Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 6

* ИНЕС *

Вдигнах поглед от филма, който гледах на телефона си, когато вратата на спалнята внезапно се отвори. Съпругът ми влезе в стаята и изглеждаше разчорлен. Дрехите му бяха опръскани с кръв, вратовръзката му липсваше, а сакото му беше скъсано. Очите ми се разшириха от ужас, а в стомаха ми се завъртя гадене.
Беше ли ранен?
– Джаксън? – Ненавиждах, че гласът ми трепери, издавайки едновременно колко съм притеснена и уплашена в този момент.
Погледът, който ми хвърли, ме накара да потръпна и да отвърна очи от него.
– Не е моя – изръмжа той.
Това само ме накара да се отвратя още повече, особено след като изглеждаше толкова ядосан. Замълчах, знаейки, че не трябва да питам, и хвърлих очи в скута си, без да мога да го погледна, когато изглеждаше толкова ядосан. Отново изтръпнах, когато той затръшна вратата на банята след себе си. Ръката ми толкова силно трепереше, че изпуснах телефона в скута си.
Опитах се да успокоя бушуващото си сърце, докато го слушах как се къпе. Не знаех какво го е накарало да ми се разсърди толкова. Бях направила това, което ми беше казал, и бях спазила всички правила. Всъщност не се бях свързала с никого с новия си телефон, защото освен семейството ми, което можеше да се интересува – а това беше голяма вероятност – нямах други приятели, на които да се доверя. Когато завърших училище, ние тръгнахме по различни пътища.
Семейството ми беше наясно с моята роля в него. Сведена глава. Затворена уста. Искаха да ме виждат, а не да ме чуват.
И след известно време се превърнах в шибан разменна монети.
Какво бях направила, за да заслужа тази гадост?
Вдигнах глава от тревога, когато вратата на банята се отвори. Джаксън дори не ми хвърли поглед, докато излизаше напълно гол и се насочваше към гардероба, а твърдият му член се люлееше, докато се движеше, и мускулите на дупето му се напрягаха.
Почти се олигавих. Защо съпругът ми трябваше да изглежда толкова добре и да е такъв задник?
Когато се върна от гардероба, носеше черни джинси и черна риза с дълъг ръкав, а на раменете си беше наметнал кожено яке. Извих пръсти в скута си, когато той пъхна краката си в ботушите.
Дали щеше да се срещне с друга жена?
Сумтенето му ме накара да го погледна отново.
– Майната му ти майтапиш ли се? – Изръмжа той. Намръщих се объркано. Той се изсмя. – Няма да се чукам с друга жена, Инес – о, Боже, бях го казала на глас – но и няма да докосвам жена си, която, по дяволите, ме мрази.
За пореден път се стреснах от суровите му думи, а в очите ми пламнаха сълзи. С проклятие той се завъртя с лице към мен. Бързо се отскубнах от леглото, ужасена от това, което можеше да се случи. Тръгнах към банята, но ръката му ме хвана за кръста и ме придърпа обратно към твърдата му, мощна фигура.
– Пусни ме! – Изкрещях панически. Белите ми дробове плачеха за въздух. Блъсках се в ръцете му, а сърцето ми се удряше силно в гръдната ми кост. – Пусни ме!
– Инес! – Изръмжа той и ме завъртя с лице към себе си. Той хвана лицето ми в ръцете си, докосването му беше нежно. -Дишай – нареди той, като сниши гласа си, а тъмните му очи се впиха в моите. Прокара палците си по влажните ми бузи. – Просто дишай, бебе.
Вдишвах въздух на големи глътки, тялото ми трепереше. Той ме придърпа към себе си, притискайки задната част на главата ми, докато аз избухвах в ридания.
– Спокойно. Никога няма да те нараня, Инес.
– Знам – промълвих и не излъгах. Знаех го с цялото си сърце, че Джаксън никога няма да ме нарани. Но старите навици умираха много трудно.
Той наклони главата ми назад и ме погледна надолу. Веждите му бяха плътно събрани, а в дълбочината на очите му се долавяха гняв и загриженост.
– Кой, по дяволите, те е наранил? – Поиска да знае.
Преглътнах силно, като избрах мълчанието за отговор. Ако семейството ми някога разбере, че съм изрекла и дума за това как са ме отгледали, щеше да ме чака ад. А не ми се искаше да разбера какво ще ми сторят.
С въздишка Джаксън хвана брадичката ми и приближи устните ми до своите. Целувката ни започна бавно и сладко-нежно. Но когато изстенах, той задълбочи целувката, като вплете езика си в моя. Захлипах и се вкопчих в него, като в същото време някак си успях да смъкна якето от раменете му.
