* ЕМАЛИН *
Някак си гледането на Джеймс как работи беше почти… терапевтично. Начинът, по който пръстите му летяха по клавишите – не знам. Просто ме привличаше.
Трябваше да са тези вени по ръцете и дланите му. Те се движеха при всяко негово движение и това беше адски секси. Да не говорим за татуировките, които сякаш ми намигаха.
– Малката, усещам, че се взираш – каза Джеймс, очите му не се откъсваха от екрана на компютъра, но на устните му имаше усмивка. Бузите ми се зачервиха. – Гледаш ме от известно време. – Той ме погледна. – Добре ли си?
Кимнах.
– Да – просто бях в някакъв транс, предполагам. – Повдигнах рамене. – Съжалявам – извиних се.
Той се засмя.
– Малката, аз принадлежа на теб и само на теб. – Сърцето ми се разтуптя в гърдите при думите му. – Можеш да гледаш, когато пожелаеш.
Изчервяването ми се задълбочи при думите му. Той ми се усмихна, преди да се върне към екрана на компютъра си. Свих се на дивана и отново взех в ръце книгата, която четях, като я отворих до мястото, където бях спряла.
Въпреки това не можех да вникна в книгата. Всеки път, когато се опитвах да я прочета, се връщах в онзи кошмар. Представях си само Алфонсо, който се навеждаше над мен, а ръката му държеше ножа на врата ми.
Бързо затворих книгата и я бутнах на масичката за кафе, протегнах ръка, за да прикрия лицето си, докато се опитвах да успокоя дишането си, а в очите ми се появиха панически сълзи.
– Мъничка – тихо извика Джеймс. Ръката му се уви около китките ми и дръпна ръцете ми надолу от лицето. Той се намръщи на сълзите ми. – Какво става?
Пробягах с очи по лицето му. Сърцето ми копнееше за него. Умът ми го умоляваше да изтрие всичко, което Алфонсо ми беше направил.
– Имам нужда от сеанс – изрекох. Имах нужда от неговия контрол.
Джеймс въздъхна.
– Малката, сега не е подходящ момент. Все още се лекуваш.
Долната ми устна потрепери. Стиснах очи, докато ръката му трептеше на врата ми.
– Спокойно – успокои Джеймс. – Ако ти дам сеанс, той няма да е тежък, мила. Ще бъда нежен. – Той хвана брадичката ми и наклони главата ми назад. Отворих замъглените си очи, за да го погледна. – Ако това е, от което се нуждаеш, тогава ще ти го дам – обеща той.
– Моля те – помолих го. – Просто… усещам…
Той прокара устни по моите.
– Спокойно. Знам. – Целуна ме малко по-силно, отпускайки ме мъничко, докато поемаше контрола, водейки ме. – Знам, мъничка.
Той бързо се изправи и хвана ръката ми в своята, преди да ме изведе от офиса. След като заключи вратата зад нас, той ме поведе по стълбите към третия етаж, където се намираха нашата стая и стаята за игра. След като влязохме вътре, той заключи вратата зад нас и се приближи до мен.
– Съблечи се – нареди той. – Знаеш в какво положение да застанеш.
Послушно се съблякох, като му подадох дрехите си, както се беше превърнало в обичайния ни ритуал. След като бях напълно гола пред него, паднах на колене, като поставих ръцете си пред себе си, за да бъдат свързани с белезници. Вперих очи в него, без да поглеждам към пода.
Слушах как той се движи из стаята, отваряйки няколко чекмеджета, преди да дойде при мен, а от показалеца му висяха чифт сребърни белезници.
– Ръцете нагоре – нареди той.
Вдигнах ръце и след миг усетих познатата хладина на маншета върху едната ми китка.
– Стани – заповяда той след малко.
Бързо се изправих на крака. Той ме обърна така, че да съм с гръб към него, и свали ръцете зад гърба ми, като ги закопча с белезници зад мен. Дъхът ми заседна в гърлото, но си напомних, че вече не съм в клуба.
Бях с Джеймс.
Бях в безопасност.
Останах на мястото си, докато слушах как той се съблича от дрехите си, а след това – как голото му тяло се притиска към гърба ми, а твърдият му член опира в ръцете ми. Малък стон пропълзя в гърлото ми.
