* ЕМАЛИН *
Алфонсо ми кимна веднъж за поздрав, преди да отвори вратата на кабинета на Джеймс и да ми позволи да вляза вътре. Усмихнах му се топло, преди да вляза, а очите ми веднага откриха Джеймс. Той седеше зад бюрото си, а сакото му беше хвърлено небрежно на един от столовете от другата страна на бюрото. Косата му беше разбъркана и изглеждаше, меко казано, ядосан.
Когато вратата се затвори зад мен, той ме погледна и очите му леко омекнаха.
– Здравей, малката. – Той се облегна на стола си и изкриви пръст в знак на „ела тук“. Послушно се придвижих напред, а той ме хвана за бедрата и ме издърпа в скута си, за да се разположа върху него. Ръцете му се плъзнаха под гърба на ризата ми, а дланите му се плъзнаха по гладката кожа на гърба ми. Едва се сдържах да не изстена от блаженство.
– Добре ли си? – Попитах го.
Той въздъхна, като отпусна глава назад и затвори очи. Намръщих се.
– Просто се справям с някои неща – каза ми той. Той отвори очи и тези прекрасни сини очи се втренчиха в моите. – Как спа?
Повдигнах рамене.
– Добре – казах му. Бях спала през останалата част от деня и през цялата нощ, като се събудих само за да се увери Джеймс, че съм вечеряла вчера. – Ти изобщо дойде ли да си легнеш снощи?
Той поклати глава.
– Припаднах тук, в офиса – каза ми той. – Работих почти до три часа тази сутрин, преди числата в документите да започнат да се събират.
Повдигнах ръка и прокарах пръсти през косата му, харесвайки колко е мека. Той изстена, докато затваряше очи, а ръцете му се плъзнаха още по-нагоре по гърба ми.
– Чувствам се шибано невероятно, мъниче.
Правих това известно време, усещайки как тялото му бавно се отпуска под мен, докато леко почесвах скалпа му. Ръцете му обикаляха по гърба ми, като и двамата се успокоявахме взаимно.
– Майната му – изрече той внезапно и отвори очи. – Имаш нужда от закуска.
– Ти също – казах му. Той повдигна вежди към мен. Бузите ми пламнаха. Това звучеше почти като заповед, което определено беше превишаване на границите. – Моля? – Попитах го. Малка усмивка наклони устните му, като не откъсваше поглед от лицето ми. – Снощи почти не си спал – напомних му аз. – Ще те помоля да закусиш с мен, може ли?
Той въздъхна, преди устните му отново да се наклонят за миг.
– Да, мъничка, ще закусвам с теб. – Погледнах го и усмивката му се разшири. Той потупа дупето ми. – Стани – заповяда той.
Изправих се от скута му и гледах как и той се изправя. Оправи ръкавите на черната си риза, преди да хване ръката ми в своята и да ме изведе от офиса, заключвайки вратата след себе си.
– Никой да не влиза в кабинета ми – нареди Джеймс на Алфонсо. – Ако спорят с теб, кажи ми. Ще дойда да се погрижа за това.
– Да, сър – отговори той с едно кимване на главата.
Джеймс стегна ръката си около моята и ме поведе по коридора към стълбите.
– След като закусим, искам да ти покажа някои от нещата, които можеш да правиш тук – каза ми той. Погледнах нагоре към него, преди да погледна отново надолу към пода, наблюдавайки стъпките си, докато слизахме заедно по стълбите. – Не знам какво обичаш да правиш, но имаме библиотека, вътрешен и външен басейн, джакузи, градина, през която можеш да се разхождаш, а също и фитнес зала.
Почесах се по носа при мисълта за фитнес зала. Джеймс се засмя, забелязвайки неприязненото ми изражение.
– Аз тренирам там всяка сутрин, преди да се събудиш – каза ми той. – Ако искаш, мога да те събудя някоя сутрин, за да можеш да тренираш с мен. – Намръщих се на тази идея. – Това е полезно не само за физическото, но и за психическото ти здраве. – Той ме погледна, щом стигнахме до долното стъпало. – Искам да започнеш да тренираш, Емалин.
Намръщих се. Дали той си мислеше, че съм дебела? Правех толкова много секс, че рядко имах време да ям или ми даваха време да ям, а когато все пак ми се удадеше да ям, винаги беше изключително здравословна храна. Това бе започнало да се променя съвсем наскоро, когато Джеймс ме взе под своя опека.
Джеймс изведнъж спря и ме хвана за бедрото, обръщайки ме с лице към него.
– Вдигни очи – нареди той. Веднага го погледнах, а сините му очи се впиха в моите. – Излез от главата си, малката. Не намеквам, че си дебела. Всъщност ще бъда изключително доволен, ако се сдобиеш с още малко проклето месо върху костите си. – Бузите ми се нажежиха до червено от смущение. – Но също така искам да бъдеш и във физическа форма, да не говорим за изключително здравословния ефект, който това ще има в психически план.
