Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 28

* ДЖЕЙМС *

Погледнах към Ейдриън с намръщено лице, когато той нахлу в кабинета ми без разрешение и без предупреждение.
– Какво става? – Изръмжах.
Бях преживял тежка нощ. Емалин не беше спала и миг. След като най-накрая спря да плаче, тя беше просто като изтръпнала – не реагираше, беше напълно безмълвна и почти неподвижна. Честно казано, ако не беше дишала, щях да си помисля, че е умряла.
И тази сутрин не беше много по-добре. Но когато най-накрая се пречупи, крещейки ми да я оставя на мира, че всичко е по моя вина, не знаех какво, по дяволите, да направя. Беше се заключила в банята и отказваше да ме допусне до себе си. В продължение на три часа се опитвах да вляза при нея в банята, за да мога поне да я прегърна, но тя беше упорита и отказваше да ме допусне до себе си.
Това ме накара да изпадна в променливо настроение.
– Джеймс, знам какво не е наред с Емалин – каза ми той. Веднага му обърнах цялото си внимание. Той си пое дълбоко дъх. – Тя е бременна.
– Какво? – Прошепнах. Как, по дяволите, беше бременна?
Но изведнъж всичко придоби смисъл. Сега разбирах защо не искаше да съм близо до нея. Бях ѝ казал, че никога не съм искал деца.
Беше се изплашила, а сега се нахвърли върху мен, неспособна да се справи с чувствата си и мислите, които се въртяха в главата ѝ.
Майната му!
Трябваше да поправя това.
– Откъде знаеш? – Попитах и се вдигнах от стола си.
Той преглътна шумно.
– Хванах я да търси клиники за аборти на телефона си – тихо ми съобщи той. Кръвта ми замръзна във вените. Майната му, това не можеше да се случи.
Разбира се, не исках деца, но сега, когато имаше възможност да стана баща, нещо ми пречеше да не искам това бебе.
Исках това с нея. Исках всичко с Емалин. И знаех, че с нея – заради нея – мога да се науча да обичам и това бебе.
– Къде е тя? – Попитах го, докато обикалях около бюрото си. Майната му, трябваше да отида да говоря с нея. Трябваше да изкарам тези глупости от главата ѝ.
Не исках да я оставя да си причини това. Емалин нямаше да може да се справи, ако абортира това бебе, дори и да смяташе, че това е единствената ѝ възможност в този момент.
И честно казано, това ме плашеше до смърт, но знаех. Не можех да и позволя да го направи.
– Тя излезе с Джаксън – каза ми той.
– Майната му! – Изревах. Грабнах телефона си от бюрото и изскочих от стаята, като бързо изкарах приложението за проследяване на телефона ѝ. Бяха паркирали в една клиника за аборти на около петнайсет минути от дома ни.
Трябваше да я спра. Не можех да я оставя да си направи това.
Скочих в джипа си, бързо натиснах бутона за отваряне на гаражните врати и включих на заден ход, като при това се обадих на Джаксън.
– Джеймс? – Попита той, когато отговори.
– Защо, по дяволите, си излязъл от къщата с нея?! – Изръмжах.
– Не бях информиран, че не ѝ е позволено да излезе, сър – отвърна той мигновено. Изръмжах, защото той беше прав. Преди няколко седмици бях дал разрешение на Емалин да напуска къщата, когато пожелае, стига с нея да сме аз или Джаксън.
– Имаш ли представа какво ще направи?! – Изкрещях му. – Спри я, Джаксън! Не ми пука какво трябва да направиш, но тя няма да абортира това бебе!
– Разбрах, сър.
Захвърлих телефона, ускорих движението, навлизах и излизах от лентите за движение, докато ускорявах към клиниката за аборти, в която беше тя. Когато спрях, дори не си направих труда да паркирам. Спрях точно пред колата, като я блокирах. Тя крещеше на Джаксън със сълзи, стичащи се по бузите ѝ, и му викаше да ѝ даде ключовете за колата.
– Емалин – извиках нежно. Тя извърна кръвясалите си, разплакани очи към мен. Сърцето ми се разби в гърдите. Душата ми ревеше от болката и мъката в очите ѝ. – Малката ми, нека се приберем вкъщи и да поговорим – заговорих тихо.
– Защо?! – Изкрещя ми тя. – Не е ли това, което искаше, Джеймс? – Попита ме тя. Преглътнах силно, напълно съжалявайки, че някога съм ѝ казвал, че никога не съм искал деца. Тогава не бях влюбен в нея – или поне все още не бях определил чувствата си като любов. – Защо ме спираш?! – Изкрещя тя накрая.
Протегнах ръка към нея, оставяйки това решение изцяло на нея. Никога не съм искал да я карам да се чувства в капан, а точно сега знаех, че тя се чувства точно така.
– Малката – долната ѝ устна потрепери, разбивайки сърцето ми, – позволи ми да те заведа вкъщи, а след това ще можем да поговорим – подканих я аз. – Не е нужно да се отърваваш от нашето бебе.
Тя се разплака, когато нарекох бебето наше. Още сълзи се плъзнаха по красивото ѝ лице, разбивайки шибаното ми сърце на по-малки парчета.
– Ти не искаш деца – проплака тя.
– Малката, обичам те – напомних ѝ аз. – Всичко, което произлиза от тази любов? Никога не мога да го отблъсна. – Поех си дълбоко въздух. – Просто ми позволи да оправя това, мила – помолих я.
Трябваше да ми позволи да оправя това – да оправя нас.
Бавно тя се приближи до мен и постави ръката си в моята. Тя се разтрепери в ръката ми, но аз свих пръстите си около нейните и нежно стиснах ръката ѝ.
Бях се прецакал. Накарах я да се почувства в капан – сякаш нямаше друг избор, освен да унищожи собствената си душа, за да спаси моите чувства, а аз не обичах тази гадост. И мразех това, че тя би стигнала толкова далеч само заради любовта си към мен.
Но ще се справим с това. Щях да оправя тази гадост между нас и знаех, че в крайна сметка щях да заобичам това бебе толкова, колкото обичах нея.
Притиснах устни към челото ѝ.
– Хайде – подканих я нежно. – Да те приберем у дома.

Назад към част 27                                                                 Напред към част 29

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!