– Коя е твоята безопасна дума, мъничка? – Попита ме той.
– Лилаво, господине – отговорих мигновено.
– Трябва да те накажа за това, че не отговори с утвърдителен отговор, докато те командвах преди малко. Преглътнах шумно, като мислено се проклинах. Беше толкова просто нещо, което трябваше да направя, и въпреки това не го бях направила. Той прокара носа си по дължината на гърлото ми. Дъхът ми застина. – Но ти имаше тежък ден, малката. Този път ще ти позволя да се измъкнеш. – Той обви ръка около гърлото ми и дръпна главата ми назад. Очите ми веднага се спряха на прекрасните му, сини очи. – Не позволявай това да се повтори.
– Да, господине – прошепнах аз.
Той допря устните си до слепоочието ми.
– Добро момиче. – Прехапах устните си, като устоях на желанието да изстена. Обичах да го слушам да ми казва, че съм добро момиче – че му угаждам, като съм толкова послушна.
Джеймс ми даваше структура, нещо, без което ми беше изключително трудно да функционирам. Той ми даде правила и граници – държеше ме в подчинение. Той никога няма да разбере колко много ценя това.
– Качи се на леглото и легни на лявата си страна.
– Да, господине. – Послушно се придвижих към леглото и с ръката му, хванала лакътя ми, се преместих на леглото и легнах на лявата си страна, както ми беше наредено. Той издърпа тялото ми към ръба на матрака и премести коленете ми нагоре към гърдите.
Продължих да го наблюдавам, докато той вземаше нещо до краката на леглото. След миг вдигна превръзка за очи. Очите ми се втренчиха в неговите, а в дълбините ми прозвуча нервност. Не бях сигурна, като ми върже очите. Обикновено тревожността ми не можеше да се справи с това. – Спокойно, малката – успокои я той. – Ти си с мен – напомни ми той. – Никога няма да те нараня, Емалин.
Доверявайки му се, аз кимнах и затворих очи, позволявайки му да ми завърже очите, което ме накара да бъда свръхчувствителна към всичко останало, което се случваше. Така че, когато ръцете му внезапно се плъзнаха по бедрата ми и се спуснаха между краката ми, аз изтръпнах от изненада, а от устните ми се откъсна стон.
– Харесва ми колко си мокра за мен – изръмжа Джеймс. – Такава малка, но нуждаеща се, нали?
– Да, сър. – Изстенах, докато той леко разтриваше клитора ми. – О, мамка му.
Изсъсках, когато той отдръпна ръцете си от мен, карайки ме да се чувствам изгубена без него – и студена. Миг по-късно до ушите ми достигна звукът на нещо вибриращо. Силен стон напусна устните ми, докато той търкаше вибратора по клитора ми. Извих гръб и се преместих да разтворя краката си, но Джеймс постави ръка на коленете ми, държейки ги заедно.
– О, не, малката. Поискала си сеанс и ще бъдеш добро момиче ще вземеш това, което ти давам – изръмжа той.
Продължи да държи вибратора върху клитора ми, докато плъзгаше пръстите си вътре в мен.
– Дръж шибаните си колене заедно – нареди той. Задъхах се, когато вибрациите внезапно се усилиха. Устните ми се разтвориха и от гърлото ми се изтръгна задушен звук.
– Майната му, мъничко – изръмжа Джеймс. – Толкова си шибано стегната в тази позиция.
Извиках, а дишането ми се учести. Бях толкова изгубена в това, което той правеше. Стомахът ми се свиваше – толкова близо до това да се преобърна на ръба на оргазменото блаженство.
– Д… господине – изпъшках. – О, Боже – изхлипах, докато се опитвах да задържа оргазма си.
Той се отдръпна от мен. Изкрещях, почти се залюлях в седнало положение, но ръката му се уви около гърлото ми, докато се заравяше в мен.
– Сега – изръмжа той.
Той се заби в мен отново и отново, докато вълна след вълна оргазма ми ме заливаше. Таблата се блъскаше в стената, а белезниците се врязваха в китките ми, но на мен не ми пукаше. Единственото, върху което можех да се съсредоточа, беше Джеймс и това, което правеше с тялото ми.