– Значи не съм дебела? – Изригнах. Задъхах се от униние, докато плясках с ръце върху устата си. О, Боже мой, наистина трябваше да сложа шибан филтър между мозъка и устата си.
Джеймс хрипливо се засмя, като ме придърпа в обятията си и ме притисна плътно към себе си. Въздъхнах, отпускайки се срещу него. Въпреки че знаех, че Джеймс може да бъде чудовище, чувствах се толкова добре.
– Не, малката. Ти далеч не си дебела – увери ме той. – Ето защо продължавам да те храня толкова много, по дяволите. Прекалено си кльощава.
Той хвана брадичката ми и наклони главата ми назад, преди да се наведе, за да покрие устните ми със своите. Изстенах тихо, а устните ми работеха с неговите, следвайки примера му. От гърдите му се разнесе тихо ръмжене, а ръката му се стегна около мен.
– Майната му – изрече той срещу устните ми. Изпищях от шок, когато той внезапно ме издърпа в банята в коридора, заключвайки вратата зад нас.
– Нямаш нищо против това нали? – Попита ме той, докато хващаше копчето на дънките ми.
– Да – прошепнах, прехапвайки долната си устна. Винаги съм била готова за секс с Джеймс. Толкова много желаех този мъж. Дори не бях сигурна как е възможно да искаш някого толкова силно през цялото време.
Той бързо разкопча дънките ми и ги дръпна надолу по краката заедно с бикините. Свалих ги заедно с обувките си.
– Сложи ръце на плота и се наведи – грубо изръмжа той.
– Да, господине.
– Не е сесия – поправи ме той бързо. – Това е просто обикновен секс. Тук аз съм просто Джеймс – каза ми той.
– Добре – казах, докато се навеждах под ъгъл от 90 градуса, разтваряйки краката си за него, докато поставях ръцете си на плота, както ми беше наредено. Миг по-късно усетих как той се зарови дълбоко в мен. Изстенах, без да ми пука дали някой може да ме чуе, докато минава покрай мен.
Джеймс обгърна гърлото ми с ръка. От гърлото ми се изтръгна по-силен стон, а путката ми се сви около члена му. Той изстена откъм гърба ми.
– Тихо – изръмжа той. – Или след закуска ще те заведа горе и ще те накажа. Тези звуци са за моите уши и само за моите уши.
Свих долната си устна между зъбите, като се насилих да не изстена при мисълта, че ще ме накаже. Той изруга, а бедрата му се удариха грубо в дупето ми, докато отново се забиваше силно в мен.
– Мисълта, че те наказвам, възбужда ли те, мъничка? – Попита ме той, гласът му беше тих и дрезгав.
Кимнах, знаейки, че ако си отворя устата, ще изкрещя името му.
– Думи, мъниче.
– Да – изстенах. – О, господи! – Извиках. Щеше да се наложи да ме накаже. Не можех да остана тиха.
– Последно предупреждение, малката – изръмжа Джеймс.
– Не ми пука – казах му честно, а краката ми трепереха. – О, Боже. Джеймс, толкова съм близо – проплаках.
– Знаеш правилата, когато сме така. Можеш да свършиш, когато пожелаеш – напомни ми той. Задъхвах се. – Но ще напляскам това твое хубаво дупе до червено, когато се качим горе.
Коленете ми почти се подкосиха, когато оргазмът ми ме връхлетя при думите му и за момент ме заслепи, когато черни петна затанцуваха в погледа ми. Джеймс бързо ме обгърна с ръка и ме задържа, докато продължаваше да ме блъска. Когато свърши, вече исках само да се върна в леглото. Изтощението дърпаше крайниците ми.
– Можеш ли да стоиш? – Попита ме той, след като изправи и двамата.
– Не – промълвих.
Той тихо се засмя, преди да ме вдигне и да ме постави на плота в банята.
– Позволи ми да се облека отново, а аз ще те почистя – каза ми той.
– Добре. – Зяпнах.
Облегнах глава назад към шкафа зад мен и затворих очи. Миг по-късно усетих, че Джеймс започва да ме почиства между краката ми. Отворих очи, като забелязах намръщеното му лице.
– Предстои ли ти менструация? – Попита ме той.
Поклатих глава.
– Не – казах му честно. – Не след няколко седмици е. Защо?
– Кървиш – каза ми той, а бръчката му се задълбочи. – И то не е като нормалното количество зацапване след бурен секс. То е малко повече.
Повдигнах рамене и отново затворих очи.
– Това е нормално за мен след изключително груб секс – казах му.
