Т.О. Смит – САБОТАЖ ЧАСТ 15

Глава 15
ИЗИ

Гледах как Саботаж излиза от параклиса, а присъствието му веднага привличаше вниманието на всички в стаята, макар че не го искаше физически.
Такъв човек беше Саботаж. Той не беше човек, който лесно може да бъде пренебрегнат.
– Наистина ли си щастлива тук? – Попита по-малкият ми брат.
Погледнах към Алекс, който седеше на бара, а очите му бяха вперени в мен, докато подсушавах чаша за шотове.
– Да. – Отговорих му, като оставих чашата за шот и кърпата в ръката си. – Защо ти е толкова трудно да повярваш? – Попитах го.
Той сви рамене.
– Това място просто не изглежда като твоя сцена, сестричке. – Каза ми тихо той, както винаги честно. Алекс никога не е бил от хората, които пазят мнението си за себе си. Беше много откровен и никога не съм го познавала да лъже, дори като дете.
Наведох се напред на бара, като оставих лешниковите си очи да се срещнат с неговите.
– Нека да изясним нещо още сега. – Казах му. – Припаднах пред портите на клуба, окървавена и пребита на косъм от живота си, преди две години. – Очите на брат ми се разшириха от шок при думите ми. – Саботаж ме внесе в този клуб и седна с мен, докато се събудя. Позволи ми да си почина тук и да се възстановя, а когато най-накрая успях да се изправя на крака, ми даде работа като сервитор на напитки, а също така ми осигури работа в закусвалнята надолу по улицата. Този клуб е бил семейство за мен, Алекс. Ако се задържиш тук достатъчно дълго и си държиш главата извън задника, те ще бъдат като семейство и за теб.
– По дяволите, сестричке, съжалявам. – Каза тържествено Алекс. – Не знаех.
– Няма как да знаеш. – Отговорих му с вдигане на рамене, докато се изправях в цял ръст, а погледът ми се спря на този на Саботаж от другата страна на бара. Той сведе очи към мен, като за миг погледа му се насочиха към брат ми, преди отново да срещне моя. Усмихнах му се успокоително, преди да погледна към брат ми, който наблюдаваше размяната.
– Малко е страшно как може да усети стреса ти по този начин. – Призна Алекс с леко поклащане на главата. – Винаги ли е бил така настроен към теб? – Попита той.
Повдигнах рамене.
– Вероятно. – Казах му.
Рейна влезе в клуба, а Инк точно зад нея носеше Илайджа на ръце. Рейна носеше нещо в голяма тенджера и когато ароматът попадна в носа ми, аз се задавих и изхвръкнах иззад бара към най-близката баня.
Саботаж веднага беше до мен, ръката му разтриваше гърба ми успокояващо, докато държеше косата ми прибрана от лицето ми.
– Казах на Инк да я накара да го изхвърли. – Увери ме той.
– Не беше нужно да го правиш. – Измърморих, докато тежко се свличах по задник, облягайки глава на стената с уморена въздишка.
– Рейна се забавляваше. – Информира ме Саботаж. – Нещо за отмъщение. – Каза той, а гласът му бе объркан.
Въздъхнах, спомняйки си колко пъти съм се забавлявала, като съм я карала да мирише на нещо, когато е искала да си прави шеги с мен.
– Предполагам, че го заслужавам. – Намръщих се.
Саботаж притисна устни към върха на главата ми.
– Брат ти създава ли ти проблеми? – Попита ме той.
Поклатих глава, като вдигнах поглед към Саботаж, позволявайки на очите си да срещнат неговите.
– Мисля, че просто му е трудно да приеме живота, който живея. – Казах му. Саботаж измърмори. – Почти съм сигурна, че е очаквал да ме намери и да отидем да живеем собствения си живот заедно. Не мисля, че е очаквал да имам сериозна връзка с някого – още по-малко с президента на моторски клуб.
Саботаж ме изучаваше за момент.
– Разбери докъде е стигнал с училището. Ако не планира да се върне, обясни му, че трябва да получи диплома за средно образование. След това му дай да разбере, че ако планира да остане тук, трябва да си изкара стаята и храната. От него зависи дали ще си намери работа, или ще реши да работи в гаража. – Каза ми Саботаж.
– Разбрах. – Казах му, съгласявайки се с него. Алекс беше адски умен; нямаше как да го оставя да пропилее живота си.
Саботаж ми помогна да се изправя от пода и отвори вратата на банята, като ме изведе с ръка върху долната част на гърба ми. Спрях се при вида на Хатчет, който избутваше брат ми от бар стола му.
– Хей! – Изкрещях, докато се втурвах напред, а писъкът напусна устните ми, когато главата на брат ми се допря до твърдия под с отвратителен трясък. – Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? – Изригнах срещу Хатчет, докато коленичих до брат ми.
– Хлапето трябва да си научи мястото. – Изръмжа Хатчет надолу към мен.
