Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 27

* ЕМАЛИН *

Джаксън почука леко на вратата на банята.
– Емалин? – Обади се той. В гласа му се долавяше загриженост и тревога. Долната ми устна потрепери, а по бузите ми се плъзнаха тихи сълзи. Устоях на желанието да се разплача. Паниката се беше вкопчила в гърлото ми. Това не можеше да се случи.
– Ти си там от известно време добре ли си?
Загледах се в тестовете за бременност върху плота. Това не можеше да е шибано истинско. Бях на противозачатъчни. Те бяха ефективни за мен в продължение на три шибани години. Защо сега? Защо трябваше да забременея сега?
Джеймс не искаше деца. Той сам го беше казал.
О, Боже, какво щях да правя?!
Искаше ми се да крещя. Всичко беше прецакано. Той нямаше да иска това дете и сам го беше казал – единственият изход от връзката ни беше самата смърт.
Загледах се в пръстена на ръката си и прехапах силно долната си устна, за да не се разплача. Трябваше да се отърва от това бебе, преди той да разбере и да ме принуди да го направя сама. Трябваше да се отърва от него, преди да съм се привързала прекалено много.
Майната му, ами ако той разбере преди да успея и ми направи нещо, по дяволите? След три години на абсолютно нулева бременност знаех, че Джеймс ще предположи, че съм планирала това по някакъв начин.
Бързо скрих тестовете за бременност в самото дъно на купчината кърпи. Знаех, че Джаксън щеше да разбере, че плача, че съм изкривена отвътре, но не можех да скрия как се чувствам; беше невъзможно.
Всичко около мен се разпадаше.
Джеймс щеше абсолютно да ме намрази, ако разбереше, че съм бременна, а аз не бях сигурна дали ще мога да се справя с това.
Бавно отворих вратата на банята. Джаксън се намръщи към мен.
– Емалин? – Попита той тихо, а в гласа му се долавяше загриженост. Устните ми потрепериха и аз преглътнах едно ридание. – Искаш ли да извикам Джеймс при теб?
Поклатих глава към него.
– Просто искам да бъда сама – прошепнах аз.
Той кимна и се измъкна от стаята. Влезнах в леглото свих се на кълбо на страни.
И се разплаках.
Плачех като жалко извинение за човешкото същество, което бях – сякаш изобщо имах право да плача.

~*~*~

Изтръпнах, когато вратата на спалнята се отвори. Знаех, че това е Джеймс – усещах силата и господството му още преди да се появи напълно в стаята. Стиснах очи, а от устните ми се откъсна задушен хлип, преди да успея да се спра.
– Мъничка? – Джеймс пристъпи напред и коленичи пред мен. Той се намръщи. – Мила, защо не ми се обади? – Меко попита той, а на съвършеното му лице бе изписана тревога за мен.
Аз само поклатих глава, страхувайки се, че ако проговоря, ще избухна и всичко, което задържах в себе си, ще се излее от устата ми. Мразех да пазя каквото и да било от Джеймс, но не можех да му кажа това.
Той се изправи и събу обувките си, след което се плъзна на леглото зад мен и ме обгърна с ръце. Заплаках, тялото ми се разтресе, докато плачех все по-силно. Той прошепна успокояващи думи в ухото ми, казвайки ми, че всичко ще бъде наред, че ще се справя с това.
Но аз нямаше да се справя. Той си мислеше, че просто имам обичайната паника, която получават понякога подчинените, но аз бях в паника по съвсем друга причина.
Бях бременна, а Джеймс отказваше да бъде баща.
– Емалин, мъничка, моля те, просто ми говори – помоли Джеймс. Аз поклатих глава. Той стегна ръцете си около мен. – Мразя да те виждам в този вид. Моля те, мила, просто ми кажи как се чувстваш, за да знам как да го поправя.
– Това ще изчезне от само себе си – прошепнах аз. Отворих очи и се преобърнах, за да го погледна. Той отвори уста, за да протестира. – Моля те, Джеймс – помолих го аз. Подсмърчайки. – Моля те, просто ме прегърни и остави това да премине от само себе си. Не мога да говоря за това. Ако го направя, ще изляза извън контрол – признах.
Той стисна челюстта си, преди да я накара да се отпусне отново.
– Добре. – Въздъхна той. – Ще те държа цяла толкова дълго, колкото имаш нужда, мъничка.
Не знаех обаче как смята да го направи, защото вече се бях разпаднала, преди да дойде в стаята ни.

Назад към ччаст 26                                                                  Напред към част 28

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!