* ИНЕС *
По-късно същия ден Джаксън ме заведе долу, за да обядваме заедно с останалите членове на семейството.
– Най-накрая ще се присъединиш към нас ли? – Попита Джеймс, докато вървяхме към тяхната маса, вдигайки поглед от чинията си с храна.
Изчервих се. Джаксън само сви рамене, без да се притеснява от закачката на Джеймс.
– Реших, че е егоистично от моя страна да държа жена си само за себе си – отвърна той, като ми дръпна стола.
Бузите ми пламнаха. Бързо заех мястото си, като му позволих да бутне моя стол, преди да седне до мен. Дарен ми намигна.
– Хубаво е най-накрая да те видя тук с останалата част от семейството – каза ми той.
Усмихнах се леко.
– Благодаря ти. Щастлива съм, че съм тук.
Мъжът с кафява коса и очи в същия нюанс като косата му изсумтя и извъртя очи.
– Не е нужно да лъжеш – каза ми той, което ме накара да се намръщя. – Никой не иска да вижда грозната физиономия на Дарен.
Засмях се тихо. Джаксън въздъхна.
– Вие двамата се държите като деца – промърмори съпругът ми.
– Ти и Джеймс сте достатъчно мрънкащи за цялото семейство – отвърна Дарен.
Емалин се засмя, докато Джеймс се мръщеше на брат си. Малкото им момче хрупаше шумно моркова си, привличайки погледа ми към него. Той просто ми се усмихна, преди да продължи да яде. Усмихнах се. Това семейство беше много сплотено – нещо, което моето никога не е било. И за мен беше чест да стана част от него.
Отначало този брак ми се струваше като поредната присъда в затвора, но в много отношения бях по-свободна от всякога. И вече не знаех какво да правя. Бях свикнала всяка моя стъпка да бъде диктувана, но все пак през по-голямата част от всеки ден имах свободата да правя каквото си поискам в рамките на разумното.
И трябваше да благодаря на съпруга си за това, макар че не знаех как да му се отблагодаря, освен да му давам тялото си, когато поиска. И по дяволите, това беше точно толкова удоволствие за мен, колкото и за него.
Една по-възрастна жена се приближи до масата и се усмихна на мен и Джаксън.
– Толкова се радвам да те видя отново тук долу с всички – каза тя на Джаксън. Притисна топла целувка към бузата ми, което ме изненада. – И аз съм много щастлива, че най-накрая се запознах с теб, Инес. Добре дошла в семейството.
– Благодаря – казах аз, а силна руменина обагри бузите ми. Боже, те току-що бяха изгорели!
Джаксън нежно стисна бедрото ми, като насочи вниманието ми към него. Той прокара палеца си по дънките ми, очите му се впиха в моите за момент, преди да погледне обратно към по-възрастната жена.
– Ще хапнем каквото яде Дарен – каза и той. – А, и госпожо Джуди, имате ли нещо против да поднесете сок от червена боровинка към вечерята ѝ?
Тя му се усмихна.
– Разбира се, Джаксън. Веднага ще се върна.
Разговорите около масата се възобновиха и Емалин ми се усмихна, отделяйки ми внимание.
– Сияеш, Инес.
Поклатих глава, като плахо прибрах косата си зад ухото. Тя се засмя, привличайки погледа на Джеймс към себе си за момент, преди той отново да отвърне поглед. Беше толкова красиво да виждаш как той е в синхрон с настроенията ѝ.
– Изглеждаш точно като Джулиана и мен, когато съпрузите ни, ни показаха света на свободата. – Гърдите ми се свиха. Те знаеха какво е това? – Изглеждаш по-свободна.
Тя не грешеше. Чувствах се по-свободна.
Храната ни беше поднесена малко по-късно и аз започнах да ям, като се включвах от време на време, когато Емалин ме включваше в разговор. Джулиана все още беше много мълчалива, но Емалин ни най-малко не се смути. Тя просто продължаваше да разговаря между нас, трите дами. И забелязах, че всеки път, когато Джулиана си отваряше устата, Дарен я стрелкаше с поглед, който беше изпълнен с гордост.
Динамиката им накара гърдите ми да се свият. Той беше идеален за нея. Това беше очевидно. Дори не се разтревожих, че Дарен хранеше Джулиана с всяка хапка от храната ѝ. А той беше толкова търпелив с нея.
Очевидно беше не само неин съпруг, но и се грижеше за нея. Но между тях имаше толкова много любов и нежност, че никога не бихте могли да ги погледнете с отвращение.
Честно казано, завиждах ѝ, че има мъж, който я обича толкова много.