– Малката, това не е нормално – каза ми Джеймс. Отворих очи, за да го погледна отново. Той се върна към почистването ми. – Това показва скрит проблем, малката. Трябва да те заведа на преглед при акушер-гинеколог.
Той ми помогна да сляза от плота и коленичи, като държеше бикините ми, за да вляза в тях. Издърпа ги нагоре по краката ми, преди да направи същото с дънките ми.
– Наистина ли мислиш, че е толкова сериозно? – Попитах го.
Той сви рамене.
– Не знам, но не искам да рискувам. Ще те заведа на лекар в рамките на следващите няколко дни. – Той хвана ръката ми в своята. – Ще можеш ли да ходиш?
Кимнах.
– Краката ми все още са малко разклатени, но ще се справя – уверих го аз.
Той отвори вратата на банята и ме изведе от нея към кухнята, като темпото му беше по-бавно, за да се изравни с моето, а ръката му беше увита около кръста ми, подкрепяйки ме. Когато влязохме в трапезарията, всички веднага се изправиха. Бузите ми порозовяха, но Джеймс продължи да се движи из трапезарията, без да хвърля нито един поглед към останалите.
– Джеймс, не знаех, че ще се присъединиш към нас – коментира госпожа Джуди, докато се приближаваше към нас. Джеймс издърпа един стол за мен и аз седнах, като му се усмихнах в знак на благодарност, докато той буташе стола ми обратно. Той се наведе и целуна върха на главата ми.
– Тя ме помоли да закусваме заедно, така че реших, че поне веднъж можем да слезем долу и да хапнем – каза Джеймс, като седна до мен, а ръката му се плъзна по бедрото ми. – Какво има в менюто тази сутрин? – Попита той, когато всички останали, които бяха станали, когато влязохме, най-накрая седнаха обратно, продължиха да се хранят и се върнаха към разговорите си.
– Бъркани яйца, бекон, наденички от свинско месо, пресни плодове и овесени ядки – каза му госпожа Джуди. Стомахът ми се сви. Тя обърна очи към мен. – Какво искаш да ядеш, скъпа?
– Хм, аз, хм… – Замълчах и погледнах Джеймс, несигурна дали е нормално аз да решавам какво искам да ям.
Той ми се намръщи.
– Малката, ти можеш да избираш какво да ядеш – каза ми тихо. – Стига да ядеш, и то разумни храни – а не постоянно нездравословна храна – не ме интересува какво ядеш.
Погледнах го с усмивка. От три години не бях отговаряла за това какво мога да ям. През очите му премина мек поглед, преди да ме докосне отстрани на шията, а палецът му да прокара ръка по челюстта ми.
– Поръчай каквото искаш, мъниче.
Погледнах към госпожа Джуди. Тя наблюдаваше двама ни с ярка усмивка на лицето си. Изчервих се.
– Мога ли да ям яйца, бекон и пресни плодове? – Попитах я.
– Разбира се – увери ме тя. – Знам, че трябва да имаш вода, но какво друго би искала да пиеш с нея?
– Кафе? – Попитах, без да съм сигурен дали това е добре.
Тя се засмя.
– Скъпа, имам безкраен запас от кафе. Ще донеса сметана и захар със закуската ти. Искаш ли лешников, френски ванилов или обикновен крем?
– Лешников – отговорих без колебание. Не бях пила кафе с вкус на лешник от детството си – точно преди да ме вкарат в приемно семейство.
– Имаш го – каза ми тя. Тя погледна към Джеймс. – А ти?
Той си поръча всичко, което тя беше изброила за закуска, заедно с кафе, макар че искаше направо черно. Сбръчках лицето си с отвращение към него, докато госпожа Джуди се отдалечаваше, за да ни донесе храната.
– Обикновено черно кафе? – Попитах го.
Устните му се наклониха в ъгълчетата.
– Точно като душата ми – закани се той.
Извъртях очи към него, но се захилих. Той се наведе напред и целуна устните ми, преди да обхване страничната част на врата ми и да премести устни към ухото ми.
– Само не забравяй за наказанието, което ще получиш след закуска – прошепна той.
О, по дяволите. Сърцевината ми се стегна, а зърната ми се втвърдиха.
– И ще получиш пет допълнителни пошляпвания за това нахално въртене на очи – предупреди ме той.
От устните ми се разнесе тих стон. Той се отдръпна от мен, а устните му се изкривиха от секси, злобна усмивка. – Толкова шибано палава – прошепна той.
Облизах внезапно пресъхналите си устни.
– И изцяло твоя – прошепнах в отговор.
Очите му потъмняха, докато опипваше яката ми. Тялото ми зашумя в отговор, винаги готово за моя господар.
– Всичко е мое – изръмжа той, преди да вплете пръсти в косата ми и да поиска устните ми със своите, без да му пука за всички останали хора в трапезарията с нас.
Назад към част 7 Напред към част 9
