Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 19

* ДЖЕЙМС *

Майка ми безизразно се взираше в чашата с кафе в ръцете си. Въздъхнах и посегнах да разтъркам слепоочията си. Тя беше онемяла, откакто влязох в тази стая. Знаех, че баща ми я беше прецакал доста през целия им брак, но наистина ли я беше принудил да мълчи, дори когато вече не беше наоколо, за да я нарани?
– Мамо, той вече не е жив – казах ѝ аз. Тя бавно вдигна поглед към мен. – Той не може да те нарани, мамо. Защо простреля Ейдриън? – Поисках.
Това беше единствената част от цялата тази ситуация, която не можех да проумея.
Тя бавно постави чашата си с кафе на малката масичка пред нас.
– Баща ти ми каза какво е планирал за Емалин – каза тя тихо. Стиснах челюстта си и се насилих да не обвия ръце около врата ѝ – или още по-добре, да и го счупя. Тя е знаела и въпреки това е премълчала това.
Исках да я убия, по дяволите.
– Джеймс, повярвай ми, исках да ти кажа – помоли тя, като ме погледна със същия цвят очи, които имах и аз. – Но баща ти… – Тя поклати глава и си пое дълбоко дъх. – Той има начин да ме накара да се страхувам толкова много, че по-скоро бих ти обърнала гръб, отколкото да направя правилното нещо.
Стиснах юмруци, преди да ги накарам да се отпуснат.
– С какво те заплаши, че те накара да се почувстваш така, сякаш не можеш да се обърнеш към мен за помощ? – Поисках. – Защото, мамо, ти знаеш по-добре от всички. Всичко, което трябваше да направиш, беше да изречеш думите и аз щях да се погрижа за това.
Ръцете ѝ трепереха. Тя ги стисна здраво, докато вдишваше дълбоко, успокояващо.
– Той заплаши, че ще поръча убийството на Дарън, ако дойда при теб. – Кръвта ми пулсираше горещо и тежко от ярост във вените ми. Никой не докосва малкия ми брат. – Той винаги е знаел за обещанието ти към мен – че ще го убиеш, ако някога ти кажа и дума.
Поклатих глава.
– Дарън има защита вътре при себе си – напомних ѝ. Бях се уверил в това по дяволите. – Тя е там, защото не вярвам на никого да го защити истински, освен на мен. Баща ми не може да му направи нищо.
– Баща ти все още има приятели вътре в тези стени, Джеймс – или имаше – поправи се тя, спомняйки си, че той вече е мъртъв. – Не можех да рискувам. Не можех да бъда причината да загубя един от синовете си.
Горчиво се засмях, докато стисках ръцете си в юмруци, преди да ги принудя да се отпуснат.
– Не, просто предпочиташ да ме гледаш как вътрешно умирам, защото съм загубил жена си, отколкото да видиш другия си син да лежи в шибан ковчег. – Станах от дивана и се обърнах, за да я погледна. – Защото точно това щеше да се случи, мамо. Ако загубя Емалин, ще загубя шибана част от себе си – последната част от мен, която сякаш ме прави шибан човек. – Поклатих глава. – Мразя това, че разбирам страха ти, и мразя това, че те обичам като своя майка твърде много, за да ти наложа каквото и да било наказание.
Наистина шибано мразех това, защото разбирах тормоза, през който е преминала. Той беше причинил това насилие на всички нас.
По бузата ѝ се стичаше сълза.
– Престани да плачеш! – Изръмжах и. Тя помръдна. – Съпругът ти е мъртъв – изръмжах аз. – Убих го със собствените си голи ръце. – Тя се стресна и отвърна очи от мен. Знаех, че я плаша; винаги я плашех.
Наведох се и очите ми срещнаха нейните.
– Може да не те убия днес, но запомни шибаните ми думи. Ако още веднъж ми се изпречиш на пътя, няма да ми пука за обстоятелствата. Ще ти наложа същото наказание, което наложих на съпруга ти. Научи се да бъдеш по-добра майка и поставяй децата си на първо място.
С това се изправих от приклекналата си позиция и изхвръкнах от стаята. Захлопнах вратата след себе си и се обърнах с лице към Хекс, охранителя, когото бях поставил на вратата ѝ.
– Тя няма да напуска тази шибана стая – наредих аз. – Храната и напитките ще бъдат донесени тук от госпожа Джуди. Само госпожа Джуди и аз имаме право да влизаме при нея в тази стая. Не искам тя да се скита из коридорите ми. Отсега се отнасяте с нея така, сякаш не заслужава доверие.
Защото тя беше такава. Тя ме беше предала. Баща ми вече не командваше от момента, в който аз поех управлението на Семейството.
– Да, господине – отвърна той мигновено.
С това се върнах по коридора към стълбите, безмълвно опулен. Тя винаги беше правила тези глупости – поставяше своите нужди пред тези на децата си. И това беше една от основните причини, поради които Дарън и аз се бяхме оказали толкова прецакани. Постоянно бяхме в безкраен, токсичен цикъл на прецакване с тях като наши родители.
Може и да имахме майка си, но израснахме без майчината ѝ любов, защото страхът ѝ от баща ми беше твърде голям. Но това, което ме затрудняваше да преодолея това, не беше фактът, че тя се страхуваше от него.
Беше защото, когато аз поех управлението – станах дон – тя не прие предложението ми да го махне от живота ни завинаги. Никога не е имало ясна причина защо не е искала да поръчам убийството, но винаги е била твърдо „не“.
Но сега тя ме беше преценила погрешно. Беше изложила жената ми на опасност – едва не беше коствала живота на Емалин.
И не бях сигурен, че някога ще мога да ѝ простя за това.

