* ЕМАЛИН *
Нервно прекарах ръцете си по предната част на роклята, докато се гледах в огледалото. Бях облечена в обикновена черна рокля с дължина до земята и чифт обикновени черни токчета. Върху нея носех малък, плетен шал в цвят тил, за да придаде на роклята ми цветен оттенък.
По заповед на Джеймс косата ми се спускаше на каскада по гърба ми на естествени вълни. Гримът ми беше сведен до минимум – само колкото да прикрие всички петна по лицето ми – само със спирала на миглите ми.
– Малката, излез от главата си. – Откъснах очи от огледалото, за да се обърна към Джеймс. Той нахлузи сакото си и се приближи до мен, докато закопчаваше копчетата. -Изглеждаш шибано невероятно – така, както трябва да изглежда моята кралица – увери ме той, като накара бузите ми да изгорят от сладките му думи. – Най-простите неща са най-красиви – каза ми той.
– Сигурен ли си, че това е достатъчно подходящо, за да се срещна с майка ти? – Попитах го. Махнах с ръка към него. – Все пак носиш костюм.
Той ми намигна с непринудена усмивка, която ме накара да се разтопя в краката му.
– Малката, когато се срещнеш с майка ми, ще разбереш защо ти казах да се облечеш просто. Тя не си пада по крещящи жени. Просто бъди себе си – увери ме той.
Поех си дълбоко дъх, чувствайки се малко паникьосана.
– Джеймс, страхувам се – казах.
Той обви ръка около кръста ми, а другата му ръка придържаше бедрото ми, докато ме придърпваше към предната част на тялото си, а сините му очи се впиваха в моите с такава сила, че всеки нерв в тялото ми се свиваше от желание.
Боже, как го исках толкова много?
– Ти си съвършена в моите очи, малка, и майка ми ще те обича. Баща ми е малко по-труден за задоволяване, тъй като смята, че всичко извън парите и властта е разсейване, но и той ще се примири.
Намръщих се.
– Аз ли съм разсейване за теб, Джеймс?
Той въздъхна и допря устни до челото ми.
– Престани да изваждаш всичко от контекста, Емалин – заповяда той. Аз се намръщих. – Ти ще се справиш напълно добре и тази вечер ще мине гладко. Просто си поеми дълбоко въздух. – Той погледна часовника си. – Трябва да слезем долу.
Той хвана ръката ми в своята и я вдигна до устните си, като притисна целувка към кокалчетата на пръстите ми.
– Дишай, мъниче – нежно нареди той. – Аз съм с теб. Не си сама.
~*~*~
Застанах до Джеймс, докато майка му и баща му влязоха през входната врата. Джеймс нежно стисна ръката ми, преди да я пусне и да обгърне майка си в топла прегръдка.
– О, моето момче! – Възкликна тя. Той извъртя очи, но я целуна по слепоочието. – Къде е това момиче, за което ми каза?
Джеймс ме хвана за ръката и ме дръпна обратно до себе си, докато се усмихваше на родителите си. Бях шокирана да видя яка на врата на майка му, но това ме накара да се почувствам малко по-спокойна, когато я видях.
– Мамо, татко, запознайте се с Емалин – моята приятелка. – Джеймс нежно стисна ръката ми. – Емалин, запознайте се с майка ми Роуз и баща ми Франк.
Майка му бързо ме обгърна с прегръдка. Преглътнах притеснено, несигурна какво да правя. Паникьосаните ми очи потърсиха Джеймс, докато неловко увивах собствените си ръце около нея, а гърлото ми изведнъж се сви от сълзи.
Не можех да си спомня кога за последен път майчинска фигура ме беше прегръщала.
Тя се отдръпна от мен, но преди да успее да каже каквото и да било, Франк пристъпи напред, а очите му се присвиха към мен. Изтръпнах, когато ръката му се приближи, за да докосне краищата на боядисаната ми в синьо бяла руса коса. Джеймс постави ръката си върху долната част на гърба ми и се приближи до мен.
– Не би ли могъл да си намериш по-зряла приятелка, Джеймс?
– Франк… – започна Роуз.
Франк я погледна мрачно.
– Тихо, жено – изръмжа той. Тя послушно стисна устни. Преглътнах уплашено и инстинктивно направих крачка назад към Джеймс. Франк изхърка. – А тя е и страхливка.
