Глава 16
САБОТАЖ
Заех мястото си в началото на масата и леко почуках с пръсти по полираното дърво, докато чаках останалите да заемат местата си. Грим беше с Изи по заповед на Блинк, което означаваше, че моят вицепрезидент няма да присъства на тази среща. Но аз вече знаех какво е мнението на Грим по този въпрос.
Той беше с Изи. Беше ми се обадил снощи и ми каза колко съм тъп. Грим беше брутално честен човек и се стараеше да ти каже, когато си глупав.
А аз вчера се държах глупаво. Вместо да подкрепя жена си, аз се бях изправил срещу нея.
– За какво става дума, Саботаж? – Попита Куршума, докато заемаше последното място на масата.
– Трябва да изясня някои неща. – Заявих. – Вчера – гадостите не трябваше да ескалират по този начин. Прецаках се лошо с Изи. – Погледнах остро към Хатчет. – И не само това, но и никой в този проклет клуб никога повече няма да направи заплашително движение към моята жена, ясно ли се изразявам? – Изръмжах.
Хатчет кимна, хвърляйки поглед надолу към масата. Наведох се напред на стола си, свързвайки пръстите си върху масата.
– Алекс вече е тук. Без значение как някой от нас се чувства по този въпрос, той е тук. Тъй като е брат на моята стара дама, сега той е семейство и ще бъде третиран като такова. Ясно?
След като всички измърмориха съгласието си, аз продължих.
– Ще помогнем на това момче да си стъпи на краката – ще го накараме да свърши някаква работа в гаража, ще му помогнем да си намери собствено жилище. Трябва да му покажем, че може да се довери на този клуб като на семейство. Момчето е преминало през доста тежки неща. Всеки, който седи на тази маса, може да разбере това. Трябва да му съчувстваме и да се поставим на негово място. Изи даде изключително ясно да се разбере, че ще избере брат си пред този клуб, а аз няма да загубя старата си дама.
С това ударих с чукчето си по масата, отлагайки заседанието на църквата.
***
Изключих мотора си и свалих каската от главата си, наблюдавайки Грим как слиза по стълбите от апартамента на Изи надолу към мен, а ръцете му са пъхнати в джобовете на коженото му яке.
– Как е тя? – Попитах го.
Той сви рамене.
– Добре е. Силно сутрешно гадене днес, така че само яде крекери и пие много вода.
Въздъхнах, като прокарах ръце по лицето си. Слязох от мотора, като пъхнах ръцете си в джобовете на дънките си.
– Брат ѝ? – Попитах.
Грим отново сви рамене.
– Изглежда, че момчето ме харесва, но дотам стигат симпатиите му. Той все още е таи доста омраза към клуба – особено към теб и Хатчет.
Измърморих. Щях да поработя върху това, но първо трябваше да оправя нещата с моята стара дама.
– Мислиш ли, че тя ще иска да ме види? – Попитах Грим.
Той кимна.
– Доста голям шанс. – Каза ми той. – Цял ден се чувстваше гадно.
Сърцето ми се сви в гърдите. Наистина трябваше да се науча да бъда търпелив с нея, да бъда това, от което тя се нуждаеше. Тя беше силна жена и знаех, че никога няма да се преобърне и да понесе гадостите, които имах склонност да ѝ поднасям.
Бях жалък парцал, но исках да бъда това, от което тя се нуждаеше.
Минах покрай него и се качих по стълбите. Алекс ме чакаше с отворена врата, скръстил ръце на гърдите си и ме гледаше с неприязън.
– Не мислиш ли, че си направил достатъчно на сестра ми за двайсет и четири часа? – Попита ме ядосано той.
Въздъхнах.
– Момче, не съм тук, за да споря с Изи. Просто съм тук, за да се разбера с нея и да се опитам да я накарам да се почувства по-добре. – Казах му честно. Бях толкова уморен да се карам с нея тези дни.
– Извинявай, ако не ти вярвам, дяволе. – Избухна той.
– Ей, човече, просто го остави да мине. – Заговори Грим. – Знам, че искаш да защитиш сестра си, но в края на краищата ти обещавам, че Саботаж е последният човек, за когото трябва да се притесняваш, че някога ще я нарани.
Алекс се ухили.
– Физически? Разбира се. Емоционално? Той вече я е прецакал. – Изръмжа той. – Но както и да е.
