използвана от множество хора. Щях да бъда използвана само от един човек – този човек.
– Да, господине – казах му, знаейки, че това е отговорът, който иска да чуе. И честно казано, това беше и отговорът, който исках да му дам.
– На колене – нареди той. – Гледай ме.
Мигновено паднах на колене пред него. Той се премести зад гърба ми и ми разкопча белезниците – нещо, което не се беше случвало през трите години, откакто бях тук. Не излизах от тях, докато не се приберях вкъщи. Тук мъжете обичаха жените да са в тяхна услуга.
Ръката му хвана косата ми и той дръпна главата ми назад, за да погледна към него. Изведнъж той извърна глава към вратата, чувайки или усещайки нещо, което аз не можех. Ръката му така и не се стегна, тялото му беше стабилно, но силно напрегнато.
Точно зад вратата се чу силен трясък, последван от изстрел. Подскочих, като стиснах устни, за да не изкрещя. Мъжът пред мен ме погледна, сините му очи потъмняха до буреносен син цвят, челюстта му беше стисната. Той ме хвана под мишниците, издърпа ме на крака, а очите му се спряха на моите.
– Застани зад шибания диван и не мърдай – изръмжа той към мен. – Ще дойда да те взема, когато се погрижа за тази гадост. Ако в тази стая влезе някой, който не съм аз, там отзад има паник бутон. Натисни го. Един от моите хора ще дойде.
С това той започна да крачи към вратата. Скрих се зад дивана, както ми беше наредено, а сърцето ми блъскаше силно в гърдите от страх. Скоро откъм главната стая прозвучаха бързи изстрели. Стиснах очи, опитвайки се да запазя самообладание и спокойствие. Паниката точно сега нямаше да ми донесе нищо добро. Единственото, което щеше да ми помогне, беше да не ме убият.
Сякаш беше минала цяла вечност, преди той отново да застане пред мен, да ме хване под мишниците и да ме измъкне иззад дивана. Дрехите и ръцете му бяха опръскани с кръв, но той изглеждаше напълно невредим.
– Съжалявам, малката. Но това ми трябва – изръмжа той.
Това беше единственото предупреждение, което получих.
Завъртя ме, наведе ме над дивана и с помощта на крака си разтвори краката ми. Избута роклята ми точно под гърдите и разкъса бикините от мен. Едва сдържах вика си, но успях да го задържа в себе си.
– Не знам как, по дяволите, работят нещата с другите мъже тук, но аз обичам да чувам жените си – каза ми той. – Искам да чувам всеки звук, докато те вземам.
След това се вмъкна в мен. Вече бях мокра – мокра за него. Нямаше нужда от предварителна игра. Трябваха ми само ръцете му върху тялото ми, агресивното му докосване и тези ръмжащи думи, за да бъда готова за него.
Ръката му се уви около косата ми, докато ме чукаше силно отзад, а пръстите му се впиваха толкова силно в бедрото ми, че знаех, че ще имам синини.
Обикновено се чувствах абсолютно отвратително, когато ме използваха по този начин, но, ебаси, този мъж се чувстваше добре и знаеше какво прави. Беше груб и ме болеше, но нямах усещането, че се опитва да ми навреди умишлено, не както беше с повечето от другите хора тук.
Изкрещях, оргазмът ми ме заля, неспособна да си помогна. За миг се паникьосах, мислейки, че ще ме накаже, но той изръмжа, горещият му дъх обля ухото ми. Изстенах, ръцете ми стиснаха възглавницата на дивана.
– Отново – изръмжа той. – Искам да свършиш толкова много пъти, че да се наложи да те изнеса от тази сграда, малката.
Изстенах при думите му и му дадох това, което искаше, като за първи път наистина се оставих на волята си, без да се притеснявам да задържам оргазмите си и да задоволявам мъжа зад мен, защото, ако се съди по звуците, излизащи от гърдите и гърлото му, той се наслаждаваше на това също толкова, колкото и аз.
След като удържа на думата си, когато той най-накрая си позволи да свърши, аз се сринах напълно на дивана, почти не можех да дишам, очите ми се отваряха и затваряха, докато вдишвах накъсано въздух. Той свърши върху гърба ми, а другата му ръка хвана бузата на дупето ми и я стисна силно, докато се изпразваше.
– Остани там – каза тихо, докато се обличаше отново.
– Да, сър – отвърнах тихо, гласът ми натежа от съня, след като дишането ми започна да се регулира. Никой досега не ме беше чукал толкова старателно, а той беше изтръгнал от мен всеки оргазъм, който можеше.
Няколко мига по-късно усетих топла кърпа да се движи по гърба ми. Дръпнах се от изненада и отворих очи, за да го погледна. Той почистваше гърба ми.
Шибано ми почистваше гърба.
Неочаквано гърдите ми се свиха. Никога никой не се беше грижил така за мен след това.
– Това се нарича последваща грижа – каза ми той, докато изучаваше изненаданото ми изражение. Той се намръщи.
– Никой ли не се е грижил за теб? – Попита ме той.