– Тя не е шибан страхливец – изръмжа Джеймс на баща си, тонът му беше нисък и заплашителен. – Ти я изнервяш без никаква проклета причина. Ти си в моя дом. Действай внимателно, баща ми. Аз не съм Дарен. Внимавай как, по дяволите, говориш за бъдещата си кралица. Може и да си ми баща, но един ден ще се преклониш пред нея.
Франк издаде отвратителен звук в задната част на гърлото си, преди да хване Роуз за ръка и да я поведе към трапезарията. Джеймс се обърна, за да ме погледне надолу, а сините му очи бяха ледени от убийствена ярост.
– Не отивай никъде сама с него – каза ми Джеймс. – Ясно ли се изразих, малката?
Не се поколебах, отговорих мигновено „Да“.
Той сграбчи страничната част на врата ми и притисна целувка към челото ми, като задържа устните си там за миг, преди да се отдръпне от мен.
– Хайде да ядем.
Когато влязохме в трапезарията, госпожа Джуди вече чакаше там, държейки чиниите и на двама ни. Джеймс мълчаливо ми придърпа стола, позволявайки ми да седна, преди да заеме своето място до мен.
Вечерята беше напрегната и неловка и ми беше трудно да се храня. Джеймс държеше стабилна ръка на бедрото ми през цялото време, но докато всички останали приключиха с яденето, по-голямата част от храната все още беше в моята чиния.
Джеймс нежно притисна бедрото ми, преди да се наведе и да ме целуне под ухото.
– Изпий си водата, мъничка. Можеш да ядеш по-късно – увери ме той.
Въздъхнах тихо с облекчение, бързо поставих вилицата си и отворих бутилката с вода, като я поднесох към устните си. След като приключих, Джеймс свали ръката си от бедрото ми и кимна веднъж на баща си.
– Татко, да поговорим?
Франк се изправи от стола си и излезе от трапезарията. Роуз се намръщи към мен.
– Много съжалявам, скъпа – извини се тя. – Толкова много исках да се запозная с теб. Нямах представа, че съпругът ми ще се държи така с теб.
Подарих ѝ малка усмивка.
– Всичко е наред – уверих я аз. Повдигнах рамене. – Свикнала съм с подобно отношение – информирах я. Поех си дълбоко дъх и се изправих. – Искаш ли да се разходим из градината или нещо друго, докато мъжете говорят?
Тя бързо поклати глава, а в очите ѝ проблесна страх. Преглътнах уплашено.
– Не, заповядано ми е да остана тук – каза ми тя, докато лепеше фалшива усмивка на лицето си.
Сърцето ми се сви в гърдите заради нея. И вместо да я накарам да не се подчини на човека, от когото очевидно се страхуваше, бързо заех мястото на Франк до нея. Исках да разбера какво е семейството на Джеймс. Нямах собствено семейство, така че не знаех как се случват подобни неща, но щях да направя всичко възможно.
– Съжалявам, ако не съм точно този тип жена, за който сте се надявали, че синът ви ще реши да се окичи с нея – извиних се аз, дълбоко притеснена, че не отговарям на нейните стандарти.
– О, мое мило дете – каза тя тихо. Обърна се с лице към мен и хвана ръцете ми в своите. – Ти си абсолютно идеална за него. Никога досега не съм виждала Джеймс да се изправя срещу баща си заради някоя жена. Той те обича и е щастлив с теб. Това е всичко, което искам за моето момче.
Не бях сигурна за частта с любовта от него, но се надявах, че един ден той може да ме обикне.
– Ще направя всичко възможно да се грижа за него – уверих я аз. – Той е наистина добър към мен. Просто искам да го направя толкова щастлив, колкото той ме е направил досега.
Тя ме погледна с усмивка.
– О, скъпо мое момиче, ти си толкова съвършена, че е почти прекалено хубаво, за да е истина.
– Роуз, хайде да вървим. И спри да се побратимяваш с момичето. Тя скоро ще си тръгне – изръмжа Франк от входа на трапезарията.
Сърцето ми се сви в гърдите при думите му. Преглътнах шумно, чудейки се какво се е случило между Джеймс и Франк. Роуз бързо стана от стола си и излезе от трапезарията, а входната врата се хлопна скоро след това.
– О, скъпа моя – каза тихо госпожа Джуди, докато се втурваше към масата. – Защо не отидеш горе и не вземеш една релаксираща вана, за да си починеш? – Попита ме тя.
