Глава 9
ИЗИ
– Саботаж, какъв, по дяволите, е проблемът ти?! – Изкрещях, докато го удрях по гърба. – По дяволите, пусни ме! – Изкрещях отново.
Той грубо ме хвърли на леглото си, избивайки дъха от мен, докато подскачах върху матрака, преди тялото ми най-накрая да се успокои. Взирах се в него, почти трепереща от ярост заради начина, по който се беше държал с мен. Не можех да повярвам. Не бях човек от неговия клуб – не носех проклет елек.
Той не можеше да се отнася с мен както си иска.
– Съблечи се. – Нареди той, а тъмните му очи се присвиха към мен в знак на предупреждение да изпълнявам заповедите му.
На мен обаче не ми пукаше.
– Можеш да се шибаш. – Изръмжах му.
– Сега! – Той ме изблъска. Погледнах го. – Ако трябва да ти кажа още веднъж, Изабел, кълна се, че ще те чукам до такава степен, че ще ти е физически невъзможно да ходиш, разбираш ли ме? – Изръмжа той.
Това не беше Саботаж – не беше мъжът, в когото се бях влюбила.
Това? Това беше шибано чудовище.
Преглъщайки трудно, кимнах и безмълвно се измъкнах от дрехите си, оставяйки се гола пред него. Нервността премина през вените ми, докато той ме обхождаше с очи, но аз наклоних брадичката си, за да не му позволя да види страха, който ме обземаше.
Мълчаливо той свали елека си и го сложи в края на леглото, докато се приближаваше към мен. Приседна на ръба на леглото и събу ботушите си. След като свали ботушите си, той се изправи и свали останалите си дрехи, оставяйки ги на купчина на пода.
– Трябва да си шибано сляпа, за да не забелязваш начина, по който Куршума те гледа, Изабел. – Заяви Саботаж, докато се обръщаше към мен, а очите му все още издаваха колко е ядосан.
– Това не е така, Саботаж. – Казах му, като запазих гласа си спокоен и не допуснах да се разтрепери. Саботаж сведе очи към мен. – Той просто се опитваше да ме утеши. Притеснявах се, че си направил някоя глупост и са те арестували…
– Още едно шибано нещо. – Той се втренчи, прекъсвайки ме. Отместих очи от него. – Никога не ми казвай, мамка му, дали не съм прекалил, разбираш ли? Ти си моя – моята шибана старица. Знаеш какво, по дяволите, включва това. Не искам друг шибан мъж да те докосва. – Изръмжа.
– Не беше редно да биеш Куршума по този начин. – Нахвърлих се върху него, като върнах погледа си към неговия. – Куршума не заслужаваше това.
Саботаж стисна челюстта си. Видях как се бори със себе си, за да се овладее, как челюстта му тиктака яростно, докато се принуждава да не отвори уста и да ми изкрещи.
– Явно все още не си готова за това шибано нещо. – Изригна той. Сърцето ми се сви болезнено в гърдите. Той направи крачка назад от мен. – Облечи се. Ела да ме потърсиш, когато си готова да бъдеш наистина с мен и всичко, което е свързано с това, Изабел.
С това той се обърна на пети и се втурна в банята, оставяйки ме да се взирам в голия му гръб, докато си отиваше, а татуировката му Дивите врани се огъваше върху кожата му с всяка негова стъпка.
Изтръпнах, когато той затръшна вратата на банята. В очите ми се появиха сълзи, които се изплъзнаха от ъгъла на очите ми. Отказах обаче да тръгна след него – не исках да му дам удовлетворение. Исках да бъда старата дама на Саботаж повече от всичко друго на шибания свят, но отказвах да седя и да му позволя да се отнася с мен по какъвто и да е начин.
Бях по-добра от това и бях по-добра от това да бъда с чудовище.
Саботаж трябваше да осъзнае, че не е нужно никога да се притеснява за друг мъж около мен. Никога нямаше да позволя това да се случи. Но докато не осъзнае това, нямаше нужда да съм с него.
***
– Саботаж! – Изкрещя Тор, когато влезе в клуба, привличайки вниманието на всички към себе си.
Саботаж излезе от параклиса, а мускулестото му тяло запълни вратата.
