Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 11

* ЕМАЛИН *

Когато се събудих на следващата сутрин, Джеймс все още беше в леглото до мен, което беше наистина изненадващо, като се има предвид, че той винаги си е тръгвал преди да се събудя.
Бавно се измъкнах от леглото и се запътих боса към банята, за да си взема душ. Тъкмо стоях там и оставях водата да се стича по лицето и косата ми, когато чух как вратата на душа се отвори. Миг по-късно познатата грубост на ръцете на Джеймс се плъзна по бедрата ми, докато ръцете му не ме обгърнаха и предната част на тялото му не се притисна към гърба ми.
Леко ме целуна по рамото.
– Добро утро, мъничка.
– Наистина добро утро – поздравих аз. Обърнах се с лице към него, като при това прокарах ръце по мускулестите му голи гърди. – Изненадах се, че тази сутрин все още те виждам в леглото.
– След снощи реших да прекарам малко време с теб тази сутрин. – Сърцето ми се разтуптя в гърдите. Той посегна към челюстта ми, а палецът му нежно прокара пътечка по бузата ми. – Не ми харесва да те виждам разстроена, мъничка – още по-малко, когато аз съм причината за това. Никога не искам да ти давам повод да се съмняваш в мен, а снощи го направих. Не успях да общувам с теб и съжалявам.
– О, Джеймс – въздъхнах, докато протягах ръка, за да стисна лицето му в ръцете си. Той извърна глава и целуна първо лявата ми длан, а после дясната. – Всичко е наред. Не съм в позиция да изисквам каквото и да било от теб.
Той се намръщи, а очите му потъмняха, когато в тях проблесна гняв. Преглътнах уплашено. Устата ми сякаш винаги ми създаваше проблеми с него.
– Имаш пълното право да ме питаш къде съм, Емалин, особено когато е два часа сутринта и все още не си чувала нищо от мен. Колко шибани пъти трябва да ти казвам, че си ми равна? – Поиска той.
Треперещо пуснах ръцете си, а сърцето ми биеше силно в гърдите. Изведнъж се почувствах сякаш съм на разклатена, нестабилна почва.
– Съжалявам – изригнах. Всичко това все още беше толкова ново за мен и се страхувах да не престъпя границите с него.
Джеймс затвори очи и си пое дълбоко дъх, преди да ги отвори отново, като очите му бяха малко по-спокойни.
– Неискам шибано извинение, Емалин. Искам да започнеш да мислиш по-добре за себе си. Ти си ми равна. Имам намерение един ден да те направя своя съпруга. – Сърцето ми прескочи един удар в гърдите, а устните ми се разтвориха от изумление. – Ти си кралица – моята кралица. Може и да ми принадлежиш, малката, но все още си собствена личност с валидни чувства и страхове. Искам да ги изразяваш. Да се криеш от мен не ти помага да се превърнеш в силната, способна жена, която знам, че можеш да бъдеш.
– Това е непозната територия за мен – напомних му аз. Той въздъхна тихо. – Не знам как да бъда себе си. Всеки път, когато се опитвах да бъда такава, каквато исках, докато растях, получавах порицание – преглътнах шумно, отблъсквайки тези тъмни спомени, докато кожата ми настръхваше, – и бях принудена да се върна в строя – обратно към вида на човека, който всеки приемен родител, който имах по това време, искаше да бъда. Така че винаги съм била водена – винаги съм била последовател – и в крайна сметка се научих просто да се подчинявам.
Джеймс въздъхна.
– Мъничка, няма нищо лошо в това да бъдеш послушна в правилните ситуации – подчерта той. – Но ти все още имаш свой глас, мисли и чувства. Ти все още си своя собствена личност. Ако закъснея и не съм се свързал с теб, обади ми се – изпрати ми съобщение. Изисквай шибан отговор, Емалин.
– Тогава можеш да се разсърдиш и ще получа наказание – прошепнах аз.
Той изръмжа.
– Не, няма да получиш, шибано наказание, защото не давам наказания в гнева си, малката. Това нарушава доверието и мога да те нараня. Може да позволявам на гнева да ме подхранва в много други части от живота ми като глава на Семейството, но като твой доминант и твой мъж никога няма да те накажа, докато съм ядосан. – Той хвана брадичката ми, а очите му потъмняха. – Някой, наказвал ли те е в гнева си? – Поиска да знае.
Преглътнах и затворих очи, кимвайки с глава. Кожата ми отново настръхна и изведнъж ми се прииска да повърна.
– Да – отговорих, гласът ми беше слаб и треперещ.
Ръката му за миг се стегна върху брадичката ми, а другата му ръка ме придърпа по-близо до него.
– Ще го убия – закле се той. Отворих очи, взирайки се в него в шок. – Кой, по дяволите, те е наранил, малката? Защото, кълна се, ще ги заколя.
От гърлото ми се изтръгна ридание, докато обвивах ръце около кръста му, прилепвайки тялото си към неговото. По лицето ми се стичаха сълзи, старите рани се отваряха отново. Джеймс бързо обви ръцете си около собственото ми тяло, придържайки ме плътно до себе си.
– Майната му, малката – каза той тихо, а гласът му беше болезнен. – Не исках да те накарам да плачеш. Толкова много съжалявам.
– Това не е твоя вина – измърморих аз. Подсмърчах, докато опирах ухото си точно над сърцето му, слушайки неговия успокояващ, релаксиращ, равномерен ритъм. – Беше тежко.
– Предполагам, че повече от един човек те е наранил – грубо заговори той. И това знание звучеше така, сякаш разкъсваше душата му.
Само кимнах с глава. Той зарови лицето си в мократа ми коса и просто ме прегърна. И аз най-накрая се разплаках. След толкова много години на злоупотреба и пренебрежение – след толкова много години на пренебрегване и захвърляне отново и отново, още преди да ме принудят да работя в клуба – най-накрая си позволих да поплача.
А Джеймс? Той продължаваше да ме държи, като от време на време шепнеше успокояващи думи в ухото ми.
– Сега си моя, малка. Никога няма да те нараня, и всеки друг, който се осмели да го направи? Ще целува шибаните ти крака и ще те молят за прошка, преди да му прережа шибаното гърло – закле се Джеймс.