~*~*~

Когато влязох в спалнята си, Джексън ми кимна веднъж.
– Тя използва тоалетната, сър – обясни той, щом затворих вратата след себе си.
Кимнах му още веднъж.
– Свободен си, Джаксън.
Без да каже нито дума, той се измъкна от стаята, като тихо затвори вратата след себе си. Свалих якето си и го хвърлих на един стол в ъгъла, преди да се запътя към банята. Емалин си миеше ръцете, когато влязох вътре, а веждите ѝ бяха събрани и лицето ѝ беше набраздено от болка.
– Толкова си упорита, малката – въздъхнах, докато увивах ръката си под гърдите ѝ, поддържайки тежестта ѝ.
Тя въздъхна с облекчение.
– Опитвам се – каза ми тя. – Трябва да се раздвижвам, Джеймс. И знам, че мразиш това, но така е наредено от лекаря. Лекарят не би ми наредил да правя нещо, ако не е необходимо – напомни ми тя.
Погалих врата ѝ отзад.
– Спокойно, мила – изръмжах аз, като веднага обърнах внимание на отношението ѝ. – Знам, че не се чувстваш добре. Отношението е доказателство.
Тя изпъшка.
– Разбира се, че не се чувствам добре, Джеймс – отвърна тя. Докоснах с устни страничната част на врата ѝ. – Току-що ми направиха операция. Боли ме.
Внимателно я обърнах с лице към себе си, преди безшумно да хвана блузата ѝ и да я издърпам през главата. Следваше сутиенът ѝ.
– Ще си вземем хубав, горещ душ заедно. Ще измия косата ти и ще те изкъпя. След това ще вечеряме заедно, ще гледаме филм и ще си легнем да спим.
Очите ѝ омекнаха и се напълниха със сълзи.
– Съжалявам, че съм такава кучка.
Нежно и се усмихнах.
– Всичко е наред, малката. Никой няма да очаква от теб да бъдеш слънчице и дъга, когато изпитваш толкова много болка – казах ѝ честно.
В погледа ѝ проблесна нервност.
– Няма да ме накажеш, нали?
Изръмжах.
– Не, Емалин. Дори не бих могъл да си представя да те накажа в това състояние. Природата ти е естествено сладка и успокояваща. Боли те. Уважавам това. Признавам, че отношението ти ме кара да искам да те прехвърля през коляното си и да напляскам до червено перхидроленото ти дупе – подразних я аз. Бузите ѝ пламнаха от думите ми, което ме накара да ѝ се усмихна за миг. – Но аз не съм дивак, Емалин. Не и за теб, във всеки случай – поправих се бързо, мислейки за майка ми. – Ще се погрижа за теб, за да мога най-накрая да си върна моята сладка Емалин.
– Ти си толкова добър с мен, Джеймс – прошепна тя, а красивите ѝ кафяви очи обходиха лицето ми.
Усмихнах ѝ се, докато свалях панталоните ѝ от краката.
– Само за теб, малката. Никога не забравяй това. Ти си всичко, което има значение за мен.
От устните ѝ се изплъзна тих стон на болка, докато тя повдигаше краката си един по един, за да излезе от панталоните и бикините. Притиснах целувка върху раната и щом свалих марлята.
– Ти си толкова силна, малката. Гордея се с теб – похвалих я, знаейки колко много означава похвалата ми за нея.
И точно както знаех, че ще стане, очите ѝ просветнаха при думите ми. Бързо включих душа и съблякох собствените си дрехи, преди да я вдигна на ръце и да вляза с нея под душа. След като седнах на една от пейките в банята, я настаних в скута си и започнах да се грижа за нея, както ѝ бях обещал.
– Как е майка ти? – Попита ме тя.
