Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 24

* ИНЕС *

Взирах се в теста в ръцете си, а по бузите ми се стичаха сълзи. Това не се случваше. Това не можеше да се случи.
Но симптомите не лъжеха. Беше ми гадно. Гърдите ме боляха. Бях подута. А настроението ми беше подтиснато.
А сега и положителният тест.
Не можех да бъда бременна, докато съпругът ми беше в затвора.
Това трябваше да бъде щастлив момент, който да споделим заедно.
Вместо това е затворен в студена килия и винаги се оглежда през рамо, за да се погрижи за себе си. Най-накрая го бяха преместили в затвор, където Джеймс имаше по-голям контрол, но това не означаваше, че Джаксън е в безопасност.
Бях чула Дарен да казва това на Джеймс една вечер, когато слязох в кухнята, за да си взема вода. И това ме беше подразнило много.
– Хайде – каза тихо Емалин и хвана ръката ми в своята. – Джеймс те чака долу.
Избърсах бузите си и кимнах с глава, като взех пуловера си от леглото. Джеймс вече беше в колата, когато слязох долу, и аз безшумно се плъзнах на пътническата седалка, сложила ръка на корема си. Устните ми трепереха, докато отчаяно се опитвах да се сдържа.
– Ще направя всичко по силите си, за да го върна у дома при теб – каза Джеймс тихо към мен, а очите му се стрелнаха към мястото, където почиваше ръката ми. – Просто се опитай да си почиваш.
Почивката беше невъзможна вече две седмици, откакто разбрах, че съпругът ми няма да се прибере скоро.

* * *

В момента, в който очите ми попаднаха на Джаксън, по бузите ми се стекоха сълзи. Разплаках се, искаше ми се да го прегърна, но знаех, че в затвора има забрана за докосване. Джеймс ми беше набил това в главата. Ако го докоснех, щях да бъда отстранена насила.
– Липсваш ми – извиках, щом седнах.
Джаксън прекара окованите си с белезници ръце по лицето си и гледката на тези белезници ме накара да се разплача още повече.
– Ти си единственото, за което можех да мисля – тихо ми каза Джаксън. – Мразя, че ти причиних това.
Устните ми потрепериха.
– Искам да мразя това семейство и моето, че те поставихме в това положение. – Брадичката ми се размърда. Бях шибана каша, но не можех да го скрия. Гледката на него в шибания гащеризон, с окови около глезените и белезници около китките, шибано разяждаше душата ми.
Джаксън се намръщи към мен.
– Каквото и да правиш, момиченце, не обръщай гръб на семейството, чуваш ли ме? Остави Джеймс да те води и да те пази.
– Нас – прошепнах аз и погледнах надолу към масата.
– Нас? – Попита Джаксън, без да разбере какво съм казала.
Преглътнах силно, думите заседнаха в гърлото ми. Дали щеше да бъде щастлив? Ядосан? Разочарован?
– Зайче? – Попита тихо Джаксън.
Погледнах нагоре при звука на това име. Подсмърчах, като прокарвах ръкава на пуловера си под носа, тъй като нямах кърпички.
– Тази сутрин разбрах, че съм бременна – прошепнах аз.
Джаксън застина на стола си и просто ме гледаше.
– Бременна? – Измърмори той, сякаш се страхуваше да изрече думата на глас. Кимнах в отговор. Той поклати глава. – Мамка му – прошепна той. Погледна ме обратно и отново се наведе напред. Агонията в очите му разби шибаното ми сърце. – Съжалявам, бебе. Съжалявам, че не съм там с теб. Съжалявам, че преминаваш през това сама.
Поклатих глава.
– Това не е целта на това посещение. – Поех си дълбоко дъх. – Съжалявам, че плача толкова много. Това е…
– Хормони, знам – каза Джаксън тихо. Разплаках се още по-силно, защото, както винаги, той просто го разбра. Той разбираше. Никога не ми се е налагало да се обяснявам с него. – Гледах как Емалин и Джулиана преминаха през това. Мразя това, че съм тук. Не искам да пропусна нито секунда от всичко това с теб.
Прехапах езика си, за да не се разплача повече, отколкото вече бях. Той се наведе напред, а очите му се впиха в моите.
– Трябва да вдигнеш брадичката си нагоре, чуваш ли ме? – Очите му се фокусираха върху яката с диаманти на врата ми. Протегнах ръка и я докоснах. Когато се бяха опитали да я свалят, Джеймс почти се беше побъркал заради мен и те се бяха отдръпнали. – Когато се измъкна оттук, ще направя всичко възможно, за да компенсирам пропуснатото време с теб. – Той си пое дълбоко дъх, сякаш следващите му думи го болеше да ги каже.
Искаше ми се само да знаех колко много ще ме заболи от тях.
– Това трябва да е единственият път, в който можеш да ме видиш, зайче – каза той тихо.
Поклатих глава, а гърлото ми се сви.
– Джаксън… – измърморих. Той не можеше да ми отнеме това!
Той поклати глава към мен.
– Не, момиченце. Вдигни брадичка. Твърде опасно е да идваш тук. В момента имам твърде много врагове и ми трябва да си в безопасност и извън светлината на прожекторите. Остани си вкъщи, доколкото е възможно, и остави семейството да се грижи за теб.
Разплаках се. Бремето му вече беше достатъчно тежко. Нямаше да му усложнявам още повече живота, независимо колко дяволски много ме боли.
– Обичам те – извиках аз.
Джаксън посегна към мен, но отдръпна ръцете си, преди да ме докосне. Той ги стисна в юмрук с разочаровано ръмжене.
– Ти си причината за моето съществуване, бебе. – Той погледна зад гърба ми и кимна веднъж. – Времето изтече. Трябва да тръгвам. – Стана от стола си, когато двама пазачи се приближиха до него. – Вдигни брадичка – напомни ми той.
Гледах как го отвеждат със сълзи, стичащи се по бузите ми. След като съпругът ми изчезна от погледа ми, излязох от стаята. Джеймс ме чакаше от другата страна на изхода и ме обгърна с ръце, държейки ме, докато се разпадах.

Назад към част 23                                                                  Напред към част 25

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!