~*~*~

Госпожа Джуди постави пред мен дъска за рязане и лук.
– Имаш ли нещо против да го нарежеш на малки парчета за мен, скъпа? – попита тя.
– Съвсем не – уверих я аз. Усмихнах и се. – Слязох долу, за да ти помогна, помниш ли? И за да се науча да готвя.
След емоционалния ми душ с Джеймс той ме беше изкъпал, преди да се погрижи за мен, като ме облече и изсуши косата ми, като я разресваше с четка. Беше толкова мил, толкова внимателен.
Никога не съм мислила, че на света съществуват мъже като него.
Тя се засмя.
– Ти си кукла. Нищо чудно, че Джеймс е толкова влюбен в теб. Толкова е хубаво да го видиш щастлив поне веднъж.
Започнах да режа лука, а бузите ми се изчервяваха.
– Госпожо Джуди, защо избрахте да работите тук? – Попитах я.
– Бях бавачка на Джеймс и по-малкия му брат Дарън, докато растяха. Когато Дарън навърши осемнайсет години, господин Франк и госпожа Роуз внезапно ме уволниха и ме изгониха от къщата. – Задъхах се от изумление, като се обърнах да я погледна. – Джеймс случайно идваше на гости на родителите си, когато ме видя да влача няколко куфара след себе си по алеята, затова ме качи в колата си и ме докара тук – каза ми, че сега това ще бъде новият ми дом. – Любопитна усмивка наклони устните ѝ. – Той не искаше повече да работя, но аз отказах само да живея при него безплатно, така че стигнахме до компромис. Аз готвя храната, за да живея тук.
– Това е било много мило и любезно от негова страна.
Тя се засмя.
– Това момче има златно сърце – просто трябва да си изключително важен за него, за да го видиш. Животът го е втвърдил още в ранна възраст. – Тя се намръщи, както и аз. – Трудно е да гледаш как момче, което е било толкова мило и всеотдайно, се превръща в някой толкова студен и безмилостен.
Положих ръка на ръката ѝ. Тя се обърна, за да ме погледне.
– Може би е по-добре, че е такъв – казах ѝ тихо и имах предвид това. – В края на краищата той е донът, госпожо Джуди. Начинът, по който е – това е, което го поддържа жив.
Тя потупа ръката ми.
– Знам, скъпа моя.
Върнах се към рязането на лука.
– И така, къде е брат му – Дарън? – Попитах я.
– В затвора – отговори Джеймс, което ме шокира до смърт. Извиках от болка, когато случайно порязах палеца си. Бързо изпуснах ножа, а в очите ми се появиха сълзи от болка, тъй като кръвта бързо започна да пада върху плота. Сърцето ми се разтуптя силно в гърдите, а паниката се заби в гърлото ми.
Той нямаше да ме нарани. Бях в безопасност.
Но не можех да забравя всички онези пъти, когато се бях прецаквала преди, докато растях. Обикновени неща като това ми костваха свободата и ме оставиха с многобройни синини, а тялото ми беше прекалено изпочупено, за да се движа.
– О, скъпа моя! – Госпожа Джуди възкликна, като се приближи към мен, но Джеймс вече беше там.
Той обви ръката си около палеца ми и ме поведе през кухнята към мивката, където включи водата и постави палеца ми под нея. След това хвана главата ми отстрани и притисна устни към слепоочието ми, като ги задържа там.