– Какво? – Измърмори той, като погледна своя Принудител.
– Обади се за църква. – Заповяда Тор.
Саботаж кимна и извади телефона си. На практика го молех да обърне поглед към мен, но той само се обърна и се запъти обратно през вратите на параклиса. Въздъхнах, преглъщайки сълзите си.
Имах чувството, че никога няма да се видим очи в очи. Боже, знаех, че Саботаж може да бъде по-добър. Но, по дяволите, защо винаги трябваше да сме толкова отровни? Бяхме толкова горещи и студени.
Инк и Рейна го бяха разбрали, защо ние да не можем?
– Изглеждаш така, сякаш имаш нужда да поговориш. – Каза тихо Рейна докато се приближаваше до бара .
Въздъхнах, като опрях гръб на барплота и скръстих ръце на гърдите си, почти сякаш това щеше да ме предпази от болката и копнежа, които изпитвах към Саботаж.
– Със Саботаж се скарахме. – Казах ѝ тихо. – Наистина голям проблем. Той не смята, че е прекалил с това, което се случи по-рано с Куршума, и смята, че понеже отказвам да се съглася с това, което е направил, не съм готова да бъда негова старица. – Преглътнах тежко. – Каза ми да го потърся, когато съм наистина готова.
– Той е прекалил, Изи, и ти не грешиш, че си мислиш така. – Каза ми Рейна. – Това, което направи с Куршума, беше неподходящо. Това го кара да изглежда несигурен в отношенията си с теб.
– Инк би ли постъпил така, ако някое от момчетата те утешава? – Попитах я.
Рейна сви рамене.
– Вероятно. – Каза тя честно. Въздъхнах. – Но няма какво да кажа по въпроса, ако се случи. Мъжете в този клуб знаят, че съм старата дама на Инк и че съм забранена, така че колкото и платонично да е, Инк пак ще си изпати. Така че донякъде мога да разбера защо Саботаж направи това, което направи. Инк ми каза, че е съобщил на всички момчета, че ти си забранена, след като си отишла при него за Родни.
Повдигнах рамене с въздишка.
– Това няма значение. Притеснявах се – направо плачех, Рейна, защото толкова се притеснявах, че Саботаж си е изпуснал нервите в участъка и в крайна сметка е отишъл в затвора, защото му е отнело толкова време да се върне в клуба. На него дори не му пука за това, така че точно сега съм приключила. Няма да съм първата, който ще направи крачка. – Казах ѝ, макар че мисълта да се откажа по този начин остави горчив вкус в живота ми.
Той вече ми липсваше толкова много. Само малките му погледи ме изпълваха с толкова много любов към човека, а сега нямах нищо от това.
Сега просто се чувствах студена и празна.
Рейна въздъхна.
– Саботаж те обича, Изи. – Каза тихо тя.
Подиграх се.
– Той обича путката ми, Рейна. Нищо повече.
***
– Тридесет минути! – Извика Саботаж, докато отваряше вратата на параклиса. – Искам всички, които отиват на това бягане, да са готови за шибания път след тридесет минути. – Нареди той.
Инк се запъти към мястото, където Рейна и аз седяхме на една от масите. Той се наведе и вкара нежна целувка в устните на Рейна.
– Клубни дела. – Каза ѝ. Тя въздъхна, но кимна. – Не мога да разкрия нищо, но Саботаж нареди на мен, Грейв и Скорпиона да останем тук, в клуба – да се уверим, че нищо няма да се случи. Останалата част от клуба се отправя на обиколка – не знам колко ще продължи. – Каза ѝ той.
Погледнах притеснено към вратите на параклиса. Мразех това, че се карахме.
Инк поклати глава към мен.
– Просто го остави, Изи. – Каза ми той. Изпуснах тежък дъх. – Повярвай ми. Саботажът е на ръба. Никога не съм го виждал така. Остави го да работи върху всичко, което се случва точно сега, добре?
Кимнах мълчаливо, като ми се искаше с всичко в себе си точно в този момент Саботаж и аз да не сме се скарали – че всичко между нас все още е наред.
Защото когато клубът тръгне на бягство, никога няма гаранция, че всички мъже ще се върнат живи и здрави.
Назад към част 8 Напред към част 10