– Ами, не, сър – казах му, знаейки какво може да се случи, ако излъжа. – Но всичко е наред – добавих набързо. – Свикнала съм сама да се справям с подобни неща.
Той стисна челюстта си, сините му очи проблясваха опасно. Преглътнах шумно.
– Ще се прибереш вкъщи с мен – обяви той, след като бях напълно почистена, дори между краката ми, където много нежно ме беше почистил, успокоявайки ме, докато хлипах. Толкова ме болеше.
Бавно се изправих, щом той ми направи знак, и се спънах. Той бързо ме хвана в прегръдките си и ми помогна да наглася роклята си, за да покрие дупето ми.
– Господине, имам въпрос, ако е позволено да го задам – плахо заговорих, като нервно го погледнах нагоре.
Той наклони глава към мен по безмълвен начин, за да ми каже да говоря.
– Мога ли да знам името ви, сър?
– Джеймс – каза ми той. – Казвам се Джеймс и съм донът на американската мафия – представи се той.
Заекнах, взирайки се в него, внезапно осъзнавайки защо се е върнал тук, покрит с кръв, която знаех, че сега е по роклята ми. И макар да бях сигурна, че я е почистил от кожата ми, знаех, че е и в косата ми.
Правилото тук беше, че никога не трябва да се говори за хората, които идват тук, нито за всичко, което се случва между стените на този клуб.
Сега това имаше смисъл. Всичко имаше смисъл.
Той хвана брадичката ми, накланяйки главата ми нагоре, за да го погледна.
– Аз съм единственият човек в целия този шибан свят, от когото не трябва да се страхуваш, малката. Слагам ти нашийник. Това означава, че аз се грижа за теб – усмихна се той, – а ти получаваш награда, ако си добро момиче. – Дъхът ми застина в гърлото при думите му. Наградена. Той прокара палеца си по долната ми устна, преди да пусне ръката си и да грабне сакото. Той сложи сакото на раменете ми и аз плъзнах ръцете си през ръкавите, а сакото му ме погълна. Той го стегна около мен и използва вратовръзката си, за да затвори сакото около малкото ми тяло, скривайки тялото ми от останалия свят.
Това беше много притежателен ход.
Без никакво предупреждение той ме вдигна в ръцете си, което ме накара да изпищя от шок.
– Затвори очичките си, мъничка. Обещавам, че не искаш да видиш какво почистват моите мъже.
Послушно затворих очи, свързвайки ръце около врата му, заравяйки лицето си в извивката на рамото му. Ръцете му се сгънаха около мен, когато той започна да върви.
– Джема! – Извика той след миг ходене. Продължавах да държа очите си затворени. – Тя вече не е твоя – каза и той. – Тя ще бъде с мен.
– Д-да, господине – заекна тя. Джеймс отново започна да върви, а аз леко се поклащах в ръцете му в такт със стъпките му.
– Господине, колата ви чака отпред – заговори един мъж. – Двама охранители чакат да се качат отзад в колата ви.
Усетих как Джеймс кимна веднъж, докато продължаваше да се движи.
– Дръж очите си затворени, малката – нареди той, докато започна да се изкачва по стълбите към горното ниво. – Почти сме навън.
Изтръпнах, когато хладният, нощен въздух обгърна кожата ми, а миг по-късно вратата на колата се отвори и аз се настаних на пътническата седалка. Джеймс прокара палец по долната ми устна.
– Можеш да отвориш очичките си, мъничка – каза ми той.
Бавно ги плъзнах, за да ги отворя, като ги приковах към неговите. Той ми се усмихна, като открадна дъха от дробовете ми.
– Ти си толкова добро момиче – похвали ме той. Сърцевината ми се сви.
Той затвори вратата на колата и заговори с мъжа, който беше застанал зад него за момент, преди да се запъти към шофьорската врата и да се вмъкне вътре. Ръката му хвана бедрото ми, докато плавно се движеше по пътя. Облизах внезапно пресъхналите си устни, като изведнъж почувствах желание той да плъзне ръката си по-нагоре, за да ме доведе до още от онези блажени оргазми.
– Яла ли си? – Попита той.
– Закуска рано тази сутрин, сър – казах му.
Той ме погледна.
– Освен ако не сме в спалнята или в моята стая за игри, не ме наричай сър. Казвам се Джеймс и ти си единственият човек, който има право да ме нарича така, ясно?
– Да – отговорих бързо, а бузите ми горяха от срам. Вече се бях прецакала.
Той погледна обратно към пътя.
– Що се отнася до храната, съжалявам, малката, но трябва да е бърза храна. Трябва да стигна до среща, за която вече закъснявам. Хамбургер и пържени картофи стават ли?
Кимнах с глава. Не бях яла бърза храна от години.
– Да – отговорих аз, сега по-развълнувана от всякога да ям нещо.
Той ми се усмихна.
– Кога за последен път си яла нездравословна храна, мъниче?
Изчервих се.
– Отдавна – признах.
Той поклати глава.
– Това ще се промени. – Той стисна бедрото ми, преди да насочи вниманието си изцяло към пътя, докато се включвахме в обедния трафик.

Напред към част 2

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!