– Какво ти е направил? – Поисках да знам, докато притисках главата на брат ми в скута си. Беше изпаднал в безсъзнание, което накара притеснението да се настани в корема ми. Той се удари в пода адски тежко.
– Не ми пука кой е той. – Изръмжа Хатчет. – Не уважава проклетия президент.
– Да си държиш шибаните ръце далеч от него! – Изкрещях на Хатчет, без да ми пука, че превишавам границите. За мен семейството беше на първо място.
Алекс беше моето семейство.
– Успокойте се – и двамата! – Изръмжа ни Саботажът.
– Не смей да се ебаваш! – Изкрещях на Саботаж. Той присви очи към мен в знак на предупреждение, но както винаги, не му обърнах внимание. – Той е просто едно шибано дете! Той не знае как се случват нещата тук! Дори не е тук от двайсет и четири часа, а твоите шибани биачи вече го ебават! Това няма да му вдъхне доверие!
– Какво, току-що каза? – Ухили се Хатчет над мен и направи крачка към мен, където бях коленичила на пода, но Саботаж грубо го избута назад, като прати Хатчет да се блъсне в една маса.
– Уау, През! – Изкрещя Инк, докато се втурваше да прекъсне предстоящата схватка.
– Не се меси в това, Инк. – Развика се Саботаж на своя капитан на пътя. Той посочи с пръст надолу към мен, а аз демонстративно вдигнах брадичка към него. – Внимавай с шибания си тон с мен и моите хора, скъпа. Това, че си ми стара дама, не ти дава специални привилегии.
– Можеш да се шибаш. – Изръмжах му. Очите му блеснаха опасно. – Отказвам да се кланям на теб или на който и да е от тези други шибани чичковци. Това е моята кръв – моето истинско шибано семейство, а твоята шибана малка марионетка току-що го изчука чисто гол. Направо си ме преебал, ако си мислиш, че ще седя и ще оставя това да му се размине. – Изръмжах му.
Саботаж отвори уста, но Блинк се приближи.
– Саботаж! – Изръмжа му Блинк. Саботаж стисна челюстта си. – Махай се оттук и се успокой. – Той посочи с пръст Хатчет. – А ти се махай от погледа ми, преди да си легнал на шибания под до Алекс. – Нареди той.
– Блинк, изкарай мен и брат ми оттук, на майната ни. – Поисках.
– Няма да отидеш никъде, мамка му. – Втренчи се Саботаж в мен.
Свих очи към него.
– Гледай ме, копеле. – Изсмях се. – Когато слезеш от шибания си висок кон, ще знаеш как да ме намериш.
Мигновено погледна към Инк.
– Инк, ти и Грейв помогнете на Алекс да се качи в СУВ-а. Тор, донеси ѝ ключовете. Грим, ти я следиш.
Отворих уста да протестирам, че водя със себе си някой мъж от клуба, но Блинк сведе очи към мен.
– Недей. – Предупреди ме. – Искаш да си тръгнеш оттук? Добре. Но без значение какво, по дяволите, се случва в момента, ти все още носиш детето на сина ми и все още си неговата стара дама. Имаш опашка, разбираш ли ме? – Стиснах челюстта си, знаейки, че е по-добре да не споря с логиката. – Когато всички се поохладят до шия, тогава ще седнем и ще поговорим като разумни възрастни. В момента трябва да се махнеш оттук и всички трябва да си поемат проклетата глътка въздух.
– Тя не си тръгва, по дяволите! – Изръмжа Саботаж, а гласът му прозвуча като гръм в стаята.
– Майната му на това. – Изръмжа Блинк. – Инк, Скорпион, изведете президента си оттук.
– Докосни ме и ще ти разкъсам и двете рани. – Изръмжа им Саботаж, докато се движеше към мен.
Инк поклати глава.
– Съжалявам, президент. Трябва да я пуснеш. По-късно ще ни благодариш, обещавам.
Откъснах очи, докато Инк и Скорпион успяха да измъкнат Саботаж от клуба. Блинк положи ръка на рамото ми, докато Грим и Грейв изнасяха брат ми в безсъзнание към СУВ-а. Погледнах го през сълзи.
Мразех да се бия със Саботаж.
Той въздъхна и ме придърпа в прегръдките си.
– Саботаж все още има какво да научи за това, че имаш силна глава на стара дама. – Каза ми нежно той. – Докато някой от нас не успее да го накара да прогледне, ти просто иди да се успокоиш и да се отпуснеш. Нямаш нужда от този стрес, ясно? Ако имаш нужда от нещо, Грим ще бъде до теб, разбра ли?
Кимнах, докато бършех очите си.
– Кажи на Саботаж, че съжалявам… – Казах тихо.
Той поклати глава към мен.
– Няма за какво да се извиняваш, скъпа. Застанала си в защита на семейството си – никой не може да те вини за това. А сега върви. Саботажът ще нахлуе през вратата на клуба всеки момент.
Кимнах и се втурнах през вратата на клуба точно когато задната врата се отвори с трясък, а Саботаж изрева името ми. Вмъкнах се на шофьорската седалка на СУВ-а и бързо потеглих от паркинга.
Телефонът ми иззвъня, но аз го отхвърлих и го изпратих на гласова поща. Минута по-късно прозвуча текстово съобщение и аз въздъхнах, като оставих колата да ми го прочете чрез Bluetooth системата.