Аз се намръщих.
– Трябва да намеря Джеймс – казах ѝ, докато ставах от стола, който бях заела. Имах нужда от увереност, че той не ме е изхвърлил. Бих направила всичко, за да го накарам да ме задържи.
Вече се влюбвах толкова силно в него. Не бях сигурна, че ще се възстановя, ако ме изхвърли настрана.
Тя поклати глава към мен.
– Бих те посъветвала да не го правиш, скъпа. Поръчал си е бутилка алкохол от кухнята, а когато пие, може да бъде направо гаден човек. Просто се качи горе и се погрижи за себе си, да?
– Добре – казах тихо. Обвих ръце около кръста си и бързо излязох от трапезарията и се изкачих по стълбите към стаята, която деляхме заедно.
Как така един прекрасен ден се беше превърнал в такава шибана катастрофа?
Беше два часа сутринта, по дяволите.
А аз не можех да заспя.
Дали щеше да ме развърже и да ме изхвърли настрани? Дали баща му все пак беше успял да го убеди?
Тя скоро ще си отиде.
Преглъщайки буцата в гърлото си, бързо се отправих към банята и затворих вратата. Бях опитала какво е усещането да се грижат истински за мен, най-накрая да съм щастлива с някого, а сега щях да бъда хвърлена обратно в този клуб – щях да се върна към това да бъда използвана ежедневно от множество мъже и жени.
Бързо се съблякох от копринената нощница, която носех, и влязох под душа, като пуснах студена вода. Исках да изтръпна. Не исках да се чувствам по този начин.
Сълзите все пак дойдоха. Разплаках се, докато се плъзгах по стената на душа, придърпвайки колене към гърдите си. Зарових лице в ръцете си и започнах да плача безутешно.
Бях се влюбила толкова силно и бързо в Джеймс, а сега той беше свършил с мен. Вместо да дойде при мен и да намери утеха в мен, той намери утеха в шибана бутилка алкохол.
– Малката? – Чух гласа на Джеймс да вика, когато отвори вратата на банята. – А, не – ебаси, мъничка – изръмжа той, като бързо отвори вратата на душа и влезе. Затвори вратата зад себе си и седна на пода, като ме издърпа в скута си. Все още беше напълно облечен, но сякаш не му пукаше, че се мокри от леденостудена вода. – Недей да правиш това, малката.
– Пусни ме – извиках аз.
– Не. – Отдръпнах се от гърдите му, но той обви твърда ръка около тила ми. – Отвори очи и ме погледни, Емалин – нареди той.
Бавно отворих очи, а долната ми устна трепереше. Очите му бяха ясни и не усещах никаква миризма на алкохол нито по него, нито по дъха му. Миришеше точно както по време на вечерята.
– Говори с мен. Какво толкова те е разстроило? – Попита ме той. – Защо, по дяволите, не дойде при мен?
– Ще ме отпратиш – изпъшках.
Той бързо обви двете си ръце около мен и ме придърпа към себе си, като стискаше ръцете си около мен.
– Казах ти, че когато ти сложих този нашийник, това означаваше завинаги – напомни ми той. Изплаках. – Никъде няма да те пращам, по дяволите – обеща той. – Защо мислиш така?
Хълцах.
– Госпожа Джуди каза, че си пил…
Той въздъхна.
– Не, малката. Един от моите хора беше прострелян. Не можех да го заведа в болница. Бях с него цяла вечер и нощ, докато лекарят извади куршума от ръката му. Ние не ходим в болници, освен ако не е абсолютно необходимо. Използваме алкохол, за да притъпим болката, и си вършим работата вкъщи.
– Чувствам се толкова глупаво сега – извиках аз.
Джеймс тихо се засмя, докато притискаше целувка отстрани на главата ми.
– Малката, не е нужно да се чувстваш глупаво. Нормално е да се притесняваш за това. Ти си намерила дом тук – място, където най-накрая можеш да бъдеш себе си и да бъдеш щастлива. Нормално е да се страхуваш да не загубиш това. Но аз никога няма да се отърва от теб, мъничко. Ти завинаги оставаш с мен.
– Обещаваш ли? – Патетично го попитах.
– Да, мила. – Сърцето ми се сви в гърдите при звука, с който ме нарече мила. Това със сигурност беше нещо ново. – Обещавам. Ти си моята кралица. Никъде няма да ходиш.
Назад към част 9 Напред към част 11