Въздъхнах, настроението ми отново се помрачи. Почти ѝ казах, че не искам да говоря за нея, но си прехапах езика. Исках да бъда честен с Емалин и да бъда открит с нея. Истинските взаимоотношения между доминиращи и подчинени не работеха, ако нямаше стопроцентова честност. Ако нарушех доверието ѝ в мен извън сеансите ни, тогава щеше да пострада и сексуалният ни живот. Тя нямаше да може да ми се отдаде истински по време на сеансите ни, а това щеше да обърка не само моята глава, но и нейната. Тя разчиташе на сеансите ни като структура.
– Мама знаеше за удара, който баща ми ти е нанесъл – казах тихо аз. Емалин остана безмълвна. Облегнах глава назад към стената на душа и стегнах ръце около жената в скута ми. – Тя каза, че той е заплашил да убие брат ми Дарън, ако ми каже какво е планирал, затова е мълчала. В момента съм я заключил. – Поех си дълбоко дъх. – Толкова съм и ядосан. Тя ме предаде.
– Джеймс, майка ти се е опитвала да защити едно от децата си – каза тихо Емалин.
Подиграх се.
– Как ли не дявол да го вземе. Единственото, което някога е интересувало майка ми, е да защитава себе си, което доведе до изключително гадно детство по време на израстването ми. – Въздъхнах. – Искам да кажа, ебаси, Емалин, претърпях мозъчна травма – заради нея загубих част от детските си спомени. И тя все още не искаше да го остави. Не го разбирам.
– Джеймс – каза тихо Емалин, привличайки погледа ми към нея, но тя не ме гледаше. Очите ѝ бяха забити в скута ѝ – баща ти не е причината да получиш мозъчна травма.
Изпъшках.
– За какво, по дяволите, говориш, Емалин? – Попитах, като се ядосвах. – Откъде, по дяволите, изобщо знаеш за какво, по дяволите, говоря?
В очите ѝ се прокрадна нервност. Сдържах настроението си, без да искам да я разстройвам.
– Преди малко Джексън ми каза – тихо заговори тя. Стиснах челюстта си, ноздрите ми се разшириха от ярост. Откъде, по дяволите, Джаксън изобщо знаеше? Джексън не би трябвало да знае и едно проклето нещо за мен. – Джеймс, Джексън е бил най-добрият ти приятел, преди да изгубиш спомените си. Част от яростта ми се изпари. Взирах се в нея, а на лицето ми ясно се четеше недоверие. – Ти си участвал в ужасна автомобилна катастрофа с майка си. Не знам подробности, но така си загубил спомените си – не заради баща си. Джаксън го е запазил за себе си, защото очевидно подсилването на паметта ти може да причини повече вреда, отколкото полза – меко обясни тя.
Прокарах очи по лицето ѝ. Мълчанието между нас беше оглушително, но когато Емалин започна бавно да се напряга в ръцете ми, прокарах ръка по гърба ѝ и затворих очи, като си поех дълбоко дъх.
– Съжалявам, малката – извиних се грубо. – Просто ми трябва една шибана минута. Не съм ти ядосан – уверих я аз. – Ти ми каза – не си го крила от мен.
Тялото ѝ отново се отпусна и тя положи глава на рамото ми, а ръката ѝ се издигна, за да се разпери на гърдите ми. С малка въздишка извърнах глава и притиснах устни към челото ѝ, като покрих ръката ѝ с моята, за да се заземя.
– През всичките тези години тя ме оставяше да вярвам, че това е заради него. – Емалин остана безмълвна, позволявайки ми да мисля на глас. – Въпросът е – защо?
И този единствен въпрос ме вбесяваше, защото това означаваше, че мама е още по-голямо чудовище, отколкото аз някога бих могла да бъда.
Тя беше поставила децата си на огневата линия с някакъв скрит мотив. Само че не бях сигурен какъв е този скрит мотив.

Назад към час 18                                                                  Напред към част 20

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!