Поколебах се, като устоях на желанието да го поставя на мястото му. Алекс ме проследи с поглед, но се отдръпна, позволявайки ми да се промъкна покрай него и да вляза в дневната на Изи. Тя се беше свила на дивана си, а около нея беше увито пухкаво сиво одеяло, докато спеше. Внимателно я вдигнах от дивана и я пренесох в спалнята ѝ, като я сложих на леглото.
Тя не даваше никакви признаци, че се е събудила – само се сгуши във възглавниците си. Въздъхнах тихо, като прокарах ръка по косата ѝ. Грим се облегна на рамката на вратата, привличайки вниманието ми към него. Той дръпна глава по посока на всекидневната, преди да се обърне и да тръгне отново, като безмълвно ми заповяда да го последвам.
Алекс седеше на дивана и играеше игра на телефона си, но вдигна очи, когато влязох.
– Казах на Алекс, че имаме гараж, в който може да работи, ако се интересува да изкара пари и да си стъпи на краката. – Информира ме Грим. – Няма никакъв опит, но реших, че някое от момчетата може да го научи.
– Инк и Тор вероятно са най-добрите варианти. – Заявих аз. Грим кимна в знак на съгласие. Погледнах към Алекс. – Слушай, момче, съжалявам за всичко, което се случи вчера. – Извиних се.
Грим се засмя тихо.
– Приеми извинението, момче, защото думата „съжалявам“ не се използва често в речника на Саботаж.
Погледнах вицепрезидента си, но той, както обикновено, беше невъзмутим. Алекс сви рамене.
– Казвам ти сега, че за мен действията говорят по-силно от думите. – Каза ми го направо.
Кимнах веднъж.
– Мога да уважа това. – Признах и трябваше да призная, че когато ми каза това, започнах да уважавам повече момчето. Той разбираше значението на това да следваш нещата докрай, а това говореше много за характера му.
– Инк и Тор, кои са тези? – Попита ни Алекс.
– Инк е човекът, когото видя с бебето – Рейна е съпругата му. Ще се запознаеш с нея, когато решиш да се върнеш в клуба. – Информира го Грим. – Но не можеш да пропуснеш Инк. Той е този, който е покрит с татуировки, и той прави всички татуировки за всички нас.
Алекс му кимна.
– А Тор?
Грим се усмихна.
– Тор получи името си, защото Саботаж започна да го нарича така, когато започна да проучва. Той прилича на човека, който играе Тор в новите филми.
Алекс се усмихна, като поклати глава.
– Мога да се справя с тях. – Призна той.
– Готино. Можеш ли да бъдеш в гаража до девет сутринта? Отваряме магазина в девет – не по-късно. Ще съобщя на Инк и Тор, че ще те обучават. – Каза му Грим.
Изи излезе от стаята си, когато Алекс кимна на Грим. Лицето ѝ беше малко бледо и честно казано изглеждаше така, сякаш е виждала и по-добри дни. Без да каже нито дума, тя се приближи до мен и притисна тялото си към моето, като обгърна с ръце средната ми част.
– Все още съм ядосана. – Призна тя, а гласът ѝ все още бе дрезгав от съня. Стегнах ръцете си около нея, докато притисках устни към върха на главата ѝ. – Но наистина не се чувствам добре.
– Аз съм тук. – Промълвих. – Без значение какво се случва между нас, скъпа, просто знай, че винаги ще бъда тук, когато имаш нужда от мен. – Обещах.
Отидох назад към нейния разтегателен фотьойл и седнах, като нежно я настаних в скута си, след като се настаних. Тя веднага се сгуши в мен и положи глава на рамото ми.
Грим седна до Алекс на дивана и грабна нещо, което изглеждаше като контролер на PlayStation.
– Готов ли си да надиграем още малко задници в тази игра? – Попита го Грим.
Алекс се усмихна на вицепрезидента ми.
– Да, по дяволите, да го направим. – Каза той, като взе другия контролер.
Не след дълго звукът от изстрели изпълни малката всекидневна, но в този момент Изабел вече беше изпаднала в безсъзнание в ръцете ми, а от устата ѝ се разнасяше леко хъркане, докато спеше. Продължих да се люлея напред-назад в креслото, като държах ръцете си плътно увити около нея.
Знаех, че все още не сме се разбрали. Не бях достатъчно глупав или самоуверен, за да мисля, че това, че тя иска да бъда с нея, означава, че всичко е наред. Знаех, че трябва да поговорим и да оправим нещата помежду ни.
Но както ѝ казах – независимо какво се е случило между нас, независимо колко ядосана е тя или аз – винаги ще бъда до нея, когато има нужда от мен.
Нито едно проклето нещо нямаше да промени това.
Назад към част 15 Напред към част 17