През мен преминаваше гореща, изгаряща нужда. Исках този мъж да ме вземе отново, да ме чука отново. Сега принадлежах на него. Бях негова собственост и поне веднъж исках мъжът да се отнася с мен като с такава.
Защото знаех, че Джаксън никога няма да ме нарани. Дори когато се паникьосвах и бягах, той се интересуваше от това какво не е наред с мен.
Той ме поведе обратно към леглото. Устните му се движеха по челюстта ми и надолу по шията ми, а ръцете му се плъзнаха под блузата, за да докоснат гърдите ми. Захлипах, изпънах още повече гърдите си нагоре, търсейки повече от докосването му.
– Ебаси дявола си, жено – изръмжа той.
Целуна ме отново, докато стискаше гърдите ми. Болката ме прониза и ме възбуди още повече. Извих се, исках още, но вместо да ми даде това, което исках, той дръпна блузата ми през главата, преди да разкопчее сутиена ми. Устните му се спуснаха към зърното ми и той засмука силно едното, захапвайки го нежно, докато ръката му притискаше и въртеше другото.
Изстенах името му, разтворих бедрата си, опитвайки се да получа някакво триене. Имах нужда да ме докосне. Имах нужда от повече.
– Нетърпелива си, нали? – Изръмжа той.
– Да – изстенах. – Моля. Имам нужда от… – Дори не ми пукаше колко отчаяно звуча. Просто имах нужда той да е в мен. Имах нужда да ме изпълни. Исках да усещам натиска на тялото му върху моето, докато ме чука и взема от мен каквото пожелае.
Той разкопча дънките ми и ги свали заедно с бикините ми. След това се вмъкна с лице между бедрата ми. Изкрещях, разтваряйки се в момента, в който той прокара езика си по клитора ми. Той изръмжа одобрително и продължи да ме чука с език, като смучеше силно клитора ми, движейки се напред и назад, използвайки пръстите си на мястото, което току-що беше освободил от езика си.
Той изкара от мен още три оргазма, преди да се изправи над мен с два комплекта белезници в ръцете си. Не знаех кога ги е взел, но гледката им ме накара да се възбудя и ужася едновременно.
Сигурно това се видя в очите ми, защото той хвана брадичката ми и върна погледа ми към неговия.
– Вярваш ли ми? – Попита ме той.
Кимнах.
– Вярвам ти – прошепнах.
– Тогава ми повярвай, когато казвам, че това ще ти хареса – увери ме той.
Той ме премести по-нагоре по леглото, така че да съм по-близо до таблата и да съм подходящо просната по мекия матрак.
– Нямаш нищо против това нали? – Попита ме той.
Преглътнах нервно.
– Честно казано ли? – Той кимна. Поклатих глава. – Не съвсем. Не ми е… – поех си дълбоко дъх, – не обичам да бъда ограничавана.
Той прокара ръка по тялото ми. След него се появиха ситни тръпки.
– С мен, Инес, можеш да бъдеш уязвима – увери ме той. Очите му се свързаха с моите. В дълбочината им пламтеше толкова много топлина и нужда и това ме отпусна. – Мога да ти покажа свят на удоволствие и щастие, стига да спреш да се бориш с мен и да спреш да се страхуваш от мен.
Кимнах, прехапвайки долната си устна. Той изстена и измъкна устната ми между зъбите.
– Закопчай ме – моля те – прошепнах, когато той започна да ги слага.
Кимвайки веднъж, той ме прикова с белезници към таблата на леглото, оставяйки ме напълно на неговата милост. Стиснах очи, опитвайки се да не се изплаша.
– Отвори очи, Инес – изръмжа Джаксън. Отворих ги. Той щипна зърното ми. – Добро момиче. – Тялото ми се развълнува от похвалата му и аз извих гръб, търсейки още от докосването му. – Дръж очите си върху мен.
– Добре.
Той отново спусна глава между бедрата ми. Изкрещях, дръпнах белезниците, докато той ме изяде за втори път, довеждайки ме до още два оргазма, преди да се издигне над мен и да се плъзне дълбоко в мен.
– Да – изстенах, търсейки устните му.
Той ме целуна, а езикът му се стрелна в устата ми, докато ми позволяваше да опитам вкуса на езика му. Задъхах се, когато той закачи краката ми за ръцете си, преди да ме чука така, както умирах да бъда чукана, откакто ме целуна тази вечер. Той ме разтвори широко, огъвайки краката ми по начин, за който не знаех, че е възможен. Но когато тези ъгли го изпратиха по-надълбоко, удряйки нещо дълбоко в мен, което се чувстваше толкова добре, загубих ума си.
И изкрещях името му.

Назад към част 5                                                                    Напред към част 7

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!