Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 7

* ДЖАКСЪН *

Обикновено ставах в ранни зори, за да започна деня си, и първото нещо, което правех, беше да сляза да тренирам с Дарен, Ейдриън и Джеймс. След това отивах да тренирам с другите войници, въпреки че вече не ми се налагаше. Просто го правех, за да запазя това ниво на уважение с войниците.
Но след предната нощ с Инес искам да се уверя, че тя наистина е добре. Имах чувството, че за пръв път в живота си е била в подобно подчинено положение. Беше горещо да я видя вързана и на моята милост, но един господар се грижи за подчинената си.
А тя беше моя съпруга. Възнамерявах да се грижа за нея, дори ако началото ни беше изключително трудно.
Тя стенеше в ръцете ми и бавно се събуждаше. Главата ѝ лежеше на гърдите ми, където се намираше, откакто я развързах и тя загуби съзнание снощи. Единият ѝ крак беше прехвърлен през моя, а ръката ѝ беше преметната през голата ми коремна преса. Беше спала толкова дълбоко и толкова спокойно, че не беше помръднала нито за миг.
– Джаксън? – Изстена тя и премигна. Тя сънливо разтърка очи, погледна към прозореца, преди да ме погледне обратно. – Вече е светло – каза тя объркано.
Усмихнах се, без да мога да се сдържа. Понякога тя можеше да бъде забавна. И беше добре да видя, че вече се запознаваше със сутрешната ми рутина.
– Да, момиченце, светло е. – Заиграх се с един кичур от косата ѝ, след като поставих телефона на корема си. – Исках да се уверя, че си добре.
Тя се намръщи към мен. Беше по-скоро замислена гримаса, отколкото нещо друго.
– Добре ли? – Най-накрая попита тя. Беше едновременно очарователно и леко разочароващо, че не разбира.
Колко свикнала с болката беше малката ми съпруга?
Вдигнах посинелите ѝ китки, като целунах нежно всяка от тях. Кожата ѝ почервеня, а в очите ѝ проблесна копнеж – копнеж за емоционална привързаност към някой, който наистина ще се грижи за нея. Бях го видял в очите на Емалин, когато Джеймс я поиска за първи път, и го бях видял отново в очите на Джулиана, когато Дарен я доведе вкъщи от клуба.
Мразех, че собствената ми съпруга, която произхождаше от богатство и лукс, никога не беше обичана и обгрижвана както трябва. И Емалин, и Джулиана бяха произлезли от изключително тежко възпитание. Инес беше последният човек, от когото очаквах подобно нещо.
Веднага щях да поправя това.
– Да, бебе. Добре ли си? – Потрих с палеца си по нежните ѝ китки.- Не осъзнавах, че снощи сме били толкова груби.
Бузите ѝ почервеняха още повече. Боже, тя беше толкова невинна и това ми харесваше. Надявам се никога да не загуби тази невинност или тази руменина.
– Добре съм – прошепна тя. Тя облиза устните си, привличайки очите ми към тях за миг, преди да ги насоча отново към лицето ѝ. – Миналата нощ беше… невероятна.
Усмихнах се и се наведох напред, като притиснах устни към нейните, преди да стана от леглото и да протегна ръце над главата си. Малката ми съпруга пробяга с очи по мен, когато си мислеше, че не я гледам, разглеждайки голото ми тяло и члена ми, който вече стърчеше на половина, готов да потъне отново в сладкото ѝ, желаещо тяло.
Не можех да и се наситя.
– Ще си взема душ – казах ѝ. Тя кимна в знак на разбиране. – Храната ще дойде скоро.
С това влязох в банята, като усещах как очите ѝ са вперени в задника ми. Когато вратата на банята се затвори зад мен, се засмях тихо.
Малката ми съпруга беше лисица и нямаше никаква представа.
Нямах търпение да я обуча.