Подскочих от шок, когато Джаксън внезапно се отдръпна от масата и се втурна към една маса два реда по-назад. Очите ми се разшириха от ужас и притиснах ръце към устата си, за да сдържа писъка си, когато Джаксън сграбчи косата на един мъж и дръпна главата му назад, прерязвайки гърлото му с кухненския нож. Кръвта се разпръсна по масата им.
Дарен се изсмя. Червата ми се свиха. Бях почти напълно сигурна, че ще повърна. Никога досега не бях ставала свидетел на подобно нещо.
Джаксън се върна на масата, сякаш нищо не се беше случило, и използва салфетката си, за да си почисти ръцете.
– Чувстваш ли се по-добре? – Попита Джеймс, сякаш Джаксън не беше развалил вечерята на всички.
– Много – отговори Джаксън.
Ръцете ми трепереха толкова силно, че когато се опитах да вдигна вилицата си, за да симулирам интерес към яденето, я изпуснах, от което тя се затъркаля в чинията ми. Джаксън хвана ръката ми в своята и аз бавно го погледнах.
– Говореше глупости за теб – обясни ми Джаксън, без дори да се налага да го питам. Сърцето ми се сви в гърдите. Никога не съм имала човек, който да се грижи толкова много за мен.
Нервно облизах устните си, а ръката ми все още трепереше в неговата хватка.
– Той просто говореше, Джаксън.
Очите на Джаксън потъмняха. Преглътнах нервно.
– Не ми пука, Инес. Ти си моя съпруга. Това е толкова просто. – Устните ми нежно се разтвориха, привличайки погледа му към тях за миг, преди очите ни отново да се свържат.- Дори и да не беше, на човек, който е готов да говори за това семейство толкова близо до ушите ни, не може да се вярва, че ще си държи устата затворена пред някой друг.
Вечерята продължи през цялото време, докато някои мъже се отърваваха от тялото, а други започнаха да почистват пода и масата, отървавайки се от всички улики. Погледнах към чинията си, но знаех, че все още не мога да се наканя да ям.
Джаксън грабна вилицата ми и отчупи парче месо, като го поднесе към устните ми.
– Отвори, Инес.
Послушно отворих уста и му позволих да ме нахрани. Дъвчех бавно и докато той ме наблюдаваше, гладът ми изведнъж се върна, заедно с друг, по-първичен глад, който накара путката ми да плаче за члена му.
Той свърши храната си, докато продължаваше да ме храни с моята, както Дарен хранеше Джулиана с нейната. След като приключихме с яденето, той рязко ме издърпа от масата и ме изведе от стаята, насочвайки се към гаража.
– Къде отиваме? – Попитах го, като се притесних, когато си спомних, че не трябва да задавам толкова много въпроси.
Устата ми винаги ми създаваше проблеми. Казват, че любопитството убива котката, и ако не внимавах, щях да разбера колко вярно е това.
Той ме обърна с лице към себе си до един черен джип.
– Вярваш ли ми?
Намръщих му се и кимнах. Доверявах се на този човек повече, отколкото някога съм се доверявала на когото и да било в живота си. Той не ми беше дал причина да не му се доверя. Вместо това той просто продължаваше да доказва колко много мога да му се доверя.
– Добре. Искам да те заведа някъде. – На устните му се появи малка усмивка, която накара сърцето ми да се преобърне в гърдите. Боже, той беше прекрасен, когато се усмихваше. – Мисля, че ще ти хареса.
С това той отвори пътническата врата и ме пусна да вляза, като ми закопча предпазния колан, преди да се качи от страната на шофьора и да излезе от гаража.
* * *
Не знаех какво съм очаквала, когато Джаксън ми каза, че иска да ме заведе някъде, но със сигурност не беше това.
Където и да погледнех, мъже и жени правеха секс – някои със същия пол, а други по по-традиционните начини. Мъжете и жените бяха овързани. Някои бяха пляскани. Други се чукаха или си играеха с тях.
Това наистина ме възбуждаше, което ме изненада дори повече от това, в което се намирах потопена. Никога не съм знаела, че ме привличат такива неща.
– Какво мислиш? – Попита ме тихо Джаксън.
Облизах устни, преди да вдигна поглед към неговия, точно когато една жена викаше и молеше мъжа за още. Путката ми се стисна. Пулсирах и изведнъж поисках Джаксън да направи с мен всичко, което правеха с някои от тези жени.
Когато се поколебах в отговора си, Джаксън прокара възглавничката на палеца си по долната ми устна.
– Истината, малка ми съпруго.
– Харесва ми – прошепнах аз, а бузите ми горяха от притеснение.
Той се усмихна, стопявайки душата ми.
– Мислех, че ще ти хареса. Хайде. Ще се срещнем с някого, а после ще те запозная с моя начин на чукане.
О, мамка му.
Назад към част 8 Напред към част 10