– С… сър – заекнах. Изстенах, без да мога да довърша изречението си. От устните ми се отделяха стонове. Той не беше прекъснал притока на въздух – поне не с ръката си. Не – дивашкият начин, по който ме вземаше – претендираше за мен – ме караше да губя дъх – затрудняваше дишането ми.
– Не се въздържай, дяволече – изръмжа Джеймс. – Ти ми принадлежиш – изръмжа той. Още една вълна ме заля, като за момент ме накара да се замая. Ушите ми звъняха. – Всяко докосване, всеки удар на сърцето ти, всеки шибан оргазъм – всичко това ми принадлежи.
Устните му ме целунаха силно, езикът му се преплете с моя, преди да се отдръпне и да ме обърне по корем, като с лекота се плъзна отново в мен.
– Ебаси, не мога да ти се наситя – изрева Джеймс.
– Аз съм твоя – изстенах аз. – О, чукай ме, да – аз съм изцяло твоя, сър.
Той ме плесна по бузата на дупето, преди да го хване в ръка, като се впиваше в мен силно и бързо отново и отново. Загубих броя на пътите, в които свършвах, но когато той най-накрая свърши, вече бях изтощена. Краката ми поддадоха под мен и аз се свлякох на матрака, дъхът ми секваше, а сърцето ми биеше с безумно бърза скорост.
Кълна се, че ако умра от инфаркт от това, че съм с Джеймс, ще умра щастлива.
– Мъничка? – Попита Джеймс. Усетих как развърза превръзката на очите. Тъканта падна от лицето ми. Облизах сухите си устни, все още задъхана за въздух. – Ебаси, Емалин, мила, добре ли си?
– А-а-а – отговорих, без да мога да изкарам нищо друго от устата си.
Той развърза ръцете ми и те паднаха от двете ми страни. Миг по-късно той ме вдигна от леглото и ме понесе на гърдите си към банята. Влезе под душа, преди да седне на една от вградените седалки. Докато включваше душа, главата ми падна на рамото му, а изтощението дърпаше крайниците ми. Изтръпнах от студената вода, но той ме обгърна с ръце, за да ме стопли, докато не дойде горещата вода.
– Как е главата ти, мъничка? – Попита ме той.
– Добре – прозях се. – Иска ми се да спя.
Смехът му вибрираше в гърдите му.
– Нека те измия, а после ще те заведа в кабинета ми, където ще можеш да подремнеш. – Той допря устните си до челото ми. – Чувстваш ли се по-добре след сеанса?
– Да – отговорих веднага. Поех си дълбоко въздух. – Помага ми да възвърна структурата си – казах му честно. – Тази нощ всичко излезе извън контрол в съзнанието ми. – Вдишах рязко въздух. – Трябва да имам структура.
Джеймс хвана брадичката ми и наклони главата ми назад, за да го погледна.
– Винаги ще поддържам живота и съзнанието ти структурирани, мъничка. Никога не се съмнявай в това. Ако почувстваш, че всичко излиза извън контрол, просто ми кажи. Ще го поправя – обеща той.
Сънливо се усмихнах към него. Той се наведе и пое устните ми в силна целувка, а от гърдите му се чу ниско ръмжене, докато обръщаше тялото ми, за да го обгърне. От гърлото ми се изтръгна слаб стон, когато усетих твърдия му член да се плъзга през гънките ми.
– Емалин – изръмжа Джеймс предупредително.
Надигнах се на колене и го изправих до входа си, преди да се свлека върху него, като му благодарих по единствения начин, по който знаех. Той обгърна с ръка тила ми и придърпа устните ми обратно към своите, целувайки ме с всяка своя фибра, докато аз се движех и с двамата към върха, преди да паднем заедно, а името му беше силен вик на устните ми.
А когато чух как стене името ми? Чувствах се шибано невероятно да знам, че съм способна да накарам един мъж да обича толкова много да бъде с мен.
Може би никога няма да успее да ме обикне, но докато винаги се грижеше за мен по този начин, това винаги щеше да ми е достатъчно.
Назад към част 13 Напред към част 15
