Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 21

* ИНЕС *

В момента, в който Джаксън излезе през вратата, той ми липсваше и ми се искаше отново да се разплача. Но вместо това просто го подтиснах, взех душ и започнах деня си по-рано. Нямаше как да заспя отново.
Знаех какво може да означава това, че той си тръгва по този начин. Той можеше никога да не се върне у дома при мен. Може да го няма с месеци. Може да му се наложи да замълчи напълно, като месеци наред няма да има никакъв контакт.
Това щеше да постави брака ни на изпитание, но аз бях решена да му докажа, че мога да се справя. Нямаше да позволя на нищо да ме откъсне от него.
Емалин слизаше по стълбите, държейки сина си на бедрото, когато се появих на стълбите. Тя ми се усмихна и подаде момченцето им на Джеймс. Той я целуна по слепоочието, преди да продължи надолу по стълбите, оставяйки ни двете сами.
– Чух, че е тръгнал – каза тя тихо.
Кимнах, завиждайки ѝ. Сълзите изгаряха гърлото ми, но ги преглътнах. Благодарение на позицията на Джеймс в семейството, на нея никога нямаше да ѝ се наложи да преживее това, че той я напуска по този начин. Той винаги щеше да е до нея, където тя знаеше, че е в безопасност и за него се грижат.
Кой щеше да се погрижи за Джаксън, докато той е там без мен?
– Хайде. Хайде да закусваме – каза ми Емалин, като хвана ръката ми в своята. Стиснах я, благодарна за подкрепата ѝ. Отчаяно се нуждаех от нея и не бях осъзнала колко много, докато ръката ѝ не се уви около моята.
Когато слязохме долу, Дарен ни пресрещна.
– Имаш ли нещо против да ми дадеш минутка с Инес? – Попита той Емалин.
Тя нежно стисна ръката ми, преди да я пусне и да влезе в трапезарията, оставяйки ме насаме с Дарен. Обгърнах се с ръце и нервно го погледнах.
Той прочисти гърлото си.
– Джаксън току-що замлъкна по радиото. – В очите ми се появиха сълзи. – Той е извън мрежата. Ще те държим в течение за здравето и безопасността му, когато разберем нещо. – Преглътнах трудно, опитвайки се да не избухна в сълзи. Ако той вече беше запазил радио мълчание, това означаваше, че това е изключително опасно. – Просто си помислих, че трябва да знаеш, за да не се притесняваш.
Една сълза се плъзна по бузата ми.
– Мога ли да остана за малко насаме? – Попитах го тихо. Не исках той да види как се съсипвам. Не исках никой да стане свидетел на това колко много ме боли. Мразех, че го няма и че няма как да знам дали е жив, или мъртъв.
Дарен кимна и изчезна в трапезарията. Вече не бях гладна, втурнах се нагоре към стаята ни и се свлякох на леглото. Притиснах възглавницата му до гърдите си, вдишвах аромата му и за първи път, откакто бях съвсем малка, се молех на Бог да го пази, докато ридаех, напоявайки възглавницата му със сълзите си.
Моля те, върни се у дома при мен, Джаксън. Без теб вече съм нищо.

Назад към част 20                                                                  Напред към част 22

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!