– Спокойно, мъничка – успокои ме той. Стиснах очи. – Всичко е наред. Нека извикам доктора и ще го зашием.
– Съжалявам. – Захлипах. – Не исках да…
Той стисна лицето ми в ръцете си, а сините му очи се взираха в моите.
– Ей, спокойно, мъничка – меко заповяда той. – Не е нужно да се извиняваш. Уплаших те, а инциденти се случват. Бъди силна, мъничка. Ще се върна веднага, добре? Дръж палеца си под водата.
Той притисна бърза целувка на устните ми, преди да се измъкне от кухнята. Госпожа Джуди хвана ръката ми в своята.
– Всичко е наред, скъпа – успокои ме тя.
Единственото, за което можех да си помисля, бяха всички случаи, в които се бях прецакала в миналото и бях направила някоя глупост. А да се нараня? Това винаги беше едно от най-лошите неща, които можех да направя; привличаше вниманието.
Долната ми устна трепереше, а болката пулсираше в слепоочията ми, тези погребани спомени се опитваха да излязат на повърхността.
– Госпожо Джуди… – Промълвих, като изведнъж се почувствах изключително замаяна.
– Емалин? – Попита тя, гласът ѝ беше паникьосан. Всичко започна да се размива. Заклатих се. – Емалин! – Изкрещя тя.
Коленете ми се подкосиха под мен.
– Емалин! – Изръмжа Джеймс. Той ме хвана и сключи ръка около кръста ми. – Мамка му, малката.
– Главата ми – промълвих аз. Лицето ми се набразди от болка, а сълзите се плъзнаха по бузите ми. – Главата ме боли.
– Добре, мъничка. Просто се дръж. Докторът е тук. Той ще се погрижи болката да изчезне, добре? Не ми припадай – помоли той.
– Не исках да се наранявам – казах му аз. Изтръпнах от поредната остра болка. Изсъсках, ръцете ми се протегнаха нагоре, за да се хванат за главата, но Джеймс бързо заключи ръката си около китката на ранената ми ръка. – Главата ми – извиках аз.
Усетих убождане, а после нещо хладно премина през ръката ми. Болката в главата ми започна да отслабва и аз се отпуснах на рамото на Джеймс, а очите ми се затвориха, когато облекчението заля тялото ми.
– Благодаря ти – прошепнах аз.
Джеймс ме държеше здраво, докато лекарят започна да почиства палеца ми.
– Мъничка, ти ме изплаши до смърт – изрева той. – Господи Боже, моля те, никога повече не ми прави това.
– Ще се опитам – казах му, гласът ми беше сънлив, а думите – неясни.
– Лекарствата ще я накарат да заспи – съобщи лекарят на Джеймс. – Ще и предпиша някакво лекарство за момента, в който започне да усеща, че и идва поредното главоболие.
– Внезапно – промълвих аз. Притиснах се по-близо до Джеймс.
– Внезапни ли са, малка? – Попита Джеймс. – Това ли искаш да кажеш?
– Мхм – промърморих аз. – Заспивам.
Той притисна устни към челото ми.
– Тогава заспи. Няма да се отделя от теб, докато не се събудиш – обеща той.

Назад към част 10                                                                 Напред към част 12

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!