* * *

Когато излязох от душа, храната пристигна в този момент. С един поглед и без нито една изречена дума наредих на Инес да остане на леглото, докато стягах кърпата около кръста си. Едно от момичетата, които работеха тук не само като прислужница, но и като играчка за чукане, стоеше там и държеше подноса с храната вместо госпожа Джуди.
Взех храната от нея.
– Свободна си. – В очите ѝ се появи болка. Бях участвал в някои от нещата, които тя предлагаше, но вече бях женен мъж. Нямаше да се гавря с жена си. Ако Инес забременее и реши, че не иска да има нищо общо с мен, тогава ръката ми ще трябва да е достатъчна до края на брака ни.
Затворих вратата пред лицето на младата жена, преди да се обърна към масата и да сложа подноса.
– Ела. Трябва да ядеш – казах на Инес. – Ще се присъединя веднага щом се облека.
Тя се измъкна от леглото по тениска и бикини, с които я бях сложил да спи предната вечер, и тръгна боса към масата, а косата ѝ беше разбъркана около главата. Но изглеждаше толкова красива, че дъхът ми секна.
Жена с естествена красота като тази на Инес, заслужаваше да бъде пазена.
Влязох в гардероба и се намръщих на закачалката с дрехите ѝ. Дрехите ѝ от вчера бяха с два размера по-големи и я поглъщаха. Знаех, че някои жени се чувстват удобно в по-големи дрехи, но част от мен знаеше, че Инес не се облича така по свой избор.
Беше принудена да крие тялото си и това ме вбесяваше.
С отвратително мърморене навлякох чифт дънки и тениска, преди да нахлузя коженото си яке. След като краката ми се озоваха в ботушите, излязох обратно навън и седнах с Инес на масата, пълнейки чинията си с храна. Тя ме гледаше, докато хрупаше парче бекон.
– Днес ще излезеш с Емалин, за да вземеш някои дрехи, докато всичко, което вие двете поръчахте вчера, бъде изпратено тук – казах ѝ аз.
Инес ме погледна объркано.
– Но аз имам дрехи.
Пронизах я с твърд поглед. Тя се премести неудобно на мястото си. Скоро щеше да се научи просто да приема заповедите ми, когато бъдат дадени. Опитвах се да се погрижа за нея.
– Ти ли избра да си купиш дрехи, които са ти прекалено големи?
Тя не отговори. Остана безмълвна, но това беше достатъчен отговор. Изръмжах тихо.
– Инес, отговори ми – заповядах, като в гласа ми се прокрадваше предупреждение.
Тя помръдна. Боже, исках да извия врата на този, който я беше накарал да се уплаши толкова.
– Не – прошепна тя. – Не съм избрала тези дрехи.
Стиснах зъби, преди да накарам челюстта си да се отпусне.
– Точно както си мислех – измърморих аз. – Ще отидеш да пазаруваш.
Тя ме стрелна с предизвикателен поглед. Срещнах погледа ѝ твърдо. Знаех, че се чувства притисната в ъгъла. Беше несигурна и малко уплашена, но аз щях да се погрижа за нея. Щеше да и се наложи да свикне с това.
– Никога не съм си купувала дрехи сама – ехидно ми съобщи тя. Извих една вежда към нея, подканяйки я да премине към същността. – Ами ако си купя нещо мръснишко?
Почти се разсмях. Поклатих глава и ѝ подадох една хапка от палачинката си. Тя дъвчеше, докато ѝ отговарях.
– Инес, това, което решиш да облечеш, няма нищо общо с мен. Ти носиш това, което ти е удобно да носиш. Единственият случай, в който някой трябва да се притеснява за това, което носиш, е ако каже нещо, с което не съм съгласен.
За миг в очите ѝ проблесна страх, но смело не отстъпи.
– А ако го направят?
Толкова ме вбеси, че тя смяташе, че ще бъде наказана за грешките на някой друг шибаняк.
Наведох се близо до нея, докато и давах още една хапка от палачинката си.
– Тогава те трябва да се справят с мен, момиченце. Никой – нито мъж, нито жена – няма да те кара да се чувстваш неудобно или зле заради избора си на облекло, ясно ли се изразих?
Тя се отпусна и кимна, а на устните ѝ се появи малка усмивка. Целунах сладките ѝ, пълни със сироп устни, облизах ги и изтръгнах стон от гърлото ѝ, преди да се изправя.
– Завърши закуската. Емалин ще се появи след малко за срещата ти с магазините.- Целунах я в горната част на главата. – Вземи телефона си със себе си и ми пиши, ако имаш нужда от мен.
– Ами ако си зает? – Изригна тя, като изглеждаше малко уплашена от отговора.
Момиченце, какво, по дяволите, е направило семейството ти с теб?
Хванах брадичката ѝ, накланяйки главата ѝ назад, така че тя беше принудена да срещне погледа ми.
– Какво казах?
Тя спусна очи надолу. Изръмжах тихо и нежно я разтърсих.
– Погледни ме – заповядах грубо. Тя върна очите си към моите, а в дълбините им проблясваше страх. Исках да убия този, който я беше наранил и я беше накарал да се страхува от докосването ми. – Какво казах, Инес?
– Да ти пиша, ако имам нужда от теб – прошепна тя.
Поставих бърза целувка на устните ѝ и разтрих пръсти по челюстта ѝ. Тя се отпусна.
– Тогава изпълнявай заповедите ми, малка съпруго.
След това излязох от стаята, за да започна деня си изключително късно.

Назад към част 6                                                                 Напред към част 8

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!