Обещай ми, че ще се върнеш, моля те.

По лицето ми се стичаха още сълзи. Мразех, когато се карахме, но нямаше да отстъпя – не и по този въпрос. Алекс беше моето семейство и аз щях да се изправя срещу когото трябва, за да го защитя. Ако старецът ми или някой от клуба не можеше да разбере това, тогава да се шибат.
Как можеха да очакват Алекс да уважава президента или всеки друг, който носи нашивка на елека си, след като не са му дали никаква причина за това? Откакто беше влязъл в клуба, всички мъже се бяха отнесли враждебно към него.
Брат ми не се доверяваше лесно на хората. Той беше боец през цялото време и би се изправил сам срещу света, преди да застане с някой, който се отнася с него като с гад.
Влязох на паркинга пред апартамента си и въздъхнах, докато изключвах колата. Грим отвори вратата ми и въздъхна тихо, докато приемаше сълзите ми.
– Той те обича, знаеш това, нали? – Попита ме грубо.
Кимнах, а по лицето ми се плъзнаха още сълзи.
– Съжалявам, че съм толкова емоционална. – Извиних се. – Това са тези шибани хормони на бременността. – Задуших се.
Грим ме дари с малка, разбираща усмивка, каквато никой не е виждал от него.
– Хайде. Ще взема брат ти. Трябва да хапнеш нещо и да си починеш. – Каза ми той.
Кимнах и се измъкнах от СУВ-а. Телефонът ми отново изписука в джоба и аз го извадих, за да прочета текста, за който знаех, че ще е от Саботаж.

Толкова ми е жал, скъпа. Бях задник. Сега се готвя да проведа среща на клуба. Алекс е твоето семейство, което го прави семейството на този клуб. Аз ще оправя всичко това. Бъди в безопасност.

Назад към част 14                                                                Напред